Тревожност

В контекста в който пишем не виждам разлика между "не давам оценка" и "не давам оценка ДОБЪР/ЛОШ"
Все пак не става въпрос за оценка висок/нисък или зелен/син

ВЕрно ли не разбираш разликата? Изумяваш ме.

Първо - висок/нисък или зелен/син НЕ СА ОЦЕНКИ. А констатация на факти. Оценка е именно “добър/лош”. А “мнение” В НАШИЯ КОНТЕКСТ е “задържа вниманието ми/НЕ задържа вниманието ми”.

ТИ даде мнение за филма чрез вниманието си, аз направих същото. И обясних ЗАЩО моето мнение се различава от твоето. Не съм оценявала филма принципно.

Оценката за Пикасо е “блестящ”. Но на мен не ми допада. Същото е и с Христо Смирненски. Предпочитам Вапцаров.

Меркел: Минските споразумения бяха подписани, за да се даде време на Украйна

Както съм казвала, трябва да има и такива теми. Може би рядко, но трябва да има.

Постът ти заслужава по-сериозен отговор, но ще остане за друг път. То, всеки абзац от него е начало на нова тема.

За снощната първа серия, срам, не срам да си призная заспах. Бизнес дамата я помня, разговора с майката го помня и някакви други откъслечни неща, но ученичката, убий ме, не я помня. Събудих се към края и пак заспах. Това е показателно! Не може да седна да гледам с нагласата, че вече ми е събуден интереса и да заспя наполовината, че и по-рано. Аз така не правя.

Казваш, епизодът бил приятен и задържащ вниманието. Еми, какво да кажа, не само, че не успя да ми го задържи, а направо ме приспа Понеже харесах много режисьора от първия му филм "Порталът", някак имах по-високи очаквания, отколкото той показа с този първ епизод. Ако си спомняш първия епизод на "Порталът", ами няма нищо общо с тоя.

В "Порталът" още в първи епизох ти секна дъха: Певица пее в "Яйцето", мераклии я канят на маса, тя отказва и тръгват да я задирят. Мераклията веднага го последва "случаен" посетител и става мариз. Пребитият с лопата се оказва син на някаква соцклечка. Викат полиция, почва гонитба и преследване на "нашия" човек. Той прескача през Портала в Аулата на СУ и се оказва 40 години напред във времето. Довлича се до вкъщи и припада пред вратата. В това време, вече в наше време, другият главен герой преговаря със кандидат убиец, който иска да застреля майка си и успява да го убеди да не го прави и да се предаде на полицията и открива пред вратата на дома си изчезналият преди 40 г. вуйчо, който сега трябва да е на 80, но той си изглежда 40-годишен... и това всичкото само през първите 15-ина минути...

А снощи какво гледаме през първите 15 минути? Някакви разговори, от които да станат ясни някакви подробности... Не започва много добре тоя филм, но да се надяваме, че по-нататък ще се сгъсти действието...

Това като начало:-)) Аз ще трябва втори път да го гледам първия епизод, щото ми се губи общия смисъл до тук...

Леле!! Ти да видиш! Мила сподели същото каквото и аз но с други думи, относно прочутата “Тревожност”!! Аз смених канала, тя чак заспала!

НЕкак си и нейното внимание не е било привлечено от този епизод!!

Ами сега? Кво праим? Дали не избърза с оценката?



Не ми е работа, но ще ти то кажа.

аз много ползвам препоръките в този клуб, и конкретно твоите в подобните ти теми.
Не само това. Имаш склонността да си назначаваш “кумири” и безпрекословно да следваш мненията им по разни въпроси. НЕкво преклонение та чак до обожествяване.

Така беше, Бог да го прости, с Крафтър, после с Хънтър. По кОлтурни въпроси - Мила.

МислИ малко сам бе човек!! Доброжелателно ти го казвам, като на по-малко другарче.

Меркел: Минските споразумения бяха подписани, за да се даде време на Украйна

Вчера писах, писах, па се изтрих ...
И аз заспах. В просъница по някое време видях физиономията на Ирмена Чичикова, която органически не понасям и реших, че няма смисъл да се напъвам.
Не знам в близките дни дали ще намеря време да изгледам целия епизод.

"Порталът" не е първият филм на режисьора. Има два пълнометражни преди това, "Love.net" и "Вездесъщият". Вървяха по кината и по телевизията. И двата ми харесват.

Общо взето, предвид големите ми очаквания, съм разочарована за сега.
Ще видим по-нататък, може пък да станат интересни следващите серии.

Понеже ме обвиняват, че все съм ги хвалотела българските филми, та ето и случай, в който мога и да мрънкам:-))

Засега върви мудно и не заостря вниманието, да видим нататък.


Не доуточних, "Порталът" е първият телесериал на Джевелеков, предвид, че обществената телевизия е решила да работи с него по няколко последователни проекти. Иначе другите два и аз съм ги гледала, добри са.

Отнасям се еднакво към твоите и към милините вкусове и това личи и от тук. Имаме съвсем страничен семантичен спор дали написаното в първото ти мнение към мен е оценка или не.
Все пак, въпреки че отношението ми е еднакво, вниманието не е. Мила притежава познания и култивиран, възпитан вкус, какъвто на мен ми липсва и съответно чета нейните теми с изострен интерес.

Що се отнася до моята оценка за първия епизод от сериала, намирам я за вярна, харесвам си това мнение. Ревюто в уеб кафе ( webcafe ), намирам за прибързано, твоето- също, а това на Мила - за несъществуващо - тя всъщност не е написала никаква оценка.

Имаш склонността да си назначаваш “кумири” и безпрекословно да следваш мненията им по разни въпроси. НЕкво преклонение та чак до обожествяване.

Това се доближава до истината, въпреки унизителните обстоятелствени пояснения в цитата. Добре е човек повече време да стои на пръсти като се равнява с по-високите. Това прави гръбнака изправен. Съответно аз ги търся и намирам. Дори и да си въобразявам, целта все пак е изпълнена. Това пък аз ти го казвам доброжелателно в отговор.

Добре е човек повече време да стои на пръсти като се равнява с по-високите. Това прави гръбнака изправен. Съответно аз ги търся и намирам. Дори и да си въобразявам, целта все пак е изпълнена. Това пък аз ти го казвам доброжелателно в отговор.

Точно този тип разсъждения приемам за погрешни и затова написах това, което написах. Човек НИКОГА не трябва (и не може) да бъде сигурен, че тези които САМ е определил (ти - доста често) за "по-високи" - всъщност са ТАКИВА. А при теб, както го написах, винаги е БЕЗПРЕКОСЛОВНО. И не, безпрекословното "подчинение" И СЪГЛАСИЕ с тези, които ТИ САМ си поставил на пиедестал не прави гръбнака ти изправен, а ПРЕВИТ. Пред тяхното мнение и решения. Това се отнася и до политическите ти нагласи.

това на Мила (мнение) - за несъществуващо - тя всъщност не е написала никаква оценка.



А аз СПОРЕД ТЕБ написах оценка, така ли?

не само, че не успя да ми го задържи, (вниманието) а направо ме приспа
- и това не го приемаш за ОЦЕНКА за този конкретно епизод? Казано от нея - не е оценка, а от мен, почти същото - Е??

Наистина ме шашкаш.

Меркел: Минските споразумения бяха подписани, за да се даде време на Украйна

Накратко - не можа да ме грабне.

Хубаво впечатление ми направи, че си има песен към филма. Както в добрата стара «Адаптация» При това новата песен не е лоша.

Много скучно въведение обаче (в стил «я слушай сине стара си майка» - «блудния» син) при това с не особено убедителна актьорска игра.
После се появи и първата пациентка.
«Кой Ви насочи към мен» - интересен старт на психотерапевтичен сеанс. Аз не бих започнал така, може би защото не това ми е работата. Но факт е, че въпросът издава нарцисизъм. Според мен би трябвало лекарят да предразположи дошлия като му демонстрира загриженост вместо да фокусира изцяло към себе си...

Любопитно ми е дали този въпрос на психиатъра към първата посетителка е съвсем случаен или ще се изясни в последствие.
Диалогът след това бе доста скучен. Случай изглеждащ ако не банален поне стандартно мелодраматичен - не можа да ме затрогне. («Истниски истории» бяха в пъти по-интригуващи).
Подлежи на развитие, началното впечатление понякога е грешка, но волно или не, веднага направих асоциация със съдбите на героите от сериала «Психотерапия» (HBO).
Монтан разликата. Ставаш съпричастен от началото, усеща се болката на всеки един. И (доколкото си спомням) 20 минутните серийки, макар пак да са най вече диалози между психоаналитик и някой нуждаещ се от помощ (или задължен да изтърпи такава), бяха интерсни, провокативни. С нетърпение чаках да видя какво ще стане по нататък.

Като малък контрапункт беше конкурентния (да го наречем) сеанс на ученичката при героинатя на Ани Пападопулу.

Невръстната пациентка се вмъкна устремно с фразата «Чух че тук имало добър психолог» (имаше пред вид жената подала молба за развод и изоставена преди да получи такъв (доколкото се разбра), а не «блудния съпруг»
... и после ученичката наивистичното добави «ще струва ли нещо?»

Главната героиня (на Ани Пападопулу, тя поне,за разлика от останалите актьори, играе не така сякаш се снима за рекламен ТВ клип) явно реши да работи про боно и започна поредната доза клиширани драми...

На този етап разочароващо слабо. Но както казват в Румъния Надеждата умира предпоследна.

Последни тръгват си инстинктите с опитомената трвожност.
Безшумни като гузна гостенка, но горди като стари вождове.

прав или изправян

Да, никой не се е почувствал "грабнат" от първия епизод, дори и Грийнът:-))

"Кой Ви насочи към мен» - интересен старт на психотерапевтичен сеанс. Аз не бих започнал така, може би защото не това ми е работата. Но факт е, че въпросът издава нарцисизъм. Според мен би трябвало лекарят да предразположи дошлия като му демонстрира загриженост вместо да фокусира изцяло към себе си...

Любопитно ми е дали този въпрос на психиатъра към първата посетителка е съвсем случаен или ще се изясни в последствие."

Пейстнах този абзац и болднах 3 думи, защото съзрях едно основополагащо неразбиране на филма и по-нататък. Героят Радослав Манев не е лекар и не е психиатър. Ти вероятно бъркаш 3-те термина - психиатър, психотерапевт, психолог.

Психиатърът има медицинско образование, със специалност "Психиатрия". Той е лекар, затова поставя медицинска диагноза и предписва лекарства.

Психлогът, за разлика от психиатъра, няма медицинско образование, не поставя диагнози и не лекува с лекарства. Няма това право. Психологът е завършил академична специалност "Психология". Това, което един психолог прави е да извърши тестване и т.н. "психологическо консултиране" на базата, на които да състави оценка на поведенческите и личностови характеристики на личността и да я насочи към определени начини за справяне на проблеми. Психологът може да насочи клиента за консултация с психиатър, ако сметне, че това е необходимо, а психиатърът може да назначи медикаментозно лечение, което да подпомогне работата на психолога. Психологическата подкрепа, която психологът оказва, обикновено не включва продължителна и задълбочена психотерапевтична работа.

Психотерапевтите от своя страна се различават от психиатрите и психолозите по това, че са преминали през допълнително специализирано обучение по психотерапия към определена школа. Психотерапевти могат да станат и психиатрите, и психолозите. Подготовката на един психолог или психиатър за психотерапевт трае дълги години и отговаря на множество международни изисквания и стандарти. Така че, най-често психотерапевтите са психиатри и/или психолози, ако допълнително са преминали и придобили тази допълнителна психотерапевтична подготовка и квалификация.

По време на представянето на сериала при Г. Любенов беше подчертано, че това е една от задачите и целите на екипа е чре сериала да внесе яснота в тези понятия в българското общество по тази толкова щекотлива от години тема. И понеже БНТ е обществена телевизия, тя по закон е призвана да представя на вниманието на общественосттаа и да продуцира подобни сериали, които засягат една или друга обществено-значима тема.

В същото предаване беше подчертано също, че трудно би се намерила частна телевизия, която да прояви интерес и да продуцира подобен тип сериали.

Заради горното, според мен, не може да се очаква от този филм нещо от рода на американските психотрилъри, в които най-важното да е съспенса, необичайни случаи, кървави убийства, разюздани психиатри и луди психоаналитици и прочее

Напротив, разбра се при ппедставянето, че във филма са залегнали действителни и типични, т.е. обобщени случаи от реалната психотерапевтична практика, които представят цялостната и типична картина в българското общество.

В този смисъл, очевидно, че ние като зрители трябва да коригираме очакванията си и да не правим сравнения с американските психотрилъри. Нищо различно и кой знае какво не би следвало да се очаква от гледна точка на сюжетни линии, герои, истории. По-скоро апрори зададената скучна психотерапевтична практика би следвало да бъде компенсирана от интересни режисьорски решения и актьорски превъплащения.

На мен, например ми направи едно такова периферно впечатление операторската работа. Кадрите на София отвисоко, кубетата на "Александър Невски", кадър в гръб на главния герой в таксито, триетажната къща със старинна архитектура в централната част на града, табелата на т.н. "Психотерапевтичен център" с имената на специалистите имат подсъзнателни внушения, подобни на митичния 25-ти кадър.

С една дума, въпреки мудното, "скучно" начало и другите дежурни слабости на българското кино като нескопосания изкуственяшки диалог, въпреки актьорското старание да изглежда естествен и непринуден, недоброто озвучаване, въпреки актьорската дикция и артикулация и пр. да се надяваме, че все пак ще има какво интересно да предложи в останалите 12 епизода.

Аз лично, ще му дам шанс на тоя филм, да ме изненада приятно до края:-))

за втори път. Този път както трябва:-))

Ами, тоя път ми се видя по-различно. Може би, защото и нагласата ми беше променена. Тоя път ми се видя по-нормално и приемливо спокойното и забавено начало. Всичко, за което споменаха и загатнаха в анонса, някак ми се видя тоя път напълно на място, аргументирано и обосновано.

Знае се, че ще става дума за представяне на различни, но типични, характерни за времето ни личностови проблеми, проблеми на семейството, на хора от различни възрастови, професионални и социални групи и така и си започва филмът. Спокойно, бавно, с премерено темпо на завръзката, без ексцесии, без сгъстяване на напрежението и прочее. И смятам, че точно това темпо е характерно за предварителнте заявки и очаквания от филма.

Различен е от предишния телесериал "Порталът" на Джевелеков, това се вижда. Темата е такава, че очевидно ще разчитат на по-бавно темпо и без кой знае какви неочаквани обрати и изненади, тече т.н. "равно повествование".

Първият епизод очевидно е въвеждащ в тематиката. Не е изключено по-нататък да има промяна на темпото и да има сгъстяване на действието и напрежението на моменти.

Ние като зрители сме станали много капризни. Не обичаме нормалният разказ и премерено градираното действие. Непременно очакваме някакви бомбастични изненади едва ли не всяка минута. Т.н. "грабване на вниманието" да става мигновено и още в началото, инак няма да имаме търпение да гледаме по-нататък.

Преди малко гледах за ен-ти път "Търновската царица". Колко пъти съм го гледала и никога не ми е омръзвал. А в този филм, правен по стандартите на 80-те години на миналия век не се случва нищо кой знае какво. Може би защото е по литературно произведение и следва едно литературно повествование и разказ, действието се развива бавно, дори мудно, разказът тече равно и въпреки това е интересно и оставя зрителят да следва и осмисля докрай всичко, което му се разказва и показва от екрана, дори успява да види и почувства отвъд картината, да доразиграе действието и смисъла, който възприема.

А сега от киното се изискава действието да е такова, че зрителят да се задъхва, да не доосъзнава докрай смисъла на всяка сцена, самите сцени така да се застъпват, че да не ти остава време за размисъл и осмисляне, да си ошашавен с една дума:-))

Е, "Тревожност" няма да бъде такъв зашеметяващ филм в горния смисъл. Действието и повествованието ще текат бавно и надграждащо. Но ще видим, де, какво ни очаква:-)) Във втората серия утре вечер трябва да има по-голяма яснота, като как ще протече по-нататък сериалът.

Все още не съм гледала нито една от сериите, но че днешният българин е тревожен, няма шест-пет. Особено поколението 40-60. Нашите деца израснаха в най-тревожното време, изтъкани сме от страхове

Сценарист на втората серия на Тревожност е Уникалната. Вместо да губи времето си в безполезни спорове с мен тук, тя е решила да ми покаже, че всичките ми предположения за това как този сериал ще се развие като вълнуващо явление на телевизионния небосклон са погрешни.
Грина иска загадъчни психоанализи? - ето му един с двама тийнеджъри които искат да се самоубият в синхрон без видима причина. Иска великолепна актьорска игра? - ето ти майката на неуспялата самоубийца.
Самоубийството, обаче става банално досадно заради очевидна супер скучна причина, а прекрасната наистина игра и реплики на майката са напълно унищожени от дървенящината на Ани Пападополу. Тя била много зле, бе, аз това не съм го занаел?!
Това само по себе си също е в отговор на мой макар и вътрешен диалог. Имаше коментар във ФБ за това че Пападополу е некадърна и аз се ядосах- викам, много добре си игра жената. Втора серия ми показа че съм сляп.
Скуката продължи и с един мафиот - отново ясен и банален случай.
Светлинка има в тунела с една майка - кифла, но не защото психологията е загадка, а заради актрисата. Уви, партнира и отново наша Ани.

Положителното - сценаристите или сценаристката в частност са решили да има много успоредни линии, в които да се развива действието и така нещата със скуката не се задълбочават. Когато всеки случай се развива за десетина минути, дори има общо впечатление за динамика. Този епизод също ми задържа вниманието, но дали ще има трети при мен, зависи почти изцяло от тази тема.

Любимата ми фраза е "Аз нали ти казах?"

А любимото ми действие - да си самодоказвам, че от много бегъл и кратък поглед върху каквото и да е - филм, човек, книга, партия - успявам да си извадя правилна преценка за него.

Така че - слушайте кака си Уни и нЕма да сбъркате!

Меркел: Минските споразумения бяха подписани, за да се даде време на Украйна

Ти разбра ли кой е позиционираният продукт? Мен това ми е забавлението с тоя сериал, да намеря продукта. Засега клоня към услугата абонамент за психоаналитик.

Още в анонса на Мила за задаването на тоя сериал ми дойде да подхвърля че ще да е бюджетиран от всички дружества асоциации и сдружения на психолозите и психоаналитиците, само психиатрите ще да нямат нужда от промотиране. Имах период преди години когато поне половината жени които познавах бяха завършили или учеха психология, много ги влече.

женчо

Да. Отново любимата Ани Пападополу супер не на място каза "Вашият личен лекар, може да ви предпише нещо - в аптеките се продават продукти за здрав сън"
Има едно да допелхерц, което се казва "Здрав сън"
Нямаше да го хвана, ако не беше изнасилена реплика. Тя и така беше изречена.
Пациентката се оплаква от излишната според нея тревожност на мъжа си, който вечер се налива с бира и после през нощта често става да пикае, и съветът на психоложката е да си купи Здрав сън?!
Заяжда ли се, какво?

Хаха, тази реплика и мен ме впечатли с алтернативната си логика. Знаеш какво е да те увият в килим? Точно тая паника изпитвам като започнат реклами. Телевизорът може да си работи на филм предаване новини, без значение, аз мога да си чета имейли или клубове в телефона. Тоя мултитаскин го мога. Обаче пуснат ли реклами у мен се надига паниката на увития в килим, за нищо друго не мога да мисля освен че трябва да превъртя рекламите. Фобия бе, за психоаналитик съм. И те така поради заболяването си не съм успял да науча за тоя продукт за здрав сън, съответно не съм схванал позиционирането.

женчо

Аз съм така с шоу-програмите на живо и с толк-шоутата. Не мога да ги търпя, не защото съм извисен морално, тоест не само заради това, ами от комплекс някакъв- имам сценична треска и се притеснявам за участниците... Бейби ги гледа, а аз бягам някъде.
"В килим", значи. Един Клеопатърчо съм бил аз

Сценарист на втората серия на Тревожност е Уникалната. Вместо да губи времето си в безполезни спорове с мен тук, тя е решила да ми покаже, че всичките ми предположения за това как този сериал ще се развие като вълнуващо явление на телевизионния небосклон са погрешни.

Не съм си губила времето да чета "уникалните кинопрозрения" на клубния уникат, стигат ми свадливите и изригвания в политиканските теми

Самоубийството, обаче става банално досадно заради очевидна супер скучна причина, а прекрасната наистина игра и реплики на майката са напълно унищожени от дървенящината на Ани Пападополу. Тя била много зле, бе, аз това не съм го занаел?!

Пападопулу не ми е любимка, аха-аха да развия и аз непоносимост към нея, но съм се приучила да мисля, че когато не харесвам някой артист, то може да е предизвикано не от нейните/-говите способности, възможности и талант, а от неподходящата за нея/него роля. Дори да се смята, че добрият артист затова е добър, за да може да изиграе всякакви роли, опитът ме е научил, че да, има такова нещо и такава връзка, но има и достатъчно примери, че невинаги такава зависимост е налице.

Понастоящем вече си отидоха от белия свят купища, цели поколения блестящи актьори, които всички знаехме. Дойде времето да излязат на преден план тия, които са нямали шансът да бъдат сред първите и по една или друга причина са останали незабелязани и в сянка в по-голямата част от артистичната си кариера. И изведнъж настъпи тяхното време. Изиграха най-после своите големи роли, в които се открои талантът им, който преди не беше забелязван.

Така, например, преди 10-13 години открих за себе си Валентин Танев в постановката "Швейк" по любимия на всички ни Хашеков герой. Там Геро играеше Швейк и тази постановка се игра над 200 пъти, над 5 сезона, докато все още броях броя на спектаклите. И там Геро си е Геро, Швейк и половина - толкова да се покрива с представата ми за Швейк

ОООбаче, истинската изненада беше Валентин Танев! В тази постановка той за час и половина се превъплъти брилянтно в цели 15-ина роли: санитар в лудницата, затворник, вдовицата Мюлерова, войника от лазарета, фелдкурат Ото Кац – военния свещеник, сапьорът Водичка, фелдфебелът Биглер, палача. Танев се превъплащава също в руснак, казак, грузинец и татар, както и няколко породи кучета. За мен той беше просто потресаващ и от тогава знам, че талантът е странно нещо. Цял живот може да изглеждаш, ако не посредствен в дадена област, да кажем среден, не особено забележим и открояващ се сред звезден облак от гениални актьори. И изведнъж да сразиш всички с едно такова мълниеносно супермайсторско превъплъщаване в роли, които уж не блестят с кой знае какво предизвикателство. След това проследих всички неща в театъра и на екрана, в които Танев е играл и които успях да намеря и разбрах, че ролите, които е играл не са били режисирани така, че да бъде забелязан неговият талант, защото фокусът е падал върху други роли и актьори. Но ако светлините на прожектора осветят по същия начин неговите роли, то той би бил от големите звезди. Така разбрах, че много актьори нямат големия късмет да бъдат навреме забелязани.

Нещо подобно ми се случи и с Владо Пенев. Не го харесвах тоя човек нито като актьор, нито като водещ на разни креатурни предаванийца, нито като излъчване. Като човек не го познавам. И изведнъж попадам на спектакъла "Бащата" с него в главната роля на баща с проблеми на възрастта като деменция в Народния и си преобръщам мнението за него на 180 градуса в рамките на същите час и половина.
Аз съм доста консервативен човек. Не бързам да си изградя мнение, въпреки че се доверявам много на първоначалното си спонтанно усещане за човек, ситуация и пр. Все пак чакам да го видя поне в няколко проявления, преди да си създам окончателно мнение. Но създам ли го веднъж, после много трудно го променям. И все пак се случва да го променям. Не много често, но не и крайно рядко. И добре, че е така. Защото знам, че винаги мога да бъда изненадана. Даже подозирам, че съзнателно поддържам консерватизма си, за да мога да бъда изненадана, ако изобщо човекът, актьорът, героят, авторът или ситуацията съдържа потенциал да ме изненада:-))) Защото тези мименти на изненада и мълниеносно преструктуриране на гледната точка освен, че са приятни, шокиращи, но и много провокативни и предизвикателни в добрия смисъл.

Та, съм склонна да дам шанс и на Попадопулу и да не бързам да я заклеймявам като теб. Явно много ти е важно бързо да сложиш на определено място всички и да им залепиш етикета:-)))

Освен това, смятам, че нейната роля е такава. На Пенко Г. - също. Поначало образът на психотерапевта, на психолога, на психиатъра и особено на психоаналитика в съзнанието на типичния зрител или читател е точно такъв - плосък, скован, схоластичен, неизразителен, направо една скучна мутра. Това не е нито екшън герой, нито психотрилъров герой, каквито явно са очакванията на една немалка част от зрителите, повлияни от друг американизиран типаж на психотерапевта.

Мене по-скоро ме изненадва Пенко Г. Като че ли съм го виждала по-пластичен и гъвкав в други роли, но пак повтарям, че образът на психотерапевта е точно такъв, какъвто го показват във филма. Той не трябва да показва емоции, да не дава лична информация за себе си. Сдържан е във мимики, жестове, движения, крайно пестелив на думи, дистанциран и прикрит откъм външни изразявания, за да не провокира свръхочаквания на клиента върху себе си и прехвърляне на личната отговорност за усилията, които клиентът трябва да направи върху терапевта...

Тази "скучнота" на главните герои е обоснована и от това, че задачата на този сериал е твърде силно социална, обществено-значима и пр. Дори художествената естетика, на която аз по принцип много държа, в случая отстъпва на социално-значимото. И това е не винаги непременно лошо. Както по-горе на нерва обяснявах, обществената телевизия по закон е длъжна да застъпва ролята за обществената значимост на темите в собствените си продукции.

Тъй като във филма са взети случаи от практиката на психоаналитика Огнян Димов, описани в книгите му "Агресията в семейството: Пътища за преодоляването й" и "Тревожността - причини, смисъл, разрешаване", задачата за обобщение на обществено значими теми и проблеми на БНТ-то е изпълнена, независимо колко скучен или не, ще е за някои филмът. Това обобщение в художествен план се постига чрез типизиране на случите, образите, героите. Тебе може и да не ти се вярва, но това са действителните проблеми на голяма част от обществото. Такива проблеми имат учениците, бизнесмените, майките-жени-фръцли и прочее персонаж, който предстои да гледаме. Да, ти би искал някак да са много по-героизирани, много по-художествено съспенсизирани(натъпкани с напрежение, ужас, действие и прочее). Еми, не са:-)) Няма да плашат средния зрител по националната телевизия зарад тебе, я

Искам да кажа, че ако си смениш гледната точка, ако си преобърнеш представите и очакванията, сериалът няма да ти се вижда толкова скучен или безинтересен. Така или иначе, ще трябва да се сбогуваме с очакването за екшън, обрати в действието и т.н. Но това не означава, че не може да има миниизненади, обрати и психонапрежение:-))

тръгнали сте да се самотерапевтирате на мегдана ли... без някой да ви пита и да ви дърпа за езиците, сами си вадите фобиите и филиите ли

Давай, давай, още и още казвай, показвай, разголвай! Готов си за показно на психотерапия. Да влязат терапевтите, моля!