старини...

ами..
той и аз сме си кучета. от девет години.
обичаме се и разчитаме един на друг.
взех го, когато беше една смешна къделя бял пух...
сега само при едно сресване събирам по толкова козина, колкото той беше целия, когато се събрахме.
порасна такъв един напорист и ведър... и гласовит, и весел, и смел и... абе изобщо - чудесно куче!
има много самостоятелен характер и твърдост да взема сам решения в критични ситуации. всъщност - във всякакви ситуации. понякога си мисля - като му се ядосвам, че например не е дошъл веднага, когато съм го викнала, или че не иска да играем с клечка, ами предпочита да се запилее нанякъде, или когато ми носи малки котета и настоява да си ги вземем у дома, да са си наши - та си мисля - ами той си е такъв, такъв му е нравът. ако не беше такъв надали пък бих могла да разчитам на него да вземе бързо и вярно решение, когато съм попаднала в някаква каша... а се е случвало и това...
с него не ме е страх, когато излизам. и никога не ми е скучно, разбира се.. най-малкото заради това, че никога не съм сигурна дали не разхождам само каишката в джоба си и дали когато се заприбираме, и ме доведе до входната врата и види, че съм влязла, няма отново да хукне нанякъде...
ама пък се е случвало да ме отървава от големи беди..
ами такова куче е.

всяка година ей по това време нещо му става. понякога нощем се будя, защото вие тихичко и много тъжно и далечно... сякаш е някъде другаде и не само на друго място, ами и по друго, много далечно време. когато отивам, за да видя какво става - той стои и гледа сякаш през стените и през вековете... и чак когато му заговоря - бавно се връща. в очите му загасват първобитните луни, козината на гърба му се усмирява, отново става мека и блести без диви, остри сенки и той отново си става моят приятел, кучо.
пък и кучките, нали знаете, по това време тръгват по любов и техният зов е толкова силен, че...

тази година, преди два дни, той пак последва бесовицата. винаги го прави. отива там, с другите - кои улични, кои като него, излезли от дома си с кипнала тъмна кръв във вените. отива и заявява, че той е начело. има битки. има страх, гняв, агресивност... страст...

странно е да се наблюдава бесовицата.
тя няма нищо общо с глутниците улични кучета, които плашат хората, освен това, че също се състои от кучета.
но бесовицата не обръща внимание на хората. тя е толкова далече, колкото са звездите от нас, а ние я виждаме, както виждаме светлините им. и на бесовицата й пука точно толкова за нас, хората, колкото и на звездите...
ама няма да ви разказвам какво и как става там, в нея. на когото му е интересно - да си види сам.

работата е там, че тази година той не успя да стане тартор и кокорбашия на бесовицата. не победи.
набиха го.
върна се само ден, след като проследих с очи отдалечаващото се развято крайче на опашката му, здраво навита над гърба му. върна се кален, унил и с кръв по козината. и не са най-страшното раните. колко рани е получавал той...
най-страшното е, че са по задните крака.
бягал е...

стар е вече, а не му се ще...
и сега какво? ами какво... седи такъв един умърлушен, или лежи, покрил нос с опашката си и се рее някъде...махленските деца, които той много харесва, звъняха на вратата да го вземат на разходка с тях.
не поиска да тръгне.
с мене излиза и ходи до левия ми крак. е, пак вири опашка, ама то е само за пред хората...

ех, и сега какво?
ами... ще се превърне в домашен мърморко, бял и пухкав такъв.. еххх... ами... това е.

eто тук--> [линк] се вижда...

Редактирано от вp. на 16.01.01 09:16.

нали?И като всяко живо същество изпаднало в криза,трябва да я преодолее сам/няма начин друг да му помогне/това знам аз и дано времето работи за него!

Е, когато са ни близки сьщества ни е трудно.

Не всеки може да е победител и никой не може да е вечен победител... ;-((( Всекиму е трудно да приеме забубата на сили и мощ. Но силния може да губи с достойнство. А животните го имат. ;-))))

... не работи за никого. то просто е, а всички ние сме в него...

ами да, права си. не го обичам заради това, че е победител.
знаеш ли какво?
когато обичаш някого няма "защото", а "защо" е напълно неуместен въпрос.
просто го обичаш ей така на...
щото го обичш, затова.

ама какво куче : )
когато беше съвсееем дребен, на три месеца и тежеше десетина килограма, изпъди първия си крадец.
стана така:
аз спях, а той ме "пазеше". пазенето се изразяваше в това, че лежеше в краката ми - тогава още си нямах истински креват и спях върху един матрак на пода - и гризеше матрака. много му се искаше да види какво има вътре и... видя... ама това е друга история : )
пазеше ме така, че не даваше никой да извършва съзнателни движения докато спя. единствено дишането и примигването според него бяха позволени неща. така че който от домашните тръгнеше нощем да пие вода, например, предизвикваше такова "пазене", чеее ... : )
кучо заставаше над мене, с едните крака зад гърба ми, а с другите - отпред и вдигаше такава врява, че аз направо бях станала шампион по внезапни високи скокове от легнало положение... по метода на лозанов... ама толкова му е разбирала дребната кратуна : )

обаче една нощ някой се опитал да отвори външната врата.
само че палето като се разлая и оня изчезна моментализмически. ами то, кучето, още от бебенце си лаеше басово и смело, като грамадно куче...

и какви ли не други неща са ни се случвали, на нас двамата с него...

та така.
времето, казваш...
уф, това време...

...достойнството ей сега, преди 5 минути?

ПАК избяга. подкуцвайки, но с вирната опашка и с гребен на гърба...

хем ме е яд, хем ми се свива сърцето, хем някакси... се радвам... а?

Mnogo me natyzhi s tezi pisanija.
U doma imam 3 kutreta, momitsheta, golemi sladurtsheta. Predi
njakolko dni se zamislih za wremeto i starnite - i trite mezhdu 6 i 8 godishni.
Hwana me strah za towa koeto tshaka wsitshki u doma sled njakoja godina.
Wetshe sme pogrebwali edno kutshence, na 8 meseca i ... trypki me pobiwat.
E, te ne sa ot pobeditelite, ne se dujat mnogo mnogo. No kato si pomislish - zhiwi
syshtestwa s koito bezkrajno si swiknal.

обаче не съм много навита за каквото каза за дуенето...
номерът е там, че непрекъснато ние, хората, приписваме на кучетата човешки качества.
пък те са си кучета и хал хабер си нямат... и не им и трябва, да ти кажа...

нооо... и при кучетата, и при хората - който е победител се ражда такъв. с такива качества си се ражда. то не е въпрос на дуене това нещо. тези, които се дуят, се... пукват, при по-голямо... надуване, хм...

уф, както и да е. победител, непобедител... какъвто е такъв...

върна се. с нови рани. но не куца повече от оня ден.
и раните са му по лицето : )))

мъчно ми е, че е наранен, но се радвам, че отново е смелото куче, МОЕТО куче, чието куче пък съм аз! : )

да се приеме една такава истина. Нужни са проверки за потвьрждение. Ами ако е било грешка преди... ами ако си е пак сьщия ... ами ако е било моментно...? То и 200% истини трудно се приемат, че тази ли? ;-))))

определя истинската стойност на нещата/не съм го измислила аз а Шекспир/в този смисъл работи за истината и осъзнаването-предполагам ,че и животните го усещат по някакъв начин.
А моя приятел-кучката КънА беше една въшлива селска превъзходна,възпитавана с бой.Зъбеше се на всеки.И аз и тя трябваше да преодолеем взаимния си страх една от друга,докато аз се осмелих а тя ми позволи да я погаля.....и о-о-о после.....колко танци,колко щура радост,колко залези сме изпратили с нея и тя даже успя да ги разкраси с реакциите си.Не се забравят добрите приятели........

и то - точно в този случай : )

абе дали някой като чете тука няма да си каже, че нещооо... не съм съвсем в ред?
кучето ми се върнало с нови дупки по муцуната, пък аз се радвам?

ама на - радвам се : )

и не защото... каквото там... а защото не се предава.
да се предаваш е толкова... студено, сухо,самотно и прашно... изобщо.

си каже - все ще е прав. ;-Ь И можеш ли да му го оспориш? То си е ясно като бял ден - не си в ред ;-Ь

Не, че няма да се предаде, завалийката, ама нека сега се понапьне. Дори когато всички махленски обитатели се уверят в немощта му, пак ще ти е мило и ще си го обичаш. Сьс сьщото умиление ще разказваш за новото му поведение и вьзприемане на заобикалящия го свят... С какво още има да се бори и свиква... ;-)))))))) а ние??? ;-))))

Pripiswame im razni katshestwam wjarno e.
Pomisli obatshe - dali pyk tezi zhiwotinki ne pritezhawat katshestwa deto na NITO edin tshowek ne mozhesh da pripishesh!!!

Каквото и да му се случва на твоето куче там, на улицата с другите, то си е щастливо, защото те има теб! Ти си най-важното нещо в живота му, не те! Те може и да го побеждават вече, и да го хапят, но това отминава, а ти си оставаш до него! Дай боже всекиму да има някой до себе си като остарее....

четем , мило :))
ама не си казваме нищо такова ... поне не и аз де ...
била съм и кучешка майка ... разбирам те :))
само че моята беше мома , за чудо и приказ - биеха се за нея ... макар че е имало и друг подход - не знам дали ти е правило впечатление ... спорят мъжкарите за авторитет , ама само отначало ... после кротко и мирно си чакат реда просто ...
мъчно ми е за нея , няма я вече Лизата ...
сега си имам Сара , ама тя е сиамска красавица , не че е по-малко добричка, просто е котка ...
тя пък милата иска само да обича някого , нищо повече ...може дори и да не яде , само да се гали ...

и аз мислих за това и ...
и аз така си казах - дано никой никога не остава сам - ни на млади, ни на стари години!

толкова е лесно да си сам, макар и сред 50 души... и толкова сложно, едновременно, а пък така е трудно да не бъдеш сам и толкова просто, заедно с това...

в смисъл такъв - когато пиша, или казвам нещо, което стои в главата ми аз не мога да го кажа цялото. поне не мога да направя това кратко и просто. ами няма как - нали едно нещо е заради друго нещо, а пък то е заради трето и пето...
и така, като казвам само парчета от цялото, или думите ми се носят на своите кънки върху гладката му повърхност... а пък мислите на хората, които четат, правят кръгчета и осморки с други посоки... и става еднааа...
пък и май не е много прието да казваш каквото си мислиш, а не каквото се очаква да бъде казано...

ама както и да е. това е положението : )
чудя се даже как не се намери някой, който да заговори за "тези мръсни кучета" и "абе защо на хората не обръщаме толкова внимание" - направо не мога да повярвам, че няма такъв : )

а, да не забравя - "умиление" не е най-точното в случая.
може би, по-скоро - и мене някакси ме е страх да остарея и... затова, а? как мислиш? ; )

ние определяме тази стойност на нещата, която има повече точки на съвпадение (като пръстов отпечатък) с действителността. обаче виж сега - отпечатъкът, или истината за нещо, през цялото време си е бил (била) там. а на нас ни е било нужно време, за да успеем поне... да го разгледаме, това нещо...

мдамм, къна : ) и аз бях близка с едно куче, то се казваше ей, в продължение на години. подобно такова едно, на къна. крайно интелигентно, силно наплашено, агресивно и зло животно. то така и така никога не повярва на хората... пък и няма за какво да им вярва, ако питаш мене.
но се разбирахме с ей. уговорката ни беше такава - той ще седи зад оградата (която би могъл да прескочи както си иска) без да я прескача и без да изпъжда с гръм и трясък хората, които се моткат от другата й страна, а пък когато аз реша да го пусна от тази друга страна - това означава, че може да прави това, което според него беше най-логичното нещо спрямо всички непознати човешки същества в панталони - да ги подкани ясно и категорично да изчезнат колкото им крака държат на един кучи лай разстояние от нашия общ, тогава, дом.

ех, този ей... така и не можа да промени становището си, че хората по подразбиране са лоши, до доказване на противното... пък и трудно отпускаше Време за доказване на противното...

ама така е, кучета всякакви.
той, прочее, научи дъщеря ми да ходи.
тя стискаше козината му с лапички и той ходеше много бавно и внимателно... странично, за да може тя да ходи напред. или пък държеше със зъбите си тъканта на грейката й на гърба и тя пристъпваше, а той пазеше равновесие вместо нея.

е, на нея и вярваше.
и как няма? та той почти я отгледа...

че не всички ще те разберат? Че не си обяснила всичко из основи, обстойно и в детайли? Вьзможно ли е всеки пьт да изчерпиш дадена тема и то в граници, които да направят всичко на всички ясно? Все ще има някой, който в дадения момент не е на нужната вьлна и няма да улови нишката ти или намерението ти... А и след време ти ще си на друга вьлна и така ;-)))

Не е срамно да те е страх и да си го признаеш. Едва ли има такива, които без да лицемерничат, да не ги е страх. Всеки се страхува от остаряването - своето, на близки, на материала, от който са направени любими и нужни неща... Страх ни е не толкова, че стареенето ни доближава до смьртта - тя може всеки момент да ни посети. Страх ни е най-вече, че деградираме в много отношения. Едно време баба ми, гледайки ме как притичвам кьм гьбка, поглеждам я и ако е млада с радост я откьсвам, а ако е стара и червива я подритвам и подминавам, каза: "Ееееех, ти си като тази млада гьбка, а аз като тази, която подритна...". Едва ли и гьбата иска да остарее ;-)))

а усещала ли си, че има и такива "вълни", които не ти се променят през времето?
оставаш си на тях...
е, повечето се променят, разбира се
но има и постоянни неща.
дето си ги чувстваш и мислиш все така, все така

ами да : )
и ние с кучо си имаме коте. искаш ли да го видиш?
ето тук--> [линк] е той, на снимка : )
обаче лови гълъбите, по прозоречните первази. ама те сами идват, не зная защо... вика ги някак и те идват.
и обича да учи чужди езици, както се вижда на картинката : )