Какво ми е?

Има толкова хора около мен. Наистина са много. Има толкова мъже, които ме желаят. А аз не обичам никой. Дразнят ме приятелките ми и не ги понасям. Дразнят ме мъжете които ме желаят и харесват. Всичко ме дразни. Не издържам на нито едно събиране повече от един час. Тъжно ми е постоянно. И това продължава вече година. Ходих на лекар и ми казаха че съм си съвсем наред психически. Но какво ми е??? Защо никой не ме впечатлява??? Защо никой не ми харесва??? Защо никой не обичам??? Разберете ме това е ужасно и много по-лошо от това никой да не те обича. Ще се побъркам

Neznam kakvo ti e , oba4e ne samo ti si taka. Ako se obadish pak shte pisha pove4e sorry sega nqmam sili

Ей, знам че ти е тежко, но от това не се умира. Всеки си има такива периоди. При някои са ден - два, при други - години. Мога да ти дам една съвсем конкретна идея, която със сигурност ще те извади от депресията. РОДИ СИ ДЕТЕНЦЕ. Автоматично ще забравиш за себе си и ще спреш да се втренчваш в собствените си проблеми, мисли и чувства.

един съвет:
хич да не ти пука. много си си добре даже. малка и лека депресийка. ще мине с малко усилия.
втори съвет:
свали малко самочувствието. след малко при обикновения мъж с всичките му хормонални и психически проблеми. прости му че се заглежда в хубавото ти тяло. грешен е в мислите си.
трети съвет:
усмихвай се повече и погледни ведро на живота. зад ъгъла те чака твоя любом (дано да не е автобус)
това са съветите ми....повече друг път

п.с. ако искаш приятелско рамо да поплачеш ....давай смело на адрес (не 4000)
[email protected]

Priest

AMI MOGA DA TI KAZHA EDNA RETZEPTA - IZLEZ S NIAKOIA DRAZNESHTA PRIATELKA - IDETE W NIAKOIA KRACHMA/BAR/CLUB/DISKOTEKA - IZPII 3 WODKI - HWANI SI NIAKOE MOMCHENTZE - IZCHUKAI SI GO - I MOZHE DA TI MINE ... AKO NE TI MINE ... PROBWAI PAK SLED 2 DNI

Защо продължава толкова време? Писна ми вече да е все така сиво и беземоционално. Незнам какво искам дори. Дори нямам желания

И аз това се чудя какво ли ми е?

Ти да не си на 20 - тина години и зодия близнаци?

Спокойно, като ти мине пуберитета всичко ще се оправи!

Отдавна съм минала пуберитета, много отдавна, но държа да ти кажа, че не съм и в критическата възраст все пак :(

Не съм на 20 години и не съм зодия Близнаци.
По-голяма съм, но от чувство за сигурност няма да ти кажа зодията си, че токувиж някой ме познае

Хехех........хубаво съветваш........развесели ме даже. Защото, ако друг не беше писал по темата, сигурно аз щях да я открия. Така че се възползвам неканена от съветите ти към Май_съм_болна и ги прилагам веднагически, като ще се опитам да пропусна частта с автобуса, или поне ще гледам шофьорът му да хваща око. :-)) А относно точка 2 приветсвам грешните помисли на всеки готов да се загледа в хубавото ми тяло /мале, че нескромно прозвуча/:-)) .

Е чак пък хубаво тяло ..........нямам...Нормална съм си нито много красива нито много грозна. И аз незнам кво ми харесват - честно. Може би защото винаги се показвам много щастлива и весела..тоест слагам си маската на веселието и никой не подозира какво ми е в душата. А аз съм нещастна. Всъщност какво ли ми харесват???? Знаеш ли за това изобщо не съм се замисляла.
Тези хора са луди направо, защо наистина харесват една толкова безчувствена вече жена? Не мислиш ли че са ми са повредели някои мозъчни клетки и затова вече нямам усещания и чувства??

По- добре е да не мислиш какво харесват или не харесват в теб хората. Чак сега разбирам къде ти е грешката. Престани да се правиш на щастлива, смъкни ухиленета си маска и на най- добрите си приятели дай да разберат, че нещо не ти е съвсем конфортно. Как очакваш другите да ти помогнат, след като ти ги заблуждаваш, че всичко е ОК. И сериозно се замисли за нещо или някой, който да измести центъра на Вселената от собствената ти персона.

Така или иначе, ще направиш не това, което ти казваме, а това което си искаш!
Имаш много вариянти, включително да се допиташ до префесионален психоаналитик. Понякога жени в подобно състояние завъртат безумна любов точно с психоаналитика си. Ясно е , че ти трябва нещо, което не е такова, което е/хехе голям лаф/! Иначе смятам, че все пак ще ти мине.Иде пролет ееййй, огледай се!

И аз търся това което не е онова, въпреки че не съм онази,а тази :-). Да знаеш телефона на някой безумно интересен психоаналитик, та да му се обадя а, може да врътнем някоя любов?

Леле ти си страхотен. Първо позна че правя това което си искам и не слушам никой. Второ ходих и на психоаналитик до момента, до който не ме покани на вечеря.....и се сещаш, че до там ми беше ходенето. Ама той твърдеше, че съм съвсем нормална и психически здрава и че ми няма нищо. ЧУДЯ СЕ ДАЛИ ЩЕ МИ ПОМОГНЕШ И ЩЕ МИ КАЖЕШ ЗНАЕШ ЛИ КАКВО ИСКАМ??? ЩОТО АЗ НЕЗНАМ :-( ИЛИ НЕ СЕ СЕЩАМ. АМА НЕ МИ КАЗВАЙ ЧЕ МИ ЛИПСВА МЪЖ ЩОТО НЕ Е ТОВА :-(

Малка ти е депресийката за телефона ми...хе хе хе !
Всъщност ако звъннеш на пожарната знаеш ли какви готини аналитици ша наскачат! Ако не носиш на майтап...сори!

Ама ти ли си бил психоаналитика ?:-) Аз мислех, че просто така от добро сърце правиш реклама на някой свой познат. Веднага тръгвам да боря в посока увеличение на депресантските настроения в изтерзаната ми душа. А относно пожарната........отивам да паля цигари под пожароизвестителната система :-).

Мога само да гадая какво ти е точно...Но състоянието, което описваш, ми прилича на моето в момента, затова ми се прииска да ти отговоря...
Възможно е да имаш депресия. Ако е така, е хубаво или да опиташ да си намериш наистина професионален психотерапевт (мога да ти препоръчам човек) или да си помогнеш с някакъв лек антидепресант. Най-добре и двете.
Понякога човек изпада в такива състояния в резултат на някакъв силен стрес. Понякога изглежда някак без причина...Забелязала съм, че аз реагирам така, когато се променям - в чисто екзистенциален смисъл...Не е задължително да се е случило нещо видимо и драматично, което да те принуждава да се промениш. Просто става така, че изпадаш в нещо като вакуум - усещаш, че вече не си същият като преди, но още нямаш идея в какво ще се превърнеш. И сякаш увисваш в някакво безвъздушно пространство. Спираш да харесваш живота си, а пък още не си измислил какво всъщност харесваш...В момента гадая някак напосоки - не знам дали имаш подобни усещания. Но ако е така, те разбирам - усещането е, меко казано, изнервящо...
Можеш да опиташ да въведеш някаква промяна около теб - може да е нещо дребно, но да е ново. Замини някъде за няколко дни. Промени си външния вид. Намери си нова среда. Нови приятели. Смени си работата, ако трябва. Направи нещо щуро, откачено (според твоите представи). Запиши се на някакъв курс.
Опитай се да спреш да се правиш на весела пред близките си. Поне пред тях. Първо си отговори на въпроса кой ти е наистина близък. Дори един-единствен човек да е. И поне на него кажи как всъщност се чувстваш. Разбираш ли - това, което правиш, те завърта в един омагьосан кръг - правиш се, че ти няма нищо > другите не подозират какво ти е > не могат да реагират адекватно на теб > създават ти усещането за самота и липса на контакт > в резултат ти се затваряш още повече, защото решаваш, че никой не те разбира > продължаваш да се правиш, че ти няма нищо, защото вече и без друго имаш "доказателства", че никой не те разбира...
Аз преди имах един много вреден навик. Пита ме някой какво ми е - аз отговарям, че нищо ми няма. Той обаче усеща, че нещо не е наред и продължава да ме пита, а аз пък продължавам да се правя на ощипана - "абе има нещо" - "не бе - нищо ми няма", "ама сигурна ли си"...В един момент на другия му писва и ме оставя на мира. Аз привидно съм искала точно това, но всъщност ми става кофти и се чувствам изоставена някак...Не знам дали ти е познато това, но е отвратително и изключително манипулативно. Някак просто ме беше страх да си кажа направо, че ми е зле - мислех си, че другите ще спрат да ме харесват примерно...ей такива глупости...
Сега се промених. Станах директна и пряма. Преди около месец изпаднах в много тежка криза...като болна бях...И изведнъж, съвсем честно казах на най-близките ми приятели "Да, чувствам се зле, наистина. И се нуждая от помощ"...В резултат наистина получих помощ и се почувствах разбрана и приета - за мое огромно удивление. Оказа се, че колкото по-честно и открито общуваш със хората, толкова по-вероятно е те да те чуят и да реагират така, както всъщност искаш. Елементарно е, но повярвай ми, доскоро наистина нямах представа за това...
Ох, отплеснах се...Мога още да ти пиша, но предпочитам да има диалог - може да бъркам и въобще да не те докосва това, което ти пиша...
Можеш да ми пишеш и на мейла, който е оставен в инфото ми...