Какво ми е?

а ти какво предлагаш?

Priest

Много ми хареса как разсъждаваш за хлапетата. Лошото е, че останалите не те разбират и си мислят, че злобееш и не знам си кво още, а то няма нищо такова. Лоша работа, хората ти гледат никчето и ти турят етикетчето без много да му мислят. Децата са като котките - трябва да можеш да им се радваш, без да очакваш нещо от тях. Трябва да им се радваш само за това, че ги има. И да не ги караш да сбъдват твоите собствени мечти. Те си имат техни. Собствени.
С уважение.... (не се чете)

AAAA tova nedei go pravi veroqtno si mlada oshte ne ti trqbva. Osobenno sas takava cel basi mnoo glupavo "rodi si detence 4e da si zabravish grijite" ami kakvo pyk ako zakasash za kinti rodi si oshte edno i go prodai 4uvam dobre varveli .... 4ao za sega

не мисля, че си надрънкал/а глупости...

Като ти се вдигнат много критериите и като всички мъже започват да минават под летвата, а никой не я прескача, тогава наистина си задаваш въпроса: Какво ми е?
Да, болна си. Но не ти трябва мъж-лекарство. Трябва ти мъж-наркотик.
А както знаеш, качествените наркотици са скъпа, труднодостъпна стока и много често чужда. Всеки наркотик в началото прилича на най-обикновено болкоуспокоително за временна употреба. Да не се подведеш. И не се оставяй някое лекарство, с изтекъл срок на годност и качество, да те омае с лъскавата си опаковка.
Та твоята диагноза е: остра нужда от наркоза.
Успех в нарко-търсенето!
И между другото, в заведения можеш да попаднеш само на евтино екстази за моментално-мимолетна употреба. Но предполагам ти не търсиш такива мъже, нали?


Една пристрастена

"V tozi svqt v koito vseki iska neshto bydi edinstven koito ne dosajda" nameri si nqkoi koito da spodelq tozi princip moje i da ti haresa

p.p. tova e ot seriala po bTV "Zapadnoto krilo" ne iskam obvineniq v plagiatstvo 4ao :)

Не ми обиждай името! Държа на него! А това за уважението беше някак безлично. Запази си го, може да ти влезе в употреба.

Кой как ме е разбрал не знам, но че ти не си е сигурно. Трябва да се радваш на децата заради тях самите и да им позволиш да си имат собствени мечти. Но не и да се откажеш от мечтите си заради техните. Тогава просто няма да се радваш и ще ги научиш на това. Саможертвено ограбвайки бъдещето на мечтите им. Освен от свободата да имат собствени мечти, децата имат нужда и от примера ти за постигането им. А ако решат, може и да са непослушни, важното е да виждат, че може. Много е важно.

Наистина, не съм много наясно какво точно чувствам. В един момент си мисля, че исакм много да обичам някой. Чувствам се изпълнена с енергия, а няма на кого да я дам всичката тази любов. Все едно съм балон, който е на прага да се пукне, а не може. Толкова ми липсва обект. Неразбирам какво точно ми пречи да обичам някой. Забележи, че аз не искам мен да ме обичат, искам аз да обичам искам да се събуждам сутринта с мисълта за някой и да си лягам вечер с мисълта за него. Но защо не става? Защо не мога да го намеря този някой?
Не съм чак толкова млада. Дори нямам изградени критерии и дори нямам претенции какъв да е този човек. В момента, в който някой се опита да се доближи до мен и всичко се разваля. От друга страна аз никога не мога, аз да си избера човек и аз да се ориентирам към него. Всъщност дали това ми е проблема?

Абе, Злобич, ти си като БСП. Много те бива да коментираш, плюеш и отричаш идеите на другите, но собствени такива не можеш да предложиш. Определено е много по- лесно да си в позицията не на съзитател, а на критик и оценител. Тука двойка, а тука шестица - ти да не бида си даскалка?
А, и забравих да кажа две "добри" думи за тези, които не мислят като теб: - "Ах гадни тъпи еретици такива, я да вземете да си налеете малко мозък в главата и хич да не се опитвате да мислите самостоятелно и моля ви се - по различно от Злобарка".

Червенея ли ти? То май вече е на мода. А за червената идея не си права, ама никак. Както и за болезнено реалната й съградителност.

Че ме бива - бива ме. И за това, което виждаш, и за друго. Позна - аз съм Учителят и имам следовници. Такава е орисията на мъдреците понеже.

Какво предлагам - ами на теб нищо. Но има на когото всичко.

Ръкопляскания!!! Не ,че имам нещо лошо срещу даскалиците защото това си е нормална професия, ама да влезеш в трамвай и да си мислиш, че си на родителска среща "Учителю"...май е време да се срещнеш с личния си лекар!!! Казвам го без злоба и си мисля ,че в момента с Ани-то ти помагаме като общуваме с теб. Нищо не печелиш ако си праскаш месианските соц-изпълнения и никой не им обръща внимание. Опитай се да го разбереш без да се дразниш и тогава може да излезе нещо от контакта в клуба...иначе още един неразбран месия ...чудо голямо!!!

От мъдрост не се печели, ученико мой, от мъдрост се проглежда.

Никой не може да влезе два пъти в един и същи трамвай.

Лекар е само професия, Лечителят е Учителят.

Соц-изпълненията са като слънцето и въздуха за социалността на заслужаващия ги социум.

Никой не може да разбере неразбираемото. Само аз.

От болницата се обадиха да отидете на преглед!!!Чао!!!

На Видов ден, Виденчо, на Видов ден. На Видов ден и ти ще видиш. А сега чети а, б.. - то прави сляпото окато.

Виждате ли какво стана? И в живота ми е така като тук. Пак около мен много хора. Където и да отида винаги става навалица. И в магазин празен като влеза е пак същото след мен се сещат че трябва да пазарува целия квартал. Защо предизвиквам това стълпотворение /как се пишеше тази дума?/ Е така хора, хора, уморих се от хора. Кой от вас обаче е истински човек? Как да ви разпозная? Как да разбера кой от вас наистина може да ми бъде приятел?
Искам да се запозная с някой от вас - макарче по принцип много мразя да се запознавам? Колко от вас тука наистина ме разбраха или поне се опитаха да ме разберат?. Благодаря на всички, които ме разбраха и ми повярваха.

В началото на мен ми се стори, че те разбирам и ти вярвам. Сега вече не съм сигурна. И имам чувството, че във въпросите, които задаваш, се съдържа всъщност основният ти проблем - ти казваш: "Кой от вас обаче е истински човек? Как да ви разпозная? Как да разбера кой от вас наистина може да ми бъде приятел?"...
!?!?!?!?!?!?
Та как си представяш, че се случват нещата - някой идва и ти казва "Здрасти, аз съм истинския човек!" И ако наистина не можеш да разпознаваш "истинските" хора, с които ти е добре, защо се чудиш тогава, че се чувстваш така зле? Казваш, че се чувстваш преизпълнена с енергия, че имаш нужда да даваш любов...Ами извинявай, но не ти личи много...По-скоро излъчваш егоцентризъм, от който мен поне ме побиват тръпки...Никъде сред думите ти не усетих готовност за взаимност, за даване, за откритост...Имала ли си изобщо истински приятели? Ти самата можеш ли да бъдеш приятел?
Просто в самия ти подход към хората има нещо сбъркано...извинявай, че така говоря, но явно не съм загубила все още желанието да ти помогна...затова си позволявам такъв тон...Начинът, по който задаваш въпросите си, звучи себично, високомерно, инфантилно и егоистично - все едно приятелството е някаква длъжност, за която обявяваш конкурс - при това ти трябва да избираш и оценяваш хората! Дали те биха те поискали за приятел въобще не стои като въпрос...
Казваш: "Искам да се запозная с някой от вас - макарче по принцип много мразя да се запознавам?" - даваш ли си сметка как звучи това? Звучи все едно ако се запознаем, едва ли не ще ми направиш услуга - "не, че много ми се иска, ама аре от мен да мине...", един вид. Защо мразиш да се запознаваш? И щом мразиш, защо искаш да се запознаеш с някои от нас?
"Колко от вас тука наистина ме разбраха или поне се опитаха да ме разберат?" - отново звучиш все едно си обявила състезание - "колко от вас познаха верния отговор? Мен такива въпроси ме карат да се чувствам като на изпит - сиреч "дай да те видя сега дали ставаш"...А ти колко от нас наистина разбра? И пука ли ти изобщо за някой друг, освен за тебе?
...Не знам доколко ситуацията тук, във виртуалността, отразява дословно реалността...Но ако се държиш с хората в реалността по същия начин, както тук, не се учудвай, че си на този хал...И не се заблуждавай, че проблемът е, че ти никого не обичаш...Според мен е обратното...

Толкова те харесах теб. Защо се държиш така с мен. Случайно да си забелязяла че само на теб отговарям? Наистина те харесах. Защо смяташ, че съм егоистка. Не съм такъв човек не съм наистина. Само твоите писания ги четох с интерес. Защо така ме отряза. О господи!!! Не ме мисли за безсърдечна . Наистина бъркаш по отношения на мен. Напротев прекалено съм естествена. Ако имаш желание мога да ти дам мейл на който да ми пишеш.
Моля те не ме обвинявай в нещо в което аз не съм !!!

Искаш ли да ти дам мел на който можеш да ми пешеш?

Там ще видиш нейния профил където си е дала e-mail-а!
Пиши й направо на него!

Victims, aren’t we all?!

щом казваш

Priest