Пропадам...

Вчера имах среща с майката на биологичния баща на детето си... и цяла нощ не можах да спя. Каза ми, че момичето с което живеел, направило аборт март – април, и той я изгонил от тях – къщата, където трябваше НИЕ тримата да живеем, и сега тя ходела при него само за събота и неделя... и той се присетил за моето дете. Уж тя щеше да дойде да види малката, пък той и се обади, докато бяхме заедно, как искал да я види и т.н. Сетил се, че има дете, щото явно не се намира друга, дето да роди от такъв човек... Излишно е да ви казвам, че цялата тази информация ми дойде повече, отколкото мога да понеса, а си мислех, че вече съм загърбила цялата история... от сутринта само плача, и не знам какво да направя... той ми заяви, че искал да говори с мен, и пак, като решал, щял да ми каже дали да даде името си на МОЕТО дете.. и не знам какво да направя. Майка му се обърна, и ми каза, да си помисля и да реша как да представя детето пред нея, когато порасне, дали като баба или просто леля, но че искала да я вижда... Също ми каза да си помисля дали да му позволя да даде името на детето си, защото един ден можело да срещна човек, който да иска да я осинови, и това щяло да бъде по-трудно... аз й обясних, че цялата ситуация, в която се намирам много ме е травмирала, и че нямам никакво самочувствие – като каквато и да било, пък най-малкото като жена, та е крайно невероятно да създам друга връзка, пък тя почна, че колко съм била хубава и колко съм превъзхождала нейния син, който, както ми каза, и до сега тя го издържа, защото никой не го искал на работа... пък аз и работа му бях намерила...и зациклих, и пропадам, и не мога да намеря себе си... казах й, че подобни думи и напомняне за този човек безкрайно много ме объркват, защото тя ми рече, че много се надявала да му дойдел акъла, и да поискал да се събере с мен, и дори да не сме се оженели, да живеем заедно със детето, че малката била страхотно хубаво и нежно дете, и как това било голямото й желание... Тя е много интелигентна жена, и много я харесвам, но не знам дали да не й кажа, че известно време не искам да се виждаме, защото тя ми беше обещала срещата да бъде без него, пък то какво стана... чувствам се като.. последна плюнка... изобщо не знам какво да направя, за да ми се отпусне гърлото... колкото и да плача, все не излиза тази буца от мен... толкова време мина... Как се преодолява това чувство – колко си нищожен и жалък, и изоставен и нежелан, колко си незначителен и малък как да си помогна, как??? Не мога да търпя това амбивалентно отношение към мен и детето ми – един месец го искат, пет – не го... пък и аз не съм от дърво... имам душа, и тя вече е на прага на силите си... нямам желание за нищо, да дишам даже... много долу съм... как да си повярвам отново........ изревах река от сълзи... нямам повече очи... не мога, и не искам нищо... но, как да оцелея???

Майко мила, скъпа Парвати, я се отърви от това самосъжаление.
Нямаш основание за такова самосъжаление само защото някой недозрял не знае на кой свят е и какво иска от живота. Не виждаш ли че този биологичен човек не може да поеме отговорност за собствения си живот, камо ли за нечий друг ?!!? Седни си здраво на дупето и си преподреди мислите - за мен ситуацията в която си е най-добрата за теб - считай, че си се отървала....
За в бъдеще този човек ако се стабилизира - с работа, с приоритети - ще го помислиш дали да го допуснеш до детето си....... ама гледай сега какво ти причинява на теб тази среща, какво остава за малката душица невинна.... само теб като гледа /камо ли новите непознати лица/ и ще се обърка тотално, струва ли си ?!!?
Все ще стигнете до някакво приемливо и за двете страни споразумение, но каквото и да става не допускай такова разрушително самосъжаление...... наистина нямаш основание!
Радвай се на детенце, намери си приятни нови занимания - все ще организираш с приятелки фитнес-клубове и т.н. - занимания които носят радос т и самочувствие, гледай повече навън - паркове, градинки, бирички на открито и все такива приятни неща.... разкарай тези гадни мисли от главата си....
те са толкова нещастни, че нямат това, което имаш ти, затова му се радвай, трябва да си силна, здрава и смела, за да си добра майка. Не из позволявай така да те депресират, защото така само ти вредят..... ако трябва им заяви примерно 2-3 месеца да те оставят на спокойствие "да помислиш"
Късмет ти желая и всякаква подкрепа от близки и любими хора!!!!

Щом си свършила вече сълзите, значи няма да плачеш повече!
Сега суха и избърсана седни, поеми си дъх и си прегърни детето - ТВОЕТО ДЕТЕ.
Така.
В живота се случват гадости, но те са поравно с хубавите неща - много точно е изчислено, честна дума. Погледни щерка си - не е ли тя повече от всичко лошо? Кое натежава - доброто, или лошото, а?
Сметна ли?
ОК.
Този човек ти си го отписала още на края на август миналата година. Няма повече да го вписваш - става ясно не само от твоя опит, а ето и от други потърпевши, че човекът си не бива хич. Значи такъв човек за теб няма.
Следиш ли? Нищо ново, до което не си стигнала сама, не ти казвам, нали?
Майка му - няма никакви права и е въпрос на твое желание дали да и разрешаваш да вижда детето, или да я помолиш направо да се оттегли завинаги - имаш всичките основания за това. Тя ще те разбере, а и да не те разбере - пука ти.
Да припознае той детето - в правото си е, но какъвто е мърляв, едва ли ще се задейства за законовите процедури. Но дори да го припознае - какво от това? Тук ще трябва да се намеси адвокат, който по-ясно да ти обясни как би могла да го лишиш от родителски права, тъй като биологичният напън не е достатъчен да си родител.
Стръскала те е тая среща и новините от нея, затова ти е кофти сега - временно, защото твоят живот си е твой и ти се разпореждаш с него. Засега бащата на малката няма никакво право на претенции да я вижда - не се поддавай на жалост-милост и т.н., каквито никой не се кани да прояви спрямо теб.
Ти за себе си си го отрязала - да се оправя както знае, не е твоя работа. И дръж тая фамилия далеч от себе си, колкото и да си възпитана и коректна. Ако рече да припознае детето - ще бъдеш уведомена по надлежния ред и оттам нататък - адвокат и режеш до дупка.
Не е толкова объркано колкото ти се струва - вие с детето сте живи и здрави и това е основното. Я се усмихни на прелестното бебе. Айде и на мен сега
Усмихна ли се? Да? Не ме лъжеш, нали?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

виж какво ми е написала Стрейнджъра... аз мисля точно като теб и Ким, че съм се отървала... но пък, ако малката един ден ми каже, че аз съм виновна, дето баща й не я вижда??? Иначе, и аз не искам да я припознава - баща не се става на хартия... пък и този човек е ... един много съсипан живот. Това е проблема - АЗ МОГА да го отрежа, но какво ще каже детето един ден? Не, че факта, че не го е имало толкова време го оправдава, сигурно си права, че информацията, която получих вчера ме обърка и травмира, но и ... как да кажа на тази жена "Не ми се обаждай повече!"? Изобщо, добре си мислех преди да не му се обаждам изобщо, че ще имам дете. Сега нямаше да имам всички тези грижи... А Ането спи като къпана... иначе, наистина,тя е най-хубавото нещо, което ми се е случвало някога. При това, контакта още не ни е двупосочен. И все пак - защо тя да е без баща? От друга страна, както ти отбеляза правилно, не се знае този човек, воден от страстите си, докъде ще отиде във пристъпите си на безумие... Друг е въпроса аз какво съм търсила с него, и как съм могла да му имам доверие за каквото и да било, и защо не съм видяла, че е излишно да имам каквито и да е отношения с него... Може би това не мога да си простя - че трябваше да прозра, да видя и да преценя, че не става за нищо и не бива да се обвързвам с него... защото, детето има моите очи, и вежди, но неговия чип нос и усмивка... и всеки ден го виждам в нея... За всичко си много права, а това, което трябва да направя, е наистина да им кажа, че сега не съм в състояние да преценя какво да правя, и че ще ги информирам за решението си - огледално поведение! И да изчезна. Лошото е,че цялата ситуация ми се отразява пагубно на Егото, а оттам и нацелия ми мироглед... и не мога да спра да се самообвинявам. В интерес на истината, накара ме да се усмихна, макар и през сълзи... не знам защо, не мога да спра... Но, трябва, че след малко Ането ще се събуди, пък тя никога не ме е виждала разплакана ... все се крия, а на нея само и се усмихвам, и тя стана едно слънчево дете, дето се лендзи на всички и на всичко... Съжалявам, че надух гайдата публично и ви товаря с оите проблеми, но просто няма на кой да споделя - близките ми, кой в чужбина, кой със бебе, а родителите ми вече не издържат... най-многото, което може да стане, е баща ми да извади законно притежаваната Марго, 22-ри калибър и да елиминира проблема ми един пък за винаги Ето, усмихнах се... Е, това е шега, макар и много хубава... Сигурно един ден отново ще се усмихвам, и ще ям и спя нормално, сега ми е много мрачно на душата, и само мисълта, че ми предстои страховито ДДС (готова съм само с една фирма), ме крепи да не прекъсна нишката с разума си. Добре,че имам работата си... Детето е нещо съвсем различно... Понякога, когато карам, се движа с 50, дори да няма никой на пътя, защото ме е страх да не катастрофирам, че няма кой да се грижи за нея... Много ми е странно това състояние, никога преди не съм чувствала такъв страх за живота си. Сигурно дребното ще ме промени, или ме е променило вече, и по много други начини. Надявам се само в края на трансформацията да се получи нещо, което да харесвам, защото понастоящем отношението ми към хората не е в една от най-доверчивите форми... Това, което исках да кажа беше, че те разбирам напълно, макар и да не мога да се отпусна.. но, и това ще стане, надявам се..

няма кой да гледа детето, та да ходя на фитнес... иначе, преди, когато бях мома (не англичанка) спортувах по 5 пъти в седмицата... и се чувствах страхотно... що се отнася до приятелките и биричките в парка - аз изобщо не пия, откакто съм станала майка, защото не мога да нося, и една - две бири, и няма да мога да добутам количката до в къщи. пия сокчета, студен чай и т.н. но... преди време работех в държавната администрация, със хора, познавам стотици, може би хиляди човеци... повечето ми споделяха съдбата си, не знам защо, с някои станахме познати, с други - близки познати.. после започнах да работя сама, но контактите ми останаха... сега, когато най-близките ми приятелки се изпожениха в чужбина, пък тези, които са тук имат и те деца, пък не сме в един и същи квартал, и количката ми не се събира в колата... и все си ходя сама... е, понякога излизам с някоя останала ми близка приятелка или приятел, имам 2-3-ма, но не е често... и на теб ще ти кажа, като на Анбра, че Стрейнджъра много ме размисля - наистина едно дете има нужда от баща. Факт е, обаче, че този човек не може, а и самия той не иска, да се нарече така... и, виновна съм само аз! Как да спра да се самообвинявам, като само в мене е вината, че не съм преценила правилно човека? Ще стисна зъби, и ще искарам и този месец, пък после другия и така... просто, живеех различен живот, имах що годе някакво самочувствие на човек, който добре се справя със преценките и решенията, които взима, а се оказва, че се провалих в най-важното решение, което взех... може би съм мислела, че ще ми е по-лесно, че съм по-силна... а иначе, благодаря ти за пожеланията, ще се опитам да се събера и да се спра във мислите си. А иначе си абсолютно права - и аз съм си мислела, че този вариант е най-добрия за мен - далече от този човек, и аз, и детето МИ. Благодаря ти за подкрепата и отделеното време!

Съжалявам, че точно в момента нямам никаква физическа възможност да те изнудя да се видим - имам много неща да ти казвам по въпроса и те са хубави. Но се надявам до няколко дни да канализирам чудесата вкъщи и ако не почина от това да се правя на Найда Манчева /пояснявам - знатна тъкачка-многостаночничка от времето, когато не си била родена/, ще те изрина от вас /Боже, дано да си в София, все пак/ и ще ти дам отговор на най-вълнуващия те въпрос - той, отговорът, е в ръцете ти, ти го държиш...
Я дай един имейл на бележка. Може и телефон.
И не реви! И не го упреквай онзи - той ти е направил най-големият подарък в живота, а че се е и махнал после Значи два подаръка - значи добре си го избирала

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

леле, твоето си е мазохизъм и самобичуване.не виждам вина някаква твоя в случая, освен тази, че наистина самичка се вкарваш в ролята на жертва и се самонаказваш с черни мисли. Естествено, че ще срещнеш човек, но дори и да не срещнеш човек, имаш всички поводи да се радваш, че си се оттървала от точно този. един човек, на когото не може да се разчита в тежък момент е лоша инвестиция и товар. съжалявам ако звуча прагматично, но наистина приятел в нужда се познава. твоят приятел постъпва гнусно с теб, но и с момичето, с което излизал след теб. от постовете ти съм останала с впечатление, че е много по-млада и това неговото е хептен безотговорно.
разочароването от близкия е най лесният начин да го превъзмогнеш- по неприятният вариант щеше да е ако той беше страхотен:) ти си хубава, млада жена с работа и дете:)

Подавам ти едно рамо, за да се опреш и ориентираш за посоката. Няма защо да плачеш. И да припознае детето, този мъж няма да стане отговорен и грижовен баща. А бащи на книга наспорил Господ! Не виждам с какво ще се промени статуквото. Насочи живота си в посока, която тебе те устройва. Имаш работата си, имаш и детето. Щом си здрава, другото ще се нареди. Какво толкова се съобразяваш с тези хора! Давай по-смело и по-ведро.

Не се поддавай на манипулативно отношение. Бъди независима!

Как така ще пропадаш!?
Виж сега - ти сигурно си мила, нежна, добра, възпитана, объркана, уязвима... обаче независимо от всичко, трябва да сложиш много ясни граници с тези хора.
Да започнем от фактите - дължиш ли им нещо? Нищо не им дължиш... Уважение? Симпатия? Сама казваш, че един месец искат детето, пет се кумят и не го щат. Помогнали ли са с нещо реално? И синът, и майката? Или просто го избиват на чувства (защото се е провалила мечтата за внуче и ей на - сетили се за теб! Бляк!) А той като гледам, все още се чуди дали да го признава. Боже! Това е пълен абсурд! Дай си сметка!
Манипулират те с чувството ти за вина. И за това си дай сметка - повредата не е в твоя телевизор, та да се чувстваш ти виновна. Повредата е в онзи човек и в семейството му. Извинявам се, ама на какво основание въпросната симпатична баба има претенции да вижда детето? Дали се държи като баба? Или се държи като примадона, дето услуга ще ти направи, като го вижда? Взела ли го е тя, за да ти помогне? Ами бабите, дето си обичат внучетата, по друг начин се държат... А-а-а, сетих се! - тя щото е деликатна и ненатрапчива, та чака сина си да го признае и чак тогава да встъпи във владенията и правата на Царицата майка...
И още нещо - не предполагай! Не прави предположения! Не си задавай такива безсмислени въпроси като "А какво ще се случи един ден? А дали детето ще ме попита и обвини? А как ще му обясня?" Ами никой не може да каже. Ами може никога да не попита. Ами може баща й да не е официален неин баща, но да я обожава и да имат прекрасна връзка. Ами... бъдещето е абсолютно неизвестно! Ти утре знаеш ли какво ще обядваш? А какво ще вечеряш? А за другиден? Пък ти си задаваш глобални въпроси за след десетки години. Какво би се случило, ако... И този въпрос те спира да отрежеш тия хора от живота си.
Дали те ще са негови официални баща и баба - не е твой проблем. Очевидно е техен -въпрос на желанията и вижданията им. Междувременно те могат да обичат детето и да ти помагат и без официалности, нали? Но май не го правят.
И пак да ти напомня: С НИЩО НЕ СИ ИМ ДЛЪЖНА!!!
Я се усмихни! Я си отупай перушинката и си приглади перцата! И си навири гордо носа!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Ще те чакам... колкото и да се срамувам от цялата ситуация и себе си... когато можеш, звънни. Благодаря ти за вниманието

Била на 18, пък той ще стане на 32... Но, той винаги е харесвал нимфетки. Не знам, дали мога да спра да се самообвинявам, че избрах толкова неподходящ за мен човек, макар, че ти си права, той не е подходящ за никого, дори и, така като се замисля, и за себе си... А, че съм млада - млада съм, но, ако бях хубава, сигурно нямаше да остана сама... Слава богу, че имам работа, защото той кроеше едни планове да ходи да работи в някакъв хотел на морето, и аз да ходя с него, и ако бях изоставила всичко, и ТОГАВА ми беше направил това, не знам как щях да се оправям... Да ти кажа честно, понякога мисля, че работата и детето ме крепят, макар, че ако не беше станало така и за миг нямаше да съжалявам себе си и факта, че попаднах в тази ситуация... и да се чувствам така... Като ходя по улиците, и видя двойка, или татко с дете, и да ми иде Земята да се отвори, и да пропадна вътре... Както и да е, просто ми беше безкрайно мъчно... Благодаря ти за отделеното време

Благодаря ти за рамото. Нали знаеш, човек си мисли, когато слуша как някой оставил някого или някой страда за нещо, че подобна случка не може да му се случи на него... И се чувстваш странно, когато не можеш да разбереш каква е причината да ти се случи точно на тебе това, което преживяваш... онзи ден една приятелка пиоска да види мои стари снимки, и аз отворих шкафа, където седят, и видях сватбените си покани, е, които не бях раздала, и ... стана ми странно... все се държах и се опитвах да не мисля за това, което ми се случи, но подобни срещи като тази среща вчера ми идват в повече... А за смело - аз се боря, доколкото мога... ето, сега писах на един клиент какво искам, с риск, да го загубя, но не мога да не отстоявам себе си, що се отнася до деловите дела... и защо в личен план съм се превърнала в плазмодий - не знам... цялата тази ситуация ми се отрази просто зле... трябва ми време, спокойствие и сън, и се надявам да спра с терзанията... стана малко дълго, извинявай, но, като ми е на душата, не мога да се спра... Лека вечер, и пак - благодаря!

обаче като се чувствам ужасно, и още повече, подобни приказки кой какво, как... сигурно наистина трябва да прекратя контактите с тези хора! Ще се взема в ръце!

Приглади си перушинката... наистина, много са ми разрошени перата... е, тъкмо съм станала гарга, ама рошава Нали така се казваше "Като е гарга, да е рошава!"... що се отнася до бабата, тя каза, че иска да го вземе някоя събота да съм била излезла на спокойствие... но, първо, тя е много малка, второ, сигурна съм, че веднага ще го занесе на нестаналия й баща... Права си, че не съм им длъжна, и че няма причина да се самообвинявам... но! Сигурно трябва да опитам, и това ще стане, но на първо време - права си, може би трябва да събера смелост, и да кажа и на двамата, че не искам да ги виждам. аз на него му го бях казала, но... Наистина не знам какво ще се случи утре, и настина, ако един човек иска да се грижи за едно дете, не би трябвало нещо да го спира... Дори и да съм му отказала да я види, можеше поне един път да се обади, от кумова срама, както казват. Но, много хора ми казват "В името на доброто на детето, то трябва да има баща, накарай го да даде име на детето!" И, понеже аз не съм се сблъсквала с този проблем, аз си имам баща, който ми е биологичен, и който ме е отгледал, и който и сега ми е баща... И затова ми е мъчно... Просто не зная какво да направя... Но, ти си права - той не е и не може да бъде никой, камо ли баща... сигурно ме манипулират, а аз, защото съм много ранима и емоционална, не мога да си извадя главата от пясъка... е, ще помисля много сериозно и последно вече, и ще реша, един път завинаги. Явно така трябва! Ще намеря сили! Благодаря ти за различната гледна точка... може би наистина ми вменяват чувство за вина, което аз не мога да видя... ще ти пиша как е приключил случая, защото аз не мога повече така! До скоро

Ами че това дете не е играчка! Не е кукла, с която да си играе мечтаещата за внуче баба! ТЕ трябва да се срамуват от цялата история, не ти.
И зарежи тия приказки, че "В името на доброто на детето, то трябва да има баща, накарай го да даде име на детето!" -живеем в други времена, не преди 50 години, когато наистина е било важно (вероятно).
Абе що ми се струва, че на тези мили хора хем им се иска, хем не им стиска... по една много прозаична причина. Щото вероятно в момента, в който той признае детето, ще дължи издръжка - мдааа, много лоша работа за добър човек като него... Ми гадно е! Сега им е удобно да се сещат за детето, ама някак много половинчато, бе! - хем така, хем така. Хем да го даваш, хем пък ако може и никакви ангажименти да нямат!
А на тебе ти е болно от цялата история...

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Не мога да търпя това амбивалентно отношение към мен и детето ми – един месец го искат, пет – не го...

Вземи средно аритметичната стойност и виж какво ще се получи.

имам душа, и тя вече е на прага на силите си... нямам желание за нищо, да дишам даже... много долу съм... как да си повярвам отново........ изревах река от сълзи... нямам повече очи... не мога, и не искам нищо... но, как да оцелея???

С малко помощ от приятелите. Имаш ли истински приятели?

Внимавайте със Снейп, защото има палава писалка, дълги уши и голяма уста...

1. Вече и на неразбиращите)) стана ясно, че много умело се прокрадват манипулации спрямо теб, което естествено цели психически срив! Твой си е проблема дали ще се поддадеш и ще направиш кеф на разните му там омразни)))
2. Слушай какво те съветва Стрейнджър и много бързо отреагирвай за нещата по името на детето!!! Има начин до 1 година да оправиш тая бъркотия, дори с адвокатски напътствия...сещаш се какво ти казвам, нали?
По лошо е детето да остане с твоите имена...един ден повече ще му тежи!Хората са зли и лоши в един голям процент и не искам да ти обяснявам какви щуротии могат да възникнат за в бъдеще!!! Нека си има името пък после му обясни като му дойде времето за какъв човек е ставало дума...за наследства от сега не говорим, защото много неща ще се променят във времето)))Но първо и задължително условие, подчини се на разума , а не на емоциите и бегай бърже да оправяш нещата с името!!!
3. По въпроса за срещите с баба, биологичен баща и прочие...подчини се на еврейския принцип, хем учтиво , хем с отлагане във времето...и си глей кефа и не се връзвай на разни игри и игрички! По-далеч от дразнителите, а ако ти досаждат има и други начини, законни да озаптиш нашествията)))
4. Сег анямаш време за самосъжаления и реванЬе))), щото има много работа да се отхвърля! А и чувството за вина може да те заведе по скоро в психиатричен кабинет, отколкото да ти помогне да си изживееш катарзиса!!!

И накрая ти подарявам девиза на кака ти Лира)))..."Родена съм за да тормозя света!!!")))...демек разните му там изроди и тарикати!)))

Айде, днес е слънчев хладен понеделник и отвори дневника си и отбележи какво направи като действие първо за интересите си на теб и детето и за стопяване лагерите н анеприятеля)) Ха ха))

Лично аз не бих дала име на детето си от човек, който е толкова отвратителен. При това ако беше отвратителен само лично към теб, ще речеш, че просто не сте един за друг. А то се оказва, че си е безотговорен и зъл по природа! И за какво ти е такъв баща за детето ти? Да има претенции утре? Как ли не!


От написаното разбирам, че още не си го преживяла тоя пуяк! И че ти е взел страха...Проблемът е в теб самата. Обективно не се е случило нищо особено.

Знам, че най-трудно е за човек да се справи със собствените си страхове. Но ако ти сама не го направиш, няма кой да ти помогне! Само помни едно - детето ти няма да е щастливо с една депресирана и изплашена майка. Опитай се да се преодолееш заради него!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Знам, че в момента си много натоварена, напрегната, изнервена и невярваща на себе си. Нормално е следродилната депресия да те кара да се чувстваш като мишка и да си лесно податлива на манипулации. Моля те, не го допускай заради себе си и заради детенце. Няма да сте щастливи ако само за едното име се подложиш на унижения и се оставиш да те потъпкват. Едвали съм най-добрия съветник, тъй като не мога да си реша собствените проблеми и в името на детето съм готова на страшно много компромиси. Непрекъснато си припомням, че и аз съм човек. При нас е малко по-различно все пак, но остава общото - потъпкването на личността на майката и липсата на опора в човека до теб... Не си си изревала очите все още, още много пъти ще успява да те нарани, но приеми го като наблюдател. Един приятел ме подсеща отвреме на време да се качвам на "втория етаж" за да си изясня посоката и да видя светлината. Погледът отгоре - това ще ти помогне да вземеш решение и вярвай в себе си и собствената си значимост. Горе главата