Експеримент

винаги съм ти говорила така, но напоследък много взе да ти се привижда, че хората те храчат. дължи се само на това, че губиш почва под краката си, несигурна си, тотално объркана и слаба.
определено сега не си достойна за спаринг партньор.

Експеримент със голям волтаж и много еректрошок трябва да бъде приложен на всички шефове и отговорници.
Докато си признаят за всички мизерии и бъркотии.
Днес научих че след време ще ми отрежат в заплатата.
И съответно по-малко дни и часове ще работя.
Заради лошо праниране..и лошо свършена финансова работа.
Имам цяла тема..посветена на това.
От днес вече нищо няма да е същото.
Няма да давам нищо повече от минимума там като отношение.
Оказаха се по-слаби..огънаха се..ни напускам..и галантно решават проблема.
От днес вече им обещавам че профсъюза ще ги посещава редовно.
Да видим адвокатите..колко ще помогнат.
Що ли пък да не обещая че ще делим с адвоката по равно.
Да го позлатя...никой не бяга от пари.
В понеделник почвам кръстоностния поход.
Без милост вече.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

Най-гъпото е..че ми го даде документа днес..ден преди да тръгна на романтична уж почивка..
Ще си направя супер-уикенд..могат да бъдат сигурни.
Напук на всичко и всички.
Време е..да изрежа със големия нож всичко смърдящо и некрозно и атрофирало.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

Щом ме обсъждаш, без да ме познаваш, че и някакви нелепи съвети ми даваш, това си е живо храчене. Желание да изтипосаш другия като нещо грозно и неприемливо = храчене. Особено, след като сама заяви, че не търсиш диалог, а държиш само да ми налепиш етикети, които очакваш аз да опровергавам. И ако не го правя, значи съм слаба, несигурна и т.н. нелепици, а не че просто не ми пука, ти, напълно непознатата, какво мисли за мен.
Кафе, дори в този пост показваш жаждата си да обиждаш, да "нараняваш", да очерняш и т.н. ... само един агресивен човек изтъкан от омраза към другите, може да приема общуването като СПАРИНГ. Аз лично, предпочитам нормално общуване с нормални хора ... ако има такива тук, ще водя диалог с тях, ако няма, нет голям, никове бол. Не смятам да ви влизам повече в агресивният тон, нито да храня жаждата ви за "кръв". А ти си пиши и мисли каквото искаш за мен, не ми пречиш.

.........

При психопатите е налице липса на емоционалност. При тях участъците на мозъка, които отговарят за чувствата и емоциите са неразвити или почти напълно неразвити... Психопатите не изпитват страх от наказание. В същото време болката е "неприятно сетивно и емоционално преживяване, свързано с актуално или потенциално увреждане на тъканите".
Затова предполагам, че при психопатите болката не е така силно изразена.
Не всеки човек, който трудно изпитва болка е психопат, разбира се. За да е психопат, той трябва и да причинява болка от различен характер - физическа, психическа, емоционална и т.н. Все пак, аз предполагам. Не мога да изкажа доводи и аргументи в подкрепа на мнението си. А може и да греша като цяло.
Не знам дали има изследвания относно физическата болка при психопати. Би било интересно да се прочете такъв труд, ако има. А ако няма би било още по-интересно да се направи подобен експеримент с психопати и да се изведе статистика в каква степен изпитват физическа болка.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Днес наистина главата ми е тенджера под налягане.
Ще ми намалят и заплата и работно време.
Заради шефски грешки и болти амбиции.
Незнам защо първо виновниците не се орязват,а страдат невинни като мен.?
Но заедно с това чуствам видимо облекчение..че и се вижда края на тази мръсна фирма.
Понеже аз хем че ще намеря рано или късно 2 работа..хем че ще гредам да се махна слид време оттам.
За да си доизживея най-накрая спокойно живота.
Гаранция им давам обаче..че един ден ще отида да им се подиграя в очите...когато се уредя другаде...и ще ида да им се изсмея в лицата..какви са дребнави душици и скъперници.
Дано да са доволни..че своите им хора и те няма да бъдат орязани...и да започнат най-накрая да работят те..да видят какво е истинска работа.
А аз...добри роботници и перфекционисти се търсят новсякъде.
23.11.2013!!!
Това е датата когато те вече окончателно умряха за мен.
Ш отсега натък ще започвам всеки ден със една и съща песен деня на колоните на работата..
Passenger-i,m a passenger...i ,l ride and ride..and ride..i singin la la la la la la la...

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

Интересна тема отваряш. Само да уточня, че изводите от експеримента, са на база това което мислят наблюдаващите и обсъждат точно тях, а не обсъждат двамата на които се пуска ток. Наблюдаващите не изпитват болка, само си създават мнение, кой от двамата, колко може да ги нарани, а от там и се определя мнението и поведението им спрямо двамата участници.
Но ако вземем експеримента + твоите доводи и приемем, че двамата на които са пускали ток не са реагирали /не пише в експеримента дали са го правили или не/, можем да си направим извода, че хората най-много се плашат от психопатите, възприемат ги като заплаха и описват с най-лоши качества, а не ги приемат като болни, или с недъг. Т.е. всеки гледа преди всичко собствената си безопасност на база прага си на търпимост и едва когато се чувстват сигурни, могат да помислят да помагат на другите. От което можем да заключим, че безчувствените хора могат да са много добри помощници, поради това, че в много повече ситуации се чувстват сигурни.
Всяко едно нещо има своя + крайност и своя - крайност, както и ти сама отбеляза /Не всеки човек, който трудно изпитва болка е психопат/. Що се отнася до хората с много висок праг на търпимост /до степен на безчувственост/, психопати стават тези, които нямат ценностна система и точно това определя психопата ... липса на всякакви социални ценности ... но ако имат ценостна система, то могат да станат доста емпатиини, защото няма да имат собствени емоции за които да се грижат и слагат преди тези на другите.


Правени са много експерименти, да се открие "гена на психопата", за да се докаже, че това е генетично заболяване, но такива не са намерени. Дори са правени опити и то преди доста години, да събират като семейства мъже и жени психопати /от тъмнични затвори/ и са изследвали техните деца, след като са им ги отнемали. Нито едно от децата не е проявило психопатия, от което учените направили извод, че битието създава психопатите, а не генетиката. За това не мога да приема, това което си извадила от тази статия/не го отричам, просто не мога да го приема/, защото мога да дам най-различни причини накарали човек да стане психопат и доста от тях са точно на база наранени емоции, а за да ги нараниш, те трябва да съществуват.
Не знам дали си засичала сериала, "Престъпни намерения" ... там във всяка серия се показва по един психопат, а екипа който го преследва му прави психопортрет и накрая казват причината поради която убива хора. Малко е гадничък, заради убийствата, но дават много информация, за това как работи мозъка на психопата. Има и две книги, писани от психопортретист към ЦРУ, в които също са описани доста случай, но не помня как се казваха ... ако ги намеря и ако те интересува, ще ги постна.

Спирам, че много се отплеснах. Но ако ти е интересно да продължим, за мен не е проблем. Интересни гледни точки даваш.

.........

Не зная дали е генетично унаследяване психопатията.
По-скоро съм склонна да се съглася с теб, за някой видове отключване на психопатия. Възпитанието в първите 4 години, а и след това много влияе за формирането на възприемателният процес у детето. Ако средата е травмираща или подтискаща може би би формирала у новообразуващата се личност психопатични черти.
Според мен нарушението в областта на хипоталамуса би могло да се породи и като дефект при формирането на плода в утробата на майката. Може и да се увреди при зрял индивид предполагам - в следствие на травма - емоционална, физическа.
Дали може да е наследствено?....Не знам. Но ако има такива случаи на наследствена психопатия, то биха били съвсем малък процент и по-скоро би трябвало да се търси обремененост доста назад в поколенията.

И да, явно изводът ти е правилен. Хората се страхуват от психопати. Всъщност психопата не се води болен човек, а изкривена личност.
Нормално е да се изпитва страх, който да се обуславя от представите на страхуващият се. Страхът се формира в главата на човек, основно от това, което е непознато, плаши и застрашава. Всеки човек има инстинкт за самосъхранение, който се проявава и чрез страха. Страха се явява като индикатор на опасност. Поне така мисля аз.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

госпожа, аз така и не можах да разбера - според теб ти в мен какви емоции пробуждаш?

Die Nordsee schlaegt dir ins Gesicht,
trotzdem hast du verloren.

В отговор на:

---

...но ако имат ценостна система, то могат да станат доста емпатиини, защото няма да имат собствени емоции за които да се грижат и слагат преди тези на другите.

---

Забелязала съм, че често хората, които имат висок праг на чувствителност не разбират тези с нисък такъв и обратното.
Аз лично имам нисък праг на чувствителност - емоционален и физически.
Хора, които нямат приблизителен до моя праг не ме разбират. Точно обратното - дразнят се и не вярват. Това ги напряга. Омаловажават проблема.

Същото е и когато аз се опитам на такъв човек да помогна. Явно го правя с прекалено много внимание, което дразни отсрещната страна, която е с висок праг на емоционална и физическа чувствителност. Пак се дразни и пак омаловажава вече собственият си проблем.

Стигнала съм до извода, че хората с висок праг на чувствителност подтискат важността на проблема, омаловажават го, с идеята така да го премахнат от съзнанието си, за да не им тежи.

Може би това е начинът, но за мен лично е странен, от гледната ми точка на чувствителност. Породил ли се е проблем, той трябва да се обмисли, да се почувства, за да се оцени и съответно да се прецени най-добрият начин да бъде преодолян.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

ти ако искаше нормално общуване с хората- щеше да го правиш.
понеже не си искала такова никога- сега целия клуб храчел по теб. ми ти ни охрачи наред всичките през тези години- кой не бе шизофреник, социопат и т.н. кой не бе?!

пак ти казвам- ако си силна- щеше първо себе си да видиш в целия си блясък! а ти си просто една слабачка, дето няма друг избор освен да е лоша към всички и към себе си /щото то се връща като бумеранг/

В детето, първите 3 години формират, а останалите до 7, затвърждават формираното. Ако до 3-4 години детето е живяло в травмираща среда, но в следващите до 7 е било в любяща, то нещата значително ще се променят.
Не знам дали знаеш, но по принцип, мозъка трие /или не ги пази/ спомените до 3-та ни година, поради многото травмиращи моменти присъстващи в тях поради самият ни растеж. Никнене на зъби, втвърдяване и растеж на кости и т.н.. За това и детето до тази възраст няма усещане за Аз, то говори за себе си в трети род.
Реално, има няколко етапа на развитие на психиката и най-вече личността, т.е. А-за, който го няма до 3 година. Те са до около 7 година, после до около 14, когато е "тъмният период на пубертета" /когато се появяват още хормони и почваме да чувстваме тялото си като полово обременено/ и до около 21 година, когато е "светлия период на пубертета" /когато се усвоява половата социална роля/. И всеки един от тях може да е причина за психопатия. ...
Примери ....
периода до 14г. ...Поради силно религиозни родители, които вменяват в детето, че половата зрялост която настъпва в него, е наказание Господне и той е грешен/лош, ако има сексуално влечение, а ако се самодокосне или има сутрешна полюция е най-големият грешник на света и всички праведни хора ще го отритнат заради това .... нали се сещаш, че няма как да контролира полюцията, което директно го травмира и чрез натрупване, го превръща в един психопат ... не защото няма емоции, а защото не може да издържи на напрежението на тези емоции.
период до 21г. .... Поради невъзможността да се овладее половата социална роля, травмирани от откази, подигравки и т.н. на противоположният пол, което става, не поради липса на емоции, а поради друга особеност, а именно, невъзможност за разпознаване на чуждата емоционалност, се стига до личностното разтройство психопатия.
Увредите които настъпват в хипоталамуса, при тези два случая, са един вид защитна реакция на мозъка. Той "изключва" центровете на хипоталамуса, които произвеждат травмиращите емоции, поради пренапрежение в системата. Но той всъщност изключва чувството за вина, което е и основната черта на психопата ... той убива без да чувства вина, поради липса на такова чувство. Т.е. в тези етапи, много по-лесно може да стане психопат, човек с нисък праг на търпимост, защото много повече неща биха го травмирали, а от там да се получи толкова голямо натрупване, че мозъка да предприеме изключваме като защитна мярка.
Увреди в хипоталамуса, могат да причинят и много психотични лекарства /когато се комбинират с алкохол поради засилване на действието им в този момент/, или злоупотреба, както и някой видове наркотици.
Изобщо, мога да кажа, че е много по-голям вероятността да създадеш психопат, отколкото да родиш такъв, защото мозъка има компенсаторни механизми ... ако се роди дете с увреда в хипоталамуса, то мозъка ще намери как да компенсира тази увреда, като развие друг дял.

Психопатията е на прага между норма и болест, поради това, че може да съзнава добре разликата между "добро" и "зло", но не му пука, защото му липсва чувство за вина. Т.е. те са в много ясно съзнание, дори повечето са с голям интелект.
Напълно си права за страха и това, че е инстинкт за самосъхранение, поради което и най-трудно се преодолява. Но ти даде и начина за преодоляването му.
Страхът се формира в главата на човек, основно от това, което е непознато, плаши и застрашава.
Ако опознаем това което ни плаши, ако се научим да обезвреждаме дадена заплаха, ако избягваме това което ни застрашава или намерим начин да го ползваме за да се развиваме .... то тогава страхът ще изчезне или поне ще отиде на ниво, което не ни затормозява. Както се казва "ще си имаме едно на ум" за тези неща, защото страхът ще е там, но в малки количества.
Както страха, така и всяка друга емоция, е учител ... но само ако ги слушаме и търсим техният първоизточник.
Във филмите в които даден получи свръх сили, първоначално те го довеждат до лудост, но когато се научи да ги овладява /да ги подтиска когато не са му необходими и използва когато са/, той става Герой. Същото е и с емоциите ... ако изучим техният първоизточник, то много по-лесно ще можем да ги контролираме, а научим ли се да го правим, ще ги използваме така, че те да ни помагат, а не да ни вредят.

.........

Забелязала съм, че често хората, които имат висок праг на чувствителност не разбират тези с нисък такъв и обратното.
За жалост, всеки мери със своят аршин останалите. А още по-лошото е, когато си мисли, че той е над другите, само защото нещо му липсва. Реално, "над другите", може да е само човек, който има и умее да управлява правилно това което има. Но не "над другите", за да ги потиска, а за да ги учи и води. За това родителите и бабите са "над" децата и това не травмира малчуганите /изключенията не ги броя за родители и баби/.

Стигнала съм до извода, че хората с висок праг на чувствителност подтискат важността на проблема, омаловажават го, с идеята така да го премахнат от съзнанието си, за да не им тежи.
Така е. Проблемът им носи малък заряд напрежение, който лесно може да се подтисне до приемливо ниво, чрез мисловен модел/заблуда която да звучи логично. Както казва Хаус в една серия: "Лудите/илюзиите/ звучат логично, а нормалните нелогично."/, но да не забравяме, че не изчезва. Точно за това, при такива хора разтройствата идват от "нищото" и много трудно се лекуват, поради множеството източници които са натрупали неприемливото ниво напрежение и поради многото илюзии които трябва да се разбиват, за да се стигне до истинският източник който да се премахне, за да се премахне и напрежението.

за мен лично е странен, от гледната ми точка на чувствителност. Породил ли се е проблем, той трябва да се обмисли, да се почувства, за да се оцени и съответно да се прецени най-добрият начин да бъде преодолян.
Правилният начин, т.е. начина който не води до един голям проблем с много източници, който много трудно после се премахва, е точно този който ти описваш и е начина на хората които имат по-голяма чувствителност, защото те не могат да подтиснат до приемливо ниво напрежението чрез илюзии. Намаляват го, но то пак ги тревожи, което ги кара да намерят източника, ако искат да се отърват от него.
По-голямата чувствителност, ако бъде овладяна чрез ЕИ, може да е голяма сила в ръцете на притежателя си, която да му помага, но ако не бъде овладяна, може да го разруши.

Относно помагането .... ако човек не е осъзнал проблема си и не е готов да му бъде помогнато, никой не е в състояние да му помогне. Ако се пробваш в момент на неосъзнатос, то можеш само да му задълбочиш проблема, като го накараш да си измисли още илюзии с които да го подтисне.

.........