Трудно ли е
31 отговора
245 прегледа
И да и не ;-)
В спора (в оригинала - в диалога) се ражда истината... "Да признаеш пред себе си" - какво е това ако не именно личностна преценка?
Колкото до логическата завършеност - е, няма как да не е тромава и логически неиздържана мисълта ми при положение че не сме уточнили понятията: грешка, признание и т.н...
Нищо против нямам да продължим този диалог - като се наманивелиш в другата посока - заповядай ;-)
Колкото до логическата завършеност - е, няма как да не е тромава и логически неиздържана мисълта ми при положение че не сме уточнили понятията: грешка, признание и т.н...
Нищо против нямам да продължим този диалог - като се наманивелиш в другата посока - заповядай ;-)
:)
ako igraesh futbol
shte vidish che osven
chesto sreshtanite skandali
v imeto na pobedata se
priznavat greshki
....
no na igrishteto vremeto
i misleneto varvi po mnogo
razlichen nachin:)
shte vidish che osven
chesto sreshtanite skandali
v imeto na pobedata se
priznavat greshki
....
no na igrishteto vremeto
i misleneto varvi po mnogo
razlichen nachin:)
усещам че
е облекчение. усещам, че когато си призная "както трябва", грешката ми се превръща в успех. усещам... усещам много неща, които не могат да се предадат с думи. най-вече усещам как червеят на нараненото самомнение се прибира стъпкан в дупката си и ме оставя да действашм свободно поне за малко. абе с две думи супер е да си признаеш грешките "както трябва"...
и
двете мисли са много хубави, страхотни! :))
Само едно нещо не ми е ясно. Какво точно значи "да признаеш пред себе си грешката си"? Би ли се пояснил? Ама как точно става това пусто признаване пред себе си?? :)
И една мисъл свързана с последната ти: човешко ли е да си човек?
Само едно нещо не ми е ясно. Какво точно значи "да признаеш пред себе си грешката си"? Би ли се пояснил? Ама как точно става това пусто признаване пред себе си?? :)
И една мисъл свързана с последната ти: човешко ли е да си човек?
глупости!
нима човек не се променя, не се развива? нима не преосмисля действията си с годините? нима не трупа опит, който придава различна светлина на това, което преди време може да е мислил за правилно?
играя футбол, да,
но досега не съм чул да се признае грешка. консенсус обикновено се достига с думите "абе айде остави ги, нека е на тяхното". това признание ли е?
Отг: Трудно ли е
да, ужасно е трудно
и правилният начин е да караш направо мисля аз, защото колкото повече го усукваш толкова повече се отказваш да си признаеш...
а за издигането в очите - в чий очи? на слепите? който има очи ще види, ако ли не - ще го направиш за себе си..
и правилният начин е да караш направо мисля аз, защото колкото повече го усукваш толкова повече се отказваш да си признаеш...
а за издигането в очите - в чий очи? на слепите? който има очи ще види, ако ли не - ще го направиш за себе си..
Отг: играя футбол, да,
ne tova imah imah predvid
stava vapros za greshka kum saotbornik
stava vapros za greshka kum saotbornik
Отг: играя футбол, да,
такова признание обикновено никак не е искрено. просто е прието да се казва, както е прието да питаш някой познат "как си", когато го видиш и той да отговаря "добре".
но може би нещо пак не съм те разбрал.
но може би нещо пак не съм те разбрал.
Отг: Трудно ли е
добре, ами ако всички виждат този "грях"? Защото много често така става - всички освен теб виждат грешката ти.
Отг: Трудно ли е
е да, съгласен съм, че правилният начин е да караш направо. но как точно? разбира се, че го правиш за себе си. нали всичко което правим в крайна сметка пак до нас опира?