Hell ()[‘lways] wIn

Абе лошото е, че не мога те посъветва от де да почнеш.
Аз самият ги подкарах май разбъркано.

Тъжно!

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

ми аз тъй ще направя
което ми се закачи за окото, то ще е първото

Те са групирани по няколко в една.... нишка.
Но коя от нишките е първа.....

мда, гарджетата отлитат, всяко по своя път

хем малко тъжно, хем пък и хубаво да ги гледаш как летят самостоятелно

[линк]


\"Мекотата, е, най- твърдото нещо на света!\" (психопрофил)

отворих напосоки
от всяка

избрах си да започна със "сребротрън" :)))))

Тва е втора книга от една нишка, демек ще подфанеш историята от средата. Нишката е "Сага за войната на разлома". Първата книга е Магьосник.

Ей тук са подредени по.... трилогии да речем:
[линк]

Барем да се ориентираш как вървят последователно.

почнах вече

после ще се оправям

то това е и интересното
четеш отнякъде, смътни представи за миналото, после четеш първата част, вече познаваш участниците

много е интересно

пп. видях ги в читанката, аз оттам си свалям

бе...85 година, леле, представа не съм имала какви книги пишат "навън"

ма на, винаги има възможност да наваксаш

Е, що па? Аз фантастика почнах да чета нейде 5-ти клас да кажем, начи.... 83-та.
Денят на трифидите, Чоки, Среща с Рама, Народът на моретата, сините пеперуди, Тревожни симптоми няма.... И Азимов ъфкорз и кво ли не.

Толкин е издаван доста отдавна у нас, ако става въпрос за фентъзи - 70-те още...

ма ти си лапе бе, затва

четях фантастика като луда, каквото докопам

спомням си какво вълнение беше, докато четях "лезвие бритвьi"

по малко, дa не я свърша бързо, ма то трае ли се

Добре, добре - изкара една почерпка.

С Р. Фийст се запознах някъде '95г. "Сиера" - може би най маститият разработчик на компютърни игри по него време, пуснаха безплатно на пазара играта Предателство в Крондор(1993), Betrayal at Krondor(BAK) ,




като зарибявка за новта им игра Betrayal in Antara. BAK е по сценарий на Реймънд Фийст. В последствие авторът написа и новела по играта. Действието се развива малко след (10-тина години) "Сребротрън" и . "Мрак над Сетанон", но преди "Принц на кръвта", която (доколкото си спомням е нещо като лебедова песен за единия от любимите ми герои от играта и "Сребротрън").


Играта "Предателство в Крондор" - беше истински шедьовър под ДОС, с авангардна за времето си графика, макар да бе само 256 цвята и резолюция 640 x 480, имаше може би най очарователния и зарибяващ гейм-плей (това е специфичен термин изразяващ неизразимото удоволствие или напротив от една или друга игра. не може да се опише с думи, трябва да си го изживял. Все едно да разкзваш за оргазъм на безполово или никога несексувало същество

Сега никой нормален човек, не би се хванал да я играе. Изображението е дърварско и пещерно по днешните стандарти.

Но магията на играта, по него време си беше за мен нещо неповторимо и до днес. Все едно да обясниш първият истински път...

Донякъде грубата (от днешна гл. точка) графика може би способстваше за този полет на въображението, след като веднъж се потопиш в тази приказна атмосфера.

Естествено, докато разцъквах, като хамав (бях почти обсебен от играта) и през ум не ми е идвало да науча, кой е авторът на сценария. Някой драскач, винаги са такива (перифразирам Тириън по повод коя е майката на Джон Сняг от "Игра на тронове"). По онова време бях на 30 години и играенето на компютърни игри ми беше гилти плежър (нещо на което се отдаваш с известно чувство на угризение, защото си внушаваш, че е не съвсем редно за теб - по една или друга причина). Днес нямам такива угризения. Но пък вече липсват и такива игри, заради, които да си струва да загубя целомъдрието си [на коскоджамити мениджър на отдел]. На зле отива този свят. То се е видяло:))

Но един приятел, компютърен гуро със сериозен собствен бизнес (разработваха сайтове и предлагаха други домейн и мрежови услуги. Става дума за 1998. Тогава Интернет си беше лукс, макар и бавен като изискан и красив секс, а не джаста - праста дай парите - необходимост като днес), та с този приятел, веднъж бяхме излязли семейно с децата до Балчишкия дворец. (Тогава още не бяхме в Европа и нямаше толкова румънещи там, демек, беше малко по човешко, макар и сега да и е хубаво), и си спомням, че точно тогава малката Нервинка, като прескачаше едно поточе, шомбурна в локвата. И раз-геле - добре, че беше жена му на приятеля ми, щото тя се оказа по-практична от лейди Нервина, макар в едно училище да бяха учили, та си носеше резервни чорапи за нейната детинка. Но тъй по-хубаво стана, че от там се светнахме и ние. (На всеки излет без резервни чорапя не тръгвахме). Та освен този спомен съм съхранил в меморито и че си лафихме с приятеля ми за играта "Предателство в Крондор". Той ми каза, че Антара била слаба ракия, но излязла нова "Завръщане в Крондор", пак на Сиреа. И тогава стана дума за Фийст. По сюжета на "Завръщане в Крондор" - Return to Krondor, Фийст отподире написа още една книга. Вече беше почнал са си ги смуче от пръстите, но това е друга история. Доколкото си спомням нещо се бяха скарали (на чист български разпърдяли) и със "Сиера" по него време. На Сиера обаче не им провървя. 1998-ма, годината когато "Завръщане в Крондор" излезе на пазара за игри, там се появи и една друга. На тази последната бе съдено да стъпи на геймърския Олимп (за почитателите на RPG и AD&D). Тази игра се казваше Baldures Gate (производител Блек айл и Уизърдс оф дъ кост) и превзе сърцата и душите на всички ни. С изключение хард-кор почитателите на хак енд слаш (удри и сечи!) игрите, където макар и под хелоуинската маскировка на RPG (ролева игра, такава в която играчът може да играе роля в сюжета, сам да си твори бъдещето, нещо като пролетарий, но на друго ниво (хем си детерминиран от историческия материализъм = диалектичеката логика на автора на играта; хем преодолявайки отчуждението от продукта на своя труд - сам почваш да твориш историята...), :) шестваше безапелационно Diabolo 2. На Близардс...

Както и да е по време на оня излет до Балчик, докато булките ахкаха и охкаха по красивата любов на Мари Румънска и нейният мистериозен обожател от ориента, ние с Фредо си чатехме F2F за Крондор...

- Ама ти - вика- не знаеш какви са тези цурани?
-КойБ -Аз ли не ги знам, цурано-ганите??? - Как да не ги знам? От някаква друга планента, ама не Пайнер или, свят ли са дошли са в Мидкемия и не могат да си тръгнат, щото им се затворил парашута за обратно излитане... Лъковете и стрелите са им по-тарикатски от стандартните на въоръжение в кралството и между тях имаше един много кадърен сабльор. Кихаш му 50 жълтици в кръчмата и той ти изнася уроци по бой с мечове. След това ти скача melee weapon ко-ефишънса с къде 30 пунта и пиниза.
- Анджък!!! Ама ти не знаеш ПЪГ какъв е що е, изобще има си предистория тази игра.
- Бе ади бе, детски книжки за малките мишки.
- Виж какво ще ти ги дам трите книги от поредицата - четат се на един дъх (Става дума за Сага за войната на разлома...) И не са никак детски.
- Ни вярвам аз...

Обаче се оказа, че бил много грешен. То аз си знам де. От Адам насам всички сме такива, но за това не предплогах, колко може да греша.. Ма то и за либов пишеше, макар и доста срамежливо по онез години и интриги като в клуба и света на големите,... старша работа се оказа ти казвам...

И това бе първата ми среща с фентъзи (не с фантастика, което е рзлично.)

Чак след това прочетох Властелинът. По късно вече излязоха "Колелото на времето" и "Песен за огън и лед" и т.н. и т.н....

Пратчет не го броим. Той си прави ташмак със серизоната тема на фентъзито. Едва ли има по-дълбок автор в жанра от него, но това е съвсем друга тема.

Реймънд Фийст, макар че според мен се изпедерасти ( в писателския смисъл де), си остава за мен първия фентъзи автор (той технически предхожда Робърт Джордан и Джордж Мартин и затова, бяха почнали да го наричат /Фийст/ новия Толкин, но кратка бе радостта му...)


Та такива работи. С две думи. Фийст е като "селото" от филма /забравихкаксеказваше/ дето си има и то "своя чар, своя поетика", по думите на селския даскал по литература, докато е пробваше да свали една от бригадирките, но няма нито дълбочината, нито ...

Абе стара любов ми е, ръжда не фаща, ама тез малдичките (авторчета, дето след него се появиха; младичките в преноен смисъл...) по ми го 'дигат някак си интереса. Но Фийст и остава класика. А най - великата игра за мен и до днес си е - "Предателство в Крондор" (по него е първата книга "Измяната" от трилогията му Крондор". А по играта "Завръщане в Крондор" е третата част от същата поредица "Сълзата на боговете".

Какво да ти кажа. Винаги си личи, когато една игра има добър сюжет. Дори да не е толкова велик като литература. Обратното, по велика игра да напишеш новела е малко чикиджи-пенчовска работа. Такъв е именно случая с тези две книги писани в последствие върху сюжета от игрите.

Подобна съдба има и книгата по трилогията за Балдърс гейт. Пълен бляк, а сюжета на игратa е убиец.

Дори има слаби книги по които са станали чудесни игри (Салваторе и историите за тъмният елф Дриз д' Урден)

Единствено изключение от това правило е сагата на Ериксън "Малазанска Книга на мъртвите"

11 тома висококачествена литература пръкнала се от идея за компютърна игра (неосъществена - for all I know)


Ето и линк към саундтрака на играта предателство в Крондор.

Някои от тези, които ще го изслушат може би ще усетят част от магията, от завладяващата сила на тази легендарна игра...

Една от мелодийките си бях сложил за звънкане на джи и ми то. Върхът беше.

прав или изправян

Брей дагоева!
Яко написано!

Аз винаги съм предпочитал стратегиите. Сигурно затва предпочитам и Прачет,щото той си е една огромна стратегия.
Рпг-тата са ми... детски некак си. Както и книгите-игри.
Дюн и Уоркрафт (старите версии, преди да излязат интернет сървърите) са ми били винаги нъмбър уан. Още повече, че на уоркрафта имаше редактор на карти и прочия, дето ти позволяваше да си направиш терен и противници колкото ти душа сака. И да - графиката архивна, ама има чувство в нея, като в стар, лампов Телефункен, с онази честотна корекция поръчана от Гьобелс, дето прави звука завладяващо привлекателен.
Та - пазя си ги на един стар лаптоп тия стратегии и понявгаш на село, лятото, след обяд, когато не може да се бачка, си ги разцъквам, създавайки си сам трудности.


Всъщност не съм баш фен на фентъзито до степен да го познавам енциклопедично, но съдейки по това, което досега съм прочел от Фийст, ще се съглася с думите ти за него.

П. С. За малко да забравя да кажа кво ме кефи у Фийст.
Липсата на прекалено много "фентъзи". В смисъл - нема нема па наизлезнат магии и омагьосани мечове.
Виждаме едно алтернативно средновековие, изключително добре и логично изграден свят, добър, буквално реален сюжет (като си знаем нашто средновековие) и съвсем малко магически елемент, който е по-скоро философски, а не чисто магически. Т. е. - не, че е съвсем малко, но е перфектно вплетен в измисления свят, така, че да изглежда нормален, а не свръхестествен.

Betrayal at Krondor - Elvandar (Piano Cover + SHEET MUSIC)


Предателство в Крондор - Последната Битка Оен + Пъг vs Макала

И Пъг (най-великият маг някога раждал се в универсума на Фийст, и скуайър Оуен са русоляви. Пъг е по-възрастния. Прилача леко на разглезена рок звезда, професията, за която мечтаеше синковецът като беше в 9-0 клас...:)

Тази мелодия имах на джи ес ем-а си...

Използвам повода да поздравя специално Лешничка.

прав или изправян

'бсолютно се съгласявам с теб. В майка ми има едно видео Телефункен дето още работи. Той и стария й телевизор Сименс нищо му нямаше, ама таз пуста цифрова, та й взех един нов Филипс. Само името му Филипс, ама за турски сериали - става:)

Тарти е виновна, дето още не съм си легнал. Че обещах на съпругата си да свърша малко мъжка работа утре (б р. днес) до към обяд т.е. един път да изчистя и аз къщата. Така, че от мен приятни сънища. Стана хубава тема - да й се ненадяваш:)

прав или изправян

Неее... като приказка за могъщи вълшебници, феи и човешки страсти.

******

Старото си е старо!

Щом има страсти, не може да няма любовни влажности и кръв.

О, даа... :))))

******