Тема

Ти да видиш - Разцветников...

Бъдете високи!

Приказка, която не става за нищо

Хайде да се сбогуваме, искаш ли...
Да не трупаме празни надежди.
Малко тъжна е тази приказка.
И съвсем невъзможна изглежда.
Има някаква странна принцеса, дето сама се преструва на жаба.
Появяват се няколко вещици в кратки роли. За няколко кадъра.
Има принц, който изчезва, омагьосан от някого временно.
И огромна, бездънна бездна за пропадане на принцесата.
Но когато принцът се върне (защото колко трае една магия...) тя е цялата, цялата обич.
И не може да го прикрие.
И така се въртят нещата...
Като стара, издраскана плоча.
Имало едно време... и нататък.
Краят липсва. Няма я точката.
Хайде да я напишем, искаш ли?
Нищо, че принцесата го обича.
Много тъжна е тази приказка.
Но не става дори и за притча.

Автор: Caribiana

Много е харно това, браво на авторката.

Сега, нещо (като нищо и) малко ни в кринолин, ни в ръкав, ако не броим псевдо приканата украска за фон и призракът на нищото, парадоксално успешно утилизиращ празнотата след нещото...

прав или изправян

Нали, нали...

прав или изправян

Прекрасно е!
Неволно вдигнах темата там, но изтрих. Не видях датата.
Snow patrol - Set The Fire To The Third Bar
[линк]

Гласовете ви чувам. :)

Мерси. И няма нищо. Тя ще си потъне пак като гемия на венециански търговец.

Не бях слушал тази песен. Хареса ми. И ми напомни за онази приказна гатанка - кое било най бързото нещо? Мисълта, понеже свързва моментално и най отдалечените кътчета на света. И този малко урбан символ на топлотата човешка. Интересен е. Печка с три реотана. Светлина - пронизваща мрака в морето на отчаянието.

After I have traveled so far
We'd set the fire to the third bar
We'd share each other like an island
Until exhausted, close our eyelids

прав или изправян

Хора, депресия е самата музика
Баш сега не е за мен((
Искам оптимизм и лекота((

Бъдете високи!

Искам оптимизм и лекота...

Веднагически ръсвам ти по главицата и от двете. :)

...Оранжево небето
оранжево морето...

:)

Коя е таз умна мома карибияна, кефи!

Бъдете високи!

Дали...

Тя е лято. На вид и на вкус.
Като вишна, узряла в ръцете ти,
тя е пулсът на твоя пулс
и тръпчиво сладни по небцето ти.
Ти не можеш да кажеш каква е.
Тя прилича на слънце и дъжд.
Тя е някаква мъничка тайна
във очите на влюбен мъж.
Тя е мекото, нежно лоно,
във което потъваш, обичайки.
Тя е твоето бъдеще. Тя е спомен.
Не е нищо особено. Тя е всичко.

Caribiana

Радосвета Аврамова
пишеше в неизвестност и така искаше да остане,
но имаше някаква история как я бяха разкрили коя е, че даже се бяха замъкнали у тях... нещо такова помня и току прекръстваха страници, където публикуваха нещата й...
други пък издадоха книги с нейни стихове
на мен много ми харесва
от години чета нейните стихове с удоволствие
има ги в нета

Крайно време беше по темата и аз да пиша :))

И тамън да напишеш и мастилото пресъхнало

Няма смисъл!/purple]

Мдаааа..., кайне тинте фюр майн щемпел или беше фюр майн камп...

прав или изправян

мастилото пресъхнало
то с тез клавищи на компа, думите ми как мелодия.
Фалшива ли е? :))

То може да ти клеяса Кб, ако го заливаш с кафе))))

Няма смисъл!(по Т. Колев)

ако го заливаш с кафе))))

... ааа ако се разлее кафе според ливнците носело
щастие, а според гърците - пари.

:))

Това е друго - скапва техниката

Няма смисъл!

.... ахам скапва, колко пъти и то. :)))

И все пак друго си е - кат пише човек да отпива от чашата с ароматно кафе. :)

Христос Анести!

И днеска още

Няма смисъл!