Стари
28 отговора
207 прегледа
Стари
мисли и почти забравени.
Човек не може да бъде мъдър за себе си, а само за другите. Защото мъдроста е знание, а човек не може да знае повече от себе си, но може да знае повече от другите.
Търсим у другите това, което не откриваме у себе си.
Ние сме учени да правим добро не заради самото добро, а заради произтичащите от него ползи. 4
Животът е най-желаното нещо, защото всички ние сме го опитали. Животът ни предоставя безброй възможности. Да желаеме, да обичаме, да чувстваме, да се удивляваме, да търсиме, да опитваме, да съществуваме, да очакваме и да се надяваме, че всичко това ще продължава вечно.
5
Човек знае по-малко от колкото не знае за себе си, но през целият си живот се стреми към своето опознаване, защото животът ни учи и изненадва. И когато спре да го прави, той просто ще престане да съществува. Когато най-накрая опознаем себе си, ще започнем да търсим опознаването на другите. И така от едно почти невероятно занимание ще се хвърлим на друго, за да продължаваме да се надлъгваме с живота и той да продължава да ни учи, и така ще продължаваме докато на живота не му омръзне цялата тази игра и не ни подхвърли на своят събрат смъртта, защото и от него има какво да научим.
6
Колкото и дълъг да беше направен човешкият живот, никога нямаше да ни бъде достатъчен щом щяхме да знаем за неговият край.
7
Животът е прекалено кратък, а ние се чудим как да си губим времето.
8
Децата живеят за да станат възрастни, а възрастните живеят за да не умрат.
9
Животът е игра, но игра в която само ти си играчът, а всички други съдий.
10
Не можеш да воюваш вечно с нещо, което не можеш да победиш.
11
Никой не желае смъртта, защото никой не я е опитвал приживе. Смъртта може да се желае само тогава, когато вече не се желае живота.
12
Смъртта е сън. Защото както при смърта така и при сънят след събуждането си човек не помни нищо, а също така и защото както при смъртта така и при сънят, човек няма притежания, а само спомени за притежания.
13
Притежание е всичко това, което имаме и можем да загубим
14
Животът е притежание, защото можем да го загубим. Притежание, което ни предоставя възможноста да имаме всички притежания. И притежание, което ние сме притежавали през целият си земен път и с което най-трудно се разделяме.
15
Понякога всичко, което притежаваме е само това, което не е могло да ни бъде отнето. Тогава ние не притежаваме притежание, а притежаваме себе си и принадлежим на себе си.
16
Колкото си по безгрешен и непорочен толкова по-неразбираем става за теб светът. Защото нашият свят е създаден от грехът.
Човек не може да бъде мъдър за себе си, а само за другите. Защото мъдроста е знание, а човек не може да знае повече от себе си, но може да знае повече от другите.
Търсим у другите това, което не откриваме у себе си.
Ние сме учени да правим добро не заради самото добро, а заради произтичащите от него ползи. 4
Животът е най-желаното нещо, защото всички ние сме го опитали. Животът ни предоставя безброй възможности. Да желаеме, да обичаме, да чувстваме, да се удивляваме, да търсиме, да опитваме, да съществуваме, да очакваме и да се надяваме, че всичко това ще продължава вечно.
5
Човек знае по-малко от колкото не знае за себе си, но през целият си живот се стреми към своето опознаване, защото животът ни учи и изненадва. И когато спре да го прави, той просто ще престане да съществува. Когато най-накрая опознаем себе си, ще започнем да търсим опознаването на другите. И така от едно почти невероятно занимание ще се хвърлим на друго, за да продължаваме да се надлъгваме с живота и той да продължава да ни учи, и така ще продължаваме докато на живота не му омръзне цялата тази игра и не ни подхвърли на своят събрат смъртта, защото и от него има какво да научим.
6
Колкото и дълъг да беше направен човешкият живот, никога нямаше да ни бъде достатъчен щом щяхме да знаем за неговият край.
7
Животът е прекалено кратък, а ние се чудим как да си губим времето.
8
Децата живеят за да станат възрастни, а възрастните живеят за да не умрат.
9
Животът е игра, но игра в която само ти си играчът, а всички други съдий.
10
Не можеш да воюваш вечно с нещо, което не можеш да победиш.
11
Никой не желае смъртта, защото никой не я е опитвал приживе. Смъртта може да се желае само тогава, когато вече не се желае живота.
12
Смъртта е сън. Защото както при смърта така и при сънят след събуждането си човек не помни нищо, а също така и защото както при смъртта така и при сънят, човек няма притежания, а само спомени за притежания.
13
Притежание е всичко това, което имаме и можем да загубим
14
Животът е притежание, защото можем да го загубим. Притежание, което ни предоставя възможноста да имаме всички притежания. И притежание, което ние сме притежавали през целият си земен път и с което най-трудно се разделяме.
15
Понякога всичко, което притежаваме е само това, което не е могло да ни бъде отнето. Тогава ние не притежаваме притежание, а притежаваме себе си и принадлежим на себе си.
16
Колкото си по безгрешен и непорочен толкова по-неразбираем става за теб светът. Защото нашият свят е създаден от грехът.
Отг: Нима?
Да не би да си втори Мойсей?Всички тези мисли кога ти "просветнаха"?Когато се събуди за пореден път от смъртта и забрави да ги забравиш или сам Бог те дари с откровения?Светът винаги е бил пълен с "пророци" и проповедници.Ти от кои си?
Отг: Аз
съм този който съм. И ако не можеш да определиш кой съм по това което пиша тогава безмислено е да се опитвам да ти се определям.
Отг: Малко
съм разочарован изглежда никой не гледа написаното, а ника ми или средство с което да се заяде.
По коя именно
мьдрост да вземе човек отношение? Не може да изсипеш толкова сентенции и да очакваш да се надпреварват хората да вземат отночение по повечето.... Или дори да ги тьлкуват една по една по ред...
Хех...
Както не веднъж е ставало на въпрос - определението "луд" е наше, с което разграничаваме НАС, от различните НАМ. Лудите пък смятат нас за такива. Дали обаче не е нонсенс да определяме себе си като "ЛУДИ"?
...Както и да е: това е само игра на думи... ;-) А да задаваш въпроса "Кой си ти?" в клубовете аз също смятам, че е не само проява на лошо възпитание а си е направо тъпотия ;-)
...Както и да е: това е само игра на думи... ;-) А да задаваш въпроса "Кой си ти?" в клубовете аз също смятам, че е не само проява на лошо възпитание а си е направо тъпотия ;-)
Твърде добре...
Луди приятелю, направо ти се радвам на оптимизма да сложиш нещо толкова значимо тук. Та човече - това е цяла система от житейски истини?!?! Ще ми позволиш ли първо да я осмисля и тогава (обещавам) ще говорим...
Отг: Особено внимание
заслужават мисли 2,8,13,15 и пессента на Рики Маритин която тече в момента.
Отг: Позволявам
и това повярвай ми са тези по незначимите иначе торбата ми е пълна и с вече доста по-зрели.
Вярвам...
нека първо осмисля, осъзная, анализирам и синтезирам това... мисля, че когато открия, че нещо не достига в тази версия на системата ще съм готов да смеля и от по-зрелите мисли ;-))) ...дай ми един ден...
И не ги пускаш от страх
че не сме дорасли да ги разберем или че ще ги оборим? ;о)))) (лично от мен - никаква опасност за второто. А първото - хм...)
Отг: Причината
според мен е че няма да се опитате до голяма степен да ги разберете. Всичко бях изтрил и не мислих, че някои въобще ще може повече да ги прочете, но намерих една дискета на която бях забравил че съм ги записал по рано. Явно втори шанс.
Ние? Всички?
Явно сте нов тук. Тук никога не е имало и никога няма да има "НИЕ ВСИЧКИ".
Колкото до самия текст - запазвам си правото да го прочета внимателно и в тишина. И ако искам нещо да споделя по него, няма да се съобразя с това, че "ние всички няма да опитаме" да го разберем. о))))
Колкото до самия текст - запазвам си правото да го прочета внимателно и в тишина. И ако искам нещо да споделя по него, няма да се съобразя с това, че "ние всички няма да опитаме" да го разберем. о))))
Отг: Взе
че се засегна. Такъв ми е стила на писане и затова ли трябва да се извинявам.