Нека тази тема да бъде само за историята и никой да не пише вътре.коментарите да са в друга тема специално за това.надявам се никой няма да прави проблеми и да пише вътре.

тъй като Близнака не го направи,аз ще постна историите.Автор-Близнака


Ето ги героите в първа част:
Irreal-човек. Жена, която не подозира, че скоро ще осъзнае истината за Матрицата
Bamze*-дете-потенциал. Помага на Оракула
[Matrix] Chost-бунтовник. Следи irreal докато дойде време да й бъде обяснена реалността
Действието се развива точно в паузата между The Matrix и The Matrix:Reloaded-появява се Нео, за когото се смята, че е Той. Все още малко вярват в него, но е доста известен.Силата му расте и бунтовниците използват момента да спасят колкото се може повече хора. Агент Смит е изчезнал, но това не прави по-леко положението, тъй като машините все по-упорито действат, сякаш осъзнали новата заплаха от страна на Нео.

1
Пронизителният пищящ звук на ел. будилник бързо изтръгна irreal от сладкия й сън. Тя още през мъгла погледна към циферблата и това, което видя, я накара веднага да скочи на крака.
“По дяволите, пак ли? Писна ми!” –гневеше се без глас момичето, докато бързаше по претъпканите улици. Знаеше, че пак закъснява за новата си работа, а минувачите никак не й помагаха като я блъскаха непрекъснато. Може би и затова не забеляза човека, който я следеше от както бе излязла...

От както й бяха казали, че е “по-различно дете”, Bamze* дълго време не искаше да се примири с фактите. Може би защото и тя желаеше да живее като всяко нормално дете, макар и сама да се бе убедила, че това не й се отдава особено. Не и с дарбата, която имаше(Bamze* предпочиташе да я нарича проклятие). Детето можеше да чете мисли. Лесно, дори и без да желае, до нея достигаха мислите на околните, даже и тези, които би трябвало да си стоят скрити в най-тъмния ъгъл на съзнанието. Това би било интересно, ако всички хора бяха добри. Но понеже не би било възможно, момичето от малко беше принудено да понася цялата злост на мислите, които “чуваше”-мисли на обикновени хора, на лъжци, луди, убийци...Bamze* искаше поне за миг да се измъкне от ролята си на радар за човешки мисли, но това ставаше възможно, само когато заспи.
-Обичаш да спиш, нали, детето ми?-беше я попитала Оракула при първата им среща.
-Да.
-А защо?-бе продължила да пита старата жена.
-Защото всичко ми се струва по-истинско...-беше й отговорило малкото момиче.
Сега Bamze* , вече на 16, си бе дала сметка, че всичко да ти изглежда по-нормално в съня, е лесно разбираемо на фона на способността да четеш съзнания. Момичето вече беше “просветено” от Оракула какво всъщност е реалността, знаеше за Матрицата и живееше при съюзничката на Зион заедно с другите надарени, помагайки й да прецени хората, които щяха да бъдат освобождавани от “реалността”. Макар и да не желаеше да го признае пред себе си, Bamze* сякаш още не “беше намерила себе си”. Тя очакваше нещо. Нещо, което и сама не знаеше какво представлява, но то бе толкова натрапчиво, че наскоро беше започнало я разсейва от вълните човешки мисли, които я заливаха.

[Matrix] Ghost бе приел мисията да следи irreal докато дойде момента да бъде измъкната от Матрицата, не просто защото капитан Ниоба му го бе наредила. Той обичаше работата си. Макар от скоро да бе зионец, а още по-отскоро да беше втори командир на три-екипажният “Логос”, той беше приел присърце каузата на бунтовниците и правеше всичко по силите си да не бездейства, дори и ако се налагаше сам да си изнамира задачи.
“Още малко й е нужно. Само още малко и ще може да прогледне...”-мислеше си той, като наблюдаваше как irreal се качи в едно такси. След това си обърна гърба, усмихна се леко и пое в неизвестна посока...

To be continued

Thyn-поредното творение на Матрицата, поредният агент. Целта му е ефективната борба с бунтовниците, независимо по какъв начин.”Целта оправдава средствата”.:-)
Maystora-млад капитан на кораба “Stormbringer”, който се различава от останалите с силното си чувство за страведливост и още нещо...

2.
Човекът усети нещо и без да му мисли много се втурна да бяга. Агент. Никога преди не бе срещал агент. В главата му, наред с нахлулата кръв, която пулсираше по артериите, отекваха думите на командира му: “Видиш ли агент, бягай! Скъсай се да бягаш!”. Бунтовникът вече виждаше изход от тясната уличка, когато нечия нечовешки силна ръка го дръпна откъм гърба, извъртя го към себе си и след секунда той се бореше да се отскубне от хватката на агента, който го бе повдигнал почти метър над земята.
Машината, обаче, сякаш се наслаждаваше на агонията на човека и вече минута го стискаше за гърлото, наблюдавайки го как се опитва да диша.
-Вие, хората, сте толкова просто устроени. Така...примитивни. Никаква следа от нашето съвършенство.-каза агента, виждайки как лицето на човека се е сбръчкало в старанието си да задържи живота.
След това го стисна по-силно и със все сила го удари в земята, чупейки главата му в плочките. Нещастният зионец дори не гъкна. Кръвта му, освен стените на малката и тясна глуха уличка, опръска черните обувки на агент Thyn. Той погледна обезобразения
човек, усмихна се и си тръгна в търсене на нови нарушители.
Агент Thyn беше най-новото творение на Матрицата. След инцидента с Нео и провала на агент Смит, тя бе създала ново поколение агент, чиято единствена цел бяха “нелегално влизащите в системата”-бунтовниците на Зион. Най-добрата машина за убиване на хора, която Матрицата беше създавала досега. Нейният Жътвар.

-По дяволите!-кресна капитан Maystora в екрана на бордовия компютър. –От къде се появи този агент!?
Той току-що бе изгубил най-новия си подчинен. И то по много жесток начин.
Кръвта, стичаща се от главата на бунтовника под формата на код, изпълни монитора. Maystora гневно излезе от помещението без да каже и дума на стъписания си екипаж.
“Втори за месец! Втори! Ако продължавам така, подчинените ми ще измрат преди канцлер Хаман да ми поиска доклад! По дяволите! Проклети машини!”-мислеше си капитана на път за каютата си. Поредната смърт на негов човек му дойде в повече и младият командир реши да се махне от очите на екипажа си, пред тях той никога не би показал слабост.
Maystora, макар и само на 28, се бе доказъл като високо отговорен, лоялен и най-вече абсолютно непоколебим в името на истината човек. Наскоро той лично, дори без да предупреди Сената, беше екзекутирал човек, за който твърдеше, че е предател. Бе излязъл прав, но изразяването на чувството му за справедливост бе постреснало Зион. Но и точно то го беше направило капитан. А и мисълта, че скоро ще има ново попълниние в екипа му, никак не го радваше точно сега.

Irreal пазаруваше в супермаркета без въобще да знае, че някой е приковал поглед в нея.
[Matrix]Ghost търпеливо я наблюдаваше. Единственото, което чакаше, за да пристъпи към действие, беше разрешение от Сената. Ghost знаеше, че са я одобрили за un-log, че даже вече й е нарочен командир, но заповедта за измъкването й все така се бавеше. Вече имаше чувството, че направо са го забравили...
GSM-а му звънна и го откъсна от мислите. Бунтовникът бързо отговори и заговори тихо, сякаш да не го чуе irreal, която тъкмо си избираше нещо за обяд.
-Капитан Ниоба?
-Ghost, Сената разреши да действаш по плана. Започни още днес.-чу се откъм слушалката.
-Разбрано.-отвърна [Matrix]Ghost и затвори.
Прибра телефона в шлифера си и скрито погледна съм irreal, която бе на другия край на магазина...

To be continued

3.
-Капитан Maystora, може ли?-някой почука на вратата на каютата.
Младият капитан отвори ядосано и попита с буреносна физиономия:
-Какво искаш, Мак?
-Ами...-замрънка вторият оператор на “Storm bringer”-от централата казаха да се включим за предаване. [Matrix]Chost ще ни предостави новият човек.
-Точно сега ли, дявол го взел! Идвам.-отвърна Maystora и излезе от каютата си, затръшвайки вратата.

Irreal седеше и си пиеше кафето, гледайки как на улицата пред кафенето минувачите бързат да се приберат след работния ден, допълнително стимулирани от необичайно хладният есенен вятър. Без тя да забележи, млад човек, загърнат в черен шлифер влезе в помещението и се приближи до нея.
-Извинете, мястото свободно ли е?-попита мъжът.
Момичето се огледа тихомълком и като не видя свободна маса, отвърна:
-Да, заповядайте.
Човекът седна срещу нея, свали черните си очила и си поръча кафе. След минути подаде ръка и каза:
-Ghost.
-Моля?
-Така се казвам, Ghost.
-Имате...интересно име. Аз съм irreal.-здрависа се жената.
-Добре ли се чувствате?-попита Призрак, все още държейки ръката й и гледайки я в очите.
-Какво искате да кажете?
-Живеете ли?
Irreal не отговори, а вместо това дръпна ръката си и погледна подозрително човека пред себе си.
-Вижте, не ме разбирайте погрешно. Нито съм луд, нито съм убиец. Имам в предвид друго-наистина ли чувствате живота си? Усещате ли всеки миг, преживявате ли го, прави ли ви впечатление, примерно така, както изживявате всеки кадър от съня си? Или просто сякаш механично изразявате тъгата си, радостта си, което и да е чувство.-Ghost направи кратка пауза и продължи.-Случвало ви се е когато изпитате силна емоция да ви се стори изведнъж, че нещо невидимо ви обгражда, затваря ви, пречи ви да живеете истински, нали? Заслепява ви...Знам, че ви е познато. А вие се търсите сама себе си, искате да живеете, не да оцелявате, знам го.-[Matrix]Ghost свали погледа си от този на irreal, стана, остави някакви пари на масата и каза:
-Нека кафето е от мен. Ако съм ви заинтригувал, бъдете пак тук, довечера, в 21ч.
След това той кимна на смълчаната и объркана жена, сложи очилата си и излезе.
-Мамка му...-отрони след минути момичето.

-Ало, шефке, май ми повярва. Нека Maystora да е готов в 9часа, да е пред старата катедрала.-докладва Призрак на Ниоба.
-Дадено, Ghost! Отваряй си очите!-каза тя и затвори.

Часовника в кафенето удари 21 часа. Irreal бе седнала на същата маса и гледаше циферблата. Точно, сякаш цепещ секундата, влезе Призрак. Той отново седна срещу нея и повдигна вежди въпросително.
-Виж...-започна припряно irreal-не знам защо се съгласих на това, но...знам, че си прав.
-Много добре.-усмихна се мъжът-Ела с мен. Има още нещо.
След минута [Matrix] Ghost отвори вратата на irreal и излязоха навън...

4.
Bamze* отвори очи. Седна на леглото и разтърси глава. Погледна часовника на шкафчето-18 часа. Току-що беше сънувала нещо странно. Закачулен жътвар, който размахва остра коса насред житно поле, а в стоманено-сивото небе над него просветват гръмотевици. Започва да вали. На поредната гръмотевица косата на жътваря проблясва. По острието се вижда кръв. В мрака просветват очите на косача, но това се оказват очни кухини, в които тече кодът на Матрицата. Жътварят се усмихва злокобно, всичко става червен код и се размива...

Агент Thyn тъкмо стоеше и гледаше минувачите. Чакаше да засече някой подозрителен, за да го “елиминира без присъда”. Изведнъж долови някакво нарушаване в кода, но не разбра къде точно. Стана от пейката и се отправи нанякъде.

Irreal и Ghost стигнаха пред старата катедрала на града. Момичето погледна нагоре-небето беше стоманено-сиво, а в далечината проблясваха гръмотевици. Щеше да вали.
-Добър вечер!-поздрави ги непознат мъж пред катедралата.
-Здравей, това е irreal.- каза [Matrix]Ghost
-Приятно ми е, Maystora.
След това човекът ги поведе в пустата, занемарена сграда. Водеше ги към една от стаите за кръщене. Като влязоха, irreal попадна на странна гледка-стаята бе пълна с всякаква апаратура, компютри, странен стол и огледало...Имаше и още две жени и мъже.
Maystora я покани да седнат на един диван. Призрак ги остави и отиде да помага на другите, които нагласяха машините.
-Е, irreal, предполагам, че си повярвала на Призрак щом си тук...-започна капитанът.
-Да...Не знам за какво е всичко това, но ще рискувам да разбера.
Maystora се засмя леко и каза:
-Добре...Значи за мен остава само да ти доразкажа за какво става въпрос.-той направи пауза и продължи-Ти можеш да освободиш сетивата си. Можеш да освободиш душата си от този...затвор, наречен “реалност”. Всъщност ще разбереш, че всичко не е това, което изглежда. Светът е много по-различен, по-съвършен, по-приятен. Ти ще прогледнеш. Ти ще живееш.
-Това ми го каза и Ghost.-на irreal и се стори, че и двамата мъже говорят по един и същи начин.
-Е, щом си наясно, нека пристъпиш към избора си.- Maystora й подаде чаша вода, разтвори дланите си, в които имаше две таблетки.-Вземеш ли синьото хапче, ще забравиш случилото се и никога не ще “прогледнеш”, изпиеш ли червеното-ще видиш и усетиш истинския свят.
Irreal си помисли има ли някакъв знак, в това, че се намират в кръщелна зала и взе червеното хапче. Изпи го. Дойде [Matrix] Ghost и я поведе към стола. Maystora отиде при един от компютрите.
Момичето видя с периферното си зрение, че повърхността на огледалото до стола потръпва. Протегна ръка и го пипна...

Навън заваля. Агент Thyn пристигна пред портите на старата катедрала и се ухили злобно. Гръмотевица раздра небето...

To be continued

Новият герой е:
Caladbolg- млад хакер, който успява да пробие Системата и разбира за Матрицата.


5.
GSMът на Maystora звънна.
-Да, централа?
-Капитане, получихме известие от един наш съюзник,Bamze*, че е възможно да имате проблеми. Току-що видяхме, че към вас се приближава агент.
-Кой?-процеди през зъби Maystora
-Агент Thyn, капитане. Пристъпете към незабавно изтегляне. Имате две връзки-на улица “Крафт” и “Браун”-на 5 и 10 мин. от вас.
-Но ние измъкваме човек, тя всеки момент ще...
-Евакуирайте се, капитане, имате ясни заповеди!-и връзката прекъсна.
Maystora прибра телефона и погледна към irreal. Тя тъкмо протягаше ръка към огледалото. Капитанът имаше два избора-или да я зареже безпомощна тук и да се изтегли с хората си, или...
-Ghost, ела за малко.-повика той.
-Да?-приближи се бунтовникът.
Maystora му разказа всичко, но тихо за да не го чуе никой друг.
-Сигурен ли сте, капитане?
-Да. Тя е важна. Направи прехвърлянето, аз ще ви спечеля време...
-Господи, студено е...-чу се гласът на irreal от другия край на стаята.
-Шефе?-подкани някой от екипа.
-Момчета, аз имам малко работа. [Matrix] Ghost ще ви помага.-отвърна Maystora и тръгна към изхода.
-Сигурен ли си? Ти си нужен тук, аз ще отида.-хвана го за ръката Ghost.
-Не! Тя ще е от моя екипаж, аз вече съм отговорен за нея.-каза командирът и излезе.

Thyn тъкмо застана на няколко метра от тежката порта на катедралата и тя се отвори. Един нелегално логнат излезе. Човекът го видя и хукна да бяга. Агентът се спусна след него, беше открил нарушителя...И щеше да го преследва докато не го изтрие от системата.

Хакерът Caladbolg, както винаги, седеше пред компютъра си и се ровеше в Мрежата. Само дето през последната седмица почти не беше правил нещо друго. Причината бе, меко казано, трудно разбираема-момчето бе разбрало в какъв свят живее, или по-скоро е заставен да живее-знаеше за Матрицата, за Зион и битката между хора и машини.
Много малко хора “проглеждаха” сами. При 99% от тях това ставаше, когато по някакъв начин, непривичен за всекико-огромно физическо старание, адски силно чувство или нещо подобно-надскачат границите на реалността, определена от Матрицата. При Caladbolg това стана по далеч по-обикновен начин. Той кротко си ровел в ната, когато, без да си дава сметка, попаднал на бъг в Системата. Там подробно били описани характеристиките на Матрицата, целта й и т.н. Отначало хакерът помислил, че всичко това е дело на поредния зевзек или откачалка. Но след като след малко се по ориентирал в нещата, решил за майтап да си “създаде” $100 милиона в кредитната карта. Това, за негово огромно учудване, станало. И Caladbolg повярвал , макар и да не разбирал всичко...След това обаче, на монитора започнал да тече код. След няколко безсънни нощи хакерът го разгадал и продължил да бъзика в Матрицата. “Съвсем” не нарочно изтрил функциите на трима агенти, попроменил облика на няколко сгради и си направил някои “малки” подаръци.
Сега, в тази дъждовна нощ, Caladbolg пред компютъра и се чудеше какво пак да “сътвори”. Чувстваше се като дете, което има ново “Лего” от много части и сега се чуди какво да построи от него. Чувстваше се едновременно като създател и заличител. Той обаче не разбираше колко по-сериозни са нещата. Изведнъж видя в кода, че агент преследва някакъв човек.
-О, това е интересно...-взря се в монитора хакерът.

Матрицата беше “разбрала”, че някъде в нея има бъг и вече бе пратила няколко агента да открият този, който бе злоупотребил с това...

Maystora не можеше да бяга повече. Беше на предела на силите си. Вече започваше да мисли, че ще умре още тази вечер, без да види края на войната. Спря задъхан на едно малко площадче. Хора не се виждаха, дъждът ги бе прогонил. След секунди двамата с Thyn вече се обикаляха един друг, очаквайки другият първи да нападне.
Първи се хвърли агентът. Макар да можеше просто да разстреля човека като куче, агентът предпочете да го пребие до смърт. Ярост, необяснима за програма, го обзе и той се отита да удари в корема Maystora. Човекът обаче успя да отскочи настрани и на свой ред замахна. Успя да улучи изненаданият агент и обнадежден от успеха си му нанесе няколко бързи удара с крак. Thyn обаче ги прекъсна, като го хвана за крака и го отхвърли на няколко метра от себе си. Замаяният капитан не успя да се истане навреме и програмата го ритна няколко пъти. Някак си човекът успя да се изправи и когато Thyn замахна с юмрук към лицето му, той приклекна и го подхлъзна с крак. Агентът падна тежко, но на секундата се изправи и удари Maystora в корема. Бунтовникът залитна от удара. Програмата му нанесе поредица силни удари и човекът рухна на земята.

-А, гадина! Майната ти, тъпако! Не се ебавай с човек!-ухили се Caladbolg и натисна няколко копчета по клавиатурата.

Thyn вдигна крак с намерението да счупи главата на поваления си противник, но сякаш против волята си, съпротивлявайки се, го отстъпи назад. Maystora не се колеба дълго и се изправи.
-Какво...става...с мен!?- съскайки изрече агентът. Той не можеше да мръдне и леко се тресеше.
Maystora не отговори, а вместо това тръгна колкото може по-бързо към ул. “Браун”. Искаше му се да довърши агента, но бе загубил твърде много сили и малко кръв, а и освен това не знаеше колко дълго ще продължи “парализата”.

-Ето това става, като се заяждаш с хора, копеле!-усмихна се Caladbolg и се облегна на стола си.

Irreal отвори очи. Виждаше през мъгла. Ghost се надвеси над нея.
-Добре дошла в реалния свят! Скоро ще се чувстваш по-добре.
-Прав е, irreal, скоро ще си по-добре.-чу се отнякъде в помещението гласът на Maystora.
Момичето се чувстваше много отпаднала, слаба и далечна. Боляха я очите. Тя ги затвори и всичко потъна в мрак.

To be continued

Имам едно предложение за вас-да направим общ разказа. Имам в предвид следното-авторът на следващата част да съм не аз, а някой от вас. След него, някой друг да продължи. Предлагам това поради две причини-първо, така разказът ще се “освежи” и може да се получи интересно смесване на идеи. Няма да е трудно, тъй като вече действието е напреднало и героите са налице. Второ-вдругиден почваме даскало, а когато това стане, не мога да ви обещая, че ще имам много време да пиша.
Надявам се да ме разберете. Е, естествено, и аз ще се включвам от време на време.
Мненията ви очаквам в темата за коментари.

"Кой направи това?".............."Какво спря агента?".................
....................................Maystora свали о4и от познатия до болка таван на "каютата" си.Имаше въпроси, ....въпроси които искаха отговори.
Беше рисковано да ходи при Оракула.Само Bamze можеше да му помогне...

....

Caladbolg се усмихна.Беше помогнал и това му даваше сили за да приеме истината.Усещаше промяната със всяка "клетка" доколкото можеше да усеща...
Денят бе хубав.Малкото коте се отърка около крака му.Caladbolg се замисли за това колко добре пресъздаваше реалността Матрицата.
Всеки детайл...беше перфектен.
"Трябва ми време....и по4ивка".Реши да се прибере и наспи.
Усмихна се и на моми4енцето, което си играеше със котето.
- Как се казва?
Моми4ето не отговори...
Caladbolg се изправи и тръгна.
- Какво зна4ение имат имената тук г-н Caladbolg? Или да ви нари4ам Конструктор ?
Caladbolg се обърна...там нямаше моми4е...
Беше агентът.
-У4удващо е колко са реални нали :) ? - Каза Thyn. - И вси4ки тези въпроси които те заливат.И аз самият имам много въпроси...
Кой ме спря, Как го направи...?Въпросите никога не свършват не мислите ли ?
Но сега знам какво то4но се слу4и.Ние те бяхме "предвидили".Ето 4е се появи...Конструктор.
Изведнъж Thyn се спусна към Caladbolg и го зграб4и за гърлото.
Лицето на агентът се изкриви в злобна усмивка.
- Това е на4алото ... Конструктор :). Никой няма да ти даде отговори .Защото аз ще сложа край на твоите въпроси.Ти не си Аномалията ...ти си само едно недоразумение... Един символ в таблицата...И ние ще те изтрием.
Caladbolg изкрещя...
Огледа се...
Беше в стаята си ... облян в пот.
Сън...
Кошмар...

...............

- Знаеше 4е ще се слу4и нали? -попита Maystora
- Да...Конструктора ни е необходим...-отговори Bamze
- Зна4и ще го извадим от там.

........................

Тук може да има и малко разклонение защото по принцип Caladbolg трябваше да пусне 7 част но пък DIavolo е готова и ме помоля да пусна нейната версия.






Нов герой: Diavolo – човек, жена. Била е освободена още като дете. По странни стечения на обстоятелствата става затворница на Матрицата и протеже на Меровинджий

6.
Bamze* стоеше спокойно в телефонната кабина и чакаше. Набираше произволни телефонни номера и ако някой вдигнеше от другата страна тя просто затваряше... Странно забавление....
Надяваше се че няма да чака дълго .
Започваше опасна игра от която можеше да не излезе победител. Но тогава си спомни ужасния сън с Жътваря и си каза че трябва на всяка цена да предотврати кървавата баня. Времето ги притискаше неумолимо, а Зион беше в смъртна опасност. Трябваше да намерят и измъкнат Конструктора. Отчаяно се нуждаеха от него.За момента единствената им възможност беше протежето на Меровинджий наричаща себе си Diavolo. Момичето беше сигурно, че тя ще им помогне. Когато нещо важно се случи в Матрицата, тя първа научаваше, дори преди властния й господар. Малцината знаещи за съществуването на Diavolo мислеха че тя е на страната на машините. Но Bamze* знаше каква всъщност е истината...
За пореден път постави слушалката на мястото й, когато телефоня извъня. Момичето вдигна без да се замисли. Знаеше добре кой е...

***
За първи път в живота си Caladbolg се страхуваше толкова силно за живота си... И това не беше само заради онзи кошмар. Матрицата вече знаеше за него! Беше изпратила агентите си срещу него!
Хакерът си изгради firewall, но си нямаше на представа колко ще издържи тази му защита. Трескаво търсеше начин да заглуши сигнала си. Но порази факта че не знаше всички тънкости в структурата на Матрицата, не можеше да измисли нищо.
Започваше да се чуди дали да не се свърже с бунтовниците. Но ако го освободят – тогава какво?сега той беше част от системата и можеше да я контролира отвътре. Но пък имаше голяма вероятност, когато го un-log-нат да не притежава вече тази власт......... А толква му харесваше да се прави на Господ! Забавлението беше страхотно.
Caladbolg се изкиска злобно:
- Да, сега аз съм Господ!
И все пак бе уязвим. Матрицата го търсеше, а той трябваше да намери начин да се скрие.
И май без да иска го намери...

***
Агент Thyn беше бесен. Как по дяволите хората са открили начин да контролират Матрицата?
За него отговор нямаше. Пък и не му бе нужен. Единственото нещо, което трябваше да направи е да унищожи нарушителите. Бяха се изплъзнали веднъж, но втори път нямаше да успеят.
Агентът щеше да чака....търпеливо! Бяха освободили жената и рано или късно щяха да я заведат при Оракула. Това за бунтовниците беше неписан закон. Колко глупаво! Колко предсказуемо!
И тогава щеше да ги докопа всичките... Наведнъж...

***
- Кажи ми какво знаше за Конструктора?
Bamze* и Diavolo вървяха по доста оживената улица.
- Преди време засякох голямо изтичане на информация към един единствен обект в системата – вашият Конструктор. Открих, че използва стар, но сериозен бъг и така упражнява частичен контрол над Матрицата. Може да управлява част от агентите и някои подсистеми... Нарича се Caldbolg. Прогледнал е сам и знае доста... Но не достатъчно! С малко обучение и ако обедини силите си с тези на Нео ще имате пълен контрол над Матрицата. Все пак машините са създадени да бъдат управлявани от човека! Нямат право на самоконтрол...
- И чак сега ли се сети да ни кажеш? От кога знаеше че Конструктура се е появил? Предполагам отдавна! Имам чувството, че вместо да ни помагаш, само ни бавиш...
- Знаеш че не е така Bamze*! Никога до сега не съм те подвеждала. А и Оракула трябва да те е научила на нещо много важно... Всяко нещо с времето си... Нямаме нужда от Конструктора без да сме открили Единствения!
Bamze* извърна поглед. Почевства се виновна заради несправедливите си обвинения. В последните година и половина Diavolo често й беше предавала информация. Тя беше тази която я предупреди, че капитан Maystora и хората му са в опасност.
Каква ирония! Един от най-опасните врагове на бунтовниците беше един от най-верните им съюзници. Матрицата определено имаше чувство за хумор...
Diavolo първа прекъсна мълчанието:
- Да се надяваме че ще успеете да го освободите. Но няма гарнции.имам неприятното усещане, че скоро ще стане твърде опасен и за двете страни.
Bamze* погледна въпросително младата жена. Diavolo обясни:
- Тоя хакер се рови на места покрай които даже не трябва да припарва! Има още доста да учи! За сега действа само по интуиция, но не е достатъчно. За тази си дързост може да плати с живота си. Но и ние може да загазим. Има опасност да освободи отново агент Smith без дори да съзнава какво прави. А върне ли се Smith – горко ни! Ще е по-силен от всякога!
Заваля. Тежки, едри капки мокреха лицата на двете момичета.
- Има ли въобще изход от тази каша Diavolo?
Diavolo се засмя тихо.
- Ще чакате.
- Но ти сама каза че нямаме много време...
- Аз ще ви дам достатъчно. Ако действате още сега шанса ви няма да е по-голям. Още повече сега няма да мога да ви помогна. Трябва да измисля начин да излъжа Меравинджий та той да не разбере какво става. Пък и irreal още не е в състояние да ни помогне. Тя също ни е нужна... Дай ми две седмици!
Bamze* разбра. Бунтовниците бяха единствения шанс на Diavolo да се отърве от робията на Меровинджий. И тя беше готова да рискува, но явно не всичко...

Ето и една част от мен. Имам и едно предложение към вас - нека всеки дава някакво заглавие на своята част, за да не се развива историята просто като номерация. Също така може да вкараме и нов герой - човик, който служи на Матрицата - заради влест, пари или други облаги.
Ако идеята ви допада - следващият автор можа да го вкара в историята.

Адаптация

irreal седеше в каютата си и се опитваше да се съвземе след поредната “тренировка”, на която я бяха подложили. С разума си разбираше, че ударите които понасяше са полд на мозъчни импулсино тялото и отказваше да приеме това. Усещаше се като прекаране през месомелачка. Всичко около нея се случваше толкова бързо, че не и оставаше време да се замисли как досега е приемала да истинска заобикалящата я реалност. За което донякъде беше благодарна. Опита се да заспи, но вапреки преумората сънят не идваше. Стана и тихо се измъкна от каютата. Всички вече спяха, само в командната зала Придрак седеше пред няколко включени монитора.
- Наблюдаваш я от часове, нали? – попита irreal.
Призрак подскочи на стола си и се обърна рязко:
- Много си тиха. Изобщо не те усетих.
irreal се загледа в мониторите, където безпристрастно и монотонно кода на Матрицата се стичаше по екраните. Не чу въпроса на Призрок.
- Защо я следиш? – попита го тя – Какъв е смисъла? не можеш да и влияеш. Тя просто си съществува, нали? Сякаш винаги е била там и винаги ще си остане – все така съвършена, без нито една грешка в системата.
- Защото не виждам просто код, а хора. Хора, които се движат по ежедневния си маршрут, събуждат се, отиват на работа, пият кафе, пазаруват… И понякога, много рядко, някои от тях спират, оглждат се и разбират, че нещо не е наред. Това е знак за нас. Знак, че някой тряябва да бъде освободен. Защото веднъж осъзанл какво го заобикаля, той не може да остане повече там. Тогава започваме да го следим, докъто не настъпи момента, удобен за да бъде изведен от Матрицата.
- И с мен ли беше така?
- С теб, с мен. С повечето от нас. Но този тук – Призрак посочи нещо на един от мониторите – е нещо специално. Той разбра САМ. МОЖЕ ДА И ВЛИЯЕ. Не знаем още как, нито докога ще може да го прави. Но трябва да го изведем, преди Агентите да са стигнали до него.

irreal се вгледа в монитора, но не забеляза нищо особено в движещия се код. Усети, че символите почти я хипнотизират и отмести поглед.

- Но как ги различанаш? Как разбираш кой е човек и кой – проксто част от системата?

Мисълта, че съвсем доскоро тя е била зелен символ, покорно подскачащ по нечий монитор я ужасяваше. Призрак усети това. Хвана ръката и, както в онази сутрин, в кефенето, когато се запознаха и леко я стисна. Искаше момичето да разбере, че има до себе си човек. Целият и предишен живот се бе оказал илюзия и Призрак от опит знаеше, че мисълта за това ще я измъчва още дълго.

- Интуиция – каза и тихо. машините я нямат – те са програмирани и никога не се отклоняват от пътя си. Това е едно от малкото предимства на наша страна. И знаеш ли, никой досега, никога, не е сбъркал човек с програма. Скоро и ти ще можеш да ги различаваш безпогрешно. И не се страхувай – вече няма да се върнеш там.

irrel се почуства малко по-добре и дори усети, че и се доспива. Но преди да си тръгне попита:
- А този?
Призрак разбра какво има предвид.
- Ще трябва да го изведем. Вероятно скоро. Капитанът вече говори с Bamze. Тя ще ни помогне.
- Коя е тя?
- Скоро ще я видиш. Живее с Оракула и е един от най-силните ни съюзници. Слушай, върви да спиш. Скоро ще ти се наложи да наблюдаваш Матрицата също като мен и ще съжаляваш за изгубените часове.

irreal кимна леко. Наистина и се спеше. Докъто вървеше към каютата си, протегна ръка и докосна с върховете на пръстите си стените на кораба. Можеше да усети леките виброции на двигателите и това и действаше успокоително. Но усещаше и друго – всичко беше старо и овехтяло. Поддържано с много усилия. Свидетелство, че тук времето течеше и оставяше ясен отпечатък върху нещата, които докосваше. А това ги правеше да изглаждат истински.

Сънува белият заек, който отчаяно търсеше ръкавиците си.

Mo6e li da vi popitam kakuv e smisala na tazi istoria?

Настапи газта!!!

Може, но не тук.
Тук се публикува само продължението но историятя.
Попитай в тема за ковментари към историята.

Възкресение


- Разкажи ми за нея!
Ада Гейли, старшия оператор на “Stormbringer”, погледна учудено irreal.
-Мислех, че ти е казал?
Irreal поклати отрицателно глава.
-Не се учудвам… Той се страхува от нея! Всички се страхуваме от нея… - жената млъкна за момент и се усмихна тъжно – Тя беше една от нас. Прекрасен човек и самоотвержен боец. Беше втори командир на кораба “Скитник”…
Преди няколко години Сената изпрати няколко кораба на самоубйствена мисия. Сред тези кораби беше и “Скитник”. За жалост мисията беше неуспешна. Никой не се завърна и ние така и не разбрахме какво точно се е случило там.
Ненадейно, преди 3 години, Diavolo се появи отново…
-Сега е дясната ръка на Меровинджий. – гласът на Maystora прозвуча странно глухо. Двете не бяха усетили кога се е появил – Вярно, че от известно време ни помага, но това не означава че можем да й вярвяме. Тя преследва свои собствени интереси, кой знае какви! Мрази хората, колкото мрази и машините!
В това време Мак се появи от някъде:
-Капитане, време е вече!…

***
Нямаше никаква представа как се е озовал тук. Докато кротичко си се ровеше из Гробището (така Caladbolg наричаше мястото където се съхраняват не функциониращите и грешните програми на Матрицата) попадна в това…никъде. Сякаш беше попаднал в съвършеното Нищо. Подразни го факта, че не знаеше какво става.
След като първоначалната изненада премина, хакерът реши да поразгледа. То не че имаше какво толкова да се гледа, защото беше тъмно като в рог. Но все пак можеше да открие начин да се махне от тук.

Помота се известно време докато не настъпи или по-точно – срита нещо. Наведе се и го вдигна. Беше фенерче!Включи го и в същото време дълбоко съжали че го е сторил. Пред него стоеше агент, приличащ ужасно много на Thyn. Но не беше той.
-Г-н Caladbolg! Радвам се да ви видя! Чаках ви за да ви благодаря че ме освободихте от това…скучно място.
-По дяволите! – едва прошепна хакерът.
Програмата се захили злобно и запристъпва уверено към него. Caladbolg не чака агентът да се приближи и хукна да бяга в тъмното. Но внезапно се блъсна в някаква невидима за него преграда и се просна тежко по очи. Лявото рамо го заболя ужасно.
Едва сега осъзна какво е сторил.Онази жена го беше предупредила, че ако продължава с изпълненията си, това може да се случи. Но той не я послуша. Продължи да се прави на велик, вместо кротичко да чака да дойдат да го приберат… Тя беше обещала че ще дойдат тази вечер… “Глупак! Не можа да надвиеш гордостта си!”

Отвори очи, готов да бяга, когато с изненада откри, че лежи на пода в апартамента си. Дали отново не беше сънувал?
Щеше му се да е така, но не би! Това наистина се беше случило и той го знаеше добре. Молеше се само онова нещо да не е вируса , за който му беше казала тя. Тогава горко му…

Навън денят бавно гаснеше…

***
Maystora стоеше безмълвно до прозореца. Скръстил ръце на гърдите си, с мрачно изражение на лицето, гледаше разсеяно навън как животът в този фалшив свят си върви безпрепятствено. Това го дразнеше ужасно. Не му се нравеше много и факта че трябва да разчита на Diavolo за измъкването на Конструктора, но съзнаваше че няма друг избор.
Мислено наруга положението в което се намираше. Не му харесваше да бъде пионка в нечии ръце. Особено ако това бяха ръцете на един…предател…

Сгушила се в едно огромно кресло irreal наблюдаваше с тревога командира си. Предполагаше за какво размишлява. Тя самата се чувстваше странно. Беше я завладяло някакво необичайно чувство. Предполагаше че просто се страхува. Изпитваше същото и онази нощ, когато я освободиха. Само че тогава беше много по-силно и тревожно.
Irreal стана от мястото си и се приближи до прашния прозорец. Допря длани до студеното стъкло и погледна навън. Слънцето току що беше залязло и градът се пробуждаше за нощния си живот. Нейният град. Мястото което мислеше за свой дом…
-Странно е..
-Кое?
-Винаги съм знаела, че нещо не е наред… Опитвах се да живея по правила, които не разбирах, в свят който също не разбирах… Никога не успях да се впиша в заобикалящата ме среда.След това се появихте вие. Дадохте ми толкова налудничави отговори, но все пък те бяха самата истина…Мисля, че най-сетне успях да намеря себе си. И въпреки това има неща с които все още не мога да се примиря…Част от мен все още вярва и си мисли, че това е просто един кошмар от който скоро ще се събудя…
-Не се самоизмъчвай! Няма смисъл. Остави нещата да се подредят от само себе си…

Разговорът им беше прекъснат от внезапното отваряне на вратата. В стаята влязоха Призрак, Bamze и Diavolo…

***
Още докато влезе в стаята вниманието на Bamze беше привлечено от irreal. Двете се срещаха за първи път и все още не бяха си казали и думичка, но това нямаше никакво значение. Между тях веднага се зароди симпатия.

Bamze усещаше нещо необичайно в нея. Мислите й бяха различни. Тя беше различна... Също като нея. Момичето се чудеше дали това не е понеже irreal за първи път се връщаше в Матрицата от както я бяха освободили. Може беше все още твърде объркана. А може би се дължеше на нещо съвсем друго...

Irreal се размърда неспокойно.
-Агенти!?- гласът й едва се чу.
-Агенти ли?
Irreal кимна.
-Да, агенти! Не знам колко са, но са съвсем на близо!
-Но как... – Bamze не довърши. Сега и стана съвсем ясно защо Оракула толкова настояваше да я освободят… Агенти! Тя можеше да ги усеща много преди да са се появили в охранявания периметър.
Телефонът на Maystora извъня.
-Какво има, оператор?
-Загазили сте сериозно! Имате си компания!
-Колко са?
-Поне 12…
Maystora хвърли убийствен поглед на Diavolo. Тя само се ухили ехидно.
-Запознайте се с моята малка армия…
-И кога мислеше да ни кажеш, че тия гадове изпълняват твоите заповеди?- Призрак се опитваше да говори спокойно, но не му се отдаваше особено.
Diavolo само сви рамене.
-Исках да съм сигурна, че новата ви приятелка е тази за която я мислех. – жената огледа присъстващите преди да продължи – Вие какво очаквате? Може да имам голяма власт тук, но все пак съм само човек. Съвсем ОБИКНОВЕН човек!Да, от другата страна на барикадата съм, но и моят живот е застрашен не по-малко от вашия. Някой трябва да ми пази гърба. А познавайки добре себе си никога не бих се доверила на друг човек…
-Толкова ли ще е трудно да го измъкнем?
-Да, irreal! В момента Конструкторът е най-охраняваната личност.
-Как е оцелял до сега след като Матрицата знае за съществуването му?
-Не съм съвсем сигурна, но нашето приятелче никак не е глупаво. За момента той е недосегаем за охранителните й системи. Агентите не могат да го убият, просто защото той ги унищожава преди да са го доближили. Но и машините не са глупави. Не могат да го убият, но не могат да позволят и да го освободите. За това няколко агенти се грижат никой бунтовник да не се добере до него…жив.
Ето къде ще влезе в употреба малката ми армия от тези почти съвършени творения. Какво по-ефикасно срещу един агент от друг агент…”

Зъб за чeне, око за две!

След време Diavolo, irreal, [Matrix]Ghost и Maystora, препрограмираните агенти и още 3-ма бунтовници бяха пред шатото на Меровингий. Досега всичко бе минало гладко-бяха успели да се доближат достатъчно близо, без да ги хване охраната. Но трудното тепърва предстоеше-трябваша да проникнат в подземията на стария замък, където Меровингий държеше многото си затворници.
"Агентите" на Diavolo първи нахлуха в имението, разбивайки масивната дървено-желязна порта. Секунди след това те и повечето от бунтовниците се биеха с "охранителите"-хайка ахаични програми, които имаха ловкостта на вампир и силата на върколак.
[Matrix]Ghost и irreal се биеха гръб в гръб. Макар досега и от двата лагера да нямаше жертви, положението бе крайно обтегнато. От витите стълби, които водеха на горните етажи, продължаваха да прииждат противници и "агентите" все по-бавно се справяха.
Maystora, който тъкмо счупи врата на един "вампир", видя, че Diavolo си пробива път към коридора, който водеше към подземията.
-Ghost!-викна той. Maystora нямаше доверие на Diavolo и подозираше, че тя ще иска Конструктура за себе си, само че беше твърде зает, за да я ипревари.
[Matrix]Ghost разбра за какво се тревожи командира му. Гръмна поредния връхлитащ "вампир" в главата и каза на irreal, която се бе прилепила плътно до него:
-Трябва да спра Diavolo. Отиди до Maystora, той ще те пази!
-А не, аз ще я спра.-отвърна тя и фрастна с крак в главата противника си, който се превъртя и падна на белия мраморен под за малко.
-Ти...ти луда ли си?! Та това е първият ти път, в който си на мисия, още не знаеш как се действа и...
-Точно за това ще ида аз!...Хайде, Ghost, не можеш да ми забраниш!-irreal бе инат, а и искаше още в първата си мисия да се докаже.
-Не и не! Ти не...-и в този миг момичето се нарочно дръпна от пътя на станалия "върколак" и той се удари в гърба на нещонеподозиращия Ghost.
Той бързо се обърна и се зае с упорития "вампир", но за негов ужас irreal вече бе преполовила пътя към коридора. [Matrix]Ghost въздъхна, разстреля "вампира" и викна след нея:
-Идвам след малко! Пази се!-и се зае да гърми по "върколаците" по пътя й. Щеше да тръгне след нея при първа възможност.

irreal се движеше все по-навътре в подземията на шатото. Diavolo бе оставила по пътя си само мъртви пазачи. Въпреки това irreal бе нащрек. Това бе много странен затвор-някои килии имаха решетки на вратите, през които се протягаха костеливи ръце, а зад вратите се чуваха нечленоразделни звуци и дращене.
Най-накрая irreal настигна Diavolo-тя стоеше на едно място и гледаше втренчено напред, в тъмнината.
-Няма да...-започна младата жена, но Diavolo я прекъсна.
-Тихо!...-просъска тя без да се обръща.-Мисля, че е тук.
-Коя килия?
-Не Конскруктура!Тихо!
В този момент се чуха стъпки и от задния ъгъл дотича Ghost.
-Irreal!
-Тихо, дявол ви взел.-обърна се Diavolo.
Ghost дотича до irreal.
-Нео дойде и в момента разчиства вампирите...А ти как можа да...
Diavolo не ги слушаше. Приспъпи съвсем леко напред и в същия този миг от сенките пред нея изплува човек на дълги расти и в бяла кожа.
Ghost и irreal се сепнаха, а Diavolo потрепери, но не отстъпи назад.
-Ей, виждал съм те и преди!-викна Ghost.-Ти си едно от кучетата на Мърв, нали? Но...не бяхте ли двама?-преди време Морфей бе взривил въпросните Близнаци, когато по нареждане на Меровингий те го бяха погнали.
Мъжът се усмихна зловещо и отвърна:
-И сега сме двама...Само че само аз ни представлявам.-той пристъпи напред.
Добре дошла, Diavolo! Разочароваш ме. Господарят ти вярваше.
-Както и ти...-тихо каза тя.-Пусни ме да мина.
-О, не. Съжалявам, мила, но не.-той се изсмя.
Ghost въобще не дочака да се обясняват, а започна да стреля, вървейки към него. irreal трябваше да мине покрай Близнака и да намери килията на Конструктура.
Diavolo също нападна Близнака, но той просто избеляваше и куршумите минаваха през него. Двамата с Ghost се заеха да го бият, но той се отбраняваше добре.
irreal успя дамине покрай тях, но едва ги бе заобиколила, когато Близнака отблъста другите двама, хвана я и я захвърли обратно. Тя се удари в стената и се сви на каменния под. Ghost се опита да отиде до нея, но неочаквано Близнака го повали. Тъкмо и Diavolo бе следващата на пътя му, когато Нео се появи иззад ъгъла и прекъсна атаката му...
В крайна сметка успяха да измъкнат Конструктура и да излязат от шатото. Предида отворят вратата до килията на Конструктара, през която щяха да се озоват километри далеч, Ghost все още чуваше боя м/у белия пазач и Нео. Лесно разбра, че Близнака е на края на силите си.
-Копеле!-каза той и придържайки още замаяната irreal, мина през вратата.


-

***********
Вратата се затръшна зад тях irreal видя пред себе си старата катедрала, която бунтовниците използваха като изход от Матрицата. Спряха за момент за да си поемат дъх преди да претичат през площада. Празното пространство ги правеше уязвими за врагове, които можеха да са навсякъде. Отново валеше проливен дъжд, високите сгради наоколо до една бяха тъмни. Изпочупените им прозорци бяха мастилено черни, а мазилката по стените се лющеше като подгизнала от влагата хартия.
Следващият път не се пъхай там където нямаш работа - Maystora говореше много тихо, но гласът му издаваше, че е бесен. - Ще поговорим повече по-късно. Сега нямам време да ти обяснявам какво можеше да се случи, ако…
irreal се напрегна и отвори уста да отговори нещо, но Ghost я стисна леко за лакътя. Това я ядоса, дръпна рязко ръката си и се обърна към него. Ghost и направи знак да мълчи и на нея и се стори, че дори и смигна заговорнически, но не можеше да бъде сигурна в тъмното…
Всички излизаме незабавно. Нео ще дойде с теб - кимна Maystora към Конструктора - вие двамата продължавате заедно, а ти – той дори не погледна към Diavoalo, но беше ясно, че говори на нея - идваш с мен. И разкарй слугите си.
Diavolo сви рамене, сякаш и беше все едно. Агентите едновременно се обърнаха и се скриха в една пресечките.
Мисля си – каза тя – че могат да бъдат и полезни. Сега те служат на мен, което озачава, че служат и на вас.
Докога ли… - каза Maystora повече на себе си, отколкото на останалите

irreal изгледа жената до себе си любопитно. Как ли го правеше? Защо ли и се подчиняваха така?
И тогава обаче усети съвсем ясно нечие приближаване. Това което идваше беше все още далеч, но скоро щеше да ги намери. Почувства непреодолимо желание час по скоро да се махне оттук, опита се да овладее страха, който я заливаше, знаеше, че трябва да предупреди останлите, но около нея сякаш се бе образувала плътна стена от мъгла - мека и лепкава като паяжина. Усещането беше толкова реално, че тя протегна ръка напред за да разкъса обграждащата я материя. Някъде отдалеч чу непознат глас, който говореше бързо, помисли си че това вероятно е Нео, че и той е усетил чуждото присъствие също като нея. Някой силно я дръпна за ръката и я повлече през площада. irreal се препъна , но този, който тичаше до нея не изпускаше ръката и отново я дръпна напред. Залитна отново по стълбите на катедралата и усети силния дъжд по лицето си. "По дяволите, никога ли не спира този дъжд!" - помисли си тя. Връхлетяха в залата и irreal се срути на първата скамейка до която успя да стигне, а Ghost седна до нея. Известно време двамата само седяха и се опитваха да успокоят дишането си.
Какво стана? Какво беше това? - попита Irreal
Мен ли питаш? Ти каза, че трябва да се махаме и Нео изглежда не само разбара за какво става дума, но го усети по същия начин, като и ти - Ghost замълча за момент. - Какво видя?
irreal не отговори. Опита се да си спомни какво беше усетила, да изчисти образа на това, което я беше уплашило от обграждащата я мъгла, но не успя.
Не знам. - каза безпомощно момичето - Не ми позволява да го видя…
Някъде във вътрешността на църквата иззвъня телефон. Ghost скочи и отонво я дръпна за ръката. Профучаха край скамейките и тичешком влязоха в олтара. Останалите вече бяха тук - вратата беше отворена и първи през нея излезе Нео. Maystora остави слушалката обратно на вилката. След секудни телефонът отново иззвнъня. Той вдигна слушалката и я подаден на Diavolo.
Сега си ти.
Diavolo не каза нищо, взе слушалката и след миг вече я нямаше. irreal все още не можеше да се отърве от натрапчивото усещане за нереалност всеки път когато наблюдаваше как някой излиза или влиза в Матрицата. Представяше си как тялото и се разпада на нули и еденици и все се питаше дали от другата страна на линията щеше да може да си възвърне собственото тяло и съзнание. "Стават и грешки" - мина и през ума, когато Maystora и подаде слушалката.
След час те искам в каютата си - каза и мрачно той. - ще трябва да поговорим за поведението на младшия състав на отряда по време на акции.
Тона му не предвещаваше нищо добро и irreal се ядоса - и тук ли щяха да я мъмрят, както и когато закъсняваше за работа? От друга страна сигурно беше прав - носеше отговорност за всички и…

… усети как някой изтръгна кабела от тила и и се огледа наоколо. Отново си беше в креслото на кораба, не беше мърдала оттук през цялото време а се чустваше съсипана. Операторът, който беше на смяна и се усмихна:
Бива си те. Ама да знаеш какво те чака… - той се отдалечи към телата на Ghost с Maystora за да прекъсне връзките им със системата.
Двамата станаха почти едновременно и тръгнаха към кабината за управление. Никой нищо не каза - всички сякаш предварително се бяха уговорили какво ще правят от тук нататък и не считаха за нужно да го обяснят на останалите.
Избрал е червеното хапче - irreal рязко се обърна и видя до себе си Diavolo - сега ще трябва да открият къде точно сред Полетата е физическото му тяло. А след това ще трбва да премине през всички възстановителни процедури и тренировки. Това е. Всеки път се повтаря едно и също, така че никой не счита за нужно да дава обяснения.

ireal кимна. Канеше се да попита как успява да командва армията си от агенти и дали би могла да ги повика отново в случай че им потрябват, но Операторът идваше към тях и тя се отказа. Щеше да има време и за това.
Виж, Diavolo - каза Операторът, който явно се чустваше неловко - Капитанът иска да отидеш в каютата си и да останеш там докъто се приберем в Зион. Той смята…
Знам какво смята! - сопна се Diavolo - Значи ли това, че не мога да се движа свободно из кораба?
Съжалявам, но…
Diavolo го изгледа ядосано и мъжът срещу нея не се доизказа.
Е, добре. Това си е неговият кораб и той командва тук. Ще си седя в каютата и ще скучая, но ако случайно имате нужда от помощ, може да ми се обадите.
Тя обърна гръб и на двама им и излезе от залата. irreal за пореден път се зачуди дали ако зададе въпрос ще получи какъвто и да е отговор, но се отказа да пита. Може би Ghost щеше да и обясни по-късно. Тя погледна през огромния прозорец на кораба. Носеха се над обширини пространства, които изглеждаха празни и пусти, но множество малки светлинки проблясваха в мрака. Корабът намали скоростта си и рязко спря. Бяха намерили тялото на Конструктора.
*************

11. Падналият ангел
(2 дни по-къдно)
- Какво е съобщението, irreal?- Ghost буквално връхлетя в командната зала.
- Ами... някакви координати... Не са ми познати. Проверих и по картите – за посоченият район няма никаква информация.
- Как така?
irreal само сви рамене:
- Няма... Къде е Maystora?
- Тук съм! Какво е станало?
- Преди няколко минути получихме съобщение от сенатор Хаман... Координати, за които няма никаква информация... Проверих! Да не е кодирано?
- Не мисля. Покажи го на екрана.
Пръстите на момичето зашариха умело по клавиатурата.
Когато цифрите се появиха на екрана Maystora пребледня:
- По дяволите! – изруга тихо – Какво е намислил този път?
Ghost също не изглеждаше въодушевен от видяното. Явно и двамата знаеха за какво става дума, но irreal ги гледаше озадачено и дори малко изплашено.Разбираше, че се е случило нещо важно. Реши да си спести въпросите.
Ghost пръв наруши мълчанието:
- Какво ще правим?
- Нямаме много голям избор. Ще трябва да направим това, което се иска от нас. Дано сенатора наистина знае какво прави! – замисли се за миг и се обърна към Ghost – Намери Diavolo и я прати при мен. Трябва да говоря с нея. А ти – обърна се към irreal – отивай да спиш. Аз ще поема дежурството.
- Слушам, шефе! – това беше първата заповед, която прие с охота, през последните 2 дни. Все още не можеше да преглътне факта, че отново трябва да спазва някакви тъпи правила. А конското на Maystora още й държеше влага.

Двамата тръгнаха заедно по коридора. irreal дръпна Ghost и спря. Вече не можеше да се стърпи:
- Какво е това място?
- Ами... Не съм съвсем сигурен. Никога не съм бил там и ми се ще в крайна сметка да не се налага да ходим...
Той продължи нататък, но тя го спря отново:
- Какво ще правим там?
- Трябва да приберем нещо...
- Пфу... Ама и ти си един! – тя се нацупи и се запъти към каютата си. Почувства се гадно, че отново е пренебрегната и че не й казват нищо. Явно трябваше да свиква с това...

***
- Да не си се почувствал твърде самотен? – в гласът на Diavolo прозвучаха иронични нотки.
Maystora се направи, че не я чу:
- Исках да поговорим!
- Няма за какво...
Maystora се обърна към нея. Едва сега забеляза колко се беше променила за тези пет години. Хлапето, което познаваше по-добре дори и от себе си, вече го нямаше. Пред него стоеше една непозната.
- Сенатор Хаман иска цилиндрите...
- Какво? – Diavolo почти извика. Изпита натрапчивото желание да седне някъде. – Какво е намислил този път сената?
- Представа си нямам! Дори не съм сигурен дали всичките му членове знаят за това нареждане.
- Невъзможно! Хаман никога не би действал сам!
- Е, нещата малко се измениха! Хаман не е напълно съгласен с действията на сената. За разлика от другите той е склонен да рискува... От друга страна аз съм под негово пряко командавене и съм длъжен да се подчиня... без да задавам излишни въпроси.
- Разбирам! – в погледа й се четеше загриженост. – А каква е моята ролята?
- Трябват ми кодовете за хранилщето!
Diavolo се изсмя високо:
- Така значи! И защо реши, че ги знам?
- Всички от екипажа на “Скитник” ги знаеха. Това влизаше в задачат ви!
Това я ядоса:
- Това ли било? За това ли толкова настояваше да се върна с вас в Зион? Заради кодовете на проклетото хранилище?!
- Не! Получихме заповедта тази вечер.
Тя се вгледа в него.
- Щом казваш! – в очите й пресвяткваха ярости пламъчета – Само да не е поредната лъжа. – тя сви презрително устни – Защото за разлика от теб, аз все още ти вярвам, както някога... Дано не съжалявам след това...
- Няма! – той го каза толкова тихо, че тя не го чу...

***
Дали защото за първи път напускаше “Stormbringer” и вече я гонеше параноята, но irreal беше доста очудена от огромните размери на това странно място. Докато пренасяха цилиндрите тя току се спираше и се зазаяпваше нанякъде. Ghost все трябваше да й напомня за какво са дошли.
- Какъв е този шум?- спря се irreal за пореден път.
- Прибоя... Намираме се на около 50 метра под морското равнище.

Diavolo работеше мълчаливо. Наслаждаваше се на тихия ритмичен шум, идващ сякаш от нищото. Искаше отново да се качи на повърхността... Да се почувства отново свободна...
Трябваше да отвори още две хранилища и после щяха да се върнат обратно на “Stormbringer”, а след това...Зион. “Ама че си глупачка, малката! Избяга от един затвор, за да попаднеш в друг! А единствения човек на който можеше някога да разчиташ, да му се довериш безрезервно, те мисли за предателка! Добре си ги надроби...”
irreal се приближи безшумно към нея:
- Готова ли си?
- Моля?- Diavolo се стресна от изненадващата й поява.
- Попитах те, дали си готова!
- О...Да! Това е последното... – тя отвори хранилището и извади от там дълъг около половин метър метален цилиндър. Изглеждаше съвършено гладък. Само в единия си край имаше някакъв съвсем малък, черен правоъгълник.- Готово! Ето, вземи го и го занеси при останалите.
irreal се поколеба за миг и тръгна.

Скоро всички се промъкваха през тесния тунел към “Stormbringer”. Diavolo и Maystora вървяха последни.
- Какво се случи там?
Diavolo не очакваше, че Maystora ще я попита точно това. Тя го погледна с искрено очудване и дори малко задоволство. Може би имаше някакъв шанс да й повярва отново.
- Кажи ми истината! Без увъртания и без да премълчаваш каквото и да било...
Тя се спря и се усмихна леко.
- Наистина ли искаш да знаеш?Всичко! Цялата истина? – пое си дълбоко дъх, сякаш с облекчение – Добре! Ще ти разкажа! Но първо искам да ти покажа нещо! – Тя тръгна обратно, търсейки нещо. След миг освети с прожектора, който държеше в ръка, един страничен проход. Входът му беше полузатрупан със срутени скални отломки, за това никой не го беше забелязал до сега. Тя се отправи към него и Maystora я последва...

Впрочем, как може да обядва човек, без да си е изяснил има ли Бог?

Всички се отнасяха с резерви към Diavolo и винаги й казваха само най-необходимото, когато им се налагаше да ползват услугите й. Тя изпълняваше без много питания, беше се научила, че информация от бунтовниците няма да получи, затова винаги гледаше да е добре подготвена и да знае за какво наистина става въпрос. Но никой не знаеше защо единствен Maystora се отнасяше с такова голямо недоверие към нея. Избягваше да участва в операции с нея и това, че сега се наложи да я прибере на кораба си го дразнеше много. От своя страна Diavolo знаеше, че може да му има доверие в случай, че стане напечено... но дали той би й помогнал. Тя се намираше по средата - беше човек, освободен, но живеещ отново в Матрицата и то със слуги-програмирани агенти. Знаеше, че никой не й вярва. Но поне тя можеше да им вярва. Че никога няма да я предадат - не само защото беше човек, беше им нужна.

Maystora беше понесъл много тежко загубата й. Двамата бяха извадени от Матрицата почти по едно и също време и бяха добър екип, докато действаха на кораба. Когато ги повишиха - той като капитан на 'Stormbringer' и тя помощник капитан на 'Скитник', се чувстваха като разделени един от друг брат и сестра. А и винаги се държаха един към друг като такива. Maystora беше попаднал в дупка, когато разбра за изчезването на 'Скитник'. Радостта, че Diavolo е жива, бързо бе помрачена от факта, че незнайно защо тя се бе превърнала в слуга на Меровнгий. Три години минаха, докато тя успее да ги убеди, че все пак ще им помага за някои неща и ще им доставя информация. Но Maystora никога не й прости това, че тя предпочете да остане в Матрицата, а не да им помага, след като много добре знаеше, че всеки освободен е нужен, а загубата дори на един, беше тежка загуба.

- - - - - - - - - - - - - - - - - -

Diavolo поведе Maystora към тъмнината. Той беше напрегнат. Не че се страхуваше, но тук определено имаше нещо, което не беше според плана. Той никак не обичаше неорганизираните неща.
Изведнъж на светлината на прожектора проблесна стъкло. Maystora присви очи да види по-добре какво е нещото пред него. Приближиха се...
- 'Скитник'! - удиви се той.
Diavolo се усмихна, но той не я видя. Стана й хубаво като видя стария си кораб.
- Обясни ми! - напираше Maystora.
- Аз оцелях. 'Скитник' също. Бяха ни нападнали медузи, а двама от нашите все още бяха в Матрицата и ги гонеше агент. Не успяха да излязат навреме и медузите вече бяха проникнали в кораба. Другите се биеха с тях. Аз се мъчех да го управлявам. Кайра и Рандом така и не можаха да излязат навреме.
Diavolo се връщаше в спомените си и всичко сякаш се бе случило преди малко. Отново виждаше медузите и как приятелите й умират пред очите й, а тя бе безпомощна. Продължи:
- Капитанът.... убиха го. Точно когато операторът изкара и двамата, медузите ги нападнаха, те не бяха подготвени с оръжия. Едва тогава включих АМП. Останах сама. А корабът беше толкова зле пострадал. Радиото беше откъснато, радарите не работеха... и последното нещастие се случи, когато загубих управление и се озовах тук.
- А Меровингий? Той как те откри?
- Това не мога да ти кажа.
- Защо?
- Първо - не знам цялата история. А това, което знам, съм обещала да пазя в тайна. Той също има своите козове... Maystore, още ли си ми гневен?
- Да се връщаме при останалите. Искам вече вкъщи.
Diavolo тръгна мълчаливо напред, за да свети с фенера. Нещата никога нямаше да бъдат същите между тях.

- - - - - - - - - - - - - - - - - -

Докато пътуваха към Зион irreal беше в каютата си и мислеше за виденията си. Не я плашеха, но искаше да може да ги разбира. Знаеше, че Bamze* има способността да чете мисли и да усеща събитията. Но тя не беше като нея. Тя не четеше ничии мисли, нито имаше усещане какво точно става. едва от няколко дни бе свободна, а вече се случиха толкова много неща....но всъщност... Нео има подобни възможности. Но Нео е Избраният. Възможно ли бе да има двама??! Едва ли. Тогава тя какво беше? Трябва да поговори с Maystora за това, или отново да се види с Оракула и Bamze*.
Време й беше да спи. Предстоеше да види Зион. Как ли изглеждаше този тайнствен град.

неосъзнато...ще крещя...от оранжево и очи през стъкла

Меровингий

Меровингий беше естет. Обичаше да се заобикаля с красиви вещи и мразеше еднообразието. Промяната на интериора му действаше успокояващо в случаите, когато беше ядосан и му помагаше да изчисти съзнанието си от гнева, който пречеше при вземането на правилни решения. Вече втори час Меровингий седеше в удобно кресло пред мраморната стълба на къщата си и се опитваше да промени цвета на камъка в най-подходящия нюанс на морско синьо. Tрябваше му съвсем малка промяна в кода, но той все не можеше да нацели вярната комбинация. Когато бунтовниците измъкнаха Конструктора изпод носа му, а Diavolo тръгна с тях, Меровингий, разбира се, побесня. ше вложил твърде много време и усилия в този проект, за да му позволи да се провали толкова лесно. Подчините му добре го познаваха, затова го оставиха сам. Далеч от погледа му, те очакваха само знак от него, за да се появят отново. Персефона само сви устни и също излезе. Тя го презираше, но никога нямаше да го напусне, защото никой не бе в състояние да и осигури лукса, който и даваше той. Меровингий смяташе, че тя е съвършена. Тялото и, косата, очите, гласът - всичко бе префектно и не се нуждаеше дори от най-дребна корекция. Когато се появяваше с нея сред хората, тя неизменно привличаше погледите на всички - мъжете я желаеха, жените търсеха някакъв недостатък в съвършената и красота и след като не намираха такъв в очите им се появяваше завист. Всичко това го ласкаеше и го караше да бъде доволен от себе си. Освен това обичаше да ги наблюдава и се опитваше да ги разбере. Изучаваше ги.

Стълбището леко потъмня и Меровингий наклони глава за да огледа по.добре резултата. Изсумтя от задоволство и се отпусна назад в креслото си. Сега вече можеше да помисли спокойно по основния си проблем. Искаше обратно Конструктора. Домогваше се до него много преди бунтовниците, системата или дори самият Архитект да разберат за съществуването му. Следеше информационните потоци в Матрицата, защото работата му го изискваше - все пак той продаваше и купуваше информация. Но точно тази информация запази за себе си - нямаше цена. Анализира възможните ходове, прецени рисковете и си състави точен план за действие. Не обръщаше внимание на язвителните подмятания на Персефона, че твърде е задълбал в тази история и че щом освен пари сега му се е приискала и власт, всъщност се опитва да победи чуството си за малоценност. Но Меровингий не искаше власт, а контрол над Матрицата. Искаше да я изгради наново, премахвайки глупавите грешки на Архитекта, които водеха до постоянни сривове в и необходимост от рестарт на системата. А той можеше да я направи съвършена. Конструктора щеше да му помогне, а Diavolo беше тази, която можеше да го доведе и задържи при него. Когато я измъкна от онзи тунел и поторшеният и кораб, много добре разбираше, че съществува риска да бъде предаден. Понякога логиката на хората беше просто неразбираема за него и не се подчиняваше на никакви предварителни изчисления. Но той знаеше, че си струва. Излекува я от физическите наранявания и се постара да и втълпи, че всякакво завръщане при приятелите и ще доведе до въпроса защо и как точно тя е оцеляла от целия екипаж на кораба. Довери и твърде много тайни и дори и даде власт над няколко агенти. Вярно, че програмите бяха стари, но все още вършеха прекраснта работа. За целите, за които смяташе да ги използва. В началото на престоя и при него често я намираше загледана през някой от многобройните прозорци в дома му, с поглед вперен не в пейзажа отвън, а в някаква несъществуваща точка, която той не виждаше или към пространство, където той нямаше достъп. Постара се да я приобщи към себе си и така се увлече, че Персефона като че ли взе да ревнува.
Малката те мрази - казваше му тя. - Ще ти се изплъзне при първият удобен случай.
Меровингиий обаче не обръщаше внимание на приказките на жена си. Постепенно момичето излезе от депресията си и го прие ако не за приятел, то поне за някой, на когото можеше да има доверие. Сега Меровингий вниметелно ровеше в съзнанието си и се питаше дали ще открие някакво усешане за загуба (както твърдеше Персефона), но не намери нищо подобно. Мисълта, че губи контрол върху събитията обаче никак не му харесваше. Не му се нравеше и това, че хвърления до момента труд е отишъл на вятъра. Сега щеше да се наложи да започва отначало. Но какво пък - можеше да приеме всичко като предизвикателство. И без това напоследък започваще да скучае.

Повика личните си охранители. Както винаги за да получи инструкции се появи само единият Близнак. Стигаше.
Намерете атент Thyn. Ще ви дам координати, където да търсите.
Малката ни дължи известно обяснение, шефе.
Меровингий се замисли. Беше стигнал до положението си, защото умееше не само да наказва, но и да възнаграждава подчинените си. След като Diavolo изпълнеше задачата, за която я беше избрал щеше да се чуди какво да прави с нея.
Добре - кимна той. - Но най-напред ще трябва да свърши нещо за мен.

Близнака се усмихна, обърна се и се отдалечи по коридора. Меровингий леко повдигна вежди, докато го гладаше. Двамата братя винаги създаваха впечетление че се носят из пространството без да докосват земята и оставяха наблюдаващия отстрани с впечетлението, че са постигнали това след много и уморителни тренировки.
Този път ще изгубиш.
Меровингий беше усетил присъствието на Персефона дълго преди да извика Близнаците и знаеше, че иска да го уявзи. Но новият му план му носеше добро настроение и не искаше да си разваля вечерта в празни препирни. Усмихна и се - все още му доставяше удоволствие да го прави.
Нека те изведа на вечеря днес, шери.


Агент Thyn усети приближаването на Близнаците. Не знаеше защо точно идват при него, но вярваше, че му носят добри новини. Той също имаше с кого да се разплаща.

хехе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите