Днес

В какво училище си учила, та мислиш, че започва от "О, Шипка"?

Доста хора, впрочем, мислят и че "Левски" започва от "Девет годин той"...

БВП млн лв:
1980 = 25 791
2015 = 88 571

В нормално, близо до центъра на София.
Не си пазя учебниците по литература, за да проверим.
Но как човек да е сигурен като види това: [линк]

ad infinitum ...

какво да празнуват днес "нашего брата", циганите?

"многобройното им участие" в освободителните борби на българския народ? или АКТИВНОТО УЧАСТИЕ на чирпанските цигани в избиванията, грабежите и диващините при Старозагорското клане през 1877 година? или окрадените медни плочи на Вечния огън на паметника Шипка и на грифоните от паметника на Левски в центъра на София?

ше празнуват като им раздадат детските и социалните помощи...по обичайният им начин и обичайния повод...

"А колко ли са били изобщо.."


Българско опълчение

7400 човека.
6800 от тях загиват за свободата на поробеното си отечество.
оцелелите са формировани в Българска земска войска-началото на (пехотата) на Българската армия.

не мога да намеря колко са били в т.нар. Доброволчески чети.

срещам различни данни, но са над 10 000...

прав е Вазовът, "и на клеветата строшава зъбът". на клеветата, че сме получили Свободата си на тепсия!


и още нещо. страшните загуби сред българското цивилно население само през 1877-1878!
поради много тежки стратегически грешки, само при изтребването на Стара Загора и селата около нея са избити от подивелите и озверели башибозуци и дори от редовната им армия 15 000 българина от всякаква възраст!!! "косвени жертви", хайде холан!!! и това също са жертвите , дадени от българския народ за свободата му!

Поклон и вечна памет!

---
аз, лично, харесвам повече за национален празник 6 или 22 септември. и 24 май.
но да, днес е празник-България се завръща на картата на света! но този ден е само крехко начало на пътя, чиито истински репери са Съединението и Независимостта...

България "се завръща на картата на света" през 1909 г. (с признаването й от Русия), след обявяването на независимост предната година, а не през 1878 г.

Преди независимостта сме васали ("автономно трибутарно княжество") и не сме субект на международните отношения - казано на жаргон, не съществуваме (=няма ни на картата).

мдаа, това е всъщност последното стихотворение от "Епопея на забравените". Цикъл, посветен на Възраждането.

Последно, а сякаш най-силно, поне за мен.

Първият път, когато чух стихотворението в този му вариант, от професионален актьор направо ме срина. Някак си го представях по-величествено като изпълнение. Сега го слушам отново, смятам, че е имам вече друго усещане

Честит Празник, Ден на Освобождението на България от османско иго, на всички българи.
Поклон пред освободителите!
По случай националният празник на България и българите, изпращам специални поздрави на Геврека, Сюлейман паша, Джес, тарти, Чарли, жасминчо и бозата и на всички знайни и незнайни родолюбци обичащи България...

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

" риш, че айде да иде "със гръм" да го освободи ей така, от либоф и съпричастност!"


Ама наистина си овца...и то много дърта
Бе как не ти мина през ум, че онова е било чисто време, времето когато чест и достойнство са били човешки ценности на първо място..ами как не се сети че тогава офицерите за едната дума са си обявявали дуел, за самата чест са умирали..било за жена приятелка или за Родина...и най-вече за Родина...божей колко си оскотяла и проскубала..на нищо не приличаш..а днес е светъл празник......овца, която мисли че целият свят са овце.. си ти миличката ми...беееее..
Честит празник на освобождението от турско робство, ти си истинска българка..но за съжаление тъпа и неблагодарна..и много оглупяла духом..

Но пък.....И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Поклон пред всеки един човек дал живота си в тази война!
Не случайно е нарекана от съвремениците и, и историците-Особената война.С най-много доброволци от най-различни нации.Всеки сам да си прави изводите....
Спекулации-много.Резултатът е един.След 5 века.

Дълбок поклон и признателност към героите Жертвали живота си!Живота си!

Мисля, че на Джендем тепе (на турски: адски хълм), трябва да вдигнем паметник, много по- голям от този на Альоша-на Капитан Бураго

Кап. Бураго си има в градинката срещу Енергото и след 9-ти км по пътя за Пазарджик.
А на Джендема според мен не трябва да има нищо, даже и осветлението му е излишно в момента. Не ме питай защо Имам си някакви мои ирационални обяснения.

Абе, загинал ... Те китари щяха да му пъхат в ръцете по едно време ...

казано на жаргон, казах.
ето тук: [линк]

Верно много неграмотни в тая страна... научете се да четете поне.

защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;

Бузлуджа?

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

и най-вече за Родина...божей колко си оскотяла и проскубала..на нищо не приличаш..а днес е светъл празник......овца, която мисли че целият свят са овце.. си ти миличката ми...беееее..


Абе я си..... чеши измисления патриотизъм, надут като балон, някъде другаде.

МОЕТО ДЕТЕ си е в България. ТОВА наричам аз патриотизъм и любов към Родина, а не бля-бля по клубове и седянки.

БВП млн лв:
1980 = 25 791
2015 = 88 571

Но как човек да е сигурен като види това:[линк]

Да не би да казваш, че все още не си сигурна, щото гледаш това-онова из нетя?

И да, това Е оригиналният текст, но никъде не пише, че е ПЪЛНИЯТ!

Нищо лично, просто се питах от кой момент нататък из учебниците са започнали да орязват произведенията...

БВП млн лв:
1980 = 25 791
2015 = 88 571

из книгата на Методий Кусев "Погрома на България", 1914 г.:

“…Дойдохме в Одрин. Там се водеха преговорите за сключването на мира. Стана известно, че българското княжество ще се образува до Балкана. Вдигнахме голяма врява. Офицерите се разтревожиха. Един протест, покрит с хиляди подписи, се поднесе на граф Игнатиев, главния ръководител по воденето на преговорите за мира. Тоя протест беше написан от покойния дядо П. Славейков. При написването бяхме в квартирата му. Въодушевлението беше, по обичая, подкрепено с малко винце.

Чрез руския пловдивски консул, българина Найден Геров, бяхме повикани със свещеника Г. Тилев от граф Н. Игнатиев. Той ни посъветва с молба да не бунтуваме офицерството – каквото е възможно, ще стане. Заявихме му, че не щем княжество до Балкана, без Румелия (Южна България) и без Македония. Една църковна (религиозна общинска) област отговаря повече на интересите на българския народ, отколкото едно княжество до Балкана, което ще раздели и разнебити българския народ.

„Добре, да уредим тъй че в договора да се каже, че се урежда българска държава с всички области населени от българите. Но надали ще се осъществи.“

Прокарала се Румелия – Южна България, но Македония останала отвън, незачислена в новообразуваната българска държава.

Възбудихме пак ново движение. Генерали, офицери се разшаваха, развълнувани. Чрез същия консул пак бяхме повикани от графа. Показа ни картата. Цариградската конференция беше определила границите на една автономна България. Нещо повече от тия граници влизаше в границите на новообразуваната политическа българска държава. Само гр. Солун оставаше вън като оазис.

Дойдохме в Св. Стефано. Една заран ни повикаха в канцеларията. На стената беше окачена карта с границите на Св. Стефанска България. Чиновниците се натрупаха и ни запитаха: „Ха сега, вижте, доволни ли сте?“ С голямо любопитство чакаха отговора ни. Предчувствието ни отговори: „не харошо – много е“. В границите влизаше и Корча. Страх ме беше, че като почнат да режат, ще изрежат и същественото. Така и стана.

Питахме: защо руските войски не отидоха да окупират Македония? Препятствие нямаше. Турските войски беха напуснали тази страна.
Явно ставаше, че Св. Стефанска България беше образувана голяма само на „книга“. Беше голяма, за да има какво да се отстъпва, какво да се отрязва.

Когато се оповести договорът за Св. Стефанска България, австроунгарският посланикъ беше казал на Негово Блаженство Екзарха, Господин Господин Иосиф, че новообразуваната със Св. Стефанския договор държава е за Русия. И прибавил, че такава обширна област, каквато беше начертаната Св. Стефанска България, не е в съгласие с Райхщатското споразумение: Австро-Унгария няма да даде толкова много на Русия. Според Райхщатското съглашение ще се образува Българско княжество само до Балкана. Така и стана.

Оповести се, че в Берлин ще се свика конгрес, за да преустрои Св. Стефанския договор. Знаехме, че Св. Стефанска България в Берлин ще бъде окастрена.

Избраха се 70 представители с мисия да поднесат в Св. Стефано на Николай Николаевич, главнокомандващия, един адрес от българския народ до царя освободител – благодарност за освобождението на България и за образуването на велика Св. Стефанска България.

Един от тия представители бях и аз. Говорих убедително на представителите, че тая България, за която поднасяме адрес, няма да я бъде. В Берлин ще я разпокъсат. Според „Райхщатското“ споразумение княжеството ще бъде образувано до Балкана. И то в замяна и компенсация за Босна и Херцеговина, които ще вземе Австро-Унгария, и ще бъде под руски протекторат, като руска губерния или като Финландия.

Ние, българите, трябва да изпратим в Берлин пълномощна делегация. Да заявим на силите чрезъ наши пълномощни представители, че ние, българите, и под турския режим се радвахме на общинска автономия и че сме ревнители за независим политически живот.

В Одрин, където се състояха няколко заседания по адреса, представителите не щяха и да чуят по въпроса за изпращане делегация в Берлин. „Русия ни освободи, тя ще ни защищава и в Берлин“, бяха възраженията им.

В Св. Стефано много се помъчих да убедя някои и други от представителите. С една група решихме да направим едно заседание за разискване по въпроса. Трябваше заседанието да стане на свободна територия — в Турция, в с. Макри-Кьой. Останаха неубедени. Опиянението и заслеплението беше голямо, непреодолимо.

„Не требва да се бъркаме в политиката. Русия ни освободи, тя ще ни защити и в Берлин, на конгреса“. Това бяха извиненията им.

Отцепиха се само неколцина, между които беше покойният Димитър Греков. Направихме събрание в Цариград, на Пера, в големия хотел „Византион“.

Реши се:

1) Да се изпрати едно лице в Македония, за да събере в едно пълномощно подписи от всички общини в Македония.
2) Да се устрои подписването на едно пълномощно от Пловдивските нотабили.
3) Да съставя една статистика за българите от Одринския вилает.

За Македония изпратих покойния Петър Шапкаров. Той, под формата на продавач на бои, успял да събере подписи от всички общини. Велешката задържала пълномощното, като се задължила, за по-голема гаранция, да го изпрати със специално доверено лице, с търговеца Иванъ Весов. А той, като дошъл в Цариград, занесъл „пълномощното” в руското посолство и го оставил там — на сигурно място! Пропаднало.

В Пловдив, на общо събрание, успяхме да убедим първенците и те подписаха пълномощното. Тогавашният кмет, Г. К. Пеевъ не рачи да подпише. Тази постъпка той считаше като действие против Русия. Трябваше да замина за Цариград, за да санкционира подписите Негово Блаженство Екзархът.

Покойният пловдивски митрополит Панарет ме задържа. Той настояваше непременно да подпише пълномощното и кметът Пеев. На другия ден заранта повика кмета в Митрополията. Последният отказа да подпише. Разсърди се и побегна. Тръгнах да замина за Цариград. Щом доближих до станцията, тренът тръгна и замина. Останах. Лош знак. Рекохъ си: тази работа е развалена. Връщам се в митрополията, където бяхъ протосингел.

В двора на митрополията ме застигна вицегубернаторътъ Ивановъ (кишеневецътъ). Разтревожен ме запита: „Какво правите?“ Кметът Пеев ви наклеветил на генерал-губернатора Столипин, че сте правили заговор против руската държава. Разправих му работата. Дадох му да прочете подписаното пълномощно. „Това трябваше да направите“, рече той, „Само по тоя начин би могло да се предотврати раздроблението на България. Но сега, добави, оставете. Подиръ направения донос, ако мръднете, всички ще отидете в Сибир на заточение”.
Бях уморен и разнебитен. Десетина пъти ходих в Цариград да убеждавам Екзарха да санкционира едно пълномощно за делегация в Берлин. Да изповядаме истината:

Тогава беше Екзарх Негово Блаженство г-н Иосиф. Когато се решаваше съдбата на българския народ, той си седеше на катедрата спокоен и индиферентен.

Вицегубернаторът Иванов, добър българин, ни посъветва да не мърдаме, за да не отидем в Сибир.

Махнах с ръка и рекох: тоя инак добър народ, със своето сляпо доверие и овчедушие, има много да страда, докато се прероди и си отвори очите. И днес, подир погрома, от овчедушието на сляпо русофилство, като пияни пострадахме, страдаме и още много има да страдаме. Овчедушието царува в България.

Един хитрец рекъл: „не народът, а първенците народни, ръководителите по църковно и гражданско ведомство, които са обладани от манията на идиотско русофилство, са толкова много и така изобилно никнат, че с коса да ги косиш, не се докосват!“

Те, навярно, според своя инстинкт, требва да са потомци на богомилите, които послужиха за оръдия на турците да превземат България без война. Без да служат на чужда кауза, те не могат да се менят…”

ПОКЛОН!

Защо ми трябваше...