Страхът
44 отговора
831 прегледа
в отговор на sakutaviki
#21
Какво значи да обичаш себе си.
Обикновено не правим разлика между това да сме самовлюбени и това да обичаме себе си. то се прокрадва в твоето изказване, но нека си го кажем: Обичането означава първо да сме се опознали, да сме открили недостатъците си, да се постараем да ги отстраним, т.е. да станем по-съвършени в определена посока.
А какво прави самовлюбения: Той смята че е идеален. А това е сигурна "смърт", духовно преди всичко.
За да се обичаме истински, а вследствие на това да обичаме близките си, враговете си, страната си, света..., трябва да сме готови винаги да сме неудовлетворени. Но и никога да не се уморяваме да вървим Път, защото Вечността няма край.
А този привнесен страх, че сме грешни ни пречи да се вгледаме в себе си и да се заобичаме истински. Да простим на себе си, а после и на всички, които ни се е струвало, че не са прави. Съгласна съм с тебе.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
А какво прави самовлюбения: Той смята че е идеален. А това е сигурна "смърт", духовно преди всичко.
За да се обичаме истински, а вследствие на това да обичаме близките си, враговете си, страната си, света..., трябва да сме готови винаги да сме неудовлетворени. Но и никога да не се уморяваме да вървим Път, защото Вечността няма край.
А този привнесен страх, че сме грешни ни пречи да се вгледаме в себе си и да се заобичаме истински. Да простим на себе си, а после и на всички, които ни се е струвало, че не са прави. Съгласна съм с тебе.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
Re: Страх и отговорност
IMA -vseki IMA "otgovornost, madrost i t .n. kakto si gi isbroila - DA -priemam tesata ti , ako i ti "vigdach " kato men - v raslichnite individi v raslichna stepen RASVITA .Pri njakoi e dage =0(t.e. NErasvita), pri drugi chastichno i ot tjach samite savisi dali chte se dorasvie ili NE.
Ima i nechto drugo ,koeto mi haresa v postinga ti "REFLEKS SA ISTINA"
Kak go rasbirach tova ?Nima TJA -ISTINATA JA ima i nie imame samo refleks sa tova???-hmmm interesno , ima tuk nechto interesno do koeto ne sam stignala??!!
BLAGODARJA tI!
medea
Ima i nechto drugo ,koeto mi haresa v postinga ti "REFLEKS SA ISTINA"
Kak go rasbirach tova ?Nima TJA -ISTINATA JA ima i nie imame samo refleks sa tova???-hmmm interesno , ima tuk nechto interesno do koeto ne sam stignala??!!
BLAGODARJA tI!
medea
Re: Страхът
Страхът! О, ужас, как мразя това отвратително чувство! Ако можех да се науча да го обичам... излиза ,че страхът е Учител 
Страхувам се от другите, защото не ги познавам и бягам за да се скрия като се затварям в себе си за да открия, че се страхувам от себе си и бягам от непознато ми у мен! Страхът е подозрението, което никога не се потвърждава. Загубих от страха си там, където щях да спечеля със смелостта си. Казаха ми, че съм тигър в заешка кожа и това ме весели. Ще трябва да поработя над себе си за да бъда приемлива както за мен, така и за околните. Тогава без усилие от моя страна тези от които се страхувам ще треперят от ужас пред мен. Това ще стане когато хипнотизатора бъде хипнотизиран. Това ще стане когато вместо да бягам от щастието си реша да го прегърна. Как се прегръща толкова голямо щастие? Обещавам да го разделя с всички смелчаци!
Страхувам се от другите, защото не ги познавам и бягам за да се скрия като се затварям в себе си за да открия, че се страхувам от себе си и бягам от непознато ми у мен! Страхът е подозрението, което никога не се потвърждава. Загубих от страха си там, където щях да спечеля със смелостта си. Казаха ми, че съм тигър в заешка кожа и това ме весели. Ще трябва да поработя над себе си за да бъда приемлива както за мен, така и за околните. Тогава без усилие от моя страна тези от които се страхувам ще треперят от ужас пред мен. Това ще стане когато хипнотизатора бъде хипнотизиран. Това ще стане когато вместо да бягам от щастието си реша да го прегърна. Как се прегръща толкова голямо щастие? Обещавам да го разделя с всички смелчаци!
Re: Какво значи да обичаш себе си.
Има разлика между това да обичаш себе си и да си "самовлюбен" - разликата каквато е между влюбения и обичащия. Влюбения е изцяло отдаден на емоцията - той не вижда реалността, гради приказни кули и замъци от мечти и е готов със зъби и нокти да брани илюзиите си. Този, който обича осъзнава, че съществото до него, което той обича не е съвършено - има и положителни и отрицателни качества и черти. Този, който обича, обича не само положителните черти - той обича човека, независимо от "+"вете и "-"ите. Да - той може да се опита да го промени, но ако не успее - нима ще обича по-малко човека? Това, че съм малко "по-закръгленичка" означава ли че трябва да се мразя? Не - аз се харесвам независимо от 30-тия номер дънки и даже мога да кажа че се обичам. Но това не значи че съм самовлюбена - аз си знам лошите черти - доколкото мога - старая се да ги отстраня - когато не успявам това не ме кара да се съжалявам, а просто ме насърчава да опитам пак.
Има разлика и не всеки, който обича себе си е самовлюбен Нарцис :)
Има разлика и не всеки, който обича себе си е самовлюбен Нарцис :)
Re: Страхът
Privet !
6te si pozvolq da citiram edna prikazka ot edna mnogo mnogo lubima knijka - Paolo Coelho - Krai reka Piedra sednah i zaplakah :
"Nqkakyv 4ovek sre6ta star priqtel koito vse se opitval da zabogatee, i vse naprazno. "Trqbva da mu dam malko pari" si pomislil toi. Sy6tata ve4er oba4e nau4il 4e priqtelqt mu si vyrnal vsi4ki dylgove,i zabogatql, a v momenta 4erpel vsi4ki v kry4mata.
Kogato go popitali , kakvo e stanalo, kak se e zamognal toi otgovoril, 4e pri4inata e 4e doskoro v nego jiveel Drugiqt.
-Koi e drugiqt? , popitali go
-Drugiqt e tozi koito sa me u4ili da byda, no ne sym. Toi smqta 4e 4ovek trqbva da prekara jivota si praveiki smetki kak da ne umre ot glad kato ostaree, neprekysnato misli, neprekysnato pravi planove i otkriva 4e e jiv edva kogato mu ostava syvsem malko ... no togava ve4e e tvyrde kysno!
- A koi si ti? , popitali go pak
- Az sym tozi koito moje da e vseki ot nas, stiga da slusha syrceto si : 4ovek koito se naslajdava na tainstvoto na Jivota, koito vqrva v 4udesa, koito izpitva vyodushevlenie ot tova koeto vyr6i , i tova koeto go zaobikalq ... Drugiqt oba4e se strahuva6e da ne se narani, da ne se razo4arova i zatvoren v kletkata na strahovete si ne mi dava6e da deistvam "
- A ne se li strahuva6 ot porajenieto ?
- Znam 4e ima bolka i porajenie, i to e neizbejno! zatova po-dobre e da zagubi6 edna dve bitki voiuvaiki za me4tite si , otkolkoto da zagubi6 , bez dori da znae6 za kakvo se bori6 "
Tova e ! I e naistina vqrno ... Nai golemiqt ni vrag sa strahovete ni ! No e lesno da se progoni Drugiqt ... trqbva samo da go pojelaem istinski i da imame volqta da se izpravim sre6tu strahovete si ! Znam go ot opit .... i kakto v prikazkata , uspqh da progonq Drugiq, i sega sym 6tastliv !
Kolkoto do nasajdaneto na strah sega ot mediite ... Ima edna jurnalisti4eska pogovorka : Dobrata novina ne e Novina
zatova mnogo ot tazi dolna papla4 - jurnalistite, sa stignali do tam, da razduhvat vsqko losho ne6to, samo i samo za da gi 4etat i gledat ... dori da pravqt nesy6testvuva6ti problemi, ili takiva koito moje bi 6te se poqvqt...
Strahyt e osnovnata dvije6ta sila za novinite ...
no taka e navsqkyde v jyltata presa po sveta ... za syjalenie na nas vsi4ki medii po4ti sa ni jylti ... Dano nqkoi den se opravim
6te si pozvolq da citiram edna prikazka ot edna mnogo mnogo lubima knijka - Paolo Coelho - Krai reka Piedra sednah i zaplakah :
"Nqkakyv 4ovek sre6ta star priqtel koito vse se opitval da zabogatee, i vse naprazno. "Trqbva da mu dam malko pari" si pomislil toi. Sy6tata ve4er oba4e nau4il 4e priqtelqt mu si vyrnal vsi4ki dylgove,i zabogatql, a v momenta 4erpel vsi4ki v kry4mata.
Kogato go popitali , kakvo e stanalo, kak se e zamognal toi otgovoril, 4e pri4inata e 4e doskoro v nego jiveel Drugiqt.
-Koi e drugiqt? , popitali go
-Drugiqt e tozi koito sa me u4ili da byda, no ne sym. Toi smqta 4e 4ovek trqbva da prekara jivota si praveiki smetki kak da ne umre ot glad kato ostaree, neprekysnato misli, neprekysnato pravi planove i otkriva 4e e jiv edva kogato mu ostava syvsem malko ... no togava ve4e e tvyrde kysno!
- A koi si ti? , popitali go pak
- Az sym tozi koito moje da e vseki ot nas, stiga da slusha syrceto si : 4ovek koito se naslajdava na tainstvoto na Jivota, koito vqrva v 4udesa, koito izpitva vyodushevlenie ot tova koeto vyr6i , i tova koeto go zaobikalq ... Drugiqt oba4e se strahuva6e da ne se narani, da ne se razo4arova i zatvoren v kletkata na strahovete si ne mi dava6e da deistvam "
- A ne se li strahuva6 ot porajenieto ?
- Znam 4e ima bolka i porajenie, i to e neizbejno! zatova po-dobre e da zagubi6 edna dve bitki voiuvaiki za me4tite si , otkolkoto da zagubi6 , bez dori da znae6 za kakvo se bori6 "
Tova e ! I e naistina vqrno ... Nai golemiqt ni vrag sa strahovete ni ! No e lesno da se progoni Drugiqt ... trqbva samo da go pojelaem istinski i da imame volqta da se izpravim sre6tu strahovete si ! Znam go ot opit .... i kakto v prikazkata , uspqh da progonq Drugiq, i sega sym 6tastliv !
Kolkoto do nasajdaneto na strah sega ot mediite ... Ima edna jurnalisti4eska pogovorka : Dobrata novina ne e Novina
zatova mnogo ot tazi dolna papla4 - jurnalistite, sa stignali do tam, da razduhvat vsqko losho ne6to, samo i samo za da gi 4etat i gledat ... dori da pravqt nesy6testvuva6ti problemi, ili takiva koito moje bi 6te se poqvqt...
Strahyt e osnovnata dvije6ta sila za novinite ...
no taka e navsqkyde v jyltata presa po sveta ... za syjalenie na nas vsi4ki medii po4ti sa ni jylti ... Dano nqkoi den se opravim
в отговор на Medea_forever
#27
Re: Страх и отговорност
Ами да, естествено, че Истинта съществува. До ри Христос казва "Аз съм Пътят, Истината и Животът!" И още "Истината ще ви направи свободни."
Въпросът е доколко наистина човек има изграден рефлекс, изградин усет за нея.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
Въпросът е доколко наистина човек има изграден рефлекс, изградин усет за нея.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
в отговор на Dagor_Melie
#31
Re: Страхът
Страхотва приказка, приятелю.
Наисти, когато човек се освободи от страховете може да разбере какво всъщност е щастието.
А за вестниците, за медиите въобще от много време споделям твоето мнение, че доста прекаляват. Но в случая с убийството на детето и ужасната олелия, която се вдигна,изпитах искрено възмущение.
А по въпроса за правосъдието - като се разбра кой е убил детето, взеха да се чудят какво да правят. Ха, сега де! Хем има престъпление, хем е очевидна и лината трягедия на тази жена, хем...
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
Наисти, когато човек се освободи от страховете може да разбере какво всъщност е щастието.
А за вестниците, за медиите въобще от много време споделям твоето мнение, че доста прекаляват. Но в случая с убийството на детето и ужасната олелия, която се вдигна,изпитах искрено възмущение.
А по въпроса за правосъдието - като се разбра кой е убил детето, взеха да се чудят какво да правят. Ха, сега де! Хем има престъпление, хем е очевидна и лината трягедия на тази жена, хем...
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
Re: Страхът
Чудесно! Радвам се да го чуя. Което си е така, така си е.
Затова обяснявах каква разлика има да правиш нещо от страх,за да избегнеш наказание наказание, или поради чувството си за отговорност.
Е, ако бяхме цялостни нямаше да сме тука или ако бяхме, щяхме да сме с предназначение в Пътя на човечеството, за да обслужим еволюцията.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
Затова обяснявах каква разлика има да правиш нещо от страх,за да избегнеш наказание наказание, или поради чувството си за отговорност.
Е, ако бяхме цялостни нямаше да сме тука или ако бяхме, щяхме да сме с предназначение в Пътя на човечеството, за да обслужим еволюцията.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
цитат от Мулето- клуб родители
Няма "нормално общество"- всяко общество е консолидирано от страха си.
Няма ли страх-няма общество.
Обществото е съвкупност от хора, които не са годни да отговарят и управляват себе си....и те търсят лидери...на които да се подчинят...да служат.
Лидери, които после да бъдат оплюти и принизени.....но после....след като изнесат страха на обществото на гърба си.
Ами семейството....нали всеки търси стабилност....в нестабилния живот.
Нали всеки подбира "партньора" си...."разчита" на него....проверява го....дали е сигурен или не.....като добитък????!!!!!
Кой обича несигурния партньор?
Всеки бяга от несигурността....ОТ СТРАХ....ОТ ИСТЕРИЧЕН СТРАХ.
Ами...ако остане сам...и няма кой да го храни и пере ...и да се грижи за него?
Във всеки ...дреме един подлец....който се крие зад фасадата на благоприличието....но в моменти на истерия...нормита и бариерите падат.
Много харесвам ...и често предизвиквам истерия между истериците и не пропускам да ги наблюдавам......
Напий някой, ама жестоко ...или го изведи от обувките му...да плюе и храчи от злоба...да се задъха...да получи аритмия...да не се контролира...да не може да се контролира...и го наблюдавай.......та дори това да е жена ти или някой много близък.....
Много е красиво....тогава е налице естественост...истинност....охо хо хо хо !
Само тогава можеш да прецениш вярно противника....защото маската е паднала.....няма я.
Докато не се отделите от болните...и вие ста болни....отделете се от обществото....вие сте индивиди...не сте колективни животни...не сте овци...
Защо се правите на овци...на добитък?
От страх!
Няма ли страх-няма общество.
Обществото е съвкупност от хора, които не са годни да отговарят и управляват себе си....и те търсят лидери...на които да се подчинят...да служат.
Лидери, които после да бъдат оплюти и принизени.....но после....след като изнесат страха на обществото на гърба си.
Ами семейството....нали всеки търси стабилност....в нестабилния живот.
Нали всеки подбира "партньора" си...."разчита" на него....проверява го....дали е сигурен или не.....като добитък????!!!!!
Кой обича несигурния партньор?
Всеки бяга от несигурността....ОТ СТРАХ....ОТ ИСТЕРИЧЕН СТРАХ.
Ами...ако остане сам...и няма кой да го храни и пере ...и да се грижи за него?
Във всеки ...дреме един подлец....който се крие зад фасадата на благоприличието....но в моменти на истерия...нормита и бариерите падат.
Много харесвам ...и често предизвиквам истерия между истериците и не пропускам да ги наблюдавам......
Напий някой, ама жестоко ...или го изведи от обувките му...да плюе и храчи от злоба...да се задъха...да получи аритмия...да не се контролира...да не може да се контролира...и го наблюдавай.......та дори това да е жена ти или някой много близък.....
Много е красиво....тогава е налице естественост...истинност....охо хо хо хо !
Само тогава можеш да прецениш вярно противника....защото маската е паднала.....няма я.
Докато не се отделите от болните...и вие ста болни....отделете се от обществото....вие сте индивиди...не сте колективни животни...не сте овци...
Защо се правите на овци...на добитък?
От страх!
Re: цитат от Мулето- клуб родители
Za6to li ne sym nikak syglasen s teb ...
Moje bi za6toto poznavam dostaty4no hora koito tyrsqt tova ot koeto gi e strah za da se izpravqt sre6tu nego ... a sled kato pobedqt straha si, tyrsqt ne6to novo ot koeto gi e strah ... Samoubiici ? Tyrsa4i na silni use6taniq ? ne ! ne bih kazal ....
Prosto taka e sred horata ... horata sa stado
... i sred tqh ima otdelni individi, koito se razli4avat ... stadoto gleda stranno na tqh ... dori strani ot tqh ... a ne vijda kolko e jalko samoto to ...
No tezi otdelni individi ne sa nikak malko ... i stavat vse pove4e, koeot me obnadejdava
Moje bi za6toto poznavam dostaty4no hora koito tyrsqt tova ot koeto gi e strah za da se izpravqt sre6tu nego ... a sled kato pobedqt straha si, tyrsqt ne6to novo ot koeto gi e strah ... Samoubiici ? Tyrsa4i na silni use6taniq ? ne ! ne bih kazal ....
Prosto taka e sred horata ... horata sa stado
... i sred tqh ima otdelni individi, koito se razli4avat ... stadoto gleda stranno na tqh ... dori strani ot tqh ... a ne vijda kolko e jalko samoto to ...
No tezi otdelni individi ne sa nikak malko ... i stavat vse pove4e, koeot me obnadejdava
Re: цитат от Мулето- клуб родители
Да човеците някога са били много по-малко индивидуалности, отколкото сега. И тогава стадото като такова е било наистина израз на "общество". То, стадото, е давало някаква, макар и илюзорна сигурност.
Ако се спрем на тезата, която застъпваш за семейството, то тя е израз точно на подобен род начин на мислене. Все пак, колкото и да оглеждаш "стоката" преди да се събереш с нея,ако Съдбата е рекла,може да стане, а може и да не стане.И това изобщо няма нищо общо с нашите съображения.
Но човекът е социален. Той живее в общество. Факт е, че законите, по които това общество е било устроено са се менили в хода на историята. Но кое е интересното - тези, които са успявали напълно да се отделят от стадното си, групово съзнание, са изживявали странния катарзис след егоцентризма и индивидуализацията, да извървят точно Голготския път като социална реалност и да изнесат кръста на собствената си отговорност.Малцина са те, наистина. Често по-далече от елементарния егоизъм не се отива, а това е унищожително точно , защото води да стах и чувство за неоцененост - вечното търсене и чакане на награди. Но когато се отделиш от стадото, има предпоставка да станеш звезда в Небето, в Безкрая. Има една вярна приказка: "Стани звезда - Небе ще се намери!"
Така в крайна сметка ставаш от егоист за себе си егоист за другите - жертваш се за тях, за да захраниш социомът, а съответно, ако си на нивото на индивидуалност като Христос, живееща Синовността, планетата с животворящата енергия на развитието, на еволюцията. Защото изградената индивидуалност знае какво значи Любов, знае да търси заблудената овца, всички са нейни деца, защото тя е цялостна. Тя вече може да учи останалите.
Напълно съм съгласна, че тези хора, индивидуализираните, стават все повече. За тях думата страх е "непозната". Те са достатъчни на себе си.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
Ако се спрем на тезата, която застъпваш за семейството, то тя е израз точно на подобен род начин на мислене. Все пак, колкото и да оглеждаш "стоката" преди да се събереш с нея,ако Съдбата е рекла,може да стане, а може и да не стане.И това изобщо няма нищо общо с нашите съображения.
Но човекът е социален. Той живее в общество. Факт е, че законите, по които това общество е било устроено са се менили в хода на историята. Но кое е интересното - тези, които са успявали напълно да се отделят от стадното си, групово съзнание, са изживявали странния катарзис след егоцентризма и индивидуализацията, да извървят точно Голготския път като социална реалност и да изнесат кръста на собствената си отговорност.Малцина са те, наистина. Често по-далече от елементарния егоизъм не се отива, а това е унищожително точно , защото води да стах и чувство за неоцененост - вечното търсене и чакане на награди. Но когато се отделиш от стадото, има предпоставка да станеш звезда в Небето, в Безкрая. Има една вярна приказка: "Стани звезда - Небе ще се намери!"
Така в крайна сметка ставаш от егоист за себе си егоист за другите - жертваш се за тях, за да захраниш социомът, а съответно, ако си на нивото на индивидуалност като Христос, живееща Синовността, планетата с животворящата енергия на развитието, на еволюцията. Защото изградената индивидуалност знае какво значи Любов, знае да търси заблудената овца, всички са нейни деца, защото тя е цялостна. Тя вече може да учи останалите.
Напълно съм съгласна, че тези хора, индивидуализираните, стават все повече. За тях думата страх е "непозната". Те са достатъчни на себе си.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
Re: Страхът
Успех в проницаване на предназначението ти!
Знаеш ли един Мъдрец веднъж ми разкри разликата между съзерцаването и творчеството!?! В много причинна (далечна и близка) връзка е с темата, но ми хрумна и искам да ти го споделя.
Съзерцаването е пасивния момент, то е подготовката за раждането. Тогава когато трябва от цялостта да изведеш аспекта. От образа подобието! Съзерцаваш валенции, които да свържеш в динамичността на едно творчество. И така в подходящия момент внасяш динамичните енергии на творчеството и градиш светове! Звучи много обикновенно, но си е направо потресаващо когато го видиш като въображение!
А пък за еволюцията, ние ако не и послужим тя ще си послужи с нас така че празно няма!
Успех!
Знаеш ли един Мъдрец веднъж ми разкри разликата между съзерцаването и творчеството!?! В много причинна (далечна и близка) връзка е с темата, но ми хрумна и искам да ти го споделя.
Съзерцаването е пасивния момент, то е подготовката за раждането. Тогава когато трябва от цялостта да изведеш аспекта. От образа подобието! Съзерцаваш валенции, които да свържеш в динамичността на едно творчество. И така в подходящия момент внасяш динамичните енергии на творчеството и градиш светове! Звучи много обикновенно, но си е направо потресаващо когато го видиш като въображение!
А пък за еволюцията, ние ако не и послужим тя ще си послужи с нас така че празно няма!
Успех!