Днес

е трети март.

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877


Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Иван Вазов



Честит празник!

Според уикипедия, оригиналното име на празника е посоченото по-долу. Променя се през годините.

1. Ден на възшествието на престола на император Александър II;
2. Ден на Освобождението на България от османско владичество;
3. Ден на Санстефанския мирен договор;
4. Ден в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството;
5. Ден на Освобождението на България от османско иго.

Има елемент на национален комплекс - не като български празник въобще, а в частността му на национален празник No.1.
Дискусията не спира, аз лично съм привърженик на други, некомплексарски имена и дати като Независимост, Съединение, 24 май. 3 март е важен и изключителен, но бих предпочел или да не е No.1, или да му се смени името в Кодекса на труда.

Например, на "Ден на свободата" (а не "Ден на... османското иго").

Страшно въздействащо!

Аз никога не съм виждал нещо комплексарско в празника.

Аз винаги съм виждал комплексарското Да не говорим, че официалната част от името "османско иго" е и шовинистично.

Ден на свободата е просто и ясно.
"Свобода" е различно от "освобождзение", в това е комплексът.

Дааа... Събудили сме се една сутрин и опа - свобода.

Събудили сме се една сутрин на 3 март 2017 година

Не, не сме се "събудили". Доста сме се потрудили ( чети, някои от тях-хвърковати, комитети, опити за въстания, скъпи жертви и какво ли не още!!!), преди някой да се присети, дето толкоз много обича братския български народ, риш, че айде да иде "със гръм" да го освободи ей така, от либоф и съпричастност!

БВП млн лв:
1980 = 25 791
2015 = 88 571

Добрюйтру - нали точно това имах предвид.

Само на паметника в Болград, който оня ден някакви укрофашисти са залели с боя и надраскали, имало изписани 128 имена на български опълченци от града, участвали в освобождението. А колко ли са били изобщо..

П.С. Ти, някога, когато си чела "Опълченците" , обърнала ли си внимание на написаното в стихотворението? Кому е посветено примерно?

Честит празник!
На работа съм днес и още сутринта за отскок и подходящо настроение, с кафето, си направих
това:


и това:


Не съм ги споделяла във фейса. Гледам сума ти и народ се е окичил с лъвове, опълченци и трибагреници.
Не съм и на Шипка или някъде в подножието и тази година, та ми е малко необичайно и тъжно. Но ... това е положението

ПП: Може пък за сметка на това, следобед да ида да видя Альоша

Четох, че и него надраскали тези дни. Вярно ли е?

Мда, вярно е ...
[линк]

Честит празник!

Посочи ми коафьора си, за да ти кажа какъв си!

ПОКЛОН!

[линк]

Аз лично също харесвам повече българските събития - съединение, независимост, априлско въстание дори. Този санстефански мирен договор е предварителен, сключен между две империи, като на него дори няма представители на България и в крайна сметка никога не се реализира на практика написаното в него, а стремежът за постигане на тази територия води до редица национални катастрофи и като цяло има някакъв тъжен привкус на нещо, което е ограбено впоследствие от нас.

Много по-празнично се чувствам на деня на независимостта, на съединението също, някакси и по-празнична атмосфера усещам и у другите хора, може би сезонът е по-неподходящ за скари, бири, народни танци и т.н.

---

.. ден гледам и слушам празнични репортажи, интервюта, картини и снимки и ко ли не още, от къде ли не - знамена безчет, поздравления, въодушевление, почит, думи и държане на преклонение, стихове и слова от деца и старци - въобще едно всенародно, топло и уважително честване на Празника от всите Българи .. да сме честити и да ни обединява този ден !!! Дай Боже.

Но .. какво ми одра окото. Нийде не видях - ни в телевизии, ни на Шипка, нито на парад, площад нашего брата - българския циганин. Никъде. А инак тез хора обичат празниците. Не е като да не участват активно и в единението на нацията ни, а защо днес никакви не се виждат ?!

Може аз да съм недогледал, речете ако съм ги изпущил ..

Probably Me

Малко познатата история на Строителят на Шипка

Къде всъщност е връх Шипка? Накъде гледа Лъва? И още много интересни факти ТУК.

Толкова ли дълго било това стихотворение!?
Все съм си мислила, че започва от 'О, Шипка'.

Някои празнувате други поработихме. Здраве да има!


ad infinitum ...