Пропадам...

Не се поддавай на отчаянието. Наистина това, което се е случило, е най-добрият вариант за тебе и детето. Дори на моменти да ти се струва, че не е така.
Колкото до името - нека детето да носи твоето име. Този т.нар. баща не заслужава дори да вижда детето ти, камо ли пък да му продължаваш името. А и как ли би се чувствала дъщеря ти, ако носи фамилията на някой, който пръста си не е мръднал за нея или когото дори не познава. Остави ги тия остарели работи. Аз бих се радвала децата ми да носят моето име. Защо винаги сами се поставяме на второ място - какво й е на твоята фамилия? Поне ти гарантирам, че и в детската градина, и в училището не само твоето дете ще носи името на майка си. А баща, който не се грижи за детето си, не е никакъв баща и не си заслужава изобщо да го мислиш.

Стига плака! Какво й е на твоята фамилия? Моята завършва на ски. Когато ме питаха едни германци защо ми е такава фамилията, а не традиционната, завършваща на ов и ев, отговарях, че сме благородници. Нямам представа кога фон се е заместило от наставката ски, но ефектът беше налице. Как пък да не взема да се травмирам, че ще си умра с бащината фамилия. Ако много държиш детето ти да носи фамилното име на онзи дечко, нищо не те спира да го осъдиш. Това едва ли ще промени с нещо настоящото статукво и едва ли ще станеш по-щастлива, но пък и нищо не ти речи да сложиш някакакъв ред. Хвърляй си шапката и се радвай, че сте живи и здрави с малката, че не знаеш какви случаи има.

Сори, че не се придържам към темата, но бих искала да споделя едно мнение.
Под писанията ти следим как расте куклата ти. Да ти е жива и здрава. Но някак ми направи впечатление това, че мъничето е на шест месеца. Та се присетих нещо. На мен тогава някъде взеха да ми свършват силите Не знам как съм го запомнила, но дивчо беше на половин година когато изведнъж се почувствах изпразнена от съдържание. Нямах повече сили да будувам по нощите, да гледам бебе, да се опитвам да съм добра съпруга. И всичко това при положение, че дори не работех. Какво ти е на теб, бедна ми е фантазията явно. Но пък аз нямам интерент, нямаше кой да ми каже, да ми подаде ръка тогава.
Не знам какво можеш да направиш за да си помогнеш, просто искам да ти кажа, че много е вероятно не само срещата да е довела до това ти състояние. Аз вече гледам много по-сериозно на понятието "Следродилна депресия". И имай предвид, че може да те връхлети и доста след раждането. Дано ти се размине леко, но не подценявай опасността.
Ако някога ти се прииска да поговориш, надявам се да мога да помогна. Не си струва всичко това което преживяваш, но няма как с магическа пръчка да го премахнеш. И въпреки, че май си ми кака, ще си позволя да ти дам един съвет, дано не се сърдиш. Това "Ако бях красива ...." не си го и помисляй. Вярно, че много празни приказки са казани и изписани на тема вътрешна красота и т.н., но си помисли. Ако имаше .../ти избери какво да сложиш тук/ нима това би те променило, като човек, характер, действия спрямо близките, познатите? Аз съм си задавала този въпрос преди няколко години и установих, че ако един мъж не би ме харесал каквато съм, но би си паднал по мен заради по-малък задник / по-големи ... красиви очи/ по-дълги крака и т.н. и т.н. ... ами честно казано, аз не бих искала да съм с такъв човек. Това първо, а второ що за същество бих била аз ако единственото което мога да предложа са крака, задник и цици? Бляк, отврат. Та така, такива ми ти мисли ми се замотаха докато те четях днес. Мога само да се надявам нещо да е прозвучало смислено. Просто ми е болно, че ти се случва това. Защото просто не е честно, мамка му. Ама то кое ли е честно, а? Що ни учеха така като малки, че трябва да е честно?

Ох, спирам, щото се увлякох. Прегръщам те и да знаеш, че не си сама. Имаш приятели, дори да не сме се виждали никога. Просто ни има.

Целувки на двете ви!

Бързам бавно, ама искам и да стигна

Днес поработих здраво, и все си мислех колко е прекрасен Живота! И само чаках да се прибера, да видя дребчето. А, за фамилията - не страдам толкова, но, децата са много жестоки, знам ли какво ще преживее... Но пък и, има толкова време, пък и Живота става толкова отворен и динамичен, че със сигурност ще има други фактори, които да бъдат по-важни от това майчино или бащино име носи дребосъчето ми. Истината е, че сигурно обичах този човек, и това ме кара да зациклям. Защо съм го обичала е друг въпрос... Но, дотук изказаните мнения са ми достатъчни за да съставя относително стабилен извод, и наистина да не сглупя да допускам до мен и нея човек, който не е добър най-вече за себе си. Благодаря ти за търпението, и ти желая само хубави емоции. А, наистина, да си жив и здрав е най-важното. Да ме прощават от "Загорка" Един ден, както каза една приятелка на купона миналата година, когато трябваше да ми е сватбата, след една година всичко ще се е наредило, по един или друг начин! Успехи!

Би било много удобно, да бъде както винаги е свикнал - той да няма пари, аз да се оправям... или поне, да няма пари за мен! И, все пак, става въпрос за МОЕТО дете! Права си, не виждам смисъл да се тормозя повече... Е, не знам как ще застана зад решението си, че ми е трудно да скръцна със зъби на тази жена, която все пак, директно нищо лошо не ми е направило. Лошото е, че косвено вината е и нейна, защото сина й няма никакви морални устои. А най-голямата вина е моя, че не можах да разбера всичко това, и да елиминирам този човек от себе си.. Но, тогава пък нямаше да я има Ането... Аз пак щях да карам по старому - работа до 7, работа до 9, работа до 10, чат пат по някой купон със някой от безбройните ми "приятели"... и всеки ден като предишния, ама още по-гаден... и безсмислен.. Просто, понякога човек си мисли, че на него няма да му се случи това, дето го гледа по филмите... Но, Живота, Хей, затова е хубав, защото е шарен и непредвидим. Може пък още утре да се влюбя безумно и да дишам отново със отворени гърди... Макар,и да не го вярвам! Но, човек докато диша се надява, нали? Е, достатъчно много хора ми споделиха тяхната гледна точка, и аз наистина мисля, че не трябва повече да допускам този човек и цялата случка да ме измъчват. Трябва да се стегна и да не мисля за това! Все някога наистина ще престана. Благодаря ти за отделеното време, и изказаното мнение. Ще ти пиша пак!

Обаче, макар, че Вселената се движи с математически принципи, в Живота математиката е нещо, което рядко ползваме. Е, не непременно и аз, защото съм счетоводител, та няма как, но по принцип човек не може да изчислява отношенията. Или поне, аз не бях чувала, че може. Иначе, пак ти казвам - прав си. Що се отнася до приятелите, нали знаеш, всеки си има достатъчно грижи, за да обръща внимание на моите. Те до един са на мнение, че този човек е боклук, парцал, гнусен долен изрод и други прекрасни определения и окачествявания, аз не трябва да страдам, и т.н. И, някак си, изведнъж ме забравиха, оставиха да преживявам, ако мога. Пък и, аз не съм човек, който да търси приятелите си - ако се обадят, общуваме, като не се обаждат - не звъня... Все си мисля, понеже повечето са по двойки, че понеже съм сама, се натрапвам... Пък и, аз се чувствам глупаво - две двойки и аз, в ролята на светилника... Но, и за това си прав - трябва да досадя на някой приятел, вместо все на вас, и да си излея за пореден път болката... А, бащиното име явно е нещо, което или го имаш, или не... Благодаря ти за вниманието!

Всички други са единодушни, че трябва да държа този човек далеч от двете ни, пък за бащино име - и дума да не се издумва. А че хората са зли и лоши си абсолютно права - това го знам от личен сблъсък, особено пък децата... Аз и за това толкова страдам - моя баща работеше далеч от нас, и си спомням много ясно, как един ден го видях от прозореца - бях втори клас - и изтърчах по стълбите, хванах го за ръка, и когато минахме покрай децата, с гордост казах "Ето, това е баща ми!!!". Аз и на този човек му бях казала, че експерименти с детето ми не искам, защото много съм страдала, а той ми каза, че понеже и той не е имал баща, на МОЕТО дете такъв няма да му липсва! Е, вече се потретвам, но вината си е моя - трябваше да забравя за него, и да не му давам повод да се подиграва с мен, и да ме кара да мечтая неща, които не може да се сбъднат. Но, има хора, които могат да обещаят това, което никой не е в състояние да изпълни, уви! А, що се отнася до психиката, Лира, уверявам те, минавала съм много изпитания, това просто ми идва повече, защото се повтаря непрекъснато, първо, и защото не касае само мен, второ. Мисля, че трябва да взема едно решение един път за винаги, да го приема и да престана да се люшкам от крайност в крайност. Или поне до този извод стигнах, след като прочетох мненията на всички вас. Ще споделя в мойта тема, когато всичко приключи по един или друг начин. Благодаря ти за мнението и времето, което си отделила за мен.

но, може би, по някакъв начин ми е мъчно за него, да! Мъчно ми е, защото си правех планове! Мъчно ми е, защото виждах един друг Живот. Мъчно ми е, защото си мислех, че повече никога няма да ми се наложи да ходя по срещи! Мъчно ми е, защото си мислех, че съм по-силна, отколкото се оказа, че съм. Но си права, че трябва да престана, да излезна от главата си и просто да си живея живота. Защото мъничето расте със всеки изминат ден, и може да пропусна някое косъмче, което е пораснало, докато аз се тръшкам за несъществуващи неща. Права си. И се старая да присъствам тук и сега, когато тя има нужда от мен... Аз и вече не страдам толкова често, надявам се, скоро да ми мине... А за бащинството, след като видях какво сте писали почти всички, вече съм убедена, че съм била права, когато реших да не го търся изобщо, щом разбрах, че съм бременна... Но, минало, както и да е! Ще ми мине, съжалявам, че се вайкам публично, но ми беше мъчно, и се чувствах като в капан... Благодаря ти за мнението, което ми даде.

Само ако можех да се откъсна и да помисля... А, що се отнася до бъдещи ранявания - ще се опитам да не ги допускам. В момента се навивам, и взимам решение - този човек и без друго се страхува ужасно от мен, не знам защо, така, че предполагам, като му кажа да не се обажда повече, няма да го чуя. той по принцип това чака... А за реването - е, много поревах... И защо? Защото съм много глупава, това е единствения ми отговор, който е що - годе смислен. Що се отнася до подходящ съветник - когато опира до въпроси за душата, всеки е подходящ, или поне не би могло да има мерител, това е материя, която още никой не е измерил. Ти също си понесла много болки, доколкото чета твоите постинги и мнения, пък и си жив човек, със палитрата на своите чувства, и е нормално да имаш мнение. и то ми се струва също правилно, и ти благодаря за него. И за куража, и аз ти стискам палци да решиш въпросите, които теб не те оставят да спиш спокойно!

сигурно защото се надявам да получа такова мнение. Аз, за себе си, мисля същото, но страдам заради пикличка, но пък, както вече ми казаха, аз не мога да знам отсега какво ще се случи , и кое е най-доброто за нея. Иначе, наистина, баща не се става по документи... А, че трябва да се стегна - така е... пък и, моето име е рядко срещано, и при това е доста интересна фамилия, така, че не страдам, че ще я носи. Благодаря ти за мнението, имам една приятелка, която преди време се изрази точно като теб "Ти си в най-добрия вариант, но просто още не разбираш, че това е така". Усещам че е така със сърцето си, но като не мога да си резна тая глава, какво да направя? Ще дишам, ще престана да ровя, и най - вече - ще елиминирам този човек веднъж за винаги, без повече скрупули. Исках да чуя какво ще ми кажат хора, които са минали през това, които имат деца, и все пак преживяват със тях досега им със обществото. Но, явно наистина аз имам някаква горе-долу правилна представа за това, което трябва да направя. Просто трябва да стисна зъби и да бъда твърда. И ще стане това,което трябваше да направя още от самото начало - да спра да се тормозя. А на теб ти желая много успехи и спокойни дни! О, и много цветчета

Само че, аз си искарах следродилна депресия след раждането до 3,5 месеца на дребчето. О, благодаря ти за целувките и пожеланията. Та, като ни изписаха от родилния дом, и седнах да работя на петия ден със сцепен корем, мислех, че това беше раждането! Болеше ме, като седях, но не се чувствах никак... е, след това плачех денонощно... цялото ми тяло се тресеше... детето с колики, ревеше денонощно, аз работех, кърмех, приключвах годината, и плачех с нея, без нея, във банята, извън нея... беше КОШМАРНО!!!Тогава открих този клуб, и плаках и тук.. неведнъж, при това... и си мислех, че вече съм добре... те не се появяваха, аз не се обаждах, Живота си течеше... и изведнъж - това... дойде ми като гръм от ясно небе. Що се отнася до красотата - това е тема, която специално при мен е сложна за обсъждане - аз никога не съм имала самочувствие, и не съм се харесвала... Точно бях започнала да се харесвам, и ... забременях и мина годината... И щом сега си магистър, значи съм ти кака. Но, мъдрите не винаги са стари, и обратното! Важно е кой как преживява битието, какво осмисля и как го осмисля... За един човек една година е 365 дни, за друг - низ от събития, и опит, и изводи... Ние сме различни. И, дано не ме споходи пак следродилна депресия, че няма да издържа... А, работата е нещо, което за мен е важно, положих много усилия да стигна до тук, където съм сега, и не бих могла да си позволя лукса да се отпусна и да загубя позициите си. Колкото и скромни да са те. Сигурно защото съм проклет Козирог, амбицията не ми дава миг почивка! И, за да не останеш с убеждението, че съм чак пък страшен крокодил, мога да те уверя, че не изглеждам съвсем ужасно Но! Външността е от значение дотолкова, доколкото ангажира вниманието на околните. Ако им се налага да те молят да бъдеш прекрасна, и да мълчиш, няма голяма полза от нея. Така, че разбирам и споделям напълно твоето мнение. А, даже стигнах дотам, понеже съм висока, пък нестаналия ми съпруг нямаше 1,80, да се комплексирам, че съм мнооого висока, купувах си ниски обувки, и все завиждах на дребните момичета... абе, лудост някаква... а за това, че не е честно, вече не си мисля... свикнах с идеята, че това е нещо, което, както каза и ти, са ни учили в училище, за да не ни обясняват защо всички трябва да носим униформи. Благодаря ти за приятелски протегнатата ръка... И за прегръдката. Прегръщам те и аз. И ти благодаря за емпатията

Честно ти казвам, не за да те успокоявам, а защото наистина го мисля! Няма нищо по-хубаво от това всичко да ти предстои. Да не си срещнала Любимия още, а той да е някъде в бъдещето ти. Да ходиш по срещи. Да имаш вълненията на младо момиче всеки път, когато ти звънне или ти прати СМС. Господи! Колко е весело да се гласиш за някой, който тепърва ще опознаеш! Колко умопомрачаващ е първия секс, с някой, който харесваш! Абе какво да ти кажа - не си мисли, че всички, на които на пръв поглед всичко им е наред са щастливи. Повечето семейни са отегчени, потънали в скука и рутина. И колкото и да странно да ти звучи, много от тях ти завиждат. Защото всичко е пред теб!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Благорадя ти. Желая ти кураж и щастливи усмивки - твоята и на детето. И съм сигурна, че скоро наистина ще се усмихваш щастливо и нищо няма да ти тежи на душата. Та ти имаш най-важното - едно малко съкровище, имаш възможност да си го гледаш, е, може и още нещо да си поиска човек от живота, но не е казано, че трябва да го получи днес или вчера, нали . Не се тормози за хора които не го заслужават, и за остарели разбирания, които вече нямат никакво място, или почти никакво в съвременното общество. Сама казваш, че името ти е хубаво, нека детето ти да го носи. Един ден тя ще се гордее с това, ще видиш. По повод на твоя случай се сетих за едни мои познати. Самотна майка, но бащата признал дъщерята и тя носеше неговото име и фамилия. На човек, когото е виждала два-три пъти през живота си!?! На човек, който никога не е бил до нея. Тежеше й това име, все едно носеше някакъв чужд кръст, с който изплащаше несторени от нея грехове. И го смени накрая. А то е и обидно да се представяш по име, което нищо не ти говори.
Имам и едни други познати - живеят заедно, радват се и двамата на детето, но то носи името на майка си - просто когато се роди, бащата си беше изгубил всичките документи, а пък то с честна дума и без лична карта не ставало. Ами така си и остана детето, но си има един изключително всеотдаен и грижовен татко. А майката има до себе си истински мъж, дето не гледа само формата, а е опора и рамо.
Та ти не го мисли онзи човек, дето ти е направил най-хубавия подарък. Той сам си е избрал да бъде никой в живота ви. И най-добре е да не признава детето - нали не искаш при всяко излизане в чужбина да търсиш под дърво и камък някой, дето не си го виждала и чувала от години и си му изгубила дирите. Живейте си вие двете вашия живот, и ако ще имате до себе си някой ден още някого, той трябва наистина да го заслужава.

Не чепкай, че ке пукнеш!!! (надпис на ел. табло)

"А, даже стигнах дотам, понеже съм висока, пък нестаналия ми съпруг нямаше 1,80, да се комплексирам, че съм мнооого висока, купувах си ниски обувки, и все завиждах на дребните момичета... "
- много четох и нищо не разбрах, но това ми направи най-голямо впечатление...., как може да искаш да си "пинчър'.Знаеш ли колко трудно се намират "расови", високи жени, щото нацията взе да се изражда - все ниски и късокраки жени / порода - Дакел /- аман!Радвай се, че имаш бедър до сливиците и да не ти пука на пуканката....Много щерки да имаш и все такива"расови" - успех.

"Живей съвременно, ако не можеш да отложиш това за друга епоха..."

Извинявай че се включвам със закъснение.
Знам какво е, и аз си гледах детето сама две години и половина, но колкото и да ги обичаме бебчовците, има моменти в които ни идват в повече - тогава е много важно за 2 часа поне да се намери един човечец добър и на който да имаш вяра - за да мръднеш някъде встрани - независимо къде - кино ли ще е, фитнес ли ще е - огледай се за баба, леля, приятелка вярна - повярвай ми - няма да ти откажат, това е най-страхотната помощ за една майка, която е нон-стоп 24 часа с бебето си. И ще се почувстваш различно, наистина....
Още вредни мисли виждам - няма да ти помогне с нищо това ужасно натрапчиво самообвинение - що не прецених нещата /човека/, що така си обърках живота...... повярвай ми :))
Помисли пак от друг ъгъл: Ти имаш най-безценния дар в човешкия живот - едно дете - твоето слънчице :))) дори само заради това си е заслужавало:))) Ще ти се отворят пътища, повярвай ми...... няма да останеш в сегашното положение.....
НАЙ ВАЖНОТО СЕГА Е ДА СИ ПРОСТИШ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖИШ НАПРЕД !!!
ПОМИСЛИ ЛОГИЧНО - с какво си помагаш с тези унищожителни самообвинения.
Ние не сме съвършени, човеците - и правим грешки, ВАЖНОТО Е ДА СЕ НАУЧИМ ДА СИ ПРОЩАВАМЕ. както и важното Е ДА СЕ НАУЧИМ ДА СЕ ХАРЕСВАМЕ, защото само тогава МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИМ НАПРЕД И НАГОРЕ!
Пробвай с елементарен автотренинг /не съм сигурна дали е от Норбеков, но върши работа - значи когато тръгнеш да излизаш нанякъде се опитай да се облечеш възможно най-добре, да сложиш малко грим, да пооправиш прическата и задължително застани пред огледалото - и с цялата увереност на света се изправи срещу собствения си образ и си кажи , не пречи и на глас : АЗ СЪМ НАЙ-УМНАТА, АЗ СЪМ НАЙ-СПОСОБНАТА, АЗ СЪМ ЕДИН НАИСТИНА ДОБЪР ЧОВЕК И ЗАТОВА ГОСПОД МЕ ДАРИ С ТАКОВА ЧУДЕСНО БЕБЕ, АЗ СЪМ ЧОВЕК КОЙТО ЗАСЛУЖАВА ВСИЧКАТА ЛЮБОВ НА СВЕТА!!! И ...такива все в този дух - каквито си ги наумиш и каквото ти харесва, но само ПОЛОЖИТЕЛНИ послания..... и така всеки пък когато излизаш, не е трудно - ще се организираш за 5 минути в банята. Смисълът е че както се виждаш в огледалото - така те възприема и външния свят и каквото му внушиш - това ще види.... ПОВЯРВАЙ МИ - ТОВА ВЪРШИ ЧУДЕСА !!!!!!!!! ЧОВЕШКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ СА НЕОГРАНИЧЕНИ - ОСОБЕНО СИЛАТА НА ДУХА.
За всичко останало решения има, сега първо трябва да се стабилизираш емоционално. КЪСМЕТ!

ПП. Забравих да ти кажа, че аз бях направила една кооперация с майка от площадката, с която заедно излизахме и си правихме компания докато разхождахме бебчовците - та и предложих тя да си оставя детето при мен за 2 часа, в които ако иска да чисти, ако иска телевизор да гледа - тя си знае за какво ще използва времето - и така на разменни начала. После аз си оставям 2 часа детето - и така - тук става въпрос за "глътка въздух" просто :)))

За съжаление не можем да знаем какво ще се случи днес, утре или вдруги ден.Не вярвам дъщеря ти да те обвинява, че не е взела името на баща си.То едно име само по себе си нищо не значи.Но може пък майка му наистина да иска да има внучка, а ти не трябва да й отнемаш този шанс.Не знам какво да те посъветвам.Просто наистина добре трябва да се помисли по въпроса.
Но един ден дъщеря ти сама ще прецени дали да "припознае" тези хора или не.А дотогава - стискам палци и бъди силна.

Виж, не си глупава! Изобщо с чувството на вина, не се оставяй и да ти вменяват чувство за малоценност!!! ААаааа, мъжът ми ми заяви, че съм малоумна и може да ми вземе детето когато си поискал! Ха, казах му, че може и да съм блондинка, ама няма никакъв шанс да ми играе по този начин и че само ако се опита ще го съсипя и наистина съм в състояние да го направя. Побесня, но след това му мина и не е повтарял повече... Опитват се всякакви начини за манипулиране, но ти си тази, която трябва да се пази и да не го допуска. Вярвай в себе си и собствената си значимост, защото това е истина. Вземи си два дена почивка. От всички и от всичко. Имаш нужда от това. Всеки божи ден малката ще ти е в мислите и ще има нужда от теб. Два дена, поне два дена, уговори се и го направи за себе си, повярвай ми, имаш страхотна нужда от това и ще можеш да се качиш на "втория етаж".
Реално погледнато, да детето има нужда от баща. Давайки името си, той пък се задължава за издръжка, после и наследство и т.н. От тази гледна точка съм съгласна, че всеки си носи отговорността, но... това НО, погледнато от една друга страна. Издръжката може и да не я плаща, пък и знаеш 30-70 лв и с тях и без тях. Давайки името си, бащата придобива едни други права, които могат да ти стъжнат живота. Право на посещения и взимания на детето, като пак може да не ги спазва. Право на вето ако искаш да изведеш детето зад граница, ако искаш да смениш местожителство, право на решения за училища... въобще един куп неприятности може да ти създаде във всеки един момент, а от думите ти, лично аз съдя, че това не е човек, на който можеш да се довериш и разчиташ в това отношение... Помисли за това, наистина, реално, прецени, за това ти трябва и почивката и усамотението за поне два дена... Знам, че ще се справиш, винаги можеш да разчиташ, че ще ти подам едно рамо и няма да спра да гледам от всички възможни гледни точки, че няма само да те успокоявам :)

п.с. колкото до сълзите - не си ги изплакала и още много ще има - от радост и от мъка, но всяка една от тях прави очите още по-красиви

Миличка, пролетта мина, но никога не е късно за едно пролетно почистване Знам, че не винаги е лесно да поставим нещата на местата им и често отлагаме, но вярвай ми, страхът и терзанията, които ни изяждат междувременно не си струват чакането. Най-добре е да изметеш всичко веднъж завинаги и после да си починеш на чисто, отколкото да оставяш по малко боклук и той туку да излиза през ден-два.
Знаеш ли, прекарахме този уикенд с едни приятели и техни приятели, а втората им дъщеря ми е кръщелница. Виждам я сравнително често веднъж месечно, обожавам я, като се съберем я отрупвам с подаръци и тя е все за мен залепена. И този път беше така, обаче когато в 10 вечерта капнала от умора и със затварящи се очички видях, че и се спи й тръгнах да я нося към леглото й, тя ме погледна и каза простичко - "не, искам мама". Ей това е тайната, Парвати и няма защо да се тревожиш за разни имена, бащи и баби. Каквото и да стане, малката винаги ще знае коя си ти и кои са другите. И нищо, че от време на време ще я заслепяват с подаръци и играчки, нищо, че ще носи имато на човек, който не значи нищо и за нея и за теб - накрая все ще се стига до това "искам мама". Пък дали ще ти се сърди, че си не си и дала името на баща й или обратното, не можеш да знаеш. Виж как времената и нравите се менят, ние сме вече толкова различно мислещи от нашите родители, само можем да предполагаме колко различни от нас ще са децата ни. И дали въпроси от сорта на кое има носи въобще ще имат значение за тях. Седнала си да се къхариш за евентуална реакция на проблем, за които дори не е сигурно, че ще съществува един ден. Животът ти не е лек и без това, не се тормози излишно.

Изкуството да простиш всичко и жаждата да живееш са недосегаемо съвършенство.

Ако можеш недей споделя с майката на биологичния баща на детето ти, колко ти е трудно, как нямаш самочувствие, колко си травмирана и т.н. От нея няма да получиш помощ. Тя явно прекалено се бърка и в живота на синчето си. Вярвай, много от нас са преживели подобни на твоите терзания. Никак не е лесно да оцелееш и да запазиш самообладание, но винаги се намира изход, вярвам, че след време сама ще се убедиш. Знай, че винаги ще имаш съмнения дали постъпваш правилно, но никога не се поддавай на чуждо влияние и се старай да игнорираш песимизма. Сама трябва да си вдъхнеш сили и увереност. Знам, че е трудно, преглътни сълзите, целуни детенцето, излез и се наслади на слънцето, все ще срещнеш приятели. Важното в момента е това, а другите въпроси ще се решат с течение на времето. Не зацикляй върху тях. Имаш работа, имаш дете, сигурно си финансово независима, това е много важно, успокой се, нещата понякога се нареждат по най-неочакван начин, по най-добрия начин. Желая ти успех!

Засаждай цветя всяка пролет!