Очакване

Ще ми се да прочета това-онова по темата "очакване".
Изглежда ми страшно противоречиво. Може би както всичко в жовота ни. Но все пак очакването... От една страна очакването на нещо хубаво винаги свързано с надежди и понякога разкрива неподозирани възможност у нас. Очакването на някаква неприятност пък, може да доведе до още по-лоши последствия дори и въпростната "неприятност" да бъде избегната.
Мисълта за неизвестното... Там някъде в дебрите на съзнанието ни.
А досадното чакане на автобус?
А очакванията на околните??? Лично мен те ме притесняват най-много. А собствените ни очаквания? Рамки, които съзнателно или не винаги си поставяме.
Кажете ми нещо за очакването?


[email protected]

Това е почти постоянното ни сьстояние! Това е другата страна на Надеждата. Дори, когато очакваме (почти сме сигурни) нещо лошо да се случи, пак в далечния ъгъл се таи едно очакване за благоприятен или не толкова тежьк край. От близки и познати сьщо очакваме само добро и желаем добро за тях... И както са изпращали близки на гурбет: "И нека е както го мислят комшиите!" Защото те казват: "какви ли пари ще направи, ще си оправи тотото...", а близките не могат да отпьдят мислите: "Ще бьдат ли живи и здрави? Ще се вьрнат ли? Ще ги видим ли пак?".

Ако са реални, очакванията се сбьдват и реализират.

P.S. Получи ли онова за редактора?

Благодаря! Но се оказа сложно, тъй като целта беше да науча други да работят с него. Обаче си го пазя.
А по отношение на очакването на другите. Проблемът е, че близките наистина очакват най-доброто за нас, но според техните разбирания. И си мисля, че тъкмо това ражда и проблемът между поколенията.
Сещам се и за една тема в Любов или Запознанства (или и в двете?), за "Болката от 'искам да останем приятели'". Е, тия болки са свързани с очакванията и с разминаването им. Единия очаква от другия интимност, а другият пък - приятелски чувства.
И знаеш ли, найдобре съм изкарвала на празници от които не съм очаквала НИЩО!!! Очакването на каквото и да е поставя рамка, в която несъзнателно се опитваш да останеш уж, за да го направих хубаво. Сигурно и за това влюбените са толкова неадекватни пред обекта на желанието си. СТАРАЯТ се да се вместят в очакванията му, уж за да се харесат повече. :)

[email protected]

един тълковен речник под ръка...
Какви са тия теми от по една дума тази сутрин?

На мен ми се ще да чуя повече мнения по темата ХРАНА

Victims, aren't we all?!

Това, че са една под друга означава, че по тях е писано най-скоро нещо, а това от своя страна пък значи, че...
Бе там разни неща.
А проблемът е, че ти очакваш по-малко сериозна тема.


[email protected]

Мразя теми и въпроси по които има повече от един верен отговор!

Това си просто бърборене от скука!

Victims, aren't we all?!

Редактирано от Fen на 11.01.01 10:18.

погледнато в позиивен смисъл, ми се струва, че именно очакването е онова,което създава настроение, еуфория празничност някаква. примерно празниците - кое им е хубавото? със сигурност не яденето на пържоли 45-ти номер и 6 вида салати. а търсенето на подаръците, подреждането на празничната маса, украса на дома. това не е ли именно очакването на нещо хубаво!?
втори въпрос, че според мен, често се постига някакъв ефект на "пренавиване" - от твърде много чакане на нещото, накрая онова което получаваме ни се вижда някак малко, дребно, несъществено, недостатъчно.

иска ми се да успея да се отърся от това да чакам нещо. да се случи, да се каже, да постигна.

да успееш да се отърсиш от очакванията? И няма ли да си пак разочарована накрая?

Victims, aren't we all?!

Очакването много често е основната част на преживяването,независимо дали очакваш нещо хубаво или нещо лошо.Четох една книга,в която някяква жена описваше как 8 години е стояла в килията за осъдени на смърт и всеки ден е очаквала да бъде обесена,самата смърт продължава няколко секунди,но тя ги е очаквала прекалено дълго.
Сетих се за едно определение,доста точно,за еротика,което бях чела някъде-"Еротика не е самото докосване,а очакването за докосване".Много хубаво звучи,нали?

именно за пренавиването говоря и аз, но от друга страна ако успеем да се отърсим от всичките си очаквания може да загубим и способността да мечтаем.
Пак е някъде по средата истината. Колко по-лесни са крайностите... ;)

[email protected]

Ще ми се да кажа нещо в една много тясна насока, която ти даде. (Иначе темата е по-обширна.)
За очакванията между близки хора. Моето мнение е, че те по-скоро пречат. Те обикновено са добри (според нашето виждане), но ако този към който са отправени не ги оправдае се се чувстваме излъгани, необичани, наранени. Това после рефлектира върху него съзнателно или не. Колкото и странно да е, дори не се замисляме, че той може и да не знае какво очакваме от него.
Ще говоря конкретно. Когато например имаме конфликт с приятелката ми обикновено съм наясно, че и двамата грешим в нещо и започвам да си търся грешката. Когато я намирам я споделям с нея, НО с очакването и тя да види нейната и тогава всичко (според мен) би било наред. При това обаче на нея като че ли и пада някаква тежест от раменете и не мисли нито за грешки, нито за проклетите проблеми. Мен обаче продължава нещо да ме гложди. Какво? Ами проклетото очакване и съществува реална опасност проблемът да се прероди в нов. Но така обич не се дава. Тя не е на разменни начала.

Съществува и друг проблем свързан с очакването. Както ти спомена: "Единия очаква от другия интимност, а другият пък - приятелски чувства." Различни хора изразяват любовта си по различни начини, но ние очакваме от другите те да изразяват любовта си по начина по-който ние го правим и ако не е така, стигаме до извода, че липсва любов. Другият пък се чуди, защо ти не виждаш неговото внимание към теб. Наистина е важно да знаем по какъв именно начин да зареждаме емоционално човека, който обичаме, мъж/жена, приятел(ка), родители или деца.

Хубаво е. Дори бих казала, че еротиката е ТОЧНО това.

[email protected]

Истина е, че и ние с притяля ми сме изпадали в крайно абсурдни ситуации тъкмо заради различните очаквания.

[email protected]

очаквах сигнатурата ти да е в грахово зелено, пък я виж така колко по-гот! Не че не ми е много любимо граховото зелено ;)))

А това, че не оправдах очакванията ти, не те ли изнерви?

[email protected]

да подчини другите на своите начин на мислене и действие. Така е по-лесно, но трудно се осьществява. Именно това е толерантността - да приемеш, че и отсрещната страна има свои разбирания, начин на мислене и поведение. И ако си направиш труда да ги разбереш и опознаеш, ще можеш да очакваш постигане на очакванията и препокриването има с действителността. А сьвсем без разминаване не може да се мине - не е по силите на живия човек да е непогрешим в очакванията си. ;-))) Дори себе си не познаваме толкова, а и винаги има и изненади ;-)))

Аз обичам очакването - има нещо в това състояние(?) или каквото там ;)))

Аз се разочаровам (меко казано - направо се разядосвам страшно), ако много съм се навила за нещо, което не стане - и то по глупава причина (например не си намеря планинарски обувки).
А така - изненада! Много обичам изненади, дори и да не са в грахово зелено ;)

Като видях заглавието на онази тема:
"За храната"(или нещо такова)..
и си казах:
"Я да взема участие!"
Пък то само за Фен-а била темичката.

Излъга ми се очакването, значи, да се включа с
реплика:
"Пък аз си хапвам пред монитора..."

но съм чувала, че за моята е характерно да побесняваме ако нещо обърка плановете ни. Пък дори и резултатър да е по-добър от онова, което сме си намислили.
Май познават понякога...

Грахово зелено... Колкото можем - толкова.

[email protected]

Как! Виж, че не е само за Фен.
Разбира се, че си поканена!
&:-)

[email protected]