Няма.
47 отговора
531 прегледа
в отговор на ++++++++++
#21
Cudesno e kogato njakoj ti izbroi simvolite
na nika i pochne da otgovarja vmesto teb.
E, Brod, imalo znachi i druga persona sas shodni problemi:)
No zashto tja pishe vmesto men e zagadka.
Ot men usmivki - i mejdu drugoto izmislenata ljubov si e mnogo hubavo neshto.
E, Brod, imalo znachi i druga persona sas shodni problemi:)
No zashto tja pishe vmesto men e zagadka.
Ot men usmivki - i mejdu drugoto izmislenata ljubov si e mnogo hubavo neshto.
?
Ne razbrah dali replikata e za men - mahnah tija krustove, dostatachno gi ima v realnostta.
A za ljubovta - vseki mislest, talantliv chovek e dostoen da bade obichan. Ti si takav.
Tova izpitvam kam vsicki kato teb.
zelaja ti po-malko samnenija i poveche vdahnovenie.
Slabost si mi, a sega de...
Taka che izmislenoto si e prosto v drugo izmerenie i nikogo ne pritesnjava:)
A za ljubovta - vseki mislest, talantliv chovek e dostoen da bade obichan. Ti si takav.
Tova izpitvam kam vsicki kato teb.
zelaja ti po-malko samnenija i poveche vdahnovenie.
Slabost si mi, a sega de...
Taka che izmislenoto si e prosto v drugo izmerenie i nikogo ne pritesnjava:)
...
Ne bih kazala v slabostta, makar che i tazi duma e prekrasna.
Njama /pocti/ grozni dumi, ima pletenici ot dumi. Zashto ti e da znaesh koja sam - tova e bez znachenije.
Ozadachi me znaesh li kakvo - ti imash smelostta da pokajesh svojata ranimost... Dali tova te napravi po-silen?
Nima chovek ne trjabva da ostavja njakoi stranici ot dushevnite si sastojanija zatvoreni, za da gi prochete v samota i sam da dade otgovorite?
Ljubovta, prijatelstvoto... Vse sakroveni neshta, kojito trudno se namirat.
Chovek e krehak i ranim. Az sam takava. Ti si takav.
S edin ot nikovete si edno momche vleze v edna pritcha... :)
I ja napravi mnogo po-hubava.
Njama /pocti/ grozni dumi, ima pletenici ot dumi. Zashto ti e da znaesh koja sam - tova e bez znachenije.
Ozadachi me znaesh li kakvo - ti imash smelostta da pokajesh svojata ranimost... Dali tova te napravi po-silen?
Nima chovek ne trjabva da ostavja njakoi stranici ot dushevnite si sastojanija zatvoreni, za da gi prochete v samota i sam da dade otgovorite?
Ljubovta, prijatelstvoto... Vse sakroveni neshta, kojito trudno se namirat.
Chovek e krehak i ranim. Az sam takava. Ti si takav.
S edin ot nikovete si edno momche vleze v edna pritcha... :)
I ja napravi mnogo po-hubava.
Отг: ..."Цар Траян има кози уши"
Знаеш ли, ранимостта, това са и болежките в тебе, и ако не ги кажеш над дупката и да ги заровиш, те ще те мъчат вечно.
А дали са ме направили по-силен? Едва ли. Но с тях показах, че съм смел.
И не е редно да даваш сам отговори в самота, според мен.
Ако покажеш смело кой си, отговорите ще дойдат сами. Ти как дойде?
Да, човек е крехък и раним. И именно приятелството и любовта му дават онази сила, която го прави непобедим. И да може да лети.
И тогава той не скрива името си.
Името не е нужно някому, нужно е на теб самия.
Ще ме подсетиш ли за притчата"
наистина искам
А дали са ме направили по-силен? Едва ли. Но с тях показах, че съм смел.
И не е редно да даваш сам отговори в самота, според мен.
Ако покажеш смело кой си, отговорите ще дойдат сами. Ти как дойде?
Да, човек е крехък и раним. И именно приятелството и любовта му дават онази сила, която го прави непобедим. И да може да лети.
И тогава той не скрива името си.
Името не е нужно някому, нужно е на теб самия.
Ще ме подсетиш ли за притчата"
наистина искам
...
Ах този цар Траян - да имаш неблагоразумието да пренебрегнеш прифинената музика на Аполон пред волните трели на Пан, събрата на Силен и на Фавна:)))
Но не си ли спомняш, че бъбривата тръстика каза на света тайната му...
Да, съгласна съм с теб, че най-страшното е да изгубиш любовта си. Но още по-страшно според мен е да изгубиш себе си. Това не бих искала никога да ми се случва.
Струва ми се, че презрението трудно би могло да бъде заровено в една яма - фригийската шапка само ще скрие козите уши. Презрението е форма на самоистезание - при това перфидна.
Като говоря за любов, говоря за една рядка нейна форма - любовта към себе си - погрешно наричана егоизъм. Без нея е невъзможно да обичаш и другиго.
И на мен ми е безкрайно тежко в този момент, може би се боря със същото. Но просто опитвам различни средства. И наистина е не е леко да го правиш в самота. Методология, нищо повече:))))
Е, щом усмивката не ти харесва, измисли ми ти някакво име, ще го приема.
Лека вечер.
А притчата за цар Мидас си е живо назидание за критиците.
Доброто в цялата работа е, че не става дума за оная негова дивотия със златото - не искам да го мисля какво щеше да стане, ако боговете не се бяха смилили над него...
Що се отнася до другата история, тя е в контекста на нещо много по-всеобхватно, затова не искам да я принтвам тук. Ще изгуби смисъла си.
Бъди щастлив.
Но не си ли спомняш, че бъбривата тръстика каза на света тайната му...
Да, съгласна съм с теб, че най-страшното е да изгубиш любовта си. Но още по-страшно според мен е да изгубиш себе си. Това не бих искала никога да ми се случва.
Струва ми се, че презрението трудно би могло да бъде заровено в една яма - фригийската шапка само ще скрие козите уши. Презрението е форма на самоистезание - при това перфидна.
Като говоря за любов, говоря за една рядка нейна форма - любовта към себе си - погрешно наричана егоизъм. Без нея е невъзможно да обичаш и другиго.
И на мен ми е безкрайно тежко в този момент, може би се боря със същото. Но просто опитвам различни средства. И наистина е не е леко да го правиш в самота. Методология, нищо повече:))))
Е, щом усмивката не ти харесва, измисли ми ти някакво име, ще го приема.
Лека вечер.
А притчата за цар Мидас си е живо назидание за критиците.
Доброто в цялата работа е, че не става дума за оная негова дивотия със златото - не искам да го мисля какво щеше да стане, ако боговете не се бяха смилили над него...
Що се отнася до другата история, тя е в контекста на нещо много по-всеобхватно, затова не искам да я принтвам тук. Ще изгуби смисъла си.
Бъди щастлив.
Ne me e strah, ama znae li se
Ponege tuk e klub poezija si pozvolih da napisha edno stihotvorenije po tvojata tema ili prosto taka - ti me predizvika;))))
A sega ako imash tarpenije - cheti.
Дълбоките води са тайна,
Съкровищница от сълзи пролети във вековете,
Но дали от тъга или радост, само времето знае.
Дълбоките води са коварна бездна,
Дебнеща в очакване
Да се хване в изтъканата от омаломощените светила в синия полумрак фина мрежа
заблудата, че любовта може да бъде златна рибка, заточена в кристален аквариум.
Дълбините, обладани от тайфуните и ураганите на чувствата, са плашеща, но и звладяваща гледка,
решат ли да се впуснат в своя необуздан и завладяващ танц,
Самотно е тяхното ликуване сред ревящата тишина, венчана за разбушуваното безвремие.
Дълбоките води са взряно в безкрая огледало,
В което можеш да потънеш –
Без да се удавиш,
Стига да имаш доблестта да се взреш безпристрастно в своето отражение,
Макар да знаеш, че то е изрисувано от хладното безразличие
на размитите от небето и пейзажа багри.
Отражение, което винаги си смятал за познато.
Ала когато дълбините се развълнуват или се заиграят с бриза,
Онзи, комуто липсва смелост,
е по-добре да не се оглежда в повърхността им.
Рискува да види лице, което ще му се стори непознато, чуждо,
Може би защото е създадено от своеволието на водната стихия - един капризен гений.
Нейното вдъхновение е непредсказуемо, дори жестоко
и се родее с непостоянството на ветровете.
В разбуненото огледало на дълбините
Човек може би не ще зърне себе си, а:
уморена гримаса на загърбил публиката клоун,
лик на преситен от собственото си съвършенство ангел,
усмихната маска, по която се стичат мастилени, истински сълзи.
бегла скица на едно безизразно, празно лице,
посредствена скица, нахвърляна небрежно, без порив...
Възможно е точно тогава, в този нагарчащ от солените пръски миг
Дълбините да се разтворят
И да погълнат изкривеното огледало,
защото отражението е натежало като скала, превърнало се е в барелеф на миналото.
Тогава потъващата канара на огледалото образува гигантска вълна,
която отваря светъл процеп – прозорец към небесата, изтъкани от друго измерение и други елементи.
Онзи, който има куража да отвори прозореца и да погледне нагоре – изведнъж вижда себе си, вижда истинското си лице.
Той отново чувства себе си. Роден отново, хвърлен в неизвестността, чиста като непокътнат лист хартия.
Неизвестност, която може да бъде наречена вечност, може да бъде наречена и Тук и Сега.
Той се чувства се като роден от нищото, той изживява потреса, че е свободен от миналото и бъдещето.
И тогава изведнъж чува смеха на дълбоките води...
Сега трябва да си измисля име, но нямам вдъхновение. Нито римската, нито гръцката и всички останали митологии ме вдъхновяват. Хайде условно да се нарека Ефир. Все пак стихотворението е авторско.
A sega ako imash tarpenije - cheti.
Дълбоките води са тайна,
Съкровищница от сълзи пролети във вековете,
Но дали от тъга или радост, само времето знае.
Дълбоките води са коварна бездна,
Дебнеща в очакване
Да се хване в изтъканата от омаломощените светила в синия полумрак фина мрежа
заблудата, че любовта може да бъде златна рибка, заточена в кристален аквариум.
Дълбините, обладани от тайфуните и ураганите на чувствата, са плашеща, но и звладяваща гледка,
решат ли да се впуснат в своя необуздан и завладяващ танц,
Самотно е тяхното ликуване сред ревящата тишина, венчана за разбушуваното безвремие.
Дълбоките води са взряно в безкрая огледало,
В което можеш да потънеш –
Без да се удавиш,
Стига да имаш доблестта да се взреш безпристрастно в своето отражение,
Макар да знаеш, че то е изрисувано от хладното безразличие
на размитите от небето и пейзажа багри.
Отражение, което винаги си смятал за познато.
Ала когато дълбините се развълнуват или се заиграят с бриза,
Онзи, комуто липсва смелост,
е по-добре да не се оглежда в повърхността им.
Рискува да види лице, което ще му се стори непознато, чуждо,
Може би защото е създадено от своеволието на водната стихия - един капризен гений.
Нейното вдъхновение е непредсказуемо, дори жестоко
и се родее с непостоянството на ветровете.
В разбуненото огледало на дълбините
Човек може би не ще зърне себе си, а:
уморена гримаса на загърбил публиката клоун,
лик на преситен от собственото си съвършенство ангел,
усмихната маска, по която се стичат мастилени, истински сълзи.
бегла скица на едно безизразно, празно лице,
посредствена скица, нахвърляна небрежно, без порив...
Възможно е точно тогава, в този нагарчащ от солените пръски миг
Дълбините да се разтворят
И да погълнат изкривеното огледало,
защото отражението е натежало като скала, превърнало се е в барелеф на миналото.
Тогава потъващата канара на огледалото образува гигантска вълна,
която отваря светъл процеп – прозорец към небесата, изтъкани от друго измерение и други елементи.
Онзи, който има куража да отвори прозореца и да погледне нагоре – изведнъж вижда себе си, вижда истинското си лице.
Той отново чувства себе си. Роден отново, хвърлен в неизвестността, чиста като непокътнат лист хартия.
Неизвестност, която може да бъде наречена вечност, може да бъде наречена и Тук и Сега.
Той се чувства се като роден от нищото, той изживява потреса, че е свободен от миналото и бъдещето.
И тогава изведнъж чува смеха на дълбоките води...
Сега трябва да си измисля име, но нямам вдъхновение. Нито римската, нито гръцката и всички останали митологии ме вдъхновяват. Хайде условно да се нарека Ефир. Все пак стихотворението е авторско.
в отговор на :))))))))))))
#36
Отг.: Здравей, Ефир,
Искам да попитам:
А Онзи, комуто НЕ ЛИПСВА СМЕЛОСТ, какво ще види в развълнувалите се дълбини?
И за него ще се отвори ли светъл процеп - прозорец към небесата?
И всъщност той ще иска ли да бъде Роден отново, хвърлен в неизвестността?
И след всичките тези премеждия да чуе смеха на дълбоките води... Радостен ли ще бъде този смях? Или ехиден?
И защо всичката тази сложност?
Аз говорех само за това, че няма да допусна лошото да ме обсеби, че вярата и обичта ми могат да изсушат всяка сълза, и тогава твоят океан, твоите дълбини, ще бъдат суша, и там ще цъфтят цветя, напоявани от поточетата на весели смехове... защо да искам да бъда освободен от миналото - там има толкова прекрасни мигове, които дори не бих искал да се повторят, защото няма да бъде същото,
защо да искам да бъда освободен от бъдещето - вярата и обичта ми са свързани с него и се стремят към него?
Тук и сега, това е истинското. Преследването на каквото и да е преди всичко изисква ВРЕМЕ, а времето е безмилостно към всяка живинка, била цвете, била мушица...
А Онзи, комуто НЕ ЛИПСВА СМЕЛОСТ, какво ще види в развълнувалите се дълбини?
И за него ще се отвори ли светъл процеп - прозорец към небесата?
И всъщност той ще иска ли да бъде Роден отново, хвърлен в неизвестността?
И след всичките тези премеждия да чуе смеха на дълбоките води... Радостен ли ще бъде този смях? Или ехиден?
И защо всичката тази сложност?
Аз говорех само за това, че няма да допусна лошото да ме обсеби, че вярата и обичта ми могат да изсушат всяка сълза, и тогава твоят океан, твоите дълбини, ще бъдат суша, и там ще цъфтят цветя, напоявани от поточетата на весели смехове... защо да искам да бъда освободен от миналото - там има толкова прекрасни мигове, които дори не бих искал да се повторят, защото няма да бъде същото,
защо да искам да бъда освободен от бъдещето - вярата и обичта ми са свързани с него и се стремят към него?
Тук и сега, това е истинското. Преследването на каквото и да е преди всичко изисква ВРЕМЕ, а времето е безмилостно към всяка живинка, била цвете, била мушица...
Отг: Няма.
За презрението - понякога човек се изкушава да го постави в основите на
своето светоусещане, но от това със сигурност не се чувства по-добре.
Ние с нищо не превъзхождаме хората около нас, да не говорим за природата, от която
сме малка част.
Дори да не обичаш своя свят, той пак те обича и дава възможност да не го презираш.
Винаги има такива възможности.
своето светоусещане, но от това със сигурност не се чувства по-добре.
Ние с нищо не превъзхождаме хората около нас, да не говорим за природата, от която
сме малка част.
Дори да не обичаш своя свят, той пак те обича и дава възможност да не го презираш.
Винаги има такива възможности.
Отг: Отг.: Здравей, Брод
Заговорихме за много същностни неща...
Но нима трябва да пресушаваме океана, за да разцъфтят цветята?
Смехът на дълбините няма да е ехиден - той ще е изблик на радост - каква изветряла и все пак хубава дума - че ти си се измъкнал от примката на една представа за себе си, че си се върнал към себе си и си постигнал състоянието, наречено Тук и Сега.
И аз като теб не искам да влизам в клопката на миналото, а да остана и пребъда в настоящето.
Песъчинките в пясъчния часовник са частици от Тук и сега, а отминалото е нещо, което можеш да вплетеш в настоящето чрез някоя игра с думите на белия лист. Но ставащото там, на белия лидт, пак става Тук и Сега, то не е мъртво - и в мига, в който някой се докосне до него то заживява свой собствен живот - в настоящето.
Аз също като теб искам да запазя своята любов /към себе си, живота, към любовта и много други неща/ и вяра, аз те подкрепям, а не ти опонирам и не се оритвам да се правя на интересна.
Според мен човек трябва да бъде спонтанен и истински във всеки миг на съществуването си - независимо дали той е горчив или изпълнен с упование.
Встрани от темата - ти пишеш невероятна проза, спомена, че го правиш рядко. Малко ми е тъжно за това, но в тези неща страничната намеса е повече от грубиянска.
Стихотворението се получи сложно и малко объркано, защото бе написано съвсем спонтанно. То ще е на един от героите в моята притча - ще се наложи здравата да поработя над него, но ще го оставя.
Какво друго. Аз съм ти сродна душа - именно затова ти казах, че те обичам, че си ми слабост. Моля те да го приемеш извън границите на галантните закачки.
Желая ти лек ден. Пращам ти една усмивка.
Имам една малка молба към теб - понякога ми се случва да плача, изсуши една от моите сълзи, превърни я в обикновено полско цвете и я сложи до компютъра си. Защото това цвете ще е много любопитно и много щастливо, когато ти твориш.
Струва ми се, че има малко недоразумение с онова, което казваш за бъдещето, може би пропусната дума - ти 8поне така мисля/ не можеш да се освободиш от него. Може би трябва да го оставиш като поток да се влива в твоето настояще. Знаеш ли колко химери ще си подвият опашките тогава:)
Именно онзи, комуто не липсва смелост, ще види ширналото се зад светлия процеп небе.
С обич и пожелание за лек ден:))))
Ефир
Но нима трябва да пресушаваме океана, за да разцъфтят цветята?
Смехът на дълбините няма да е ехиден - той ще е изблик на радост - каква изветряла и все пак хубава дума - че ти си се измъкнал от примката на една представа за себе си, че си се върнал към себе си и си постигнал състоянието, наречено Тук и Сега.
И аз като теб не искам да влизам в клопката на миналото, а да остана и пребъда в настоящето.
Песъчинките в пясъчния часовник са частици от Тук и сега, а отминалото е нещо, което можеш да вплетеш в настоящето чрез някоя игра с думите на белия лист. Но ставащото там, на белия лидт, пак става Тук и Сега, то не е мъртво - и в мига, в който някой се докосне до него то заживява свой собствен живот - в настоящето.
Аз също като теб искам да запазя своята любов /към себе си, живота, към любовта и много други неща/ и вяра, аз те подкрепям, а не ти опонирам и не се оритвам да се правя на интересна.
Според мен човек трябва да бъде спонтанен и истински във всеки миг на съществуването си - независимо дали той е горчив или изпълнен с упование.
Встрани от темата - ти пишеш невероятна проза, спомена, че го правиш рядко. Малко ми е тъжно за това, но в тези неща страничната намеса е повече от грубиянска.
Стихотворението се получи сложно и малко объркано, защото бе написано съвсем спонтанно. То ще е на един от героите в моята притча - ще се наложи здравата да поработя над него, но ще го оставя.
Какво друго. Аз съм ти сродна душа - именно затова ти казах, че те обичам, че си ми слабост. Моля те да го приемеш извън границите на галантните закачки.
Желая ти лек ден. Пращам ти една усмивка.
Имам една малка молба към теб - понякога ми се случва да плача, изсуши една от моите сълзи, превърни я в обикновено полско цвете и я сложи до компютъра си. Защото това цвете ще е много любопитно и много щастливо, когато ти твориш.
Струва ми се, че има малко недоразумение с онова, което казваш за бъдещето, може би пропусната дума - ти 8поне така мисля/ не можеш да се освободиш от него. Може би трябва да го оставиш като поток да се влива в твоето настояще. Знаеш ли колко химери ще си подвият опашките тогава:)
Именно онзи, комуто не липсва смелост, ще види ширналото се зад светлия процеп небе.
С обич и пожелание за лек ден:))))
Ефир
Отг: Отг.: Ефир,
Разбрах те.
Подведе ме пламенното ти чувство.
Всъщност, говорили сме за едно и също. Тук и сега, за мен са неизменно свързани с бъдещето, мисълта за него придружава всеки мой стремеж, независимо към какво. До толкова, че понякога ме обвиняват, че бързам и искам да получа всичко в този момент. А аз просто искам да се движа насреща му, на бъдещето, само толкова. Не да го чакам да дойде. Такава ми е натурата. И всичко това е в съгласие с мнението ти по спонтанност на характера.
За сродните души. Беше необходимо това уточнение, защото започнах да се тревожа, откъде започна да струи онова чувство, колчем видя думите ти в темата...
Шегувам се, но само до тук. Всъщност приемам усещането ти по правилния начин и го споделям.
Благодаря ти за мнението относно малкото ми опити да пиша проза, имах нужда от това. Признавам, че не се чувствувах уверен в това, макар че аз си ги харесвам. Ще ми посочиш ли кое произведение ти е харесалко? /печатна грешка, но толкова ми хареса, че я оставям,:-) / Имам доста нахвърляни неща, и все отлагам да се върна към тях...
А цветето вече е факт, и една твоя сълза вече я няма... Бих искал да мога да изсуша толкова сълзи, че по клавишите да се събарят цвят подир цвят, и аз да ги подреждам и те пак да падат....
Ще чакам с нетърпение притчата, ще ми я пратиш, нали?
Сега ти благодаря за топлите думи, на теб весела вечер, Ефир,:-)
брод
Подведе ме пламенното ти чувство.
Всъщност, говорили сме за едно и също. Тук и сега, за мен са неизменно свързани с бъдещето, мисълта за него придружава всеки мой стремеж, независимо към какво. До толкова, че понякога ме обвиняват, че бързам и искам да получа всичко в този момент. А аз просто искам да се движа насреща му, на бъдещето, само толкова. Не да го чакам да дойде. Такава ми е натурата. И всичко това е в съгласие с мнението ти по спонтанност на характера.
За сродните души. Беше необходимо това уточнение, защото започнах да се тревожа, откъде започна да струи онова чувство, колчем видя думите ти в темата...
Шегувам се, но само до тук. Всъщност приемам усещането ти по правилния начин и го споделям.
Благодаря ти за мнението относно малкото ми опити да пиша проза, имах нужда от това. Признавам, че не се чувствувах уверен в това, макар че аз си ги харесвам. Ще ми посочиш ли кое произведение ти е харесалко? /печатна грешка, но толкова ми хареса, че я оставям,:-) / Имам доста нахвърляни неща, и все отлагам да се върна към тях...
А цветето вече е факт, и една твоя сълза вече я няма... Бих искал да мога да изсуша толкова сълзи, че по клавишите да се събарят цвят подир цвят, и аз да ги подреждам и те пак да падат....
Ще чакам с нетърпение притчата, ще ми я пратиш, нали?
Сега ти благодаря за топлите думи, на теб весела вечер, Ефир,:-)
брод