знам аз, но те ебавам, щото няма "пренебрежимо" тука, дебелината е без значение, един атом да е, все тая.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Силата на гравитацията е несравнимо по-малка от силите, с които молекулата взаимодейства с околните. Ако се абстрахираш от всичко останало, ще има някаква компонента, която да я придвижва нагоре. На практика, минимално раздвижване на въздуха го поддържа добре размесен и без шанс да се разслои на леки и тежки компоненти.

Зарежи атома хелий, вземи капката вода в мъглата или в облаците. Относителното и тегло е 1000 пъти по-голямо от въздуха и би трябвало да падне на земята, обаче не падат, а си стоят кротко във въздуха.

Ще се издигне, навярно, но не помеханизма на примамливото налягане, а по механизмите на молекулната динамика - дифузия и конвекция.


----
бял подпис на бяло поле

Епа. Кажи ми какво е налягането и как един атом ще го "чувства".


----
бял подпис на бяло поле

Това не е вярно. Атмосферата губи леките си газове тично, защото са по-леки, ускоряват се и излизат от гравитационната схватка на Земята. Нещо повече, атмосферата е разслоена, но в най-долният й слой, това, което казваш е вярно за основните компоненти, които имат приблизително равни молекулни маси (азот - 28, кислород - 32, аргон - 40)


----
бял подпис на бяло поле

обаче не падат, а си стоят кротко във въздуха.
за достатъчно големи мащаби (kT/mg)ефекта е измерим и въздуха ще има различна концентрация на компонентите си, и това наистина се наблюдава




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

налягането малко, ама и масата за повдигане е малка, съкращават се




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

В действителност е комбинация от какви ли не ефекти, включително и взаимодействието между магнитното поле и слънчевия вятър, но термалният ефект е най-силен.
----
Диссипация атмосфер планет (Планетарный ветер) — потеря газов атмосферой планет вследствие их рассеяния в космическое пространство. Основным механизмом потери атмосферы является термальный — тепловое движение молекул, из-за которого молекулы газов, находящиеся в сильно разреженных внешних слоях атмосферы, приобретают скорость, превышающую критическую скорость ускользания, и поэтому могут уйти за пределы поля тяготения планеты. Устойчивой считается атмосфера, средняя скорость молекул которой не превышает 0,2 критической. Если порог средней тепловой скорости составляет 0,25, то атмосфера рассеивается за 50 000 лет, а при скорости 0,33 от критической — в течение нескольких недель.

В результате процесса рассеивания атмосферы в космосе, формируется планетарный ветер. Диссипация атмосферы имеет большое значение для планеты, так как при потере атмосферы на поверхности изменяется климат, в том числе снижается парниковый эффект — увеличиваются суточные и сезонные колебания температуры. Марс, имея меньшую, чем Земля, силу притяжения, из-за диссипации атмосферы потерял большую часть своей атмосферы и воды. Венера - без магнитного поля, но обладающая мощной, почти земной гравитацией, хорошо держит атмосферу, но почти вся вода была разложена ионизирующим излучением и потеряна. Земля же практически не имеет в своей атмосфере легкого гелия, этот газ был открыт в спектре излучения Солнца.


----
бял подпис на бяло поле

Да, ако е в най-горните слоеве с разредената атмосфера и голям среден пробег, шансовете да се ускори достатъчно и да напусне земята са по-големи за леките молекули. Но не мисля, че гравитацията играе съществена роля в закарването им до тези слоеве. Мизерната промяна на скоростта под въздействие на гравитацията за времето между два удара в ниските слоеве е на много порядъци под скоростта, с която те се движат при ударите.
Ефектът от въздушните течения за преноса им до горните слоеве е много по-сериозен и безспорен.

Въпросът не е за два удара, а за молекулна кинетика. Ударите са достатъчно много, за да ускорят частици в дянста част на разпледелението на Максуел на по-високи височини в атмосферата.

И колега, не бъркайте газова смес - като въздуха - с разтвор - като във водата. Молекулите във въздуха са на разстояние около 3 порядъка по-голямо от това във водата. Една молекула може да литне нагоре, без да се удари в друга и да има доста голям пробег. Това е за умозрителната картина.
От математическа гледна точка, а и от наблюдаваните ефекти - леките газове се изпускат от атмосферата. Това е еднозначно.


----
бял подпис на бяло поле

Редактирано от Jacq на 05.05.16 16:42.