Страхът
44 отговора
831 прегледа
Страхът
Като се има впредвид, че хилядолетия човечеството е възпотавано, управлявано и мотивирано със страх, до какво според вас е довело това?
Може ли да се каже, че това до голяма степен е предопределило нашето трагично настояще?
И още, какво влияние оказва стресът , който внушават българските медии в по-голямата си част, и отрицанието у хората, което следва от това, върху нашия национален дух като и цяло?
Искам да разбера какво мислите. Правя ви нещо като анкета, скъпи приятели.
Обещавам, че утре ще напиша тук собствената си позиция, независимо какви са отговорите ви. Ще я споделя, за да сме равнопоставени, доколкото може, предвид различостта на хората.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
Може ли да се каже, че това до голяма степен е предопределило нашето трагично настояще?
И още, какво влияние оказва стресът , който внушават българските медии в по-голямата си част, и отрицанието у хората, което следва от това, върху нашия национален дух като и цяло?
Искам да разбера какво мислите. Правя ви нещо като анкета, скъпи приятели.
Обещавам, че утре ще напиша тук собствената си позиция, независимо какви са отговорите ви. Ще я споделя, за да сме равнопоставени, доколкото може, предвид различостта на хората.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
Re: Страхът
Непознаването на доброто ни прави подвластни на злото, страхът е просто състояние.
Всеки се страхува, но единствено смелите надвиват страха си. Там е уловката - не да не се страхуваш, а да погледнеш собствените си страхове в очите и да се възправиш срещу тях.
Точно поради това църквата от край време е преследвала всеки дръзнал да се изправи сам срещу страховете си, защото нейното управление и власт се основават именно на този страх.
Коперник, Галилей, Джордано Бруно, Леонардо - ето истинските светии на човешкия дух. Силни личности в черно време на поквара и застой.
Естествено е църквата да преследва тези, които застрашават власта и. Дори не се посвениха да въздигнат "варосана гробница" на един велик Учител, погребвайки учението му с догми и канони.
Това вече е тъжно.
А там където има разбиране и воля, вече няма страх. Там където цари Любовта страхът залинява. Просто е.
И именно поради факта, че е толкова просто е и толкова трудно за възприемане.
Един страхлив човек се управлявя далеч по-лесно от друг, който е надвил страховете си. Затова и сега, който и вестник да отворим с най-големите букви ще видим изписани най-страшните неща. За да има от какво да се страхуваме, за да сме овце, а не нормални хора.
Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.
Всеки се страхува, но единствено смелите надвиват страха си. Там е уловката - не да не се страхуваш, а да погледнеш собствените си страхове в очите и да се възправиш срещу тях.
Точно поради това църквата от край време е преследвала всеки дръзнал да се изправи сам срещу страховете си, защото нейното управление и власт се основават именно на този страх.
Коперник, Галилей, Джордано Бруно, Леонардо - ето истинските светии на човешкия дух. Силни личности в черно време на поквара и застой.
Естествено е църквата да преследва тези, които застрашават власта и. Дори не се посвениха да въздигнат "варосана гробница" на един велик Учител, погребвайки учението му с догми и канони.
Това вече е тъжно.
А там където има разбиране и воля, вече няма страх. Там където цари Любовта страхът залинява. Просто е.
И именно поради факта, че е толкова просто е и толкова трудно за възприемане.
Един страхлив човек се управлявя далеч по-лесно от друг, който е надвил страховете си. Затова и сега, който и вестник да отворим с най-големите букви ще видим изписани най-страшните неща. За да има от какво да се страхуваме, за да сме овце, а не нормални хора.
Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.
Re: Страхът
Страхът е състояние. Наистина нещата са така прости, че са трудни за разбиране именно заради простотата си. Всичко страшно, което може да ти се случи в инкарнация е само за физическия ти носител. Никой и нищо не може да унищожи в тебе вечното, ако именно поради земния страх ти сам не го предадеш и развалиш.
Re: Страхът
Не мислите ли, че самите ни страхове предизвикват лошите ситуации. Случва ни се нещо страшно, за да се научим да превъзмогваме този си страх или поне да го управляваме.
Аз също съм много стресната от натиска, който могат да проявяват медията. Що се отнася до забавните публикации и предавания, те са просто отражение на читателския и зрителски интерес. Всяко нещо, което няма аудитория, просто изчезва. Затова няма на кого да се сърдим, ако ни се струват глупави програмите и публикациите (както правя аз - постоянно се възмущавам
)
Друг е въпросът с новините... Там нещата ми се струват по-сериозни. Свидетели сме всеки ден на влиянието, което могат да окажат.
Остава ни само да сме мъдри и да подбираме какво четем, на какво да вярваме и по какво да изразходваме енергията и вниманието си.
Аз също съм много стресната от натиска, който могат да проявяват медията. Що се отнася до забавните публикации и предавания, те са просто отражение на читателския и зрителски интерес. Всяко нещо, което няма аудитория, просто изчезва. Затова няма на кого да се сърдим, ако ни се струват глупави програмите и публикациите (както правя аз - постоянно се възмущавам
)
Друг е въпросът с новините... Там нещата ми се струват по-сериозни. Свидетели сме всеки ден на влиянието, което могат да окажат.
Остава ни само да сме мъдри и да подбираме какво четем, на какво да вярваме и по какво да изразходваме енергията и вниманието си.
Re: Страхът
от скромния си личен опит съм стигнала до извода, че е много по-страшно да се страхуваш от нещо, отколкото да ти се случи самото нещо. От тук би трябвало да следва, че най- лошия страх идва от липсата на опит или незнание.
В същото време, мисля, че доста полезни неща са се случили или измислили благодаремие на нечий страх... Та в този ред на мисли бих казала, че страха, както всичко останало, има двойствена роля, не само негативна....
В същото време, мисля, че доста полезни неща са се случили или измислили благодаремие на нечий страх... Та в този ред на мисли бих казала, че страха, както всичко останало, има двойствена роля, не само негативна....
Re: Страхът
Скъпи приятели,
не исках да си изказвам мнението предварително, защото обикновено става така, че вместо отговори на въпросите се получава оборване или съгласие с дадено мнение.
Е, аз просто исках да чуя нечие друго мнение за страха, без да влияя с моето собствено.
Понеже още вчера казах, че днес независимо от вашите отговори ще споделя моята позия, точно това и ще направя.
Де да беше толкова просто всичко, колкото ни се иска.
Вярно е, че страхът в стадия на животинското съществуване е бил, така да се каже, заложен, защото той е есетествения ни инстинкт за самосъхранение. И естествено, че има център на страха. Но в процеса на развитието на човечеството от социалното животно е трябвало да се изгради мислящ човек, а след това образзно казано да се стигне до момента, в който Пилат казва: "Ето Човека".
При човека страхът не е толкова свързан с инстинкта за самосъхрание, защото развитото мислене е обяснило много неща от заобикалящия ни свят. И ето че достигаме до една друга тема: Грехопадението.
Всъщност на човека е внушен страхът, че е грехопаднал. Моисей създава социалната общност на юдейската държава като създава теокрацията като модел на управление. Основното там е страхът, че си грешен. Дори казават, че в грях бил заченат човека... По късно инквизицията използува същия този страх, а дори една Марксова класова теория в голяма степен повтаря този модел, но там вече е превърната в идол идеята за класата, Партията и т.н.
Ако някога страхът е бил мотивация да се стремят хората към съвършенство, дали сега е така? Вестниците всеки ден ни внушават, че светът се разпада, че вече няма стойности, внушават ни,че сме лоши, че сме грешни. Дори така възпитаваме децата си. Но не е ли твърде тънка границата на страхът,че си грешен с това да направиш всичко възможно да докажеш, че наистина е така?
Страх от смъртта? - Дали няма да отида в ада?
Страх,че не ме обичат? - Ами дали съм достатъчно добър?
Страх, че ще ме изоставят? - Сигурно съм много лош!
Страх от самотата? - Какво лище видя, когато застана пред огледалото на собственото си Аз?
и т.н.
Страхът сковава. Той е най-лесният и, според мен, най-неправилният метод на управление и възпитание. Мисля дори, че е рушителен, защото дори физиологически погледнато хората страдат от твърде много болести, защото твърде много се страхуват. Естественият страх, резултат от инстинкта за самосъхранение е прераснал в страх, че си грешен, че хората са грешни, че хората са лоши.
Нашите мисли създават твърде отрицателни мисъл-форми, атмосферата се насища с отрицание, а то привлича отрицание и т. н. Затворен кръг...
А сега да се върнем към "Ето Човека!" Вярно Пилат не е забелязал, че Христос е и Бог, но това е естествено. Той е предимно мислящ. Все пак едно е ясно - Човекът, освободен от животното е в състояние да одухотвори материята си и да възкръсне. Христос нито за миг не е подвластен на това чувство. Той просто знае: знае какво ще се случи, знае какво мислят хората, знае и говори това, което говори Неговият Отец. Значи човекът, тръгнал по пъта на духовното израстване, трябва да има дързостта да надкрачи страхът, скръбта по отминалото,страданието и да победи света.
Аз затова е съм избрала този израз накрая. "Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува."
Страхът, който внушават нашите медии, според мен, нагнетява атмосферата на националния ни дух с твърде много отрицание. Той и без това боледува поради ужасът, който внесе в сърцата на хората периодът 1944-1989 и след това стресът на неяно накъде преходът. Не че не бива да си казваме кривиците, но да се говори само за лошото е услуга на отрицанието. Хората остават с впечатлението, че само злини има на този свят,което по същество е невярно.
Мисля си, че дори Турското робство не е унищожило националния ни дух. Мисля, че няма да успеят и медиите, но все пак трябва да се промени начинът, по който журналистите списват вестниците и поднасят новините.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
не исках да си изказвам мнението предварително, защото обикновено става така, че вместо отговори на въпросите се получава оборване или съгласие с дадено мнение.
Е, аз просто исках да чуя нечие друго мнение за страха, без да влияя с моето собствено.
Понеже още вчера казах, че днес независимо от вашите отговори ще споделя моята позия, точно това и ще направя.
Де да беше толкова просто всичко, колкото ни се иска.
Вярно е, че страхът в стадия на животинското съществуване е бил, така да се каже, заложен, защото той е есетествения ни инстинкт за самосъхранение. И естествено, че има център на страха. Но в процеса на развитието на човечеството от социалното животно е трябвало да се изгради мислящ човек, а след това образзно казано да се стигне до момента, в който Пилат казва: "Ето Човека".
При човека страхът не е толкова свързан с инстинкта за самосъхрание, защото развитото мислене е обяснило много неща от заобикалящия ни свят. И ето че достигаме до една друга тема: Грехопадението.
Всъщност на човека е внушен страхът, че е грехопаднал. Моисей създава социалната общност на юдейската държава като създава теокрацията като модел на управление. Основното там е страхът, че си грешен. Дори казават, че в грях бил заченат човека... По късно инквизицията използува същия този страх, а дори една Марксова класова теория в голяма степен повтаря този модел, но там вече е превърната в идол идеята за класата, Партията и т.н.
Ако някога страхът е бил мотивация да се стремят хората към съвършенство, дали сега е така? Вестниците всеки ден ни внушават, че светът се разпада, че вече няма стойности, внушават ни,че сме лоши, че сме грешни. Дори така възпитаваме децата си. Но не е ли твърде тънка границата на страхът,че си грешен с това да направиш всичко възможно да докажеш, че наистина е така?
Страх от смъртта? - Дали няма да отида в ада?
Страх,че не ме обичат? - Ами дали съм достатъчно добър?
Страх, че ще ме изоставят? - Сигурно съм много лош!
Страх от самотата? - Какво лище видя, когато застана пред огледалото на собственото си Аз?
и т.н.
Страхът сковава. Той е най-лесният и, според мен, най-неправилният метод на управление и възпитание. Мисля дори, че е рушителен, защото дори физиологически погледнато хората страдат от твърде много болести, защото твърде много се страхуват. Естественият страх, резултат от инстинкта за самосъхранение е прераснал в страх, че си грешен, че хората са грешни, че хората са лоши.
Нашите мисли създават твърде отрицателни мисъл-форми, атмосферата се насища с отрицание, а то привлича отрицание и т. н. Затворен кръг...
А сега да се върнем към "Ето Човека!" Вярно Пилат не е забелязал, че Христос е и Бог, но това е естествено. Той е предимно мислящ. Все пак едно е ясно - Човекът, освободен от животното е в състояние да одухотвори материята си и да възкръсне. Христос нито за миг не е подвластен на това чувство. Той просто знае: знае какво ще се случи, знае какво мислят хората, знае и говори това, което говори Неговият Отец. Значи човекът, тръгнал по пъта на духовното израстване, трябва да има дързостта да надкрачи страхът, скръбта по отминалото,страданието и да победи света.
Аз затова е съм избрала този израз накрая. "Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува."
Страхът, който внушават нашите медии, според мен, нагнетява атмосферата на националния ни дух с твърде много отрицание. Той и без това боледува поради ужасът, който внесе в сърцата на хората периодът 1944-1989 и след това стресът на неяно накъде преходът. Не че не бива да си казваме кривиците, но да се говори само за лошото е услуга на отрицанието. Хората остават с впечатлението, че само злини има на този свят,което по същество е невярно.
Мисля си, че дори Турското робство не е унищожило националния ни дух. Мисля, че няма да успеят и медиите, но все пак трябва да се промени начинът, по който журналистите списват вестниците и поднасят новините.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
Re: Страхът
SKapa IYI,
Vchera najoolko pati pisach i polse vsichko ischesna.
Prochetoch s udovolstvie mnenieto ti sa stracha i napalno go spodeljam.
As rjasko raslichavam "STRACH na INDIVIDA" ot "STRACH na zeli OBCHTESTVA i NAZII".V tosi aspekt mi se iskache i na Su da otgovorja "Sa kogo da se moli?"
STRACHAT e pagubna ,degradirachta sila ,no po paradoxalen nachin se vasragda vinagi ot GRADIVNTA sila.I taka "omagosanija karg ,v kojto ni varti , ni sasdava usechtaneto sa NEismennost i NEpobedimost.
Individualnija strach ,poradi mngoto jasni ni biologichni prichini, ne me e sanimaval ,tolkova ,kolkoto MASOVIJA(grupovija) .
Mnogo godini giveja navan - givjach pri 3 vida SOZIALISAM i skromnite mi posnanija po istroirja na tesi obchtestva me navede do edna ABSURDNA ,na prav pogled misal.
NE e STRACHLIV nachija narod i nito edin slavjanski NAROD ne e strachliv.
PROSTO sme LENIVI v obchtestveno-politicheski plan.
STRACHlivi sa germanskite,anglo-saksonskite plemena - TUK e ABSURDA.No tova e istoricheski obusloveno.Samo sas STRACH moge da se upravljava dobre i da se sadade SILNA dargava.Koi sa dnes silnite dargavi v sveta???
SLABITE dargavi sa tam kadeto njama strach.
Eto pak me obsema malkija , chovechki strach ,che chte me ishvarli sistemata ,satova sega tova go SENDvam i chte prodalga v drug posting..
medea
Vchera najoolko pati pisach i polse vsichko ischesna.
Prochetoch s udovolstvie mnenieto ti sa stracha i napalno go spodeljam.
As rjasko raslichavam "STRACH na INDIVIDA" ot "STRACH na zeli OBCHTESTVA i NAZII".V tosi aspekt mi se iskache i na Su da otgovorja "Sa kogo da se moli?"
STRACHAT e pagubna ,degradirachta sila ,no po paradoxalen nachin se vasragda vinagi ot GRADIVNTA sila.I taka "omagosanija karg ,v kojto ni varti , ni sasdava usechtaneto sa NEismennost i NEpobedimost.
Individualnija strach ,poradi mngoto jasni ni biologichni prichini, ne me e sanimaval ,tolkova ,kolkoto MASOVIJA(grupovija) .
Mnogo godini giveja navan - givjach pri 3 vida SOZIALISAM i skromnite mi posnanija po istroirja na tesi obchtestva me navede do edna ABSURDNA ,na prav pogled misal.
NE e STRACHLIV nachija narod i nito edin slavjanski NAROD ne e strachliv.
PROSTO sme LENIVI v obchtestveno-politicheski plan.
STRACHlivi sa germanskite,anglo-saksonskite plemena - TUK e ABSURDA.No tova e istoricheski obusloveno.Samo sas STRACH moge da se upravljava dobre i da se sadade SILNA dargava.Koi sa dnes silnite dargavi v sveta???
SLABITE dargavi sa tam kadeto njama strach.
Eto pak me obsema malkija , chovechki strach ,che chte me ishvarli sistemata ,satova sega tova go SENDvam i chte prodalga v drug posting..
medea
в отговор на Medea_forever
#13
Re: Страхът
Stracha na masite gi mobilisira ,strojava v redizi, konzentrira ,vkarva v strogo ustanoveni relsi.
Lipsata na STRACH , obratno demobilisira , rassejva sasdava haos(dava volja) na masite.
Eh, na koi obchtestva vi prilicha TOVA???
NE DISZIPLINATA pravi nemeza organisiran,posluchen, ispalnjavacht,
a STRACHA.
STRACHA ot vlastta , SAKONA. Sachtoto SAKONA e silen. A TOJ e silen , sachtoto ima koj da go ispalnjava.Otnovo paradoxa sa prichinite na vasniknalij masov strach i posledstvijta ot nego.
Vsichki vie ste vigdali NEMEZA - turist , GERMANEZA-v chugda strana- ami TOJ e svinja.I to takava svinja , kakvato , nikoga ne bi si posvolil da bade u doma.
Ne sachtoto ne moge ili ne mu se iska da bade takav ,ami sachtoto go e strach.
STRACH ot BISMARK do HITLER. Strach predaden genetichno na zeli pokolenija.
KOj v nachata strana go e strach ot sakon???
NIKOJ. Ami toj parvo ne go posnava tos sakon, sachto li pak i da go spasva?
SAKON sa MEDIITE - ne se ispalnjava dori ot slugitelite mu. Ne sachtoto ne go snajat ,ami sachtoto ne gi e strach.
MASITE sa pasivni ne sachtoto gi e strach , a sachtoto mnog chesto ne si snajat pravata . A tes ,koito gi snajat njamat interes da gi ispalnjavat - snachi i tjach ne gi e strach.
DA ne mislite che NEMEZA si perforira biletcheto sachtoto e mnogo chtedar ???
Ami ,njama po-stisnat narod ot tosi("CHAMAR da e - besplatno da e"-tova e maximata) . NO toj go perforira - OT MASOVIJA STRACH - rasljal se kato epidemija i prevarnal se v chudovichten INDIVIDUALEN STRACH.
Sa koj INDIVID ot slavjanskite narodi moge da se kage che GO machi podoben MASOV, OBCHTESTVEN STRACH...ami???
STRACHA ima i svoja nazionalen oblik kakto individualnija , taka i grupovija.
KOLKOTO EDIN INDIVID E PO-STRACHLIV (po-organisiran ),TOLKOVA I OBCHTESTVOTO V KOETO GIVEE E PO - STRACLIVO ( po-oragnisirano).
NE obvinjavajte naroda ni i nazijata ni v STRACH!
Dori i 500 g. ne sa dokasatelstvo sa tova. Ami tochno obratnoto bich kasala:
Dage 500g. ne bjacha dostatachni da sadadat na balgsarina strach .
I vlijanieto na MEDIIDTE ,sa koeto pichech ,sachto e takova , besstrachno, ne sachitachto sakoni i pravila. HAOS ima tam ,kadeto njama strach.
Mnogo se rasvodnich , sa koeto molja da me isvinite!
medea
Lipsata na STRACH , obratno demobilisira , rassejva sasdava haos(dava volja) na masite.
Eh, na koi obchtestva vi prilicha TOVA???
NE DISZIPLINATA pravi nemeza organisiran,posluchen, ispalnjavacht,
a STRACHA.
STRACHA ot vlastta , SAKONA. Sachtoto SAKONA e silen. A TOJ e silen , sachtoto ima koj da go ispalnjava.Otnovo paradoxa sa prichinite na vasniknalij masov strach i posledstvijta ot nego.
Vsichki vie ste vigdali NEMEZA - turist , GERMANEZA-v chugda strana- ami TOJ e svinja.I to takava svinja , kakvato , nikoga ne bi si posvolil da bade u doma.
Ne sachtoto ne moge ili ne mu se iska da bade takav ,ami sachtoto go e strach.
STRACH ot BISMARK do HITLER. Strach predaden genetichno na zeli pokolenija.
KOj v nachata strana go e strach ot sakon???
NIKOJ. Ami toj parvo ne go posnava tos sakon, sachto li pak i da go spasva?
SAKON sa MEDIITE - ne se ispalnjava dori ot slugitelite mu. Ne sachtoto ne go snajat ,ami sachtoto ne gi e strach.
MASITE sa pasivni ne sachtoto gi e strach , a sachtoto mnog chesto ne si snajat pravata . A tes ,koito gi snajat njamat interes da gi ispalnjavat - snachi i tjach ne gi e strach.
DA ne mislite che NEMEZA si perforira biletcheto sachtoto e mnogo chtedar ???
Ami ,njama po-stisnat narod ot tosi("CHAMAR da e - besplatno da e"-tova e maximata) . NO toj go perforira - OT MASOVIJA STRACH - rasljal se kato epidemija i prevarnal se v chudovichten INDIVIDUALEN STRACH.
Sa koj INDIVID ot slavjanskite narodi moge da se kage che GO machi podoben MASOV, OBCHTESTVEN STRACH...ami???
STRACHA ima i svoja nazionalen oblik kakto individualnija , taka i grupovija.
KOLKOTO EDIN INDIVID E PO-STRACHLIV (po-organisiran ),TOLKOVA I OBCHTESTVOTO V KOETO GIVEE E PO - STRACLIVO ( po-oragnisirano).
NE obvinjavajte naroda ni i nazijata ni v STRACH!
Dori i 500 g. ne sa dokasatelstvo sa tova. Ami tochno obratnoto bich kasala:
Dage 500g. ne bjacha dostatachni da sadadat na balgsarina strach .
I vlijanieto na MEDIIDTE ,sa koeto pichech ,sachto e takova , besstrachno, ne sachitachto sakoni i pravila. HAOS ima tam ,kadeto njama strach.
Mnogo se rasvodnich , sa koeto molja da me isvinite!
medea
в отговор на Medea_forever
#14
Масовия срах
Той може и да създава ред, но вкарва човека в стадото. Да, ако го разгледаме това стадо като социална формация, то си е необходимо и трябва да има ред в него. Но не е вечно и не бива да бъде. Всъщност идеята на индивидуализацията на човека, който трябва да извърви своята Голгота като социален път противоречи на стадното съзнание. Лично аз смятам, че свещен е човекът, а не интитуцията. И историята с Христос и създадените институции, които да отстояват неговото Учение, е показателен.
Има обаче една тънкост. Това е, че не може да се отрекат институциите. Тайната е да се изградят те от свещени личности. Тогава институцията ще може да създаде от стадото организирана общност от личности, а дай боже и от изразени индивидуалности, които обаче ще признават реалността на йерархията.
Пример за свещена институция в нашата история е била, ако се вгледаме, Школата на Патриарх Евтимий и исихазмът като християнски мистицизъм, признат, между другото, на един от Съборите през средновековието като непротиворечащ на канона. След падането на България под турско робство българите нямат държава като институция, нямат собствена църква като институция (поставени са под шапката на Цариградската патриаршия, а знаем в онези години доколко гръцките свещеници са ни обичали), но идеята за безмълвното моление, дадена от исихазма, за вътрешния храм, граден със знанието на нашите средновековни школи, са ни дали упование и точно това е запазило българския национален дух.
А 500 години не са били достатъчни, за да създадат страх на българина, защото преди да имаме Християнство като изповедание, ние сме имали хилядолетния Танг Ра. Божество, което няма нито ангели, нито дяволи, което обаче вижда всичко.
Ето всъщност това, което една наистина изградена личност трябва да има - съзнанието за отговорност, а не страха. И ако погледнем пътя на т.нар. прабългари (макар че за мене те са си просто българи) ще установим нещо интересно - те са пропътували през хилядолетията огромни територии. Съжителствали са с не едно племе, живели са в не една държава, не една държава са създали и през цялото време формацията им е просъществувала като здраво организирана общност, с желязна дисциплина и собсвен светоглед. Защото в онези времена те единствени са били винаги единобожници. Но кое е стояло в основата на организацията им? Срах ли- не,а чувство за отговорност и разбиране за йерархията в общността.
Защото ако са имали страх много лесно са щели да се разпилеят сред онези многобройни племена, защото е било по-лесно. Не едно племе е изчезнало като такова. И ако съдя по сегашното ни положение точно страха и липсата на достатъчно отговорност е причина за бедите ни.
Добре ще управляват със страх, както го и правят голяма част от политиците. Ако нямат с какво да ни респектират, ще си намерят чучела. Но когато овластеният няма чувство за отговорност и мисия, властвуването му лесно се превръща в елементарно разбойничество облечено в дрехата на една институция, която би трябвало да има съвършено други функции, а не облагодетелстването на този или онзи. А народа, като го води сляп, най-много в пропаст да отиде, както и стана по-едно време.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
Има обаче една тънкост. Това е, че не може да се отрекат институциите. Тайната е да се изградят те от свещени личности. Тогава институцията ще може да създаде от стадото организирана общност от личности, а дай боже и от изразени индивидуалности, които обаче ще признават реалността на йерархията.
Пример за свещена институция в нашата история е била, ако се вгледаме, Школата на Патриарх Евтимий и исихазмът като християнски мистицизъм, признат, между другото, на един от Съборите през средновековието като непротиворечащ на канона. След падането на България под турско робство българите нямат държава като институция, нямат собствена църква като институция (поставени са под шапката на Цариградската патриаршия, а знаем в онези години доколко гръцките свещеници са ни обичали), но идеята за безмълвното моление, дадена от исихазма, за вътрешния храм, граден със знанието на нашите средновековни школи, са ни дали упование и точно това е запазило българския национален дух.
А 500 години не са били достатъчни, за да създадат страх на българина, защото преди да имаме Християнство като изповедание, ние сме имали хилядолетния Танг Ра. Божество, което няма нито ангели, нито дяволи, което обаче вижда всичко.
Ето всъщност това, което една наистина изградена личност трябва да има - съзнанието за отговорност, а не страха. И ако погледнем пътя на т.нар. прабългари (макар че за мене те са си просто българи) ще установим нещо интересно - те са пропътували през хилядолетията огромни територии. Съжителствали са с не едно племе, живели са в не една държава, не една държава са създали и през цялото време формацията им е просъществувала като здраво организирана общност, с желязна дисциплина и собсвен светоглед. Защото в онези времена те единствени са били винаги единобожници. Но кое е стояло в основата на организацията им? Срах ли- не,а чувство за отговорност и разбиране за йерархията в общността.
Защото ако са имали страх много лесно са щели да се разпилеят сред онези многобройни племена, защото е било по-лесно. Не едно племе е изчезнало като такова. И ако съдя по сегашното ни положение точно страха и липсата на достатъчно отговорност е причина за бедите ни.
Добре ще управляват със страх, както го и правят голяма част от политиците. Ако нямат с какво да ни респектират, ще си намерят чучела. Но когато овластеният няма чувство за отговорност и мисия, властвуването му лесно се превръща в елементарно разбойничество облечено в дрехата на една институция, която би трябвало да има съвършено други функции, а не облагодетелстването на този или онзи. А народа, като го води сляп, най-много в пропаст да отиде, както и стана по-едно време.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
Re: Страхът
Мдааа...
Знаеш ли на какво ме наведоха тези ти думи:
Страх от смъртта? - Дали няма да отида в ада?
Страх,че не ме обичат? - Ами дали съм достатъчно добър?
Страх, че ще ме изоставят? - Сигурно съм много лош!
Страх от самотата? - Какво лище видя, когато застана пред огледалото на собственото си Аз?
Не обичаме себе си (въпреки, че всъщност се обичаме прекалено даже, погледнато от другата страна ). Когато не обичаш себе си, търсиш обичта отвън, за да се почувстваш пълноценен... Когато я търсиш по този начин не намираш истинската вътрешна връзка, защото те е страх да я имаш, страх да не нараниш, страх... Не може, защото сам на себе си не си простил грешките и вместо при констатирането на "грешката" да погледнеш напред как да не я повтаряш, се забиваш във вината и си затваряш сам всички пътища към светлината.
Страха убива.
Знаеш ли на какво ме наведоха тези ти думи:
Страх от смъртта? - Дали няма да отида в ада?
Страх,че не ме обичат? - Ами дали съм достатъчно добър?
Страх, че ще ме изоставят? - Сигурно съм много лош!
Страх от самотата? - Какво лище видя, когато застана пред огледалото на собственото си Аз?
Не обичаме себе си (въпреки, че всъщност се обичаме прекалено даже, погледнато от другата страна
). Когато не обичаш себе си, търсиш обичта отвън, за да се почувстваш пълноценен... Когато я търсиш по този начин не намираш истинската вътрешна връзка, защото те е страх да я имаш, страх да не нараниш, страх... Не може, защото сам на себе си не си простил грешките и вместо при констатирането на "грешката" да погледнеш напред как да не я повтаряш, се забиваш във вината и си затваряш сам всички пътища към светлината.
Страха убива.
в отговор на sakutaviki
#17
Re: Страхът
Izvora blika bez strach, tche schte spre,
Na jadnia putnik voda tche dade
i pak tche tetche,
i pak tche tetche.
Na jadnia putnik voda tche dade
i pak tche tetche,
i pak tche tetche.
Re: Масовия срах
CHUDESNO ,
NAskoro chetoch naj-novata istoruja na BALGARITE i me porasicha mnogo nechta(koito na vremeto v sozialisticheskoto minalo ne go isuchvachme taka) i mi stana mnogo prijatno , che i ti si go otkrila ili mge bi ti e profesija.
MNOGO sam saglasna s teb-OTGOVORNOSTTA -tova e moge bi raskovnicheto.
No otkade se saragda TJA?
KAK SE VASPITAVA?
KOJ JA POOCHTRJAVA?
KOJ I SACHTO JA ZENI?
Dali ne e nasledstvena( geneticheski samo predvana)?
Moge bi satova sme tolkova mnogo, tuk na semjata ,varnati sa da si nauchim nedouchenija UROK???
DALI OTGOVORNIJA ne se strachuva poveche ot BESotgovornija???
Dali OTGOVORNOSTTA ne poragda poveche STRACH???
medea
NAskoro chetoch naj-novata istoruja na BALGARITE i me porasicha mnogo nechta(koito na vremeto v sozialisticheskoto minalo ne go isuchvachme taka) i mi stana mnogo prijatno , che i ti si go otkrila ili mge bi ti e profesija.
MNOGO sam saglasna s teb-OTGOVORNOSTTA -tova e moge bi raskovnicheto.
No otkade se saragda TJA?
KAK SE VASPITAVA?
KOJ JA POOCHTRJAVA?
KOJ I SACHTO JA ZENI?
Dali ne e nasledstvena( geneticheski samo predvana)?
Moge bi satova sme tolkova mnogo, tuk na semjata ,varnati sa da si nauchim nedouchenija UROK???
DALI OTGOVORNIJA ne se strachuva poveche ot BESotgovornija???
Dali OTGOVORNOSTTA ne poragda poveche STRACH???
medea
в отговор на Medea_forever
#20
Страх и отговорност
Мисля, че точно за това сме тук - за да се научим да бъдем отговорни.
Всеки човек има чувство за отговорност, след като всички носим Диханието Му. Как се изразява това Дихание в живота на обикновения човек освен чрез това, което се нарича съвест, отговорност, Любов,Мъдрост, рефлекс за Истина... Все неща, които май не сме много в състояние да обясним, защото са израз на Необяснимото, а ние се опитваме да ги промислим.
Едва ли отговорният е по-страхлив. Той просто има много по-голяма будност и едва ли можем да сложим знак за равенство между страха, който изпитва, например някой служител, че шефа ще го хване в нарушение и чувството за отговорност, че нещата трябва да се правят добре, хармонично, да се правят както трябва.
Според мен често страхът предизвиква куп необмислени и непремерени по никакъв начин действия, които по-скоро вредят, отколкото помагат. Често чувам - "Първо действам - после мисля!". Ами ти първо ми отрежи главата, пък после ми се извинявай... Не може така!
Доколко чуваме вложения Му глас в себе си, доколко слушаме това Дихание, доколко му даваме воля е въпрос на индивидуална будност. И не толкова примиренчеството, че не си на висота е добър съветник в пътя, колкото смирението и стремежа да надмогнеш това, което ти е недостатък. Ами то в нашия език добре е казано "недостатък" - нещо не ти достига. Какво - ами будност, прозрение и т.н. Затова е имало посветени, датова е имало владетели, затова е имало жреци. А не както ни учеха, че те заблуждавали хората. Не, те са били водители - и духовни, и управленски, държавници са били. На някой сега може да не му удобно да приеме това, но това вече е друга тема.
Е, властта винаги ще си остане най-голямото изкушение. Затова в Пустиностоенето на Иисус то е последнотои най-силно изкушение на материалния свят, в който живеем.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!
Всеки човек има чувство за отговорност, след като всички носим Диханието Му. Как се изразява това Дихание в живота на обикновения човек освен чрез това, което се нарича съвест, отговорност, Любов,Мъдрост, рефлекс за Истина... Все неща, които май не сме много в състояние да обясним, защото са израз на Необяснимото, а ние се опитваме да ги промислим.
Едва ли отговорният е по-страхлив. Той просто има много по-голяма будност и едва ли можем да сложим знак за равенство между страха, който изпитва, например някой служител, че шефа ще го хване в нарушение и чувството за отговорност, че нещата трябва да се правят добре, хармонично, да се правят както трябва.
Според мен често страхът предизвиква куп необмислени и непремерени по никакъв начин действия, които по-скоро вредят, отколкото помагат. Често чувам - "Първо действам - после мисля!". Ами ти първо ми отрежи главата, пък после ми се извинявай... Не може така!
Доколко чуваме вложения Му глас в себе си, доколко слушаме това Дихание, доколко му даваме воля е въпрос на индивидуална будност. И не толкова примиренчеството, че не си на висота е добър съветник в пътя, колкото смирението и стремежа да надмогнеш това, което ти е недостатък. Ами то в нашия език добре е казано "недостатък" - нещо не ти достига. Какво - ами будност, прозрение и т.н. Затова е имало посветени, датова е имало владетели, затова е имало жреци. А не както ни учеха, че те заблуждавали хората. Не, те са били водители - и духовни, и управленски, държавници са били. На някой сега може да не му удобно да приеме това, но това вече е друга тема.
Е, властта винаги ще си остане най-голямото изкушение. Затова в Пустиностоенето на Иисус то е последнотои най-силно изкушение на материалния свят, в който живеем.
Да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува!