айде

Не е безопасно.

Вчера, пак.
Детото отиде да си играе в двора на един съседен блок с друго дете, в двора има малки кученца и двете чудовища ги тормозят - разбирай прегръщат, мачкат, приспиват и всички екстри. Кwченцата изненадващо кротуват, а майката-кучка не закача децата. Странно.

Както и да е, аз съм се отдалечила, нали щерката вече е голяма и аз започнах да й преча. Седнала съм на един дувар и си разговарям по телефона. Задават се отдолу баба с две малки дечица. Бабата позната от квартала, покрай внучето й. Симпатично момиченце, на което майката не позволява да играе с моето. Все ми е тая. Бабата освен своето внуче води и друго детенце, също съм го виждала наоколо...

Здрасти, здрасти, дрън-дрън, много е горещо, но идва есен...

И другото детенце, изведнъж към мен - "Ти циганка ли си?"
Бабата се сепва, а аз най-невъзмутимо отговарям - "да, циганка съм и и ям деца."
Онова се чуди какво да ми отговори и продължава да задава същия въпрос.
Аз си водя разговор с бабата отново за ланския сняг и не обръщам внимание на детето.
Бабата - "ей, стига де, мен наричаш вампир, сега пък циганка..." видимо притеснена.
Но детето продължава.
И аз потвърждавам, че съм циганка.
Детенцето, разколебано - " не може да си циганка, ти си ми приятелка, познавам те."
Аз - "ми хем съм ти приятелка, хем съм циганка."
Оставих неандерталците в когнитивен дисонанс да продължат към детската площадка.



2+2=4 и това ме вбесява.

браво на теб
много интересна реакция
понякога без да ругаеш, да се караш или нещо от сорта,
по-успешно можеш да накараш 1 човек да се осъзнае
мисля, че двете деца скоро ще си играят заедно

Както казах, не държа онова детенце да си играе с моето.

2+2=4 и това ме вбесява.

Понякога казвах, че съм циганка. Ставаше интересно. Повечето ме гледаха подозрително, други с пренебрежение. Имаше хора, на които не им правеше впечатление- циганка, българка. Има по-важни неща. А един доктор направо се обиди и ми каза: Какво като си циганка, аз не съм расист.

Явно възрастните са ни обсъждали и затова детето ме питаше....

2+2=4 и това ме вбесява.

Аз имам един супер тъп съученик, с когото прекарах в близки приятелски отношения около 20 години

Та през 1996 г. аз влизам в стаята в 8 подогтве клас и той ме вижда.
И взел нещо веднага да се сравнява с мен - аз съм толко кила и той е толкова кила, аз съм еди какъв си, а той е еди какъв си

Това сам той ми го разказва примерно преди 10 години.

Аз по принцип го избягвам, защото ми е писнало това мерене на пишките, моята е малка и не се вписва в света на големите

Оня ден една супер голяма тайфа в една кръчма в Порто Кофу с детето му и то ми вика:

- Какво ти е на лицето? - Аз дали съм бил брадясал, подут от пиене или грозен си е изцяло моя работа

Аз стоя и го гледам тъпо, но в миг се сещам за баща му - Тъпунгера и си викам лелееее, тоя се е мултиплицирал много успешно.

Тъй, че скъпа Розмари - убивай ги с мълчание - Тъпунгерите са напаст.

Вече установих, покрай моето дете, че децата са нетактични.
Явно обаче са ни обсъждали етноса на мен и детето ми.
Аз съм със светла кожа, макар и вече остаряла )))) и по-скоро бих минала за азиатка - виетнамка или монголка, отколкото за циганка.
Имам малко монголоидна кръв по линия на единия ми дядо.

2+2=4 и това ме вбесява.

И аз смятам, че Роз е реагирала нестандартно, но ефективно.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

са нетактични, защото казва каквото мислят и не крият какво са чули. Абе кво ти дреме, бе! Това няма да престане, ти си взела решение да си вземеш циганче и би трябвало да го очакваш, тесногръдите хора няма да ги промениш. Впрочем, предложиха ли ти дете, което не е циганче, извини ме, ако съм нетактична, ако прецениш така, не ми отговаряй.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Не е въпрос дали ти или майката/бабата на другото дете забранявате или държите,
а децата, ако желаят да си играят или не заедно без да бъдат настройвани

Да, така е.
Много работа ми се изсипа, пиши сега ти малко вместо мен...
Хуквам

Да бе, нека си играят.

2+2=4 и това ме вбесява.

Нищо не ми дреме, само ме е яд, че не ми стигна вътъка да изчезна преди години в чужбина. Но пък ако бях заминала, нямаше да имам точно това дете, а аз бих умряла точно за това дете. Та..сложно е.

Крейзи, истината е, че не бях подготвена, че когато осиновя дете от ромски произход, ще станем обект на ксенофобия и омраза.
Първите ни сблъсъци бяха шокиращи за мен.
Разбираш ли, нещо като да ти се изсерат на сватбеното тържество и ти да не знаеш защо.

2+2=4 и това ме вбесява.

Крейзи, истината е, че не бях подготвена, че когато осиновя дете от ромски произход, ще станем обект на ксенофобия и омраза.
Първите ни сблъсъци бяха шокиращи за мен.

А то човек въобще може ли да се подготви за хорската омраза? Може би има някаква програма за личностно израстване, която да те направи силна и независима. Няма такава. Ако си чувствителен, нищо не може да те кали.

Аз бях изчела целия форум на осиновителките в беге мама, особено постовете на жени осиновили ромчета. И първа отговорих на една тема, която от седмици се мъдреше без нито един отговор. Темата беше: Защо не бихте осиновили/приели дете от ромски произход? Отговорих: защото съседите ми са прости и ще ме спукат от подигравки. След мен и други жени отговориха искрено и честно. Това ми помогна. След две години приех в дома и сърцето си първото ми приемно дете, циганче, на 2 години. Още не бях готова, но просто се гмурнах в дълбокото и сега не съжалявам. Но няма какво да се правя на силна и смела, просто не съм и никога няма да свикна със злобата и омразата.

приела си го, но са ти плащали заплата като приемен родител,
докато розмари е осиновила детето, т.е. тя не получава заплата за грижите си, за нежността си, за обичта си
смятам, че в нейния случай повече боли, когато околните проявяват расизъм...

Няма как да изразиш ситуацията по-точно.
Да, това е детето ми, МОЕТО дете, и нито то, нито аз сме направили нещо лошо.
Най-щастливите ми първи месеци бяха отровени.
Водя я аз на разходка, виждам близки познати, вярно, възрастни, познават ме от дете, и тръгваме към тях за да се похваля, че най-после съм мама на чудесно дете. А те се направиха, че не ни виждат. После ги попитах защо така, а те се сконфузиха и ми отговориха, че им било неудобно.

Какво неудобно има в майчинството, че не се сещам...

2+2=4 и това ме вбесява.

Аз съм майка на пет деца. Три от тях не съм родила. Обичала съм и петте, грижила съм се еднакво за тях.
И за петте съм страдала, поради различни причини.
Болката на един човек не може да се сравнява с болката на друг човек, както правиш ти, или един вид болка да се сравни с друг вид болка и мъка.
Коя си ти, че знаеш, мен колко ме боли за децата ми?
Преди да се изказваш така смело, да беше прочела някои психологически изследвания за диадата Приемна майка -дете и щеше да се убедиш колко е силна привързаността и колко чувствата интензивни.
Ама как ще четеш, ти нали трябва да клъвнеш по раната

Няма как да изразиш ситуацията по-точно.

Кое е изразила точно? Сравнява мен с теб, сравнява осиновяване с приемна грижа.
Не знае, че и осиновителка и приемната майка, и биологичната майка и трите са майки. Казва, че мен като приемна майка ме боли по-малко за децата ми, само защото ми плащали заплата. Коя е тя, че знае, мен колко ме боли за децата ми?

не знам, не искам да споря.
пиша за огорчението и обидата.

2+2=4 и това ме вбесява.