Стари

обичам празните обещания.

щом ги обичаш, ще се изпълнят и напълнят и ще те запълнят, нали затова са обещания, щом ги обичаш!

В момента ми се иска да мразя някого, а когато съм депресиран мразя само себе си.

породи такова желание - да мрезиш някого? Защо се стремиш да намериш обект на омразата си? Имаш я и искаш да я насочиш или не ти се обича вече и тьрсиш другата форма на чувството любов - омразата???

И аз ще изразя чувствата си, като избера тази мисъл, която ми допадна:

"Животът е игра, но игра в която само ти си играчът, а всички други съдии"
Въпреки това правило, допада ми играта...


А сега моите коментари за мислите No:

2
Това му е красиво на този свят, че сме многоцветни.

8
Като остарее човек, започва да казва, че животът е прекалено дълъг и загубих всичките си илюзии, т.е. не мога да се зарадвам на някоя глупост/илюзия или не мога да се излъжа.

13
Ако повярвам в преражданията, ще повярвам и в тази мисъл. Но има такива загадки, които ми се случват. Отивам някъде за първи път и ми се струва, че това вече съм го виждала и преживяла, нещо като спомен от минал живот.

15
Животът ни е дар, а не притежание и собственост. Предпочитам мисълта, че трябва да живеем така всеки ден сякаш е последен.

Поздрави! Продължавам да мисля по тези стари и незабравими...

за коментариет. Днес пак ще пусна, но мисля да бъдат само три и все така стари.

беше нещо моментно и отмина случват се и такива работи. Нека забравим.

приятелю. Адски много работа имах тези дни и въобще не спазих уговорката. Но пък имах повече време да помисля над мислите ти ;-)

И така: съвсем накратко, защото видях че така или иначе си публикувал продължението... това което липсва в тази система е страданието. Всички тези мисли го заобикалят. Именно заобикалят, а не отричат. Това случайно ли е?

Всичко което съм писал не съм го писал с умисъл, така, че предполагам че е случайно. Доколкото същесмвува случайноста.