Нищо...

Като един СЛУЧАЕН МИНУВАЧ,съвсем случайно минавах насам търсейки БРОД, но ненамерих НИЩО.В главата ми ПАЯЧЕ плетеше мрежата си и не бях МИСЛИТЕЛ.Връщам се в ЕФИРа на живота...

Благодаря за комплимента!

За признанието ти, че в един БРОД не може да се намери НИЩО,то просто липсва...

Иска ми се да можех да кажа същото и за теб, но-о-о-о...

Хич няма да се замислям какво е нищото - има предостатъчно НЕЩА за които да мисля
По-скоро ми е интересно - може ли нищото да съществува? И ако може да съществува, тогава няма ли вече да е НЕЩО?
Уфф, ето че се замислих за нищото...

Да си чувал някъде, че учениците обикновено надминават учителите си? Прогрес.

Като чета бележките на ефир, най-често ми става весело - благодаря ти, ефир
Твоите често са прекалено агресивни, за да им се радвам.

10х
И на мене ми става весело - от абсолютно всички ви
- защото защо
завършва на О
най-великото число в математиката...

като да отвориш хладилника ми:)
няма НИЩО в него...
какво повече да е?:)

отвориш МОЯ хладилни-ик?!!

Какво ли няма в него???

Няма луканка,
няма хайвер,
няма рулца от раци,
няма пушена сьомга,
няма пушени рибици,
няма пушен кашкавал,.....

Видя ли? [semq se], а в твоя - НИЩО,

загубена работа...

А ти да си чувал, че това в никакъв случай не е закономерност??
Щото ако беше, аз, понеже съм ученик н един доцент, трябва да стана професор. Това - ако се придържаме към академичната скала. Ако не се придържаме - би трябвало да надмина (хаха, с кола може и да го надмина:))) един от най-големите в бранша. Е, НЯМА НАЧИН!! ПРОСТО НЯМА НАЧИН!!!


Ето ти една мисъл, не моя, но не помня чия точно беше: Хората са два вида - такива, които се опитват да се приспособят към околните и такива, които се опитват да приспособят околните към себе си. Прогресът със сигурност се дължи на вторите.

Помисли си, Броде!!
Помисли си и дали понякога не е по-уместно/правилно/интересно човек да не търси брод, а да се набута у дълбокото.
...И да провери колко е дълбоко всъщност.
Последно: аз не държа нито ти, нито който и да било друг да се радва на бележките ми. Не ме бъркай с Къци Вапцаров или с Бил Козби :))
Ако исках да се радвате на репликите ми, щях да стана шоумен :)) Между другото, не ми е толкова трудно да забавлявам хората, но го правя тогава, когато поискам :))
Най-последно: ще се видим на концерта на Хиподил в сряда :)
С искрено уважение (не ми пука вярваш ли или не, то наистина си е искрено): С.М.

Не е закономерност, но не е и причина да уважаваш Юнг по-малко от Фройд.
Всъщност не знам как живееш с мисълта, че НЯМА НАЧИН да надминеш учителя си. Не знам дали е от ЕГНто, но аз вярвам, че всичко е възможно, просто всяко нещо си има цена.

Разбира се, не очаквам от теб да ме забавляваш. И за момент не съм си помислил, че държиш да се радвам на репликите ти - уважавам те повече от това. Постъпих така, като ти постъпваш и както е добре всички да постъпват - просто казах, каквото мисля. Къде да го направя, ако не тук...

Съжалявам, че няма да мога да дойда на концерта на Хиподил - не че ги харесвам кой знае колко.

Ами аз го уважавам по-малко от Фройд и това е...
Много лесно живея с тази мисъл - ако се запознаеш с учителя ми, и на теб никак няма да ти е трудно да си мислиш същото (ех, защо го няма доц. Л. да ме чуе какви суперлативи мятам за него :)))
ЕГН-то ми е 7405074446, това едва ли означава нещо :)
Хиподил заслужават нещо повече от харесване, си мисля аз. Прочети текстовете им много внимателно :))
Край на сесията.

Ти МИСЛИТЕЛЮ, както винаги си толкова прав...
Но хората просто не те разбират - те не умеят да четат между редовете...
Колко изискан английски хумор има във всяка твоя мисъл.
Бях в Лондон, боже колко мъгла...
А тук си е по-хубаво.
Не мога да се включа в темата, защото тук всичко е толкова объркано.
Пък и аз съм нова тук, за да си позволя да участвам в дискусия на ТАКОВА равнище.
Бизнесденят ми приключи
Приятна вечер!

думите и мислите ти са един безкраен монолог от "Аз, Аз, Аз, Аз..." Не можеш да заблудиш нито себе си нито околните за същността си. Зад грубата маска, която се опитваш да демонстрираш ясно личи една уязвима, нежна, трептяща и страдаща душа, заради която ще страдаш още много.
работи над себе си, желая ти успех :))

сложих снимката си едва когато спрях да се визмам толкова насериозно. никът е една провокация, не толкова към останалите, колкото към мен самия.
на всичките си снимки съм различен, може би защото се снимам много рядко.
и да не ти беше все едно сигурно пак щях да отговоря :))

не знам, паяче, сигурно щом толкова ми допадаш :))