ЧНГ на всички!
Понеже Гери е под пълна пара в доказателствата чрез СТО, виждам.
Ще го моля, пътьом да разреши следният проблем:

Имаме два едноименни, еднакви, едномерни, праволинейни, паралелни заряда в покой един спрямо друг и наблюдател, който се движи паралелно на тях със скорост в.
ЕМ сила е ясна от известната елестротехничиска формула за два тока. Тя се наблюдава.
Сега, ако можеш я докажи чрез сто.

Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!

Хм, какво значи "праволинейни заряди"? А "паралелни заряди? Не може ли да са перпендикулярни, или на кестерме някак си? :)

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Тъй като не ми се смята съвсем от начало, а и други хора са го сметнали на видно място (том 3, Файнмановские лекции по физике, "Мир" 1977, стр.277), ще напиша само общите формули, на които се подчинява полето при Лоренцови трансформации (движението е по оста X):

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Класическата формула се получава точно, а не приблизително, заради v<<c.
Иначе огледалните галванометри от 19 век щяха да открият релативизма. Те са с огромна точност.

Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!

Огледалните интерферометри силно отстъпват по точност на интерференчните методи, въведени от Майкелсън и Морли. За да се хване релативизма, трябва да се напипат ефекти от втори порядък (зависещи от квадрата на отношението v/c), механичните пособия не могат да достигнат подобна чувствителност дори сега. Особено когато нямаш диференциален експеримент. Демек, едно е да търсиш проявата на втори порядък около нулата, съвсем друго е да имаш за фон ефект от първи порядък, със собствн шум и т.н. Много по-трудно е (и изисква по-високи скорости) за да установиш отклонение от класическият доплеров ефект, отколкото да мериш това което са мерили Майкелсън и Морли, отклонение от константа, нулата.


"Класическата формула се получава точно, а не приблизително, заради v<<c. "

Получава се точно само ако я извеждаш при условия v << c :)

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

For a unit length of wire, the electric force is
\displaystyle F_{E}=\frac{1}{4\pi\epsilon_{0}}\frac{2\lambda^{2}}{d} \ \ \ \ \ (4)

and the magnetic force is
\displaystyle F_{B}=\frac{\left(\lambda v\right)^{2}\mu_{0}}{2\pi d} \ \ \ \ \ (5)

където ламбда е линейната плътност на заряда
В същност формулата е u0 I^2/2пd
Но I = Л*v = Q/L*v = Q/L*L/t = Q/t = I (6)


Понеже, от КС на наблюдателя Л’ = Q/(L*(1-B^2)^1/2) - по-висока пътност заради лоренцовото скъсяване на L.

F’e = 2Л^2*(1-B^2)/ 4п eps0 d - Такава електростатична сила трябва да се вижда от наблюдателя. Но на практика не се забелязва подобно нещо, т.е. ес сила е инвариантна. Тогава ще въведем “изкуствено” компенсираща сила с обратен знак така че в кс на наблюдателя силата F’e да е същата както ф-ла 4.
Fx = 2Л^2*(-B^2)/ 4п eps0 d = - Л^2*B^2/ 2п eps0 d = - Л^2*(v/c)^2/ 2п eps0 d
Но от (6) I = Л*v
Fx = - I^2*(1/c)^2/ 2п eps0 d = - I^2/( 2п eps0 d c^2)
Тъй като eps0 * c^2 = 1/ mju0 то

Fx = = - mju0*I^2/( 2п d ) - което си е точно ф-ла 5, т.е. тази компенсираща сила е магнитната сила без всякакви приближения. (знакът е заради посоката на електростатичната сила)


п.с. не знам как да копи пействам формули явно??
Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!

Редактирано от Exhemus на 06.01.16 15:35.

Ти даваш формули за заредени жици, за самотни заряди е по-различно. При всички случи, ако знаеш магнитното и електричното поле в някоя система, може по формулите дето дадох да го сметнеш в произволна друга. Силите, които ще действат на пробен заряд, ще бъдат:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Жици се споменава само за благозвучие. Къде виждаш тук заряда на имобилизираните метални йони? Те са в покой в кс на наблюдателя, тъй че не подлежат на някакви релативистки изменения. Тяхното присъствие ще компенсира само електростатичната част от формулите преди релативистките поправки.
Принципно ти докозах, че класическата формула произлиза отСТО точно, а не приблизтелно. Прегледай сметките ми.

Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!

"Принципно ти докозах, че класическата формула произлиза отСТО точно, а не приблизтелно. Прегледай сметките ми."

Извинявай, но нещо ми се губи точно тая част...
Хайде една крачка на зад: за коя класическа формула става дума?

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Влизам ти в положението. Как му викаха – онова дето завършва на ..роза?

Формула (5)/виж линка/ е класическата формула за специфична сила на привличане (нютон/метър) между два безкрайни паралелни проводника с ток (в случая еднакъв). Токът I = Л*v е представен тук като линейната плътност на заряда по скоростта.
Тази формула (5) извеждам чрез СТО от формула (4) за привличане между два статични линейни заряда, като използвам лоренцовото скъсяване.


В моите формули
Л - линейната плътност на заряда Q/L
B – бета v/c
d – разстояние между двата заряда
eps0 – диелектрична константа вакуум
mju0 – магнитна проницаемост за вакуум

Някъде съм изпускал скоби, надявам се да се подразбира от горните формули.

Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!

Добре, сега нека да направим сметките по-начисто и с минимум предположения, и както изисква СТО.

Имаме система K, в която двата заредени проводника не се движат. В тази система имаме само електростатично поле. Ще разгледам само определени компоненти на неговият вектор, за да не натрупваме излишни формули.

И така, в тази система имаме зададена следната ситуация:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не врат ами шия. Твоите формули за Fe и Fb са съвсем същите като класическите.
Браво! Ама не можеш да си изтълкуваш резултата.
Огледай ги хубаво и кажи къде виждаш нещо приблизително? Или нещо да зависи от v ?

Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!

Естествено че формулите ще са съвсем същите като класическите. Нали в рамките на една отправна система е в сила класическата механика? И нали физическите закони запазват формата си независимо от инерциалната система? Нали точно от такава формула за силата тръгваме, за да изразим магнитната и електричната компоненти? И в двете системи е в сила законът

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чакай, не обърквай понятията.
Класическият магнетизъм не работи със заряд, а с ток.
Целта на занятието беше да се види, че магнитното поле всъщност е равно на едно добавено електрическо поле, заради увеличението на плътността на заряда.

И като изведем това добавено ел.поле от класическото чрез СТО, получаваме точно магнитното поле. При това формулата за тази допълнителна /уравновесяваща/ електрическа сила се получава точно еднаква с класическата за магнитната сила. Няма никакви приближения, тъй като скоростта се изключва от крайната формула. Ти не проумяваш ли какво си извел?

Нека да синтезирам философска сентенция, та да може лесно до се провери чрез авторитети:
СТО не видоизменя резултатите от класическата електродинамика.
СТО изменя резултатите от класическата механика. Те са приблизително валидни при малки скорости.

Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!

"Целта на занятието беше да се види, че магнитното поле всъщност е равно на едно добавено електрическо поле, заради увеличението на плътността на заряда. "

Не, това е само корелация, не причинна връзка. Причината за появата на магнитното поле е самото движение. А вече големината му е колкото се получи. Докато ти както си го описал си е точно метода на нагласянето :)


"Няма никакви приближения, тъй като скоростта се изключва от крайната формула. Ти не проумяваш ли какво си извел? "

Скоростта участва скрито, чрез плътността и тока. Ето, плътността е:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази скорост дето цъка в тока си е още в определението за ток от класиката. Далаверата се получава когато тя се съкрати с тая от лоренцовия множител.
Ти май не си погледнал нищо от това, което съм писал. Ами тая ламбда прим съм я вкарал и тя е в основата на преобразуванието. И от нея се взема В-то което се съкращава с другото В дето цъкало в тока.

Сега, понеже няма, явно, начин да те убедя отпред назад, нека да погледнем из отзад. Погледни си твоята крайна формула за Fb и я сравни с класическата (5) от линка. Ако виждаш разлика обясни? Защото няма такава, няма приближение. Всичко съвпада точно. И сам ти си го извел, не аз:)

Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!

"Сега, понеже няма, явно, начин да те убедя отпред назад, нека да погледнем из отзад. Погледни си твоята крайна формула за Fb и я сравни с класическата (5) от линка. Ако виждаш разлика обясни? Защото няма такава, няма приближение. Всичко съвпада точно."

Защото имената на променливите са така нагласени.

ОК, правим сравнение на двете формули. Избираме следната ситуация: движение на зарядите със скорост v=c. Според релативизма силата ще нарасне неограничено (плътността на зарядите, от там токът), според класическата формула ще си остане крайна. Двете формули дават различни резултати, Независимо че изглеждат еднакво :)

Избрах тази стойност на скоростта, само щото лесно се смята, и при другите може да се види разликата.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

И аз щях да ти отговоря с това, че I = dQ/dt, и не зависи от размера на сечението в пространството. Плътността на тока J = dI/dx = d(v.n.q)/dx не формулира еднозначно плътност на заряда, а формулира поне един градиент в двата компонента на тока: dQ/dx и/или dv/dx.

Очевидно е, че и двамата говорите за скъсяване на пространство. Откъде накъде следва, че плътността на заряд в сплесканото пространство има друга дефиниция за плътност от дефиницията й? - риторичен въпрос.

Още едно нещо се чудя:

След като ти конкретно не даваш да се пише срещу това, че полевата форма (електрическата сила) била квантувана на порции от елементарна сила, то конкретно ти не формулираш дискретността на явлението "заряд" като n.q, а - боравиш с "плътност"!?

Това последното очевидно не е толкова фундаментално за науката (чиито формули цитираш), че да оправдае твоето поведение към хора, споменаващи спектър, фаза, честотно отместване - по отношение на разпределени, периодични форми, при електрически явления, различни от частното явление външен фото-ефект в диелектрици.

Конретно например - относителност на явлението отражение при ефект на Комптън - Да не се издума, че зависимостта на ъгъла на отражение е от разпределението на фазата, фазово изкривяване на фронт, водещо до промяна в честотата заради неотменимата дефиниция f = d(phy)/dt.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

"Очевидно е, че и двамата говорите за скъсяване на пространство."

Тц. Не говорим за скъсяване на пространството. Пространството няма какво да му се скъсява.


"Откъде накъде следва, че плътността на заряд в сплесканото пространство има друга дефиниция за плътност от дефиницията й? - риторичен въпрос. "

А как стигна до извода за друга дефиниция? Чети внимателно, дефиницията е стандартната.


"След като ти конкретно не даваш да се пише срещу това, че полевата форма (електрическата сила) била квантувана на порции от елементарна сила, то конкретно ти не формулираш дискретността на явлението "заряд" като n.q, а - боравиш с "плътност"!? "

Опитай се да формулираш по-ясна мисъл. Например, поясни защо (и кога най-вече) електрическата сила трябва да е квантувана, та аз да не давам да се пише срещу това? И какво точно не формулирам на явлението заряд? Какво ми пречи да работя с усреднената величина "разпределение" и да я обозначавам с една буква, вместо да изписвам n.q и да я обозначавам с две букви, още повече че плътността е много по-естествена за тази задача, защото тя изначално е формулирана чрез плътност? За разлика от дискретността на заряда, плътността е непрекъсната величина, което за случая е много по-удобно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понеже прилагаш клиширано твърдение, несъответстващо на изведената от теб формула, която от своя страна съвпада с моята, бях решил, че моята формула е вярна. Но в един момент се позамислих - при тез грацмули как ли е възможно да не съм допуснал грешка? Още повече, че твоите клишета са за 6 :)
Та проверих и сякаш съм изпуснал едно гама квадрат. Значи v<<c и знаменателя става единица, инак плътността расте яко.
Твърдението ти е вярно!
Ама какво си смятал и ти?..

При електроннолъчеви тръби дали не се забелязва релативисткия ефект заради голямата скорост на електроните? Ще си отговоря -можа би не, защото и масата расте в същия порядък?

Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!

Редактирано от Exhemus на 11.01.16 15:38.

Википедия
Экспериментальные основания СТО

Теория относительности является логически непротиворечивой теорией. Это означает, что из её исходных положений нельзя логически вывести некоторое утверждение одновременно с его отрицанием. Поэтому множество так называемых парадоксов (подобных парадоксу близнецов) являются кажущимися. Они возникают в результате некорректного применения теории к тем или иным задачам, а не в силу логической противоречивости СТО.

Справедливость теории относительности, как и любой другой физической теории, в конечном счёте, проверяется эмпирически. Специальная теория относительности лежит в основе всей современной физики. Поэтому какого-либо отдельного эксперимента, «доказывающего» СТО, нет.

ну нет, так нет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тц. Не говорим за скъсяване на пространството. Пространството няма какво да му се скъсява.

Напротив, за това говорите. Не говорите, че единствено еталонната дължина се променя, гледана в движение, тъй като с нея се мери и обема на пространството, за който дефинирате плътност на ток.

Вие говорите за плътности на заряди в обеми. Само, че не знаеш за какво говорите, и преписваш формули, сякаш това са твои мисли. Заключавам, че правиш фасада като да разбираш това, за което пишеш, конкретно - говориш за честота едновременно с отсъствие на фаза на онова, което има периодично състояние???, и конкретно - неразграничаваш между ток и плътността му - разпределението на ток в сечение от обем.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

А ти може би случайно, а не от незнание все пропускаш, че плътността на тока има и посока, т.е. е векторна величина, за разлика от силата на тока, която е скалар?

"Напротив, за това говорите. Не говорите, че единствено еталонната дължина се променя, гледана в движение, тъй като с нея се мери и обема на пространството, за който дефинирате плътност на ток. "

Повтарям, пространството няма нещо, което може да му се скъсява. Разстоянието между два обекта, или обемът заключен в един балон не е пространството, това са просто числа. Ти изначално бъркаш понятията. Въведи ред, тогава по-лесно ще разбираш за какво става дума.


"Вие говорите за плътности на заряди в обеми. Само, че не знаеш за какво говорите, и преписваш формули, сякаш това са твои мисли. "

Говоря за това, за което съм писал. Ако нещо не ти е ясно, питай. Но такава ситуация говори че ти не си наясно, не аз.


"Заключавам, че правиш фасада като да разбираш това, за което пишеш, конкретно - говориш за честота едновременно с отсъствие на фаза на онова, което има периодично състояние???,"

Виж сега, това че имаш ограничени познания по даден въпрос само може да разсмива хората, когато се опитваш да правиш обобщения

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че и силата на тока не е скалар, а е векторна величина. В никой закон и никоя дефиниция от електро-магнетизма силата на тока е вектор.

Не във всички релации посоката на този вектор съвпада с посоката на градиента на потенциала. Това е особеност, която показва, че информацията за посоката на тока не е в разпределението на плътността на заряда, а - в друго. Това "друго" определя и ъгъла на тока спрямо ъгъла на градиента на потенциала. Градиентът на потенциала е съпосочен с градиента на плътността на заряда.

Токът обаче, е вектор, чиято посока има и четвърта - времева координата отразяваща закъснението на неговата фаза спрямо фазата на градиента на потенциала.

С две думи - тъкмо затъртвам, че не се правя, а зная кое от къде относно посоката на тока. И споменатото "друго" е точно комплексната и честотно зависима величина: адмитанс - т.е. свойствата затихване и закъснение в дименсията време на тока спрямо фазата на промяната в дименсията време на електрическия вектор.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Изключително дълъг, неконструктивен пост.

Напълно отдаден на лична тема без никаква аргументация.

Твърдения, че ти знаеш, а аз не, са на ниво махленско надприказване. А аз тук не съм хвърлял дума без да посоча връзка.

Отново настъпваш чертата.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

"Твърдения, че ти знаеш, а аз не, са на ниво махленско надприказване."

Само регистрирам фактите. Които са подкрепени с пълна липса на конкретика от твоя страна и проява на някакво шаблонно мислене... Тук черти за настъпване няма - написаното предполага критика.

Какви връзки посочваш? Фантазираш за ток и плътност на ток, когато аз говоря само за плътност на заряд. Посочваш само част от връзките, честотата чрез фазата, а игнорираш друга връзка, честотата чрез енергията, която е единствената приложима за случая. После се оплакваш от черти. Това не е сериозно. И говори за проблеми, които съм формулирал.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Колко ниско ниво на оспорване: Не си бил говорил за ток? Добре, наистина, дори когато говориш за подвижни заряди, ти погрешно определяш техния ток, защото той е пропорционален на dQ/dt, което е v.Q.

Конкретно ти определяш силата на тока като I = v.ламбда' - където ламбда според теб не е количество заряд, а е плътност на заряд. Това определение за ток е невярно.
И в същия пост видях, че определяш сила на взаимодействие между зарядите - пропорционална на силата на тока, което е правилно, но формулата ти за ток е невярна.
Това е постът, във втората част на който даваш указания за писането на формули.

Ти правиш тази елементарна грешка в релацията, определяща взаимодействието, в която цялата ти аргументация се базира на I = v.ламбда'. Тази грешка ти направи преди аз да коментирам, и то не е провокирано от мен. Нито съм ти изопачавал написаното, нито съм го коментирал на дребно. Казах отгоре-отгоре, какво виждам, че говорите. Аз ако исках да говоря с вас щях в своя стил да го направя с детайли. Сега ме разбра.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

"Конкретно ти определяш силата на тока като I = v.ламбда' - където ламбда според теб не е количество заряд, а е плътност на заряд. "

Опитай се да прочетеш внимателно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето, че стана и още по-конкретен, което е рядкост в твои постове, където преписваш формули без да ги обясняваш.

зарядът е равен на линейната му плътност

С това ти казваш, че ламбда и ламбда' е Q и Q' и, че токът I (и пропорционалните на него величини) зависи не от v.Q, а е пропорционален на 1/sqrt(1-v^2/const) и на Q', което Q' също било функция на 1/sqrt(1-v^2/const).

Няма как! Вектора на тока зависи от вектора на скоростта на заряда спрямо всеки отделен Хол-сензор. Какво се мъчиш да коригираш скоростта на заряда, след като тя е обективната му скорост и всички закони в електро-динамиката са валидни при всяка стойност на v, т.е. във всяка ИС, така, както са дефинирани?


Ти се мъчиш да коригираш сила с лоренцови трансформации приложени върху закономерност в електро-динамиката - дефиниция за ток! Като според теб скоростта v е обективна, но количеството заряд Q зависи от v.

Аз обобщих, че ти преписваш формули, но нямаш никакво разбиране върху тях. Ти ги написа така, че количеството заряд зависи от скоростта и по този начин токът I зависи от магнитута си.

Ето, по какъв сложен начин, ти се опитваш да опровергаеш, че потокът на заряд е линейна функция на скоростта на потока спрямо детектор на движение на заряд.

С какво да се съглася от твоите интерпретации на тема електро-динамика и приложимост на лоренцови трансформации към релациите в нея?

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

"С това ти казваш, че ламбда и ламбда' е Q и Q' и, че токът I (и пропорционалните на него величини) зависи не от v.Q, а е пропорционален на 1/sqrt(1-v^2/const) и на Q', което Q' също било функция на 1/sqrt(1-v^2/const).

Няма как! Вектора на тока зависи от вектора на скоростта на заряда спрямо всеки отделен Хол-сензор. Какво се мъчиш да коригираш скоростта на заряда, след като тя е обективната му скорост и всички закони в електро-динамиката са валидни при всяка стойност на v, т.е. във всяка ИС, така, както са дефинирани? "

Не се мъча да коригирам скоростта на зяряда, тя е дадена по условие. Коригирам единицата дължина, за която смятаме - в системата в която пишем формулите единицата дължина от системата на дрижещите се проводници е по-малка. От там плътността на зарядите е по-голяма в системата в която пишем формулите.


"Ти се мъчиш да коригираш сила с лоренцови трансформации приложени върху закономерност в електро-динамиката - дефиниция за ток! Като според теб скоростта v е обективна, но количеството заряд Q зависи от v. "

Зарядът който разглеждаме зависи от плътността, а плътността зависи от скоростта поради горната причина. Именно за да не настъпва объркване, в тези формули се ползва плътност а не заряд. Ти настояваш за заряд, трябва да се съобразяваш с проблемите които възникват пред теб. Не съм аз виновен за това.


"Аз обобщих, че ти преписваш формули, но нямаш никакво разбиране върху тях. "

Повтряш някаква мантра, в която търсиш спасение? Личи си кой няма разбиране върху нещата. Показах го по-горе.


"С какво да се съглася от твоите интерпретации на тема електро-динамика и приложимост на лоренцови трансформации към релациите в нея?"

С моето твърдение, че трябва да внимаваш повече и да не се обаждаш преди да си разбрал? Или че трябва да питаш за да разбереш? Избери си.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Величината големина на поток е дефинирана чрез обективната скорост v. Тази дефиниция е валидна за всяка стойност на v. Това е дефинирано и е обективен факт именно и за скорости на зарядите които са съизмерими със скоростта на фронта на проникване на полето им във вакуум, c.

Ти интерпретираш, че векторът на тока е пропорционален на скоростта на заряд, и още един път на функция от скоростта му. Твоята интерпретация невярна за всяка стойност на v<>0.

Второ, ти интерпретираш, че I= dQ/dt не е дефинирано за сечение (както е дефинирано), а - според теб - за ненулева дължина от траекторията на потока. Елементарни знания нямаш за електрическите релации. Те, драги, включват закъснението на вектора на тока спрямо градиента или ротация на градиента на потенциала. Релациите в електро-динамиката са релативистки, а не са механични, драги. Затова няма никакъв начин като се приложи "релативискта" лоренцова трансформация да се добие валидна релация, освен когато се случва направената операция да се съкращава и да довежда до тафтологичен резултат - повтарящ началната релация.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

"Величината големина на поток е дефинирана чрез обективната скорост v. Тази дефиниция е валидна за всяка стойност на v. Това е дефинирано и е обективен факт именно и за скорости на зарядите които са съизмерими със скоростта на фронта на проникване на полето им във вакуум, c. "

Тази дефиниция е валидна за всяка валидна стойност на v. Съизмерими скорости с с, няма проблем. Но v>=c не са валидни стойности. Сети се защо.


"Ти интерпретираш, че векторът на тока е пропорционален на скоростта на заряд, и още един път на функция от скоростта му. Твоята интерпретация невярна за всяка стойност на v<>0. "

Тц. Не ми приписвай собствените си мисли. Използвам, че векторът на тока е пропорционален единствено на плътността на заряда и на скоростта. Такава е дефиницията. И тя е вярна за всяка валидна стойност на скоростта v.


"Второ, ти интерпретираш, че I= dQ/dt не е дефинирано за сечение (както е дефинирано), а - според теб - за ненулева дължина от траекторията на потока. Елементарни знания нямаш за електрическите релации. Те, драги, включват закъснението на вектора на тока спрямо градиента или ротация на градиента на потенциала. Релациите в електро-динамиката са релативистки, а не са механични, драги. "

Дрън дрън драги. Явно не си запознат с материята, в която се опитваш да се оплиташ.

Токът има следната дефиниция:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, ти си правиш преписването, без да разбираш - та какво е dx/dt, например? И как примитива на "то" - дължината в пространството Х - се променя от скоростта v, прилагайки лоренцовите трансформации? - Нали!
И променя ли се количеството на заряда (плътността, както искаш!)?! - Нали!

Та затова, драги, токът за всяка стойност на v е I = v.Q, когато скоростта на заряда е v.

Тази релация е релативистка. Тя не се нуждае от добавяне на релативизъм. А ти го правиш. Защото преписваш, като други теоретици. Разбира се, че не си единствен, но това не е нито заслуга, нито спасение.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Отново правиш дълбоки грешки.

С Q обозначаваме зарядът в даден участък от проводника. Токът не е I = v.Q. Тази величина дори няма размерност на ток и за всеки това трябва да е много силен знак че нещо е сбъркал. Токът е:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много ценни постинги, Гери! Поздравления

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето това не е свързано с темата и не казва нищо по въпроса ни:

"времето не е интервал от време, пространството не е дължина на отсечка, цялото не е част от себе си. Тези понятийни особености би трябвало да си осъзнал още първите седем години. Ако не си, сега трябва да положиш усилия.
"

Това са очевидни истини, които не ги отправих към теб, защото уважавам себе си. Те не са аргументи, че ти знаеш повече от мен, защото аз също казвам тези неща, когато говорим за време и за закъснение, за пространство и за отсечка. Онова, което казах е тъкмо:

"зарядът b]не е плътността на заряда".

Ти се съобрази с това, вместо да ми отваряш тема за "първите седем години". Не минавам в личната ти тема, за да не дам повод да бъда атакуван извън физичната тема.

Скоростта v (метър в секунда) вкарва и пространството и времето в релацията. Големината на тока завси от скоростта на заряда и толкова. Не зависи от големината на тока.

Вкарването на корекция, 1/f(v), на базата на скоростта, която обективно вече е определила големината на тока на единичен заряд, довежда до релация, която уж е релативистична (при положение, че без тази корекция релацията е), довежда до пропорционална зависимост на големината на тока от големината на тока.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Ти, обърна ли внимание на автора на статията за ефекта на Саняк, че нито една релация не третира условия за интерференция, а имитира, че прави това с математически правилни преобразувания, като формулировката, от която започва противоречи на декларацията му, че ще се отнася за скоростта на вълна в дадения вълновод? Не си забелязала, че след като декларира, че ще работи с тази вълнова скорост, първата релация, от която почва формулира постановка за механични обекти, които променят скоростта си спрямо репер, а не - честотата на фазата? И "релативистките" релации са приложени върху това отхвърлящо приложимостта на тези релации условие, което формулира началните - уж "класически" релации. Това е второ нарушение на последователността и води до имитация, но не до знание.

Скука.
Жалко!

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

"Ето това не е свързано с темата и не казва нищо по въпроса ни..."

Това беше пожелание да не ме обвиняваш за твоите погрешни представи и да не се отвличаш чрез тях от темата.


"Вкарването на корекция, 1/f(v), на базата на скоростта, която обективно вече е определила големината на тока на единичен заряд, довежда до релация, която уж е релативистична (при положение, че без тази корекция релацията е), довежда до пропорционална зависимост на големината на тока от големината на тока."

Няма "вкарване на корекция", която да не е нужна. Пак не четеш. "Корекцията" идва от това, че във формулата ползвам величина, която не е определена в отправната система К', а в другата, подвижната.

Напъни се повече с мисленето. Иначе ще продължаваш да циклиш на това място.

Просто е бе, човече! Ако едно топче се движи със скорост 5 м/с в системата К, а взаимната скорост между К и К' е 2 м/с, то топчето в К' ще се движи със скорост 7 м/с. Една и съща величина - "скорост на топчето" - има различни стойности в различните системи. Скоростта на топчето в системата К' е 7/5 от скоростта му в системата К. И ако ползваш величината дадена в системата К, трябва да въведеш допълнителният множител от 7/5 за да се получат коректно нещата в системата К'. Абсолютно същото е с плътността - като ползваш плътността зададена в системата К, трябва да имаш коригиращ множител, за да е всичко коректно в системата К'. А колко е този коригиращ множител, съм показал.

Това са очевидните истини. По-просто е от гъбено семе.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Конкретно говорите за два взаимно неподвижни заряда и един детектор чиято скорост спрямо фрейма на двата заряда е v.

Тъй:
Един заряд е неподвижен спрямо втори заряд. Токът му спрямо втория заряд е нула (с или без мултипликативна корекция).

Въпросният заряд се движи спрямо детектор с обективната скорост v.

1. Колко е тока на заряда спрямо същия детектор? От коя система преминаваш в друга система за да направиш корекция на скоростта? Конкретно!

Нима се тръгва от нулевата скорост на въпросния заряд спрямо втория споменат заряд, в твоето предсказание за скоростта му спрямо въпросния детектор!? Та, каква е ролята на втория заряд за измерване или изчисляване на скоростта v? - нулева роля. (риторично)

Мммм.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

"Конкретно говорите за два взаимно неподвижни заряда и един детектор чиято скорост спрямо фрейма на двата заряда е v. "

Става дума за заредени проводници. Ако това разбираш под заряди, да. Само че гледната точка е - неподвижен детектор, а проводниците се движат спрямо неговия фрейм с дадената скорост. Движат се по направление дължината си.


"Въпросният заряд се движи спрямо детектор с обективната скорост v.

1. Колко е тока на заряда спрямо същия детектор? От коя система преминаваш в друга система за да направиш корекция на скоростта? Конкретно! "

Изглежда всичко идва от неясното условие на задачата, което се изяснява впоследствие. Имаме два проводника заредени със заряди с дадена линейна плътност. В началното условие Екземус споменава заряди, но после се оказват проводници. Тази задача решаваме.

Системата в която проводниците са неподвижни, е К. Системата в която детектора е неподвижен (в нея пишем формулите) е К'. Преминаваме от К (където има зададени параметри) в К' (където тези параметри се оценяват - за плътността на зарядите става дума).


"Нима се тръгва от нулевата скорост на въпросния заряд спрямо втория споменат заряд, в твоето предсказание за скоростта му спрямо въпросния детектор!? Та, каква е ролята на втория заряд за измерване или изчисляване на скоростта v? - нулева роля. (риторично) "

Не разбирам за кава ситуация говориш. Задачата която решаваме, разглежда зарядите (плътността им) като подвижни в друга отправна система. Зарядите нямат роля за скоростта, тя е изначално зададена - избор на системата. И остават взаимоденеподвижни. Задачата се решава за заряди движещи се с постоянна скорост - няма "тръгване от нулева скорост", няма промени в скоростта.

Ъ?

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Простичко е казаното. Повтарям: Казахте два заряда са ВЗАИМНО НЕПОДВИЖНИ - превеждам: туй - и в К и в К`. Ти преминаваш от К в К` с:

1/sqrt(1-v^2/const) - е дефакто корекция (промяна) на обективната скорост v към "видимата" скорост на взаимодействие с детектор.

Приписваш, че аз говоря за ускорение. Не, драги.

Целият ти пост тълкува думите ми, вместо да отговаря на нужния въпрос за приложимостта на корекция на обективната скорост v: - колко е тока на единия заряд спрямо детектора? Игнорирай втория заряд!

И така, колко е големината на тока като функция на v?

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

"1/sqrt(1-v^2/const) - е дефакто корекция (промяна) на обективната скорост v към "видимата" скорост на взаимодействие с детектор. "

Научи най-сетне кое какво е. Въпросната величина не е корекция към скоростта, след като тя е "обективна величина". Нито към заряда, нито към нищо. Що пък не я разглеждаш като корекция към числото Пи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Научи най-сетне кое какво е. Въпросната величина не е корекция към скоростта, след като тя е "обективна величина".

А каква друга може да е скоростта, освен обективна величина? НЕобективна ли?! И въобще има ли смисъл в понятието "обективна скорост"?

П.П. И един въпрос, свързан с друг постинг на Вредителя/Уравнение/. Понятието "потенциална интерференция" прието ли е във физиката?

"А каква друга може да е скоростта, освен обективна величина?"

Ако си дадем някаква свобода, обективните величини могат да бъдат тези, които се измерват директно, а не-обективните - тези, които се изчисляват. Но тогава пък скоростта не е обективна, защото тя се изчислява чрез други величини - път за време. Значи в тая посока свободата не е желателна. По-добре е свободата да се разпространи в следната посока - обективни са тези, които могат да бъдат измерени - директно и индиректно (тогава скоростта ще е обективна). Това могат да бъдат всички величини в отправната система на мерещият. Не-обективните тогава ще са величините в другите отправни системи. Въпрос на конвенция, и нищо не променя във темата, а е само философско завъртане.


"Понятието "потенциална интерференция" прието ли е във физиката?"

Ако става дума за величината "потенциал", това е сложен опит за изказ на "събиране" извън смисъла на вълните. Може би е част от някакъв териториален жаргон. Получава се нещо като "числото 2 интерферира с 3 и се получава 5". Но пък звучи омайващо пред потенциални клиенти :)

А ако става дума за "потенциален", "възможен", няма проблем да се употребява.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Редактирано от Герисъм на 21.01.16 11:00.

Точно това е въпросът, колко е тока I, от един заряд q в движение със скорост v спрямо сензор.

Защо величината I, измервана от сензора, търпи в твоите формули корекция, сякаш, токът се измерва не от този сензор?

И след този резонен въпрос, защо хората, които задават въпроса биват атакувани на лична основа от теб?

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Не зная, какво намери в думата "потенциална", когато очевидно това прилагателно показва условност на наличието или отсъствието на качество "интерференция" в релациите на автора.

И защо темата ти е, "потенциал", което е различна дума и във всичките си 2 форми (т.е. мн. ч. "потенциали") се пише различно от думата "потенциален" във всичките й форми "потенциално", "потенциален", "потенциална" и "потенциални"?!

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

"Защо величината I, измервана от сензора, търпи в твоите формули корекция, сякаш, токът се измерва не от този сензор? "

Пак повтарям, няма корекция никаква. Сензорът измерва величина на тока I, определена от величината на скорост та v, която би измерил един скоростомер неподвижно с него (сензора), и от плътността на заряда:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето, защо ти задавам въпроса - за да преминеш в конкретика.

Ти каза, че токът не бил пропорционален на обективната скорост на токоносителя, като нелинейнот отклонение от пропорционална взаимо-връзка е по-голямо от нула при всяка стойност на v>0.

Следователно, когато вложим импулс чрез магнитно поле (без топлинни преобразувания) за да ускорим заряд до скорост v спрямо навитата бобина около вакуумната тръба, този заряд ще върне обратно в магнитното поле импулс, не пропорционален на скоростта му v, а - по-малък от вложения за добиване на скорост v.

Обяснявам: Тъй като интензитета на магнитния поток е пропорционален на тока. Следователно, ти твърдиш, че импулсът, който можем да си върнем чрез магнитна индукция е по-малък от импулса, който сме натоварили върху заряд.

Следователно, открихме, че валентните електрони непрекъснато връщат по-малко импулс върху положителния заряд на ядрото и затова те анихелират след крайно време на живот. Само да не дразним модератора с тези ненаучни теории, които противоречат на електро-динамиката и на фактите...!

Поздрави на модератора!

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

"Ти каза, че токът не бил пропорционален на обективната скорост на токоносителя"

Абе що си измисляш? Винаги до сега казвам, че токът е пропорционален на обективната скорост. И е пропорционален на обективната плътност. И на нищо друго. Чети преди да се изказваш така неподготвен.


"Следователно, когато вложим импулс чрез магнитно поле (без топлинни преобразувания) за да ускорим заряд до скорост v спрямо навитата бобина около вакуумната тръба, този заряд ще върне обратно в магнитното поле импулс, не пропорционален на скоростта му v, а - по-малък от вложения за добиване на скорост v. "

Това щото разсъждаваш на база погрешни твои си предположения.


"Обяснявам: Тъй като интензитета на магнитния поток е пропорционален на тока. Следователно, ти твърдиш, че импулсът, който можем да си върнем чрез магнитна индукция е по-малък от импулса, който сме натоварили върху заряд. "

Не аз, а ти измисляш думи, които аз съм бил твърдял. Само дето не съм.

Кога ще влезеш в час да четеш това което ти отговарям, а не да си измисляш някакви дивотии и да ми ги приписваш? После що съм те оценявал? Какво, да се съгласявам с тебе?

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Повтарям: нелинейния спрямо v множител: 1/sqrt(1-v^2/const) в релацията, даваща тока като функция на заряда и скоростта му показва:

когато ускорим заряд, ние не ще можем да върнем в магнитното поле импулса, който сме натоварили върху него от магнитно поле.

Твоята релация:

I = dQ/dx.v, където dQ/dx е линейна плътност на заряда по посока вектора на скоростта. Ти я даде така, че тази плътност е нелинейна функция на v.

От това ти фактически изказа твърдение и продължаваш да твърдиш, че тока I е нелинейна функция на скоростта на токоносителя.

Точка.

- Кое в думите ми изопачава, конкретното написано от теб?!

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

"Повтарям: нелинейния спрямо v множител: 1/sqrt(1-v^2/const) в релацията, даваща тока като функция на заряда и скоростта му показва:

когато ускорим заряд, ние не ще можем да върнем в магнитното поле импулса, който сме натоварили върху него от магнитно поле. "

И от къде следва това нещо? Айде с конкретни формулки, а? И се съобразявай, че магнитното поле в различните отправни системи се трансформира по формулите, които дадох в началото, тоест то също зависи от скоростта.


"I = dQ/dx.v, където dQ/dx е линейна плътност на заряда по посока вектора на скоростта. Ти я даде така, че тази плътност е нелинейна функция на v. "

Едно нещо правилно си разбрал, браво!


"От това ти фактически изказа твърдение и продължаваш да твърдиш, че тока I е нелинейна функция на скоростта на токоносителя. "

И това правилно си разбрал.

Какво ще се случи обаче ако ускоряваме заряд и какви импулси ще придобие, се смята доста по-сложно отколкото си мислиш. При такова ускорение ще трябва да отчитане доста подобни корекции като оспорваната, плюс излъчване на вълни, отнасящи енергия и импулс. Затова ми е чудно, от къде се вземат твърденията ти, с които ме замеряш, след като не говорим за подобна ситуация

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Повтарям: нелинейния спрямо v множител: 1/sqrt(1-v^2/const) в релацията, даваща тока като функция на заряда и скоростта му показва:

когато ускорим заряд, ние не ще можем да върнем в магнитното поле импулса, който сме натоварили върху него от магнитно поле. "

И от къде следва това нещо? Айде с конкретни формулки, а? И се съобразявай, че магнитното поле в различните отправни системи се трансформира по формулите, които дадох в началото, тоест то също зависи от скоростта.

А в отправната система, в която скоростта на заряда е нула, това магнитно поле как ще се трансформира... при положение че изобщо го няма?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ме питай мене. Питай на кое магнитно поле ще връщаме импулса после, след като него няма да го има

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ме питай мене. Питай на кое магнитно поле ще връщаме импулса после, след като него няма да го има

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вече в няколко поредни поста ти видя, че не приемам преминаване във втора ИС (извън тази на ампер-метъра), и ти отбелязах конкретно това.

Ти конкретно показа, че прилагаш корекция на количеството заряд q на единичен заряд, уж чрез плътността му, където л е плътността на заряда в собствената му система, а л` била намалената му плътност спрямо ампер-метъра, който се движи спрямо заряда обективна скорост v.

Тук има списък от въпроси - една група от този списък касае прилагане на нелинейна трансформация с аргумент обективната скорост на токоносителя. Друга група касае възстановяването на импулса при две стъпки - първо, натоварване на носителя с импулс отдаден от генератор в системата на амперметъра, и второ, добиване на импулс от спиране на носителя обратно генератора (обратимо електро-магнитно устройство), който си е в системата на амперметъра.

Процесите колкото и да са сложни, се описват с импулс. И при положително ускорение и при магнитно спиране радиацията в непрекъснат спектър е съпътстващ процес, с една и съща интегрирана енергия, когато стръмността на фронта е еднаква. Но твоята релация за големината на тока на единичен заряд q при всяка стойност на v(t) води до загуба на импулс в края на двустъпковия процес.

По този аспект на "научност" на теорията ти и "лоялност с утвърдените факти" модераторите имат правило, което прилагат стриктно. Нали!?

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

"Вече в няколко поредни поста ти видя, че не приемам преминаване във втора ИС (извън тази на ампер-метъра), и ти отбелязах конкретно това. "

Всички величини във формулата са определени в системата на амперметъра. За това ти обяснявах в предният пост. Това че не приемаш нещо, не става ясно защо (и какво всъщност!) не приемаш - именно след като всички величини са определени в една система.


"Ти конкретно показа, че прилагаш корекция на количеството заряд q на единичен заряд, уж чрез плътността му,"

Никъде не работя с количеството заряд, за да му правя корекция. Плътност на заряда не е заряд - докато количеството заряд не се променя в различните отправни системи, плътността се променя. Айде стига си бъркал основни понятия. И няма "уж корекции". Ако не ти харесват, напиши каква е плътността на заряда в системата на амперметъра според тебе, като знаеш каква е в покой, и защо е такава. Чакам.


"Тук има списък от въпроси - една група от този списък касае прилагане на нелинейна трансформация с аргумент обективната скорост на токоносителя."

Трансформацията която се прилага е трансформация на време и координати, и тя е линейна. Скоростта е константен параметър в цялата схема.


"Друга група касае възстановяването на импулса при две стъпки - първо, натоварване на носителя с импулс отдаден от генератор в системата на амперметъра, и второ, добиване на импулс от спиране на носителя обратно генератора (обратимо електро-магнитно устройство), който си е в системата на амперметъра. "

В разглежданата задача няма натоварване с импулс. Зарядът изначално има импулс в едната система и няма в другата. Съответно няма спиране на носители - скоростта в случая е непроменящ се параметър. Пак не си разбрал нещо.


"И при положително ускорение и при магнитно спиране радиацията в непрекъснат спектър е съпътстващ процес, с една и съща интегрирана енергия, когато стръмността на фронта е еднаква."

Чудесно, ако енергията е една и съща при двата процеса, то и импулсът ще се променя по същият начин - с колкото нараства, с толкова и ще намалява. Връзката им е следната:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всички величини във формулата са определени в системата на амперметъра. За това ти обяснявах в предният пост. Това че не приемаш нещо, не става ясно защо (и какво всъщност!) не приемаш - именно след като всички величини са определени в една система.


Държиш се като развален телефон. Тук има тема, но отсъства поведение на дебат.

Нито по единия аспект - трансформиране на електрическата величина ток на токоносител [Q/s], при отсъствие на измерване на нито една величина с еталона на друг ампер-метър с друга скорост [m/s] спрямо токоносителя. Нито по аспекта за пропорционалност (линейност) между тока и скоростта на токоносителя спрямо измерващия ампер-метър и следствията, едно от които е запазване на импулса.

Изтърпях да ти обясня едно и също повече от два пъти.

Аз казах, и ти каза.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Редактирано от YpaBHeHue на 25.01.16 21:48.

"Държиш се като развален телефон. Тук има тема, но отсъства поведение на дебат. "

Има тема, и ти нещо се тръшкаш по темата, без никакви причини. Нещо не ти било харесвало, ама защо? Предлагам ти да се аргументираш с точни формули, багаш. Да, отсъства поведение за дебат. Защо ли?


"Нито по единия аспект - трансформиране на електрическата величина ток на токоносител [Q/s], при отсъствие на измерване на нито една величина с еталона на друг ампер-метър с друга скорост [m/s] спрямо токоносителя. Нито по аспекта за пропорционалност (линейност) между тока и скоростта на токоносителя спрямо измерващия ампер-метър и следствията, едно от които е запазване на импулса."

Не ти ли написах как се трансформира плътността на заряда? Написах ти. Написах ли ти че токът е произведение на тази плътност по скоростта? И това ти написах. Е що се тръшкаш че не съм ти написал какъв е токът спрямо единственият амперметър, за който говорим и за който той има ненулева скорост? Какъв "друг амперметър те преследва? Имаме зададена по условие плътност на зарядите в другата система, може и да я считаш измерена от друг амперметър, ама ни е известна и за това участва в задачата, няма "при отсъствие на измерване" след като има зададено такова в условието. Отвори си очите какво е условието и каква задача решаваме, не се прави на ощипана госпоица.

Естествено че е линейна връзката между тока и скоростта на токоносителите, ти наистина ли толкова си схванат една проста формула да не разбереш? От къде тая мания да водиш такива безсмислени разговори без грам аргументация да успееш да вложиш и да разбереш какво ти се казва като аргументи, а само тръшканици?

Напиши нещо конкретно с формули, стига такива мъгляви твърдения. Да видим, какъв е точно проблема ти с импулса, какъв ще бъде тока в друга отправна система, аз ли съм сбъркал нещо или ти не ги разбираш тези неща? То бива тръшкане "не е така", ами как е тогава? Ама с доказателства, а не само "не било така". И аз това повтарям за твоите "аргументи" - не е така, ама се обосновавам защо. Забелязваш ли разликата и къде се крие разваления телефон?


"Аз казах, и ти каза. "

Ако ще казваш нещо казвай, това до тука не е казване, само оплакване че нещо не разбираш но други са ти виновни.

Физиката, драги, е количествена наука, и "казването" се изразява чрез математически връзки. Така че до сега мълчиш като риба, само отваряне и затваряне на уста се наблюдава...

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Грозно.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Кое е грозно? Това че мълчиш като пукел като те питам по някаква конкретика и ми разправяш врели некипели? Да, грозно е да изказваш някакви завоалирани и неразбираеми мисли по тема, по която се оказа че си гола вода.

Къде не се спазва закона за съхранение на импулса? Как ти хрумнаха такива измишлизми изобщо? На кафе или на боб позна?

А материята е изключително проста. Токът е функция на скоростта (голям праз че е нелинейна).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно това поведение е грозно и сред нормлни хора не би било толерирано в клуба.

Досега се дърлеше само за това, че релацията ти била линейна!

Агресията ти от усилие да надделееш в спор отново премина изцяло в личен аспект.

Не, изключено е, да се върна, да разгоарям с теб, дори и като виждам цената на която си готов да ме върнеш - като започна да говориш, че релацията ти е нелинейна.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Бъркаш агресия и възмущение.


"Досега се дърлеше само за това, че релацията ти била линейна! "

Линейна е трансформацията - по пространствените и времевите координати. Резултатът няма значение какъв е - той отговаря на физиката на нещата. А трансформацията също е релация. Ма ти явно си чел много напосоки, затова сега откриваш топлата вода.

Релацията също е линейна - скоростта на зарядите в системата на амперметъра по плътността на зарядите в същата система. Нелинейността идва от там, че плътността изразяваме чрез друга величина, зададена в друга отправна система. Защо това е така, вече обясних. Не ти подхожда да се правиш на ударен като че за пръв път чуваш какви са величините. Хвърли повече сили да оправдаеш лъжите си за някакво нарушение при импулса.


"Не, изключено е, да се върна, да разгоарям с теб"

Предполагах че така ще избягаш, след като не успя да коментираш нищо по същество потемата. Накрая вече нямаше накъде повече, релацията ти била проблема.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Редактирано от Герисъм на 26.01.16 23:47.