Нищо...

Какво според вас е нищото?

Нищото, така да се каже, е едно нищо, което може по алпинистко-алхимичен път да бъде превърнато в нещо... Фройдето не знам кво е гмецнал по въпроса, но твоята тема определено е насочена към проблемата с либидото, асансьорите, змейовете и
всички непотребни неща, клонящи към нездрава романтика
и свалки.Стига с тия свалки, БЕ!
Има клуб запознандздва! Кви са тия теми тука, кви са тия разномислия.

Та да се върнем към въпроса за нищото - нищо може да бъде, когато пушиш он-лайн половин час. Нищото си е нищо, а като станеш първо нищо ставаш нещо, ама първо трябва да откачиш - което сега е на мода в природата, - после да се принудиш да се преродиш - метампсихираш - , и когато станеш посветен като саняс-ИН, да кажеш
Баси...
Животът е нищо, но си заслужава да се живее...

Край на тирадата:))))

Redaktirano ot efir na 10.12.00 11:47.

преди известно време. и ето как си отговорих сам /ние лудите си говорим сами, както знаеш ;))/.

---------------
НИЩО. Нищото е сиво на цвят, има метален, леко кисел вкус, без мирис, безшумно и безчувствено, меко и податливо. То не е съставено от НИЩО и не е покрито с НИЩО. Отвъд него пак има само НИЩО. Не се подчинява на никакви закони и никакви закони не важат вътре в него и около него. Няма нещо, което да го задържа във формата му на НИЩО. Ето, появява се МИСЪЛ. Мисълта е жълта, изкряща, шумна, сладникава, гореща, весела, остра. МИСЪЛТА има своя същност и същността й е самоосъзнаване. МИСЪЛТА създава свои закони и ги мени както й е удобно. Създава време, премахва го. Създава пространство. Расте, намалява, пак расте и пак намалява. Става на съвсем малка мисловна точка и след това се излюпва с безшумен, безкрайно силен звук. Запълва НИЩОТО и нищото отвъд, а и онова след него. Играе си. Самоопределя се. Любопитства. Създава. Отново създава време. Времето започва своя бяг. Мисълта създава материя. Създава й закони. Материята започва да се променя според законите си. Мисълта отново променя законите си. Мисълта е доволна. Мисълта бездейства. Мисълта се разпръсква на малки мислички. Те са червени, горчиви, весели, игриви. Носят се бързо, бавно из пространството и времето. Някои си играят едни с други. Втори създават дребни закончета. Трети пречат на вторите и си играят с първите. Четвърти… Материята продължава да се променя. Появява се ЖИВОТ. ЖИВОТЪТ е бавен, солен, зелен, твърд, на бучки. Една тъмночервена мисъл игриво бръмчи около бучка ЖИВОТ. Създава и нейни закончета, обикаля около нея. Радва се и тъгува. Побутва бучката. Разцепва се на безброй частички и всяка една частичка се слива с едно кристалче живот от бучката или с прашинка от пространството около нея. Остават още много частички, които летят около бучката и бръмчат доволно. Времето продължава да тече. Кристалчета живот изчезват и на тяхно място от бучката изникват нови. Частичките червена мисъл ту влизат, ту излизат от кристалчетата. Играят си с другите частички. Ново кристалче живот. С него се слива частичка мисъл. Частичката се самоосъзнава…
-------------

ме мързи да те редактирам:)))))))
Препоръчвам ти "Мъже под плаща"
:р

Да наричаш Татко Фройд "Фройдето" е признак на много голямо неуважение към този човек. Моля те, говори почтително за него. най-малкото, защото в сравнение с Фройд ти си едно НИЩО.
Не ми е много ясно как причисли асансьорите и либидото към непотребните неща, но може би живееш на първия етаж и ти липсват някои жлези...
P.S. "Фройдето" не гмецва. Искам да кажа, това, което той е открил, систематизирал и написал, ти никога няма да можеш да "гмецнеш", изкензаш, абортираш или каквото и да било.
Край на репликата.
P.P.S. Както знаеш (или може би не знаеш), флиртове се получват навсякъде. Не са подвластни на разни табелки, закачени над вратата. Ако ти ходиш на определени места, за да флиртуваш и да се сваляш с някого - толкова по-зле за теб.

като деца казвахме:

Налъм без каишка, на който липсва дървената част и пирончетата...

А сега, като голям видях, че има много нищо наоколо... и най-много там, където уж има нещо...

Аз навремето се опитах да си представя как изглежда кофа, пълна с нищо, и какво би станало, ако си потопя ръката в нея.
е, не ме карай да ти описвам какво чувство изпитах - просто е неописуемо :)

понякога въображението ни поднася неочаквани и, понякога необясними усещания.
Но се радвам, че го притежавам.:-)))

Напълно основателно :))

А Юнгчо какви ги е надробил - да не ти обяснявам..
Защо, о, защо, пак ми тургате червения фенер и ме пращате на Дунав мост?

Ще стана мнооооого лоша.
Аз съм почтена, но малко неука жена!
Има ли в това нещо осъдително.
Казвам каквото и както ми дойде.
Музата ми е много опърничава - да я утрепа ли сега?

защо, когато някъде се появи човек, който наистина има нужда от приятели, винаги се намира някой, който да напише подобна реплика? не че и аз самия не съм го правил, но се чувствах зле още докато пишех, а и след това.
случаен минувач, замисли се и ще видиш, че подбудите на ефир и твоите да напишете това, което написахте са съвсем еднакви.
всичко хубаво :)

И аз като съм сериозна като теб - мен просто ме подминават с мълчание.
Тук има някакъв дух на несериозност - липса на изтънченост, бих казала. Отивам да огледам другите клубове.
Съкрушена съм...

но сега макар че ти отговарят те все пак мълчат. и неискрените, заядливи думи са храна за разума ти, но не и за сърцето. понякога виждам какво се крие зад никовете, зад думите, зад "вечните" мисли, но често не знам какво да кажа в такъв случай /както сега например/. независимо дали го виждаш или не, но всички хора малко или повече са като теб, имат отчаяна нужда от другите, но се страхуват да ги допуснат до себе си. може би те подминават с мълчание, защото не знаят какво да ти кажат. и може би, ако си достатъчно упорита, някой ден някой ще знае...

Истината е, че "Юнгчо" не ме интересува толкова много. Най-малкото - защото е ученик на Татко Фройд.
Червен фенер не ти "тургам" (ще си изям главата за закуска, ако и навън говориш така - тук просто се оливаш с разни думички, които звучат НЕЕСТЕСТВЕНО в устата ти. Да пукна, ако това не е супертъпо маниерничене с неясна цел.)
Стани лоша, дреме ми на галоша.
Да, ясно - ти каза: АЗ НЕ СЪМ ТОЛКОВА ПРОСТА. Хубаво, и ние мо'ем да четем между редовете :))
Как точно разбра, че музата ти е опърничава? Може би се спря насред моста? Или насред браздата? Или какво?
Аман от тъпи словоблудници (като колежката ти Мяу например. Не знам защо си мисля, че ти имаш нещо общо с нея, дано не съм познал.) Аман от хора, които прекаляват с позьорството :(( Пфу, да еба!! :((((

Не зная, мислителю, как стигна до този извод (за подбудите), но си мисля, че не си много познал. Защото едва ли Ефир е имала за цел да срита задника на някого, когото смята за скапаняк и кофти тип.
А моята цел беше такава :)
Айде, със здраве:)

определяш ти случайни минувачо кой е "скапаняк и кофти тип"? всеки е такъв какъвто го моделират другите освен ако няма силата да бъде такъв какъвто му подсказва сърцето. ти имаш ли тази сила минувачо, че да съдиш останалите?

мислителю, слушам сърцето си и инстинкта си. И понеже те са моето сърце и моя инстинкт, подчертавам, че и мннието е мое и не ангажирам ама абсолютно никого с него. Също така, нямам нищо против който и да било да има подобно мнение за мен. Истината е, че много хора мислят, че съм кофти тип. Приемам го спокойно и бих искал същото от околните - да приемат мнението ми за тях спокойно, без да си мислят, че едва ли не лягам и ставам с мисълта как да забия някого в лайната с тежките си думи. Не е така. Просто казвам това, което мисля и ЧУВСТВАМ. Също така подчертвам, че мнението ми за никого не е окончателно - винаги може да се промени (без да се насилвам или да ме насилват, разбира се). Между другото, това често се е случвало - и в двете посоки.
Аз, мислителю, не съдя, защото да съдя означава да издавам някаква присъда. Ако не си забелязал - просто казвам, констатирам. Всеки сам решава какво у него не е наред и дали да го "ремонтира". Не си мисли, че аз съм безкритичен към себе си.

...Друг е въпросът, че 2000-та не ми е силна година по отношение на "работата над себе си". Но не искам да те занимавам с кризите си. както и никого другиго. Не и в клубовете.

Между другото, исках да те питам, на всички снимки ли се снимаш така, или тази е специално за тук. Не знам защо си мисля, че се взимаш много насериозно. И никът ти един такъв...
Все ми е едно дали ще ми отговориш, де :)

Точно за това написах тази тема.
Защото моята представа за нищо и за мисълта е различна.
Чудех се колко различни нищо може да има според хората...

ако искаш.

А аз спадам ли към лудите? :)