Няма.
47 отговора
531 прегледа
Брод,
Ти стопли сърцето ми, замръзнало и несгрято от вечерното кафе - смятям дя пиша -
Направи вечерта по-хубава, отколкото очаквах - макар че нали знаеш, че Тук и Сега малко се опъва на бъдещето.
Сега ще отворя прозореца към мастиленото небе и ще продължавам да измислям световете, в които присъстваш и ти - там си точно такъв - спонтанен, неочакван, понякога философски настроен, бягащ към бъдещето. Без да искам съм отгатнала.
Не бих искала да публикувам откъса тук - знаеш ли, че нашият диалог в тази тема направи една от сцените далеч по-забавна, по-жизнена. Разбира се, както всеки персонаж, ти си и малко измислен, но все пак там присъстваш ти. Хем си ти, хем не си ти:)))))
Писането в момента е моята радост - отдавна не ми се беше случвало да бъда толкова спонтанна, да не се измъчвам - историята сякаш се пише сама. Е, поспрях на един мост, но и това не е болка за умиране. Това, което ми отнема в момента натрапващата се реалност, ми подаряват часовете пред монитора, когато слушам музика, измислям бивалици и небивалици и усещам присъствието на ефира.
О, и аз като теб бих искала да пришпоря бъдещето, но при всеки е различно - за мен така се случи, че сякаш съм в един свят, в който нищо не се случва. Но вярвам, - или по-скоро с всички сили се боря за вярата си, - че и това ще мине. Бъдещето идва само, разбираш ли, само. И може би една от силите, които му влияят, са изборите, които правим.
Затова лично аз си задавам въпроса за своите си избори.
Благодаря ти за цветята.
Когато говорех за проза имах предвид разказа за вълчето, родено, ако не се лъжа, на празника на Луперкалиите - 15 февруари. Не знам дали знаеш, че едно от значенията на тази дума - февруари - е камшик.
Разказът беше тежък, но беше истински.
Когато четеш нещо винаги долавяш фалша, поне при мен е така.
Някой ден, когато събера повече лудории на персонажа, чийто прототип си ти, ще ти ги изпратя.
Но предпочитам да не е тук.
А сега отивам да отворя прозореца, да пусна музиката и да измислям бивалици и небивалици.
Лека вечер, Брод:)
Изпращам ти по ефира една усмивка - и с твое позволение си взимам цветето, което ти съживи.
Направи вечерта по-хубава, отколкото очаквах - макар че нали знаеш, че Тук и Сега малко се опъва на бъдещето.
Сега ще отворя прозореца към мастиленото небе и ще продължавам да измислям световете, в които присъстваш и ти - там си точно такъв - спонтанен, неочакван, понякога философски настроен, бягащ към бъдещето. Без да искам съм отгатнала.
Не бих искала да публикувам откъса тук - знаеш ли, че нашият диалог в тази тема направи една от сцените далеч по-забавна, по-жизнена. Разбира се, както всеки персонаж, ти си и малко измислен, но все пак там присъстваш ти. Хем си ти, хем не си ти:)))))
Писането в момента е моята радост - отдавна не ми се беше случвало да бъда толкова спонтанна, да не се измъчвам - историята сякаш се пише сама. Е, поспрях на един мост, но и това не е болка за умиране. Това, което ми отнема в момента натрапващата се реалност, ми подаряват часовете пред монитора, когато слушам музика, измислям бивалици и небивалици и усещам присъствието на ефира.
О, и аз като теб бих искала да пришпоря бъдещето, но при всеки е различно - за мен така се случи, че сякаш съм в един свят, в който нищо не се случва. Но вярвам, - или по-скоро с всички сили се боря за вярата си, - че и това ще мине. Бъдещето идва само, разбираш ли, само. И може би една от силите, които му влияят, са изборите, които правим.
Затова лично аз си задавам въпроса за своите си избори.
Благодаря ти за цветята.
Когато говорех за проза имах предвид разказа за вълчето, родено, ако не се лъжа, на празника на Луперкалиите - 15 февруари. Не знам дали знаеш, че едно от значенията на тази дума - февруари - е камшик.
Разказът беше тежък, но беше истински.
Когато четеш нещо винаги долавяш фалша, поне при мен е така.
Някой ден, когато събера повече лудории на персонажа, чийто прототип си ти, ще ти ги изпратя.
Но предпочитам да не е тук.
А сега отивам да отворя прозореца, да пусна музиката и да измислям бивалици и небивалици.
Лека вечер, Брод:)
Изпращам ти по ефира една усмивка - и с твое позволение си взимам цветето, което ти съживи.
Отг: Брод,
Добре, Ефирна,радвам се, че ти "причиних" това настроение,, дано да се отрази на писането ти.
Да, писането просто те връхлита, думите започват да тичат една през друга и на края и аз самият като че ли съм изненадан от резултата. Така стана и с "вълчето", и него започнах между няколко светофара, след което трябваше да спра, за да успея да го напиша, да не ми избягат думите. Харесвам си го. И се радвам, че и на теб е харесало.Тежък е, но такива са настроенията ни понякога...
Когато бъдеш готова, можеш да използваш този адрес: <[email protected]>, признавам, че съм любопитен как ме виждаш и къде си ме подредила в притчата си...
Лека вечер и успех!
брод
Да, писането просто те връхлита, думите започват да тичат една през друга и на края и аз самият като че ли съм изненадан от резултата. Така стана и с "вълчето", и него започнах между няколко светофара, след което трябваше да спра, за да успея да го напиша, да не ми избягат думите. Харесвам си го. И се радвам, че и на теб е харесало.Тежък е, но такива са настроенията ни понякога...
Когато бъдеш готова, можеш да използваш този адрес: <[email protected]>, признавам, че съм любопитен как ме виждаш и къде си ме подредила в притчата си...
Лека вечер и успех!
брод
:))))
Ти си...
ами любопитен си.
Ще ти изпратя парченца от притчата, нещо повече - ще продължа съществуването ти там.
Но моля те не ми се сърди, ако това с писмото не стане в близките дни. Нали знаеш историята за Лисицата - в приятелството има ритуали, човек не бива да идва в случаен час.
А щом ги измисляш тия неща между два сфетофара, значи си голяма фурия - чак ти завидях, честна дума...
Садба, садба:))))) Нарочно оставям грешката и аз.
Вчера без да искам те излъгах - четох и се реех, чудех се какви ще ги дробя на екрана, писането вчера ми сви номер, взе, че ми се опъна.
Случва се, така де... Но мразя да пиша, за да набирам обем, за да се отчитам. Тая приказка нито ден без ред... не я възприемам.
Забелязвам у теб общомъжката черта, която ме озадачава - големи буквалисти сте.
Удряте се в тавана, като някой ви напише думата любов:))))
Благодаря ти за адреса.
П. С.
Моля те за едно - никога не презирай себе си.
Хайде, Брод, лек и хубав ден. Преминах с теб на другия бряг на реката, сега ще си намеря някой кестен, ще го сложа в джоба и ще си свиркам.
Отивам да се тровкам пред компютъра;)
П. С. :):):)
ами любопитен си.
Ще ти изпратя парченца от притчата, нещо повече - ще продължа съществуването ти там.
Но моля те не ми се сърди, ако това с писмото не стане в близките дни. Нали знаеш историята за Лисицата - в приятелството има ритуали, човек не бива да идва в случаен час.
А щом ги измисляш тия неща между два сфетофара, значи си голяма фурия - чак ти завидях, честна дума...
Садба, садба:))))) Нарочно оставям грешката и аз.
Вчера без да искам те излъгах - четох и се реех, чудех се какви ще ги дробя на екрана, писането вчера ми сви номер, взе, че ми се опъна.
Случва се, така де... Но мразя да пиша, за да набирам обем, за да се отчитам. Тая приказка нито ден без ред... не я възприемам.
Забелязвам у теб общомъжката черта, която ме озадачава - големи буквалисти сте.
Удряте се в тавана, като някой ви напише думата любов:))))
Благодаря ти за адреса.
П. С.
Моля те за едно - никога не презирай себе си.
Хайде, Брод, лек и хубав ден. Преминах с теб на другия бряг на реката, сега ще си намеря някой кестен, ще го сложа в джоба и ще си свиркам.
Отивам да се тровкам пред компютъра;)
П. С. :):):)