Самотата

Привет!
Мисля , че човек е роден за да е сам.Света в човека е по богат и обширен от външния свят.Стадния стадий е начален, но човек всъщност е сам.Приемам за нормално по- развитите човеци да избягват големи групи общества и да се стремят към свобода и лично съществуване.
Това не ни освобождава от отговорност за дом семейство,приятели и близки.
Лично чувствам двете разлики като различни и еднакви. Съжалявам нямаме такова наименование и понятие за еднакво и различно заедно.Но в мен го има.
Та как да ме разбереш като не мога да ти го обясня .
ПЪТник

Именно,мисля че самотата е усещане,но и състояние на ума,просто една вредна мисловна конструкция.

no mnogo obicham da ostavam sam....
...i ne smyatam,che moje nyakoga da mi e skuchno,zashtoto kato mi omruzne grabvam telefona,yahvam se na kolata i kakvoto sabya pokaje;)


suvet kum L.Borgia-gledai samo da ne si nalojish programata na Grinc(ot ednoimenniya film;)))

кой е Grinc и каква му е програмата?

Гринч/бях изял една буква/ е герой от един филм на Джим Кери/този от картинката на "една вещица" от клуба/,но това няма значение,
та програмата му беше такава,каквато често се наблюдава у хората напоследък,и дори в моето обкръжение е станала нещо като нарицателно:)
примерно:
-от два до четири-изпадане в самосъжаление,
-от четири до пет - вечеря сам със себеси/не мога да я отложа,вече я отлагам пет пъти/
-от пет до пет и петнайсет - изпадане в тиха ярост
-от пет и петнайсет до шест - време за личната хигиена
-от шест до седем - опит за самоусъвършенстване,подлагайки на анализ направеното през деня
и т н ........
;)))))

имаш лично съобщение от мен

Казват, че споделената радост е два пъти радост, а споделената мъка е половин мъка :-)
Джейн казва, че човека е социално животно, а всички социални животни се чувстват в безопасност само когато са сред група от себеподобни, и имат съвсем реални основания за това. Ще кажете, човека не е животно - вече не е, но наследството си е там, повече или по-малко.
Съгласен, че човек трябва да умее да се чувства добре, когато е сам, но вечеря на свещи само би ме накарала да почувствам по-силно липсата на другия , а най-грозните дрехи удивително често са най-удобните. Само ако самотата ми хронифицира, и ми е домъчняло за хубавите ми дрехи, бих ги облякъл и в къщи.
Безусловно съм съгласен, че човек трябва да бъде самодостатъчен и че тогава обича, живее и общува по-пълноценно и истински. А за щастието - не знам.

А не искаш ли двамата заедно да се самоизолираме? ;-))))))))))))))

(един Интернет не е достатъчен)

като нова година и другите обичаш да оставаш сама?По принцип и аз обичам да съм сам в къщи,защото по добре сам в къщи отколкото с тъпа и проста компания.Но по нова година също бях сам(ако изключим 4 часа интернет )и не се чувствах особенно щастлив от настъпването на новата година.

(един Интернет не е достатъчен)

Усещането за самота няма нищо общо с реалното присъствие (или отсъствие) на хора наоколо...Със себедостатъчността също...
Пък и винаги е по-хубаво да вечеряш на свещи с любимия човек, отколкото сам...

И аз тва и казвам

Зависи кои са хората около до теб които отсъстват или присъстват.Ако е любим човек едва ли бих се чувствал самотен.

Интернетът не е достатъчен

Това е барон Мюнхаузен, който единствен в човешката история досега е успял да се изтегли от блатото за собствения си перчем.