До Иван Иванов

"Някои изискват да вярваме, че цитиране на допадащ им текст има нещо общо с посочване на факти." Като например от правителствената програма - 2001! "Един нахален комунистически пропагандист (колкото и да се опитва да звучи по-новому), се впуска в мухлясала шаблонна пропаганда от средата на 60-те години, по която емигрантите различаваха кой в посолствата идваше направо от “органите“. И пише цяла тема посветена и с нападки към “(Г)-н Иванов, който нямах желание да обсъждам“ Айде, айде тая песен сме я слушали другаря ... пуснете нова, молим ви са. Някои са родени в България (която нямаше и сянка на “народна“), някои са отгледани от прилични родители, а не от “НРБ“, някои са били като деца това, в което са ги фабрикували без да ги питат, някои са били след детството по своя воля и кураж това, което хич не се е нравило на комунистическите собственици на “НРБ“, някои никога, за разлика от други не са пяли комунистически песнички, някои никога, за разлика от деца и внуци на “активни борци против фашизма“, не са “получавали“ нищо и не им е “осигурявано“ нищо - всичко са си отработвали и осигурявали самички." Вие още малко и десидент ще се изкарете бе Иване.Кой е тоя Иван Иванов за когото никой в България не е чувал?! Та той пирувал по време на чума, деца, не знаехте ли това?! Тази приказка и за "лека нощ" не става ... "Щом сметнеш, че нещо ти е от “жинненоважно значение“ - грабиш го от отработилите го с пот законни собственици!" С пот ли? С чия пот? С тази на сиромасите. Или може би без пот, но със пушка.Ай, сиктер от тука! "Не стигнат ли мандрите - заграбваш и държавата!" Както напрви Костов.Бравос господинчо, бравос! "Господинът не плюе по държавата България (щеше да се види поне веднаж след две години дописки тук)." ;-))))) Поредната лъжа. "Господинът плюе аргументирано, прилично и ... с огромно удоволствие по пропадналия комунизъм в България и ... по презимували нахални непоправими евтинохитровати комунисти." Господинът си вярва, че плюе аргументирано, но на широката аудитория тук от две години й е ясно, що за аргументи използва шведския "демократ", "антикомунист" и "костовист" Ееееех, колко мъка има по света .... Момчил

не постигнаха в Мюнхен, например!!! Такава каквато се случва веднъж в цял век, и такава каквато прави един човек световна личност!!! Такава каквато не спаси само живота на Димитров, а спаси и други два!!! Съжалявам Венко, че и ти си един от хората, които поради късогледство и тъпота не признават, а и не се гордеят с един истински герой от онова жестоко време в Германия (жестко за комунисти и евреи).

И през това време А. Югов , Ц. Драгойчева и др. са в затвора защо тях не са ги набучили наколове. Не към неуважение към убитите но примерите дадени са отикива неизвестни места та човек си задава въпрос каква са наистена случайте, или са болшевишко дяло като глада в СССР прес 20 години и като спрялата червена армия пред Варшава.

Не стига, че не си българин, ами и си ми окраднал ника.

която да оправдава арест на едно дете или разстрела на когото и да е. Аз съм убеден противник на смъртното наказание и на наказанията за деца. Това обаче пак казвам не оправдава тези, които занимавайки се с бандитизъм са използвали децата за ятаци, куриери или прикритие. Зад въпросът ти за Митко Палаусов прозира твърдението, че в България по това време е имало само партизани и "изброените офицери". Така ли виждаш нещата? Според мене е трябвало поне малко да се замислят за съдбата на детето си и сигурен съм щели са да намерят решение. Но са проявили абсолютна безотговорност. Да не би всички родители (с изключение на "изброените офицери") по това време да са били бандити и за децата да е нямало друг избор? Ама е трябвало малко ум и отговорност. А те не са я проявили. Това е вината им спрямо собственото им дете. Спрямо другите е че са били разбойници.

Абе - няма да се разберем. Затова ти дадох линковете по-горе, които ти така и не прочете. Явно хората за теб са разбоиници и това, че светът не мисли така не може да промени мнението ти. За Митко Палаузов - не искам да споря - не си спомням никакви подробностти по случая. Може и родителите му да са били безотговорни. Тук си говорехме за арестувани в къщите им деца и разстреляни без присъда. Чао

е трудно да се разберем. Ти дори не помниш какво си правил, какво си писал и на кого. Не знам от годините ли е или до възможности. Линковете даде на Ник, а мене за това, че ти отговорих на тъпия въпрос за атомните бомби (казвали са ми да не се разправям с хора, задаващи тъпи въпроси, ама пуста вяра в човека) прати във Великотърновската библиотека да чета "Деца-герои". После без да ме познаваш, заяви с нетърпящ възражения тон, че не съм прочел енциклопедия "Британика" и библиотеката на американския конгрес. Защото ти си ги чел разбира се от край до край. И след още един куп опити да изопачаваш казаното от мене стигна до заключението, че не можем да се разберем. И за първи път се оказа прав. А накрая си призна, че си говорил колкото да не заспиш, защото се оказа, че не си чел книгите, които препоръчваш на другите, Затова и нищо не знаеш за М. Палаузов както сам си признаваш. И държиш да говорим само "за арестувани в къщите им деца и разстреляни без присъда". За тях сигурно всичко знаеш. А ако са арестувани на двора? Или в училище? Или ако въобще не са арестувани? Какво значение има къде са арестувани? Чао

Да се опитаме да ги изясним. “изявления, които говорят за нежелание да се приемат исторически факти“ - Трудно за изясняване - липсва конкретност. “Виждат също пълната липса на поне една осъдителна дума за извършените действителни престъпления. А това ми говори, че може би демократичните навици не са съвсем изградени, понятията за морал - твърде разтегливи, а стандартите - двойни.“ Нещата според мен не се нуждаят от много изясняване. Един господин цитира учебник, в който са налице твърдения, непотвърдени с никакви конкретни факти и източници. В този учебник не се изнасят никакви конкретни престъпления, за които читателят би могъл да потърси евентуални пряки и конкретни данни. Казва се “извършени са убийства“ (без посочване на основанията за такова твърдение). Такова голословно “казване“ не дава за мен основание да осъдя “казаното“. Аз осъждам не голословно общо “казване“ за престъпления, а конкретни престъпление, ако те се окажат не отделни случаи, а множество и извършени по нареждане на управляващи, тогава осъждам и управляващите. Да осъждам “за всеки случай“ изрично принципни неща, които в моята действителност от четвърт век, са осъдителни “по условие“ и хора, “осъждайки“ ги без повод, могат само да предизвикват учудване, аз съм отвикнал. Няма приличен човек в Швеция, неосъждащ извънсъдебни разправи, и аз, мога да уверя съмняващите се, се считам сам за такъв и смея да твърдя, че съм и считан за такъв. Така, че какво “говори“ така категорично убедително (или не говори), че “демократичните навици не са съвсем изградени, понятията за морал - твърде разтегливи, а стандартите - двойни“, не е моя, а нечия друга задача да се изяснява по-нататък самостоятелно. Друга “неяснота“: "“Съпротива“ срещу какво? “Съпротива“ срещу кого?" (въпроси, отричащи наличието на съпротива в България) и малко по-долу "По време на война разбира се, че противници подпомагат терористи дори и “от кол и въже“ на територията на противника, действащи срещу този им противник." (Т.е. - потвърждаване на наличието на такава. Иначе защо западните съюзници да подкрепят някого)“ Някои преповтарят точно въпроса на един друг господин, въпрос, който аз сметнах за твърде излишен за отговаряне. Те ще трябва отново да препрочетат малко повече от избраното за цитиране за да си изяснят сами, че третираният въпрос не е, че в България не е имало нещо, което да не може да се нарече от комунистическите му извършители “съпротива“, а кога възникна такава “съпротива“ (когато тя стана нужна на чужда страна и бе поръчана на марионетките от нея), срещу какво бе насочена тази “съпротива“ (срещу политиката на собственото демократичноизбрано законно правителство) и срещу кого бе насочена тази “съпротива“ (срещу собственото демократичноизбрано законно правителство). “Съпротива“ е и “съпротивата“ срещу законната собственост на мандрите и спестяванията на други хора в банките, срещу събирането на данъци и наличието на регистри на населението (осъществявана от разбойниците чрез изгаряне на архивите в “освободените“ за някой и друг час малки селца). Така че противоречие няма. Наличието на престъпна, поръчана от чужда държава, продажна и разбойническа “съпротива“ е ясно твърдяно от мен и ... точно това мое твърдение е основанието на един господин да открие настоящата тема. Иван Иванов, Упсала, Швеция

Не знам с какво съм предизвикал такъв тон, обаче това което казваш въобще не отговаря на истината. Това за атомната бомба е просто виц. Може и да е тъп, но не е мой. И не беше казан на теб! Така, че ти се навря сам да даваш "умни" отговори на тъпи вицове. След това започна да нястояваш да ти дам заглавие на книга. Доста настоятелно при това - ето тук: и тук: Линковете наистина ги дадох на Ник. Обаче не знам защо ти реши да отговориш - ето тук: Заради, което аз констатирах, че изобщо не си чел това, на което отговаряш. След което ти, без изобщо да ме познаваш намекна, че вече не чета - ето тук: А къде аз съм се опитал да изопачавам казаното от теб. Книгите, които препоръчвам съм ги чел. Това, че не си спомням за един конкретен случаи не значи, че говоря колкото да не заспя. Ти като те гледам познаваш само един случай и се държиш за него като удавник за сламка. А за това, че не можем да се разбрем и кой изопачава казаното говори красноречиво последния ти постинг. "Не знам от годините ли е или до възможности" Чао.

Аз казвам съвсем ясно: ". Линковете даде на Ник, а мене". На което ти отговаряш:"това което казваш въобще не отговаря на истината" и само няколко реда по-долу: "Линковете наистина ги дадох на Ник". Е? На едно място казваш: "А аз чета много книги. И най-разнообразни. И си спомням какво пише в тях." а малко по-късно: "Това, че не си спомням за един конкретен случаи не значи, че говоря колкото да не заспя. Ти като те гледам познаваш само един случай и се държиш за него като удавник за сламка." Подобни противоречия имах предвид като казах "Ти дори не помниш какво си правил, какво си писал и на кого. Не знам от годините ли е или до възможности."

Ако потърсиш - ще намериш, че в някой постинг съм казал "Да", а в друг "Не". Което си е формално противоречие, макар, че става въпрос за две различни неща. Както и в случая с линковете. Случая с Митко Палаузов - наистина не помня подробности за книга, която съм чел преди повече от 20 години. И затова не съм спорил по неговия случай. А и въпроса на Лъчо беше: "2/ Бихте ли ми посочили няколко населени места, където да са излагани трупове? Имам предвид място, дата, име на убития?". Със сигурност тези неща ги пише в книгата, която посочих. Що се отнася до годините моите са по-малко от твоите. Доста по-малко, макар, че като абсолютна стойност не са малко :-). Трудно ще ти е да оцениш моите възможностти. Едва ли ще имаме възможности да работим заедно. А и подозирам, че сме в различни области, освен ако разбираш и нещо от софтуер освен от кабелна телевизия.

"...Казва се “извършени са убийства“ (без посочване на основанията за такова твърдение). Такова голословно “казване“ не дава за мен основание да осъдя “казаното“. Аз осъждам не голословно общо “казване“ за престъпления, а конкретни престъпление ..." Не че нямаше и конкретни "казвания", ама те май не са така подходящи за слагане на клеймо и, изобщо, неудобни като тема за някои хора. Пустите му недовиждащи очи виждат още как един господин, който иначе заклеймява "голословното общо казване" пише "...Още от Москва урежда “народен съд“, избиване без съд десетки хиляди ..." Това на пръв поглед е също такова "голословно казване" като цитатът от учебника, но това е само на пръв поглед. То е нещо по-различно и по-достоверно. Вероятно, защото го е казал не кой да е, а въпросният господин и защото се отнася за други хора. И той вероятно не следва да бъде питан: Кой? Къде? Кога? Кого? Защо? А какви са Ви източниците? А може ли да им се вярва? А това не е ли пропаганда? Извод: въпросът с разтегливия морал и двойните стандарти може да се счита за разрешен (за кой ли път вече :))

не ставаше дума за"Да" в един постинг и "Не" в друг, а за противоречащи си твърдения в един и същи постинг. А на въпроса на Лъчо за населени места ти отговори с въпрос за атомните бомби, който нарече виц и после се дистанцира от него. Книгата посочи на мене след като на най-напред ме прати във Великотърновската библиотека да рзбера какво си чел преди 20 г. И макар, че не помниш какво пише в книгата, която си чел едно време си сигурен, че пише каквото трябва. А това за годините беше едната част от мое предположение. И не съм имал пред вид професионалните ти възможности, а възможностите ти да преоцениш внушенията на книги, които си чел преди 20 г. и чието съсържание вече си забравил.

не го знаеш този виц за жертвите на атомните бомбардировки?

Още във втория постинг след като ти казах заглавието казах: "като се махне идеологията остават конкретните случаи". Тук: А след като ти отговори сериозно на вица - аз продължих да говоря по темата, поставена от Лъчо. От къде да знам, че не можеш да направиш връзка между едното и другото? А противоречащи твърдения в мои постинги няма. Всичко, което си цитирал е извадено от контекста и е твоя интерпретация. Например: "И макар, че не помниш какво пише в книгата, която си чел едно време си сигурен, че пише каквото трябва." Аз казах, че не помня детайли по случая Митко Палаузов" . Не съм казал, че не помня какво пише в книгата. А какво да кажа за опитите да ми припишеш неща, които не съм казал? Например тук: или тук след което казваш "Да, ти не си казал" - тук . Това не са ли противоречия? Знам, че можем да продължим така до безкрайност. Затова спирам.

наистина не се сетих за съдържанието на вица, макар че Наблюдател каза, че ставало дума за някакъв виц. Сега като се замисля, май става дума за вица, дето когато един професор искал да скъса студент го попитал за стогодишната война и след като студентът казал каквото знаел, включително че по нейно време били дадени много жертви, професорът казал "Поименно колега, поименно". Ако става дума за този виц, тогава наистина не се сетих. Може би защото той беше така интерпретиран. Все пак за датата и мястото на атомните бомбандировки, се знае достатъчно. Японците имат имената и на всички загинали както пряко по времето на бомбандировките, така и от последствията от тях. И са ги изписали на мемориални стени. Не са написали: "На японския народ напук на американския народ" (това по повод един друг спор, но да не почвам пак). За убитите в периода 1941- 1944, а и след това също се знаят доста неща. Кой е убит, защо, къде, кога, при какви обстоятелства в много случаи от кого (както и тук се спомена за ястребинчетата или за първия партизанин Козарев). Така, че наистина тогава не можах да свържа вица със въпроса на Лъчо. А след като отговорих на вица (даден според мене не на място в отговор на сериозен въпрос), получих упреци, че съм му отговорил сериозно. Както и да е. С Наблюдател наистина стигнахме до заключението, че няма да се разберем още преди няколко постинга и трябваще да спрем още тогава. Сега и аз ще направя като него и ще спра.