|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема
|
Наказание ли е любовта?
|
|
Автор |
Гpифoн_Kpивoycт (Rex Coeli) |
Публикувано | 07.05.05 16:35 |
|
Този въпрос ми се върти напоследък в главата...по разни причини...Как мислите, наказание ли е любовта? Аз, например, винаги успявам да се влюбя в неподходящия човек в неподходящото време...И накрая всичко завършва почти като "Мадам Бътерфлай"...Според мен любовта е нещо ужасно. Там законите на Мърфи за световната гадост важат с пълна сила...Не е ли по-добре единственото нещо, за което да се мисли е дали днес ти се пие бира или по-скоро джин? С други думи - нещо, което не те отвлича вниманието от всичко останало, особено точно, когато това всичко останало е много по-решаващо... ....
"Everybody loves you when they are coming"Редактирано от Гpифoн_Kpивoycт на 07.05.05 18:54.
| |
|
Да, голямо наказание е ...
Не си само ти, и при мен положението е същото ...
Затова тази вечер съм решила да отделя цялото си внимание на една
книга и да не мисля за нищо друго ...
Утрото е по-мъдро от вечерта ...
Epoussette un peu les recoins
De ton coeur, y'en a grand besoin !
| |
|
Не ,не, не,как ще е наказание?
Любовта наказание,
значи,ако обичаш някого,ако правиш секс,ако живееш за някого е наказание.
Аз не съм съгласен.
Проявявате игоизъм.
| |
|
Може да го приемеш и като урок, от който научаваш нещо за себе си.
| |
|
Аз се чувствам наказана, защото, подобно на Грифон, се влюбвам и обвързвам с
хора, които не са на моята "честота на вълната".
Каквото и да правя за тези хора, да им отдавам цялата си любов и уважение,
да забравям за себе си и да мисля за тяхното добро, да живея за тях,
в един момент се оказва, че те изобщо не разбират любовта ми ...
Винаги съм се старала да не проявявам Игоизъм, да давам свобода на човека до мен,
да не му (да не й) досаждам с моите собствени проблеми ...
Epoussette un peu les recoins
De ton coeur, y'en a grand besoin !
| |
|
> Винаги съм се старала ... да давам свобода на човека до мен
А те дават ли ти степента на свобода, от която ти имаш нужда?
И при мен винаги е имало подобен проблем. Някакво разминаване на представите ни за това какво означава да изразяваш любовта си. Може би съм голям егоист... но не мога да си позволя да изпадна в положение на самообвинения. Ако някой иска да ме постави в положението да се чувствам виновен за егоизма си, ще трябва доста да се потруди... А от друга страна може би сам съм си виновен, ако попадам на подобни партньори, т.е. сам си го търся...
| |
|
Да, споделям идеята ти за любовта като урок.
Но трябва да сме и малко егоисти, ще ти кажа защо - ако напълно пренебрегваме себе си, ние ще се изтощим емоционално и няма да имаме сили после да дадем нужното и на партньора ни.
Преполагам, че това ми е основната грешка ...
Оставям ги да правят с мен каквото им харесва, а не получавам необходимото разбиране и висока оценка на това, което им давам аз. Това е и разминаването.
Решила съм вече да се замислям по-малко и да не дълбая толкоз навътре в
емоциите. Понякога се оказва, че "търся под вола теле".
Epoussette un peu les recoins
De ton coeur, y'en a grand besoin !
| |
|
То май точно там е работата - научавам колко всъщност имам нужда от това, ама както винаги се влюбвам в неподходящия, единственото, което науавам е, че съм не повече от един 'лузър.'
"Everybody loves you when they are comming"
| |
|
Ами какво да кажа...както винаги съм съгласен напълно с мненията ти дотук. Ти това вече трябва да си го знаеш по 'дефолт.' 
"Everybody loves you when they are comming"
| |
|
Ето още една "реплика" по темата.
Макар че по този мой текст Стефка Берова и Йордан Марчинков създадоха много хубава песен, сега тя би звучала архаично...
Начало и край
Дали е болка любовта ни,
която всеки ще изстрада...
или величие, или е слава -
тя никого не подминава!
Припев:
Всяка обич е следа в сърцата,
по пътя ни на грешници.
Ах,колко рани,колко рани -
в годините от понеделници!
С годините ще трябва да открием
разковничето на успеха,
или ще трябва да прикрием
поредици от грешки...
Припев:
Дали са истина,кажи ми,
всички думи на прощаване...
Ако пропусна - напомни ми -
Началото да не забравим!
Владимир Сугарев
"Огънят в който горим"
Балкантон - 1985
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|