Самотата

31 отговора 239 прегледа
#1

Самотата

По-точно защо хората толкова се страхуват от нея?Е,аз може би не съм много обективна,тъй като имам склонност към самоизолиране и понякога аскетизъм,затова може би мнението ми е малко крайно.Но аз харесвам самотата(макар че трудно се постига) и мисля че негативното отношение към нея идва от неспособността на хората да се наслаждават на себе си,да правят неща,само заради себе си,нямам предвид някакъв примитивн егоизъм,а максимално добре прекарано време насаме.Примерно защо трябва да вечеряш на свещи само с"любимия човек",а не сам?Или защо когато са вкъщи повечето хора си обличат най-грозните дрехи,а не нещо в което изглеждат добре,просто така,заради себе си и доброто си настроение?Мисля че един човек който си е самодостатъчен живее много по-пълноценно,обича много по-истински,общува по-свободно и общо взето е по-щастлив.Какво ще кажете по въпроса?

Отговор
в отговор на Lucrezia_Borgia #2

абсолютно!

пак ще си поговориме на тази тема, радвам се че някой я започва:)

нещо не ми се регистрира

Отговор
в отговор на Lucrezia_Borgia #3

по въпроса

ще кажа, че всеки човек е сам независимо дали го иска или не. всички сме сами и вървим по свой път, друг избор няма. това обаче не означава, че трябва да сме самотни.
сигурен съм, че не харесваш самотата. сигурен съм, че макар и отровителка ;)), обичаш да положиш глава на нечии силни гърди, когато си уморена и да почустваш топлината и силата на друго човешко същество.
самотата е в главите ни. не може да съществува самота на тази пренаселена планета. просто трябва да се почусвтваш близка с останалите хора около теб, да ги заобичаш, защото са като теб и защото също имат нужда от любов. и тогава те ще ти отвърнат със същото и няма да си самотна и ще виждаш приятел във всеки. :))

Отговор
в отговор на Cивия вятъp #4

Напълно съгласна!

Ей,добре че си ти:)
Точно това исках да кажа,че да бъдем сами не означава да бъдем самотни.Всеки има нужда от взаимност и топлина,но без да забравяме пътя по който сме поели и че трябва да го извървим сами.
Между другото аз ти зададох един въпрос в темата за сънуването,но може и да не си го видял.Пак ще кажа:Мноооого съм впечатлена,наистина!

Отговор
в отговор на Lucrezia_Borgia #5

Отг: ЛЮБОВТА

към себеподобния е много важна за съществуването ни."Обичай ближния си". Но любовта към Бога е първостепенна, възлюбиш ли Го и Той ще ти отвърне и няма да те остави.

Отговор
в отговор на Lucrezia_Borgia #6

Отг: Самотата

Егати,все едно четях мойте думи!Наистина човек трябва има самоуважение и да бъде щастлив заради това което е,а не да зависи от другите,в какъвто и да е смисъл!

Отговор
в отговор на Lucrezia_Borgia #7

Отг: Самотата

Мисля че си напълно права. Човек трябва първо да може да обича себе си тогава е готов и да обича другите.От опит обаче зная че прекаляването със самоизолацията може да донесе спокойствие на духа ,но пък и да изкриви представите за реалността.

Отговор
в отговор на Lucrezia_Borgia #8

има

голяма разлика между понятията "да си сам" и "да си самотен". Може да си самотен в множеството, а може да не си самотен, когато си сам. Всеки има нужда от общуване точно толкова, колкото от осамотение. Без едното не може да се усети сладостта на другото. Никоя крайност не е правилно речение, както и игнорирането или отказа ни от нещо. Затова тьрсете хората и тяхната близост, но не драматизирайте, когато няма никой до вас ;-))))))))

Отговор
в отговор на блу_anon #9

Отг: Самотата

Точно така затова баланс,баланс...

Отговор
в отговор на Lucrezia_Borgia #10

Spored men

Edno e da si sam, a suvsem drugo e da si samoten. Tova, za koeto ti govorish, naistina e mnogo uspokoiavashto i izvisiavashto...
No tova, koeto naistina se naicha samota, e neshto mnogo, mnogo po-razlichno. I men me plashi.
Slava bogu istinskata samota riadko spohojda choveka. Da budesh samoten, ama istinski samoten, bez nito edin chovek do sebe si i bez nito enda mechta v surceto si-tova se sluchva edinstveno predi da poludeesh ili da se samoubiesh...

:)))
Отговор
в отговор на Lucrezia_Borgia #11

Spored men

Edno e da si sam, a suvsem drugo e da si samoten. Tova, za koeto ti govorish, naistina e mnogo uspokoiavashto i izvisiavashto...
No tova, koeto naistina se naicha samota, e neshto mnogo, mnogo po-razlichno. I men me plashi.
Slava bogu istinskata samota riadko spohojda choveka. Da budesh samoten, ama istinski samoten, bez nito edin chovek do sebe si i bez nito enda mechta v surceto si-tova se sluchva edinstveno predi da poludeesh ili da se samoubiesh...

:)))
Отговор
в отговор на PR КВАДРАТ_anon #12

Отг: ЛЮБОВТА

Прав си за любовта към Бога и към ближния,но не мислиш ли че първо трябва да простиш на себе си и да се обичаш(нали сме част от Бог)?Това е първата стъпка.

Отговор
в отговор на Poison_lvy #13

Отг: Самотата

Това имах предвид,само че аз имам известни скрупули относно самоуважението,откакто прочетох "Изкуството да бъдеш Бог",но в общи линии е доста важно.Абе ние отровителките ги усещаме тези работи;)

Отговор
в отговор на блу_anon #14

Отг: Самотата

С удоволствие бих жертвала тази реалност,стига това да ми донесе спокойствие,но за съжаление все още не мога,но принципно си прав.

Отговор
в отговор на sweet! #15

Към Дамата от занаята и Sweet!

Прави сте,това за което говоря не е истинска самота и точно това ме дразни в много хора,които се обявяват за самотни и тъжни,когато са просто отегчени и недоволни от себе си.Забележката ви е напълно уместна,но просто "самота" е думата,която всички използват и с която злоупотребяват.

Отговор
в отговор на Lucrezia_Borgia #16

Отг: Самотата

защото би бил много по-взискателен към себе си - все пак се познава най-добре ;))))
пък и е трудничко за изпълнение - представяш ли си по 24 часа в денонощието да се държиш прилично, забавно, да си добре облечен и фнимателен и да не дрънкаш невярни неща - брррр че аз едва издържам по осем-десет часа на работа, а ако трябваше и в къщи... пък и каквато съм си критична едва ли ще се харесвам чак толкова непрекъснато ;))))))))))))))))

§§
Отговор
в отговор на Lucrezia_Borgia #17

Защото не

знаят какво наистина е "Самота" ;-)))

Не са в сьстояние себе си да забавляват, а искат някому да са забавни ;-))) Не могат да извлекат хубавото нито от общуването с други, нито сьс себе си. ;-))))))))

Отговор
в отговор на Lucrezia_Borgia #18

Отг: Самотата

Е нещо твърде нормално.Нито е лошо нито добро.Така както го усещаш и чувстваш..така ще е..макар понякога да разбираш,че всъшност никога не си бил сам...Както аз например.....макар да няма хора покрай мен...аз винаги съм чувствал силно и безкрайно топло присъствие..Но някой толкова се страхуват от това,че бързат да се вкопчат в някой човек за да им избяга аналогичното чувство...

Всичко се случва....
Отговор
в отговор на Lucrezia_Borgia #19

Tipichno

Prava si-horata se samosujaliavat i po tozi nachin otbluskvat drugite ot sebe si, a posle-bili "samotni". Tipichno choveshko povedenie-kato ne mojesh da otkriesh vinata v sebe si, prehvurli ia na drugite.

:)))
Отговор
в отговор на Lucrezia_Borgia #20

човекът е така устроен, че.....

...не може да живее сам. не съм го измислила аз. тривиалност е. "Човекът - социално животно", мисля, Елиът Арънсън имаше такава книга.
такова животно е... трябват му себеподобни и общуване с тях - и това е биологична предопределеност...
има и други такива животни - не само висшите маймуни, но и вълците например...
социалнитеи животни страдат от самотата, страдат и боледуват буквално физически.... особено човекът
изследвания на СЗО сочат, че средната продължителност на живота на самотниците е значимо по-ниска от тази на двойките....
прагматичто-гадничко звучи това, което написах, но е факт(((((

иначе и аз обичам самотата....


IMAGINE...
Отговор