???!

и аз имам периоди в които много говоря. Може и да има някаква нужда от такива моменти. Имах един колега навремето, отвреме навреме кажеше по нещо не много свързано. Тананикаше си, когато беше в добро настроение, а когато не беше, говореше разни простотии и мърсотии. Почти винаги изглеждаше безсмислено, но просто си беше такъв, не му пукаше, или изобщо не го забелязваше.

... напротив,Рум, като ги споделяме не ги избягваме, ами ги освобождаваме от част от енергията им и така се отделяме от тях,освен това ги чуваме и ни се подреждат в главите и можем да си изградим стратегия за справяне... избягваме ги, когато са много енергетично или афективно натоварени, защото ни причиняват страдание...така,че споделянето си има своите много големи предимства, разбира се, ако не го правиш с неподходящи хора...

Такава е на любовта мощта,
че възвишава низките неща.

А защо тогава да ти е близък, като не споделяте всичко...не знам, аз имам по-друга представа за близост явно...
А другото не го разбрах, опитай пак...

Съгласен съм, но мисля и друго, че неприятните чувства и преживявания се дължат не нещо много дълбоко, негативно и необяснимо, и човек и да се справи с едни, после се появяват други.

Директното споделяне е цветето да започне да обяснява на въздуха, влагата и слънцето, че е побъркано от любов по тях, че не може да живее без тях... Индиректното споделяне е, когато то си мълчи, а започне дъ цъфти и да ухае, когато не говори, а показва по някакъв удивителен начин.

Аааааа чакай сега..манипулираш...
Въздухът, влажността, топлината и светлината са жизнено важни за това цвете, а любовта е, когато някой се грижи за него.
Но дори и така да приемем нещата, защо това цвете да не каже, какво иска, т.е. за да разцъфти още по-хубаво и по-дълго да се запазят цветовете, просто да си поиска..допълнително светлина или топлина...или да го изкарат на въздух...
Самото цвете си е самодостатъчно за да съществува и да бъде красиво, но друго е когато някой се грижи за него, а още по-друго е когато споделя какво иска, за да радва по-дълго..
Аз също съм голямо дърво на тази тема..не умея да искам и го отчитам като грешка..просто не съм се научила да споделям желанията си....но в момента се уча и напредвам...

Човек изпитва любов, когато получава всичко жизненоважно, друго не е нужно, но това рядко се случва. Грижите и любовта не винаги подсигуряват всичко, зависи от този, който се грижи. Растенията не разговарят помежду си и това им дава някои предимства. Къпината в гората не мисли за живота на розата в градината, и това сигурно я прави доста самодоволна и жилава, иначе щеше да рухне психически.

ти смяташ, че има универсална и общовалидна рецепта?
от моя гледна точка - когато центърът на човек е в него самия. за чуждите центрове и гледни точки не отговарям

By Indra Macondo

Не е важно дали много или малко говориш, важно е да го правиш с чар.

Споделянето е изключително важно и полезно нещо.Чрез него човек придобива и предава ценна информация, която да му е полезна или да бъде полезен на близки хора.
Естествено има споделяне, което е полезно и споделяне, което освен, че е абсолютно безсмислено, доста често е натоварващо, досадно и показва низкото интелектуално ниво на споделящия.
полезно е когато става въпрос за важни и интересни неща, каквито за един мъж са хобитата, спортът и коя кифла къде и как е забърсал и опрашил.
Отвратителни са когато става въпрос за много лични неща, мястото на които не е на "мегдана", включват близки хора и техните предимства и недостатъци.А когато са включени тъщи, баджанаци, шуринайки, вече надхвърлят селянията и простотията.със сигурност и са в графа -задоволяване на малоумна, селска клюкарщина.А, ако всичко това е поднесено с безсмислено многословие вече си е определено досадно непоносимо.
Определено хора с подобни поведение са отбягвани от всички , а и ако са мъже по полови белези, всички нормални мъже ги определят като пълни путьовци.

Отвратителни са когато става въпрос за много лични неща, мястото на които не е на "мегдана", включват близки хора и техните предимства и недостатъци


ама наистина ли..?!..ти да видиш....

Много е важно с кого споделяш според мен.
Човек трябва да има поне един приятел на когото може да сподели всичко.....оттам насетне може да си приказва глупости на килограм и да не му пука.
"Мегдана" остава само за картинки, статии, музика и подобни - да си ги разменя.

В реалният живот ужасно много хора си споделят с мен лични неща и понякога ми става много трудно....но разбирам, че изпитват необходимост.
Така и не ми става ясно защо съм избрана за целта. Може би защото просто си мълча и ги слушам.Един вид водят монолози.

Някои се задоволяват еднократно да споделят сериозни проблеми и после лесно се общува, защото не си го напомняме, нито питам "Какво става?".

Но има хора, които веднъж оставиш ли ги да споделят.....започват редовно да го правят ....като, че ли очаквайки да им решиш проблемите...а това не е от по силите на никой друг - освен на споделящият ....

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Най-лесно ми е било да общувам с хората, които почти нищо не споделят, само бутат напред и гледат да се смеят на всичко. Изглежда толкова несериозно, но на моменти с изненада чувстваш безкрайни простори, в които има всичко, включително и тъга и дълбочина. Но това какво казват хората пред мен, зависи изцяло от това, как подхождам

Дълго време мислех, че това означава човек да е откровен, но резултатите бяха плачевни, човек трябва да е майстор..

За родата никога не ми е хрумвало да говоря. Някак все сме си били далечни и необясними, и може би това ни запази добрите отношения и до ден днешен

Това което тя е написала е полувярно. Всъщност има някакво място където се създава бъдещето където минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно и всяка споделена дума или даже мисъл оказва определено влияние върху бъдещето...

destroy/
we need focus?

ама пък после идва момент на ривайвъл ето аз споделям, че и без това изглеждам неприлично добре, когато не съм ревала 8 часа, и съм прекалено слаба, и винаги правя драми, значи реших да ставам певачка! така едното ще обяснява другото поне демек поне хората да се кефят на драматизма

ето драматизъм това ми влиза в репертоара автоматично

Човек изпитва любов, когато получава всичко жизненоважно, друго не е нужно
----------------------
Красиви думички..не смяташ ли?
Но преди това дай да уточним какво за теб е жизненоважно...Дай отправна точка..
А човекът по принцип си е социално същество, та едва ли само храна, светлина, топлина и вода, могат да го направят щастлив и да прелива от любов..ако няма с кой да я сподели, тя се превръща в доста голяма степен в неудовлетвореност...

eee глупости, аз мисля, че човек може да прелива от любов дори и да е малко или повече гладен, но то зависи от човека, а според мене за това помага религията, иначе стоене на студено и тъмно е кофти, но пък има неща които топлят според мене тази икономическа теория изключва религиозният аспект на нещата

както и това, че религията по принцип е чудо-творна

ПП

съгласна съм със социалната ти теория, вчера бях на едно "парти", от което си тръгнах

на партито всеки ядеше това, което си беше донесъл за себе си ето аз това наричам лудост, защото то е лудост. това е преиначена и оболестотворена социалност, идеята на партитата е да си с други, споделяйки присъствие и други неща, да си други ядейки си своето не е точно парти. аз за това казвам, че вече при руснаците шайбата е превъртяла тотално, защото това беше няква русофилска идея на която аз изобщо не бях поканена, даже канеха други пред мен, но случайно бях на мястото, за да зърна въпросната жалка и болна пародия

eee глупости, аз мисля, че човек може да прелива от любов дори и да е малко или повече гладен,
-----------------------------------------
Ми да де...нали същото казах...че може и да си гладен и жаден и пак да изпитваш любов, че едва ли само жизненоважните неща могат да те изпълнят с любов...
Всеки човек си е самодостатъчен до определено ниво, но неминуемо той си търси себеподобните...а споделянето е едно от най-хубавите неща в живота...да имаш с кой да го направиш...
На едно мнение сме...