Нека тази тема да бъде само за историята и никой да не пише вътре.коментарите да са в друга тема специално за това.надявам се никой няма да прави проблеми и да пише вътре.

тъй като Близнака не го направи,аз ще постна историите.Автор-Близнака


Ето ги героите в първа част:
Irreal-човек. Жена, която не подозира, че скоро ще осъзнае истината за Матрицата
Bamze*-дете-потенциал. Помага на Оракула
[Matrix] Chost-бунтовник. Следи irreal докато дойде време да й бъде обяснена реалността
Действието се развива точно в паузата между The Matrix и The Matrix:Reloaded-появява се Нео, за когото се смята, че е Той. Все още малко вярват в него, но е доста известен.Силата му расте и бунтовниците използват момента да спасят колкото се може повече хора. Агент Смит е изчезнал, но това не прави по-леко положението, тъй като машините все по-упорито действат, сякаш осъзнали новата заплаха от страна на Нео.

1
Пронизителният пищящ звук на ел. будилник бързо изтръгна irreal от сладкия й сън. Тя още през мъгла погледна към циферблата и това, което видя, я накара веднага да скочи на крака.
“По дяволите, пак ли? Писна ми!” –гневеше се без глас момичето, докато бързаше по претъпканите улици. Знаеше, че пак закъснява за новата си работа, а минувачите никак не й помагаха като я блъскаха непрекъснато. Може би и затова не забеляза човека, който я следеше от както бе излязла...

От както й бяха казали, че е “по-различно дете”, Bamze* дълго време не искаше да се примири с фактите. Може би защото и тя желаеше да живее като всяко нормално дете, макар и сама да се бе убедила, че това не й се отдава особено. Не и с дарбата, която имаше(Bamze* предпочиташе да я нарича проклятие). Детето можеше да чете мисли. Лесно, дори и без да желае, до нея достигаха мислите на околните, даже и тези, които би трябвало да си стоят скрити в най-тъмния ъгъл на съзнанието. Това би било интересно, ако всички хора бяха добри. Но понеже не би било възможно, момичето от малко беше принудено да понася цялата злост на мислите, които “чуваше”-мисли на обикновени хора, на лъжци, луди, убийци...Bamze* искаше поне за миг да се измъкне от ролята си на радар за човешки мисли, но това ставаше възможно, само когато заспи.
-Обичаш да спиш, нали, детето ми?-беше я попитала Оракула при първата им среща.
-Да.
-А защо?-бе продължила да пита старата жена.
-Защото всичко ми се струва по-истинско...-беше й отговорило малкото момиче.
Сега Bamze* , вече на 16, си бе дала сметка, че всичко да ти изглежда по-нормално в съня, е лесно разбираемо на фона на способността да четеш съзнания. Момичето вече беше “просветено” от Оракула какво всъщност е реалността, знаеше за Матрицата и живееше при съюзничката на Зион заедно с другите надарени, помагайки й да прецени хората, които щяха да бъдат освобождавани от “реалността”. Макар и да не желаеше да го признае пред себе си, Bamze* сякаш още не “беше намерила себе си”. Тя очакваше нещо. Нещо, което и сама не знаеше какво представлява, но то бе толкова натрапчиво, че наскоро беше започнало я разсейва от вълните човешки мисли, които я заливаха.

[Matrix] Ghost бе приел мисията да следи irreal докато дойде момента да бъде измъкната от Матрицата, не просто защото капитан Ниоба му го бе наредила. Той обичаше работата си. Макар от скоро да бе зионец, а още по-отскоро да беше втори командир на три-екипажният “Логос”, той беше приел присърце каузата на бунтовниците и правеше всичко по силите си да не бездейства, дори и ако се налагаше сам да си изнамира задачи.
“Още малко й е нужно. Само още малко и ще може да прогледне...”-мислеше си той, като наблюдаваше как irreal се качи в едно такси. След това си обърна гърба, усмихна се леко и пое в неизвестна посока...

To be continued

Thyn-поредното творение на Матрицата, поредният агент. Целта му е ефективната борба с бунтовниците, независимо по какъв начин.”Целта оправдава средствата”.:-)
Maystora-млад капитан на кораба “Stormbringer”, който се различава от останалите с силното си чувство за страведливост и още нещо...

2.
Човекът усети нещо и без да му мисли много се втурна да бяга. Агент. Никога преди не бе срещал агент. В главата му, наред с нахлулата кръв, която пулсираше по артериите, отекваха думите на командира му: “Видиш ли агент, бягай! Скъсай се да бягаш!”. Бунтовникът вече виждаше изход от тясната уличка, когато нечия нечовешки силна ръка го дръпна откъм гърба, извъртя го към себе си и след секунда той се бореше да се отскубне от хватката на агента, който го бе повдигнал почти метър над земята.
Машината, обаче, сякаш се наслаждаваше на агонията на човека и вече минута го стискаше за гърлото, наблюдавайки го как се опитва да диша.
-Вие, хората, сте толкова просто устроени. Така...примитивни. Никаква следа от нашето съвършенство.-каза агента, виждайки как лицето на човека се е сбръчкало в старанието си да задържи живота.
След това го стисна по-силно и със все сила го удари в земята, чупейки главата му в плочките. Нещастният зионец дори не гъкна. Кръвта му, освен стените на малката и тясна глуха уличка, опръска черните обувки на агент Thyn. Той погледна обезобразения
човек, усмихна се и си тръгна в търсене на нови нарушители.
Агент Thyn беше най-новото творение на Матрицата. След инцидента с Нео и провала на агент Смит, тя бе създала ново поколение агент, чиято единствена цел бяха “нелегално влизащите в системата”-бунтовниците на Зион. Най-добрата машина за убиване на хора, която Матрицата беше създавала досега. Нейният Жътвар.

-По дяволите!-кресна капитан Maystora в екрана на бордовия компютър. –От къде се появи този агент!?
Той току-що бе изгубил най-новия си подчинен. И то по много жесток начин.
Кръвта, стичаща се от главата на бунтовника под формата на код, изпълни монитора. Maystora гневно излезе от помещението без да каже и дума на стъписания си екипаж.
“Втори за месец! Втори! Ако продължавам така, подчинените ми ще измрат преди канцлер Хаман да ми поиска доклад! По дяволите! Проклети машини!”-мислеше си капитана на път за каютата си. Поредната смърт на негов човек му дойде в повече и младият командир реши да се махне от очите на екипажа си, пред тях той никога не би показал слабост.
Maystora, макар и само на 28, се бе доказъл като високо отговорен, лоялен и най-вече абсолютно непоколебим в името на истината човек. Наскоро той лично, дори без да предупреди Сената, беше екзекутирал човек, за който твърдеше, че е предател. Бе излязъл прав, но изразяването на чувството му за справедливост бе постреснало Зион. Но и точно то го беше направило капитан. А и мисълта, че скоро ще има ново попълниние в екипа му, никак не го радваше точно сега.

Irreal пазаруваше в супермаркета без въобще да знае, че някой е приковал поглед в нея.
[Matrix]Ghost търпеливо я наблюдаваше. Единственото, което чакаше, за да пристъпи към действие, беше разрешение от Сената. Ghost знаеше, че са я одобрили за un-log, че даже вече й е нарочен командир, но заповедта за измъкването й все така се бавеше. Вече имаше чувството, че направо са го забравили...
GSM-а му звънна и го откъсна от мислите. Бунтовникът бързо отговори и заговори тихо, сякаш да не го чуе irreal, която тъкмо си избираше нещо за обяд.
-Капитан Ниоба?
-Ghost, Сената разреши да действаш по плана. Започни още днес.-чу се откъм слушалката.
-Разбрано.-отвърна [Matrix]Ghost и затвори.
Прибра телефона в шлифера си и скрито погледна съм irreal, която бе на другия край на магазина...

To be continued

3.
-Капитан Maystora, може ли?-някой почука на вратата на каютата.
Младият капитан отвори ядосано и попита с буреносна физиономия:
-Какво искаш, Мак?
-Ами...-замрънка вторият оператор на “Storm bringer”-от централата казаха да се включим за предаване. [Matrix]Chost ще ни предостави новият човек.
-Точно сега ли, дявол го взел! Идвам.-отвърна Maystora и излезе от каютата си, затръшвайки вратата.

Irreal седеше и си пиеше кафето, гледайки как на улицата пред кафенето минувачите бързат да се приберат след работния ден, допълнително стимулирани от необичайно хладният есенен вятър. Без тя да забележи, млад човек, загърнат в черен шлифер влезе в помещението и се приближи до нея.
-Извинете, мястото свободно ли е?-попита мъжът.
Момичето се огледа тихомълком и като не видя свободна маса, отвърна:
-Да, заповядайте.
Човекът седна срещу нея, свали черните си очила и си поръча кафе. След минути подаде ръка и каза:
-Ghost.
-Моля?
-Така се казвам, Ghost.
-Имате...интересно име. Аз съм irreal.-здрависа се жената.
-Добре ли се чувствате?-попита Призрак, все още държейки ръката й и гледайки я в очите.
-Какво искате да кажете?
-Живеете ли?
Irreal не отговори, а вместо това дръпна ръката си и погледна подозрително човека пред себе си.
-Вижте, не ме разбирайте погрешно. Нито съм луд, нито съм убиец. Имам в предвид друго-наистина ли чувствате живота си? Усещате ли всеки миг, преживявате ли го, прави ли ви впечатление, примерно така, както изживявате всеки кадър от съня си? Или просто сякаш механично изразявате тъгата си, радостта си, което и да е чувство.-Ghost направи кратка пауза и продължи.-Случвало ви се е когато изпитате силна емоция да ви се стори изведнъж, че нещо невидимо ви обгражда, затваря ви, пречи ви да живеете истински, нали? Заслепява ви...Знам, че ви е познато. А вие се търсите сама себе си, искате да живеете, не да оцелявате, знам го.-[Matrix]Ghost свали погледа си от този на irreal, стана, остави някакви пари на масата и каза:
-Нека кафето е от мен. Ако съм ви заинтригувал, бъдете пак тук, довечера, в 21ч.
След това той кимна на смълчаната и объркана жена, сложи очилата си и излезе.
-Мамка му...-отрони след минути момичето.

-Ало, шефке, май ми повярва. Нека Maystora да е готов в 9часа, да е пред старата катедрала.-докладва Призрак на Ниоба.
-Дадено, Ghost! Отваряй си очите!-каза тя и затвори.

Часовника в кафенето удари 21 часа. Irreal бе седнала на същата маса и гледаше циферблата. Точно, сякаш цепещ секундата, влезе Призрак. Той отново седна срещу нея и повдигна вежди въпросително.
-Виж...-започна припряно irreal-не знам защо се съгласих на това, но...знам, че си прав.
-Много добре.-усмихна се мъжът-Ела с мен. Има още нещо.
След минута [Matrix] Ghost отвори вратата на irreal и излязоха навън...

4.
Bamze* отвори очи. Седна на леглото и разтърси глава. Погледна часовника на шкафчето-18 часа. Току-що беше сънувала нещо странно. Закачулен жътвар, който размахва остра коса насред житно поле, а в стоманено-сивото небе над него просветват гръмотевици. Започва да вали. На поредната гръмотевица косата на жътваря проблясва. По острието се вижда кръв. В мрака просветват очите на косача, но това се оказват очни кухини, в които тече кодът на Матрицата. Жътварят се усмихва злокобно, всичко става червен код и се размива...

Агент Thyn тъкмо стоеше и гледаше минувачите. Чакаше да засече някой подозрителен, за да го “елиминира без присъда”. Изведнъж долови някакво нарушаване в кода, но не разбра къде точно. Стана от пейката и се отправи нанякъде.

Irreal и Ghost стигнаха пред старата катедрала на града. Момичето погледна нагоре-небето беше стоманено-сиво, а в далечината проблясваха гръмотевици. Щеше да вали.
-Добър вечер!-поздрави ги непознат мъж пред катедралата.
-Здравей, това е irreal.- каза [Matrix]Ghost
-Приятно ми е, Maystora.
След това човекът ги поведе в пустата, занемарена сграда. Водеше ги към една от стаите за кръщене. Като влязоха, irreal попадна на странна гледка-стаята бе пълна с всякаква апаратура, компютри, странен стол и огледало...Имаше и още две жени и мъже.
Maystora я покани да седнат на един диван. Призрак ги остави и отиде да помага на другите, които нагласяха машините.
-Е, irreal, предполагам, че си повярвала на Призрак щом си тук...-започна капитанът.
-Да...Не знам за какво е всичко това, но ще рискувам да разбера.
Maystora се засмя леко и каза:
-Добре...Значи за мен остава само да ти доразкажа за какво става въпрос.-той направи пауза и продължи-Ти можеш да освободиш сетивата си. Можеш да освободиш душата си от този...затвор, наречен “реалност”. Всъщност ще разбереш, че всичко не е това, което изглежда. Светът е много по-различен, по-съвършен, по-приятен. Ти ще прогледнеш. Ти ще живееш.
-Това ми го каза и Ghost.-на irreal и се стори, че и двамата мъже говорят по един и същи начин.
-Е, щом си наясно, нека пристъпиш към избора си.- Maystora й подаде чаша вода, разтвори дланите си, в които имаше две таблетки.-Вземеш ли синьото хапче, ще забравиш случилото се и никога не ще “прогледнеш”, изпиеш ли червеното-ще видиш и усетиш истинския свят.
Irreal си помисли има ли някакъв знак, в това, че се намират в кръщелна зала и взе червеното хапче. Изпи го. Дойде [Matrix] Ghost и я поведе към стола. Maystora отиде при един от компютрите.
Момичето видя с периферното си зрение, че повърхността на огледалото до стола потръпва. Протегна ръка и го пипна...

Навън заваля. Агент Thyn пристигна пред портите на старата катедрала и се ухили злобно. Гръмотевица раздра небето...

To be continued

Новият герой е:
Caladbolg- млад хакер, който успява да пробие Системата и разбира за Матрицата.


5.
GSMът на Maystora звънна.
-Да, централа?
-Капитане, получихме известие от един наш съюзник,Bamze*, че е възможно да имате проблеми. Току-що видяхме, че към вас се приближава агент.
-Кой?-процеди през зъби Maystora
-Агент Thyn, капитане. Пристъпете към незабавно изтегляне. Имате две връзки-на улица “Крафт” и “Браун”-на 5 и 10 мин. от вас.
-Но ние измъкваме човек, тя всеки момент ще...
-Евакуирайте се, капитане, имате ясни заповеди!-и връзката прекъсна.
Maystora прибра телефона и погледна към irreal. Тя тъкмо протягаше ръка към огледалото. Капитанът имаше два избора-или да я зареже безпомощна тук и да се изтегли с хората си, или...
-Ghost, ела за малко.-повика той.
-Да?-приближи се бунтовникът.
Maystora му разказа всичко, но тихо за да не го чуе никой друг.
-Сигурен ли сте, капитане?
-Да. Тя е важна. Направи прехвърлянето, аз ще ви спечеля време...
-Господи, студено е...-чу се гласът на irreal от другия край на стаята.
-Шефе?-подкани някой от екипа.
-Момчета, аз имам малко работа. [Matrix] Ghost ще ви помага.-отвърна Maystora и тръгна към изхода.
-Сигурен ли си? Ти си нужен тук, аз ще отида.-хвана го за ръката Ghost.
-Не! Тя ще е от моя екипаж, аз вече съм отговорен за нея.-каза командирът и излезе.

Thyn тъкмо застана на няколко метра от тежката порта на катедралата и тя се отвори. Един нелегално логнат излезе. Човекът го видя и хукна да бяга. Агентът се спусна след него, беше открил нарушителя...И щеше да го преследва докато не го изтрие от системата.

Хакерът Caladbolg, както винаги, седеше пред компютъра си и се ровеше в Мрежата. Само дето през последната седмица почти не беше правил нещо друго. Причината бе, меко казано, трудно разбираема-момчето бе разбрало в какъв свят живее, или по-скоро е заставен да живее-знаеше за Матрицата, за Зион и битката между хора и машини.
Много малко хора “проглеждаха” сами. При 99% от тях това ставаше, когато по някакъв начин, непривичен за всекико-огромно физическо старание, адски силно чувство или нещо подобно-надскачат границите на реалността, определена от Матрицата. При Caladbolg това стана по далеч по-обикновен начин. Той кротко си ровел в ната, когато, без да си дава сметка, попаднал на бъг в Системата. Там подробно били описани характеристиките на Матрицата, целта й и т.н. Отначало хакерът помислил, че всичко това е дело на поредния зевзек или откачалка. Но след като след малко се по ориентирал в нещата, решил за майтап да си “създаде” $100 милиона в кредитната карта. Това, за негово огромно учудване, станало. И Caladbolg повярвал , макар и да не разбирал всичко...След това обаче, на монитора започнал да тече код. След няколко безсънни нощи хакерът го разгадал и продължил да бъзика в Матрицата. “Съвсем” не нарочно изтрил функциите на трима агенти, попроменил облика на няколко сгради и си направил някои “малки” подаръци.
Сега, в тази дъждовна нощ, Caladbolg пред компютъра и се чудеше какво пак да “сътвори”. Чувстваше се като дете, което има ново “Лего” от много части и сега се чуди какво да построи от него. Чувстваше се едновременно като създател и заличител. Той обаче не разбираше колко по-сериозни са нещата. Изведнъж видя в кода, че агент преследва някакъв човек.
-О, това е интересно...-взря се в монитора хакерът.

Матрицата беше “разбрала”, че някъде в нея има бъг и вече бе пратила няколко агента да открият този, който бе злоупотребил с това...

Maystora не можеше да бяга повече. Беше на предела на силите си. Вече започваше да мисли, че ще умре още тази вечер, без да види края на войната. Спря задъхан на едно малко площадче. Хора не се виждаха, дъждът ги бе прогонил. След секунди двамата с Thyn вече се обикаляха един друг, очаквайки другият първи да нападне.
Първи се хвърли агентът. Макар да можеше просто да разстреля човека като куче, агентът предпочете да го пребие до смърт. Ярост, необяснима за програма, го обзе и той се отита да удари в корема Maystora. Човекът обаче успя да отскочи настрани и на свой ред замахна. Успя да улучи изненаданият агент и обнадежден от успеха си му нанесе няколко бързи удара с крак. Thyn обаче ги прекъсна, като го хвана за крака и го отхвърли на няколко метра от себе си. Замаяният капитан не успя да се истане навреме и програмата го ритна няколко пъти. Някак си човекът успя да се изправи и когато Thyn замахна с юмрук към лицето му, той приклекна и го подхлъзна с крак. Агентът падна тежко, но на секундата се изправи и удари Maystora в корема. Бунтовникът залитна от удара. Програмата му нанесе поредица силни удари и човекът рухна на земята.

-А, гадина! Майната ти, тъпако! Не се ебавай с човек!-ухили се Caladbolg и натисна няколко копчета по клавиатурата.

Thyn вдигна крак с намерението да счупи главата на поваления си противник, но сякаш против волята си, съпротивлявайки се, го отстъпи назад. Maystora не се колеба дълго и се изправи.
-Какво...става...с мен!?- съскайки изрече агентът. Той не можеше да мръдне и леко се тресеше.
Maystora не отговори, а вместо това тръгна колкото може по-бързо към ул. “Браун”. Искаше му се да довърши агента, но бе загубил твърде много сили и малко кръв, а и освен това не знаеше колко дълго ще продължи “парализата”.

-Ето това става, като се заяждаш с хора, копеле!-усмихна се Caladbolg и се облегна на стола си.

Irreal отвори очи. Виждаше през мъгла. Ghost се надвеси над нея.
-Добре дошла в реалния свят! Скоро ще се чувстваш по-добре.
-Прав е, irreal, скоро ще си по-добре.-чу се отнякъде в помещението гласът на Maystora.
Момичето се чувстваше много отпаднала, слаба и далечна. Боляха я очите. Тя ги затвори и всичко потъна в мрак.

To be continued

Имам едно предложение за вас-да направим общ разказа. Имам в предвид следното-авторът на следващата част да съм не аз, а някой от вас. След него, някой друг да продължи. Предлагам това поради две причини-първо, така разказът ще се “освежи” и може да се получи интересно смесване на идеи. Няма да е трудно, тъй като вече действието е напреднало и героите са налице. Второ-вдругиден почваме даскало, а когато това стане, не мога да ви обещая, че ще имам много време да пиша.
Надявам се да ме разберете. Е, естествено, и аз ще се включвам от време на време.
Мненията ви очаквам в темата за коментари.

"Кой направи това?".............."Какво спря агента?".................
....................................Maystora свали о4и от познатия до болка таван на "каютата" си.Имаше въпроси, ....въпроси които искаха отговори.
Беше рисковано да ходи при Оракула.Само Bamze можеше да му помогне...

....

Caladbolg се усмихна.Беше помогнал и това му даваше сили за да приеме истината.Усещаше промяната със всяка "клетка" доколкото можеше да усеща...
Денят бе хубав.Малкото коте се отърка около крака му.Caladbolg се замисли за това колко добре пресъздаваше реалността Матрицата.
Всеки детайл...беше перфектен.
"Трябва ми време....и по4ивка".Реши да се прибере и наспи.
Усмихна се и на моми4енцето, което си играеше със котето.
- Как се казва?
Моми4ето не отговори...
Caladbolg се изправи и тръгна.
- Какво зна4ение имат имената тук г-н Caladbolg? Или да ви нари4ам Конструктор ?
Caladbolg се обърна...там нямаше моми4е...
Беше агентът.
-У4удващо е колко са реални нали :) ? - Каза Thyn. - И вси4ки тези въпроси които те заливат.И аз самият имам много въпроси...
Кой ме спря, Как го направи...?Въпросите никога не свършват не мислите ли ?
Но сега знам какво то4но се слу4и.Ние те бяхме "предвидили".Ето 4е се появи...Конструктор.
Изведнъж Thyn се спусна към Caladbolg и го зграб4и за гърлото.
Лицето на агентът се изкриви в злобна усмивка.
- Това е на4алото ... Конструктор :). Никой няма да ти даде отговори .Защото аз ще сложа край на твоите въпроси.Ти не си Аномалията ...ти си само едно недоразумение... Един символ в таблицата...И ние ще те изтрием.
Caladbolg изкрещя...
Огледа се...
Беше в стаята си ... облян в пот.
Сън...
Кошмар...

...............

- Знаеше 4е ще се слу4и нали? -попита Maystora
- Да...Конструктора ни е необходим...-отговори Bamze
- Зна4и ще го извадим от там.

........................

Тук може да има и малко разклонение защото по принцип Caladbolg трябваше да пусне 7 част но пък DIavolo е готова и ме помоля да пусна нейната версия.






Нов герой: Diavolo – човек, жена. Била е освободена още като дете. По странни стечения на обстоятелствата става затворница на Матрицата и протеже на Меровинджий

6.
Bamze* стоеше спокойно в телефонната кабина и чакаше. Набираше произволни телефонни номера и ако някой вдигнеше от другата страна тя просто затваряше... Странно забавление....
Надяваше се че няма да чака дълго .
Започваше опасна игра от която можеше да не излезе победител. Но тогава си спомни ужасния сън с Жътваря и си каза че трябва на всяка цена да предотврати кървавата баня. Времето ги притискаше неумолимо, а Зион беше в смъртна опасност. Трябваше да намерят и измъкнат Конструктора. Отчаяно се нуждаеха от него.За момента единствената им възможност беше протежето на Меровинджий наричаща себе си Diavolo. Момичето беше сигурно, че тя ще им помогне. Когато нещо важно се случи в Матрицата, тя първа научаваше, дори преди властния й господар. Малцината знаещи за съществуването на Diavolo мислеха че тя е на страната на машините. Но Bamze* знаше каква всъщност е истината...
За пореден път постави слушалката на мястото й, когато телефоня извъня. Момичето вдигна без да се замисли. Знаеше добре кой е...

***
За първи път в живота си Caladbolg се страхуваше толкова силно за живота си... И това не беше само заради онзи кошмар. Матрицата вече знаеше за него! Беше изпратила агентите си срещу него!
Хакерът си изгради firewall, но си нямаше на представа колко ще издържи тази му защита. Трескаво търсеше начин да заглуши сигнала си. Но порази факта че не знаше всички тънкости в структурата на Матрицата, не можеше да измисли нищо.
Започваше да се чуди дали да не се свърже с бунтовниците. Но ако го освободят – тогава какво?сега той беше част от системата и можеше да я контролира отвътре. Но пък имаше голяма вероятност, когато го un-log-нат да не притежава вече тази власт......... А толква му харесваше да се прави на Господ! Забавлението беше страхотно.
Caladbolg се изкиска злобно:
- Да, сега аз съм Господ!
И все пак бе уязвим. Матрицата го търсеше, а той трябваше да намери начин да се скрие.
И май без да иска го намери...

***
Агент Thyn беше бесен. Как по дяволите хората са открили начин да контролират Матрицата?
За него отговор нямаше. Пък и не му бе нужен. Единственото нещо, което трябваше да направи е да унищожи нарушителите. Бяха се изплъзнали веднъж, но втори път нямаше да успеят.
Агентът щеше да чака....търпеливо! Бяха освободили жената и рано или късно щяха да я заведат при Оракула. Това за бунтовниците беше неписан закон. Колко глупаво! Колко предсказуемо!
И тогава щеше да ги докопа всичките... Наведнъж...

***
- Кажи ми какво знаше за Конструктора?
Bamze* и Diavolo вървяха по доста оживената улица.
- Преди време засякох голямо изтичане на информация към един единствен обект в системата – вашият Конструктор. Открих, че използва стар, но сериозен бъг и така упражнява частичен контрол над Матрицата. Може да управлява част от агентите и някои подсистеми... Нарича се Caldbolg. Прогледнал е сам и знае доста... Но не достатъчно! С малко обучение и ако обедини силите си с тези на Нео ще имате пълен контрол над Матрицата. Все пак машините са създадени да бъдат управлявани от човека! Нямат право на самоконтрол...
- И чак сега ли се сети да ни кажеш? От кога знаеше че Конструктура се е появил? Предполагам отдавна! Имам чувството, че вместо да ни помагаш, само ни бавиш...
- Знаеш че не е така Bamze*! Никога до сега не съм те подвеждала. А и Оракула трябва да те е научила на нещо много важно... Всяко нещо с времето си... Нямаме нужда от Конструктора без да сме открили Единствения!
Bamze* извърна поглед. Почевства се виновна заради несправедливите си обвинения. В последните година и половина Diavolo често й беше предавала информация. Тя беше тази която я предупреди, че капитан Maystora и хората му са в опасност.
Каква ирония! Един от най-опасните врагове на бунтовниците беше един от най-верните им съюзници. Матрицата определено имаше чувство за хумор...
Diavolo първа прекъсна мълчанието:
- Да се надяваме че ще успеете да го освободите. Но няма гарнции.имам неприятното усещане, че скоро ще стане твърде опасен и за двете страни.
Bamze* погледна въпросително младата жена. Diavolo обясни:
- Тоя хакер се рови на места покрай които даже не трябва да припарва! Има още доста да учи! За сега действа само по интуиция, но не е достатъчно. За тази си дързост може да плати с живота си. Но и ние може да загазим. Има опасност да освободи отново агент Smith без дори да съзнава какво прави. А върне ли се Smith – горко ни! Ще е по-силен от всякога!
Заваля. Тежки, едри капки мокреха лицата на двете момичета.
- Има ли въобще изход от тази каша Diavolo?
Diavolo се засмя тихо.
- Ще чакате.
- Но ти сама каза че нямаме много време...
- Аз ще ви дам достатъчно. Ако действате още сега шанса ви няма да е по-голям. Още повече сега няма да мога да ви помогна. Трябва да измисля начин да излъжа Меравинджий та той да не разбере какво става. Пък и irreal още не е в състояние да ни помогне. Тя също ни е нужна... Дай ми две седмици!
Bamze* разбра. Бунтовниците бяха единствения шанс на Diavolo да се отърве от робията на Меровинджий. И тя беше готова да рискува, но явно не всичко...

Ето и една част от мен. Имам и едно предложение към вас - нека всеки дава някакво заглавие на своята част, за да не се развива историята просто като номерация. Също така може да вкараме и нов герой - човик, който служи на Матрицата - заради влест, пари или други облаги.
Ако идеята ви допада - следващият автор можа да го вкара в историята.

Адаптация

irreal седеше в каютата си и се опитваше да се съвземе след поредната “тренировка”, на която я бяха подложили. С разума си разбираше, че ударите които понасяше са полд на мозъчни импулсино тялото и отказваше да приеме това. Усещаше се като прекаране през месомелачка. Всичко около нея се случваше толкова бързо, че не и оставаше време да се замисли как досега е приемала да истинска заобикалящата я реалност. За което донякъде беше благодарна. Опита се да заспи, но вапреки преумората сънят не идваше. Стана и тихо се измъкна от каютата. Всички вече спяха, само в командната зала Придрак седеше пред няколко включени монитора.
- Наблюдаваш я от часове, нали? – попита irreal.
Призрак подскочи на стола си и се обърна рязко:
- Много си тиха. Изобщо не те усетих.
irreal се загледа в мониторите, където безпристрастно и монотонно кода на Матрицата се стичаше по екраните. Не чу въпроса на Призрок.
- Защо я следиш? – попита го тя – Какъв е смисъла? не можеш да и влияеш. Тя просто си съществува, нали? Сякаш винаги е била там и винаги ще си остане – все така съвършена, без нито една грешка в системата.
- Защото не виждам просто код, а хора. Хора, които се движат по ежедневния си маршрут, събуждат се, отиват на работа, пият кафе, пазаруват… И понякога, много рядко, някои от тях спират, оглждат се и разбират, че нещо не е наред. Това е знак за нас. Знак, че някой тряябва да бъде освободен. Защото веднъж осъзанл какво го заобикаля, той не може да остане повече там. Тогава започваме да го следим, докъто не настъпи момента, удобен за да бъде изведен от Матрицата.
- И с мен ли беше така?
- С теб, с мен. С повечето от нас. Но този тук – Призрак посочи нещо на един от мониторите – е нещо специално. Той разбра САМ. МОЖЕ ДА И ВЛИЯЕ. Не знаем още как, нито докога ще може да го прави. Но трябва да го изведем, преди Агентите да са стигнали до него.

irreal се вгледа в монитора, но не забеляза нищо особено в движещия се код. Усети, че символите почти я хипнотизират и отмести поглед.

- Но как ги различанаш? Как разбираш кой е човек и кой – проксто част от системата?

Мисълта, че съвсем доскоро тя е била зелен символ, покорно подскачащ по нечий монитор я ужасяваше. Призрак усети това. Хвана ръката и, както в онази сутрин, в кефенето, когато се запознаха и леко я стисна. Искаше момичето да разбере, че има до себе си човек. Целият и предишен живот се бе оказал илюзия и Призрак от опит знаеше, че мисълта за това ще я измъчва още дълго.

- Интуиция – каза и тихо. машините я нямат – те са програмирани и никога не се отклоняват от пътя си. Това е едно от малкото предимства на наша страна. И знаеш ли, никой досега, никога, не е сбъркал човек с програма. Скоро и ти ще можеш да ги различаваш безпогрешно. И не се страхувай – вече няма да се върнеш там.

irrel се почуства малко по-добре и дори усети, че и се доспива. Но преди да си тръгне попита:
- А този?
Призрак разбра какво има предвид.
- Ще трябва да го изведем. Вероятно скоро. Капитанът вече говори с Bamze. Тя ще ни помогне.
- Коя е тя?
- Скоро ще я видиш. Живее с Оракула и е един от най-силните ни съюзници. Слушай, върви да спиш. Скоро ще ти се наложи да наблюдаваш Матрицата също като мен и ще съжаляваш за изгубените часове.

irreal кимна леко. Наистина и се спеше. Докъто вървеше към каютата си, протегна ръка и докосна с върховете на пръстите си стените на кораба. Можеше да усети леките виброции на двигателите и това и действаше успокоително. Но усещаше и друго – всичко беше старо и овехтяло. Поддържано с много усилия. Свидетелство, че тук времето течеше и оставяше ясен отпечатък върху нещата, които докосваше. А това ги правеше да изглаждат истински.

Сънува белият заек, който отчаяно търсеше ръкавиците си.

Mo6e li da vi popitam kakuv e smisala na tazi istoria?

Настапи газта!!!

Може, но не тук.
Тук се публикува само продължението но историятя.
Попитай в тема за ковментари към историята.