???!

Какво мислите за споделянето. Навремето почти не говорех, не можех да споделям, не се хвалех и не се оплаквах, и животът ми беше като омагьосан, в най-добрия смисъл на думата. Но после се научих. Има нещо нередно в говоренето, някакво сериозно изтичане на енергия. Има една група за споделяне на книги във фб, там вече никой не може да зачете книга, без да поства непрекъснато мнения за нея, без общуването с другите читатели по време на четенето. Наскоро си дадох сметка, че ако говоря за любима книга, даже и години след като съм я прочел, тя се променя. Преди мислех, че на хората като им омръзне музиката, книгите, сексът, започват да говорят непрекъснато за тях, как се слуша, как се прави, стават разбирачи и критици, но сега ми се струва, че е обратното. Първо се почва с говоренето и после всичко се отдръпва.

Това ми напомня на написаното в една книга по източни бойни изкуства която бях чел преди около и повече от 20 години. Та там пишеше нещо в смисъл че енергията на ударите трябва да се пази. Отделно от това съм забелязал че когато говоря много много за нещо хубаво то се разваля, яко се разваля. А ако това хубаво нещо трябва да се случи в бъдещето и говоря за него все едно то вече е станало някаква невидима сила просто го разваля и то не се случва никога. Примери за такива неща имам доста в живота си.

... трябва да се споделят само най-гадните неща......

Такава е на любовта мощта,
че възвишава низките неща.

И това че трябва да се споделят само най-гадните неща също е вярно.

Всичко става по-слабо благодарение на споделянето, и това с гадните неща е логично. Но те също имат важна роля в живота ни и мисля, че след време ще се повторят, ако ги избегнем.

Иаз имам безброй такива примери...

Има нещо нередно в говоренето
има - да. колкото е полезно, толкова е и вредно да се споделя. но пък как ще се огледаш в очите на хората, ако не споделиш нещо.

струва ми се, че въпросът не е трябва ли да се споделя (щото все пак е личен избор в следствие от лични ценности), а защо човек спира да живее собствения си живот когато е на показ...
ама може и аз нещо да не съм разбрала...

By Indra Macondo

Незнам..аз ако не говоря и споделям...ке пукна направо.
Жена ми все ми вика,прекалено много дърдориш.
Ами за мен е цяло наказание да общувам с хора които за 2 часа казват 5 думи да речем.
И само слушат и отговарят със да или не.
Просто никога не съм се чуствал на място със такива хора,които сякаш са глътнали бастуни,и трябва да им вадиш думите с ченгел от устата.
Имам няколко такива познати,че и баджанака донякъде.
С инфото са скарани..живеят с мисълта че ти си длъжен да си им в главата,и да знаеш какво мислят те.
Да ама,затова и станаха недоразуменията и скандалите преди време.
По-скоро има доста неточни хора,реагиращи като албански реотани.
Или ми кажи да или не бе..става или не става,не ми мълчи с дни и ме дръж на тъмно да не знам какво става и да се изнервям.
Ама то..явно не му е било до мен.
Какво да си помисли човек.
Аз щом ме питат изцяло се ангажирам с човека,ако мога съм му съпорт докрай.
Ако ли не просто му казвам не мога.
Питай еди кой си.
Тия дни жената щеше да почва при инструктор за шофиране,при учител.
10 дена ни вест ни кост от трафикскулен,и накрая отидох на място и тоя там..
Зашо не се обадихте ги питам.
Ами то сега ..трябвало да е между 8-4 следобяд..пък жена ми работела тогава..хм..ами било му невъзможно..имал семейство..
Халуууу..ало му викам,всички ние имаме семейства,и не всеки е късметлия като теб да му е на топло задника в къщи в 16 следобяд.
Сигурно ти трябва такъв като мен,къдеро работи до 8,9 вечер.
Ама за съжаление вече имам книжка и не ми трябват две.
Тоя предъвква и се хили някакъв.
Като сте отворили училище да сте мислили че има и такива клиенти..не можел бил.
Никой не искал да бачка овъртайм.
Ами..не ти трябват ектра пари го питам?
Страхотно обслужване,нямам думи..и затръшнах вратата на излизане.
Едно момиченце ме гони..щели да видят..щели да го напаснат,имало един двама.
Парите са си пари и е адски скъпо им казвам пакета от 25 000кр.
650кр ви е един час.От 45 мин,от които 15 са загубени.
Ами за съжаление няма жената как да вземе книжка от бг,прекалено много е живяла тук и не признават норвежките идиоти.
Уж сме евросъюз..ама само на хартия явно.
То те не са в евросъюза.
Та днес и намерих друг учител,от съседния квартал на 20 минути ще идва човека,ама човек на място.
Еми..те губят,щом обичат да губят клиенти огън да ги гори такива бизнесмени.
Дано гладни и жадни да ходят до 2 пришествие.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

Напротив...още по-жив се чуствам.
Това кой как ще ме издокара и пре-предаде,си е негова грешка,не моя.
Хората обикновенно вярват много на клюките.
Но в крайна сметка винаги ми е било пътеводна светлина това да показвам на хората че не живея заради общественното мнение.
Живота си е мой собствен и ще го живея така както искам,не както те искат.
Или разни ехидни пуритани и злобари.


Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

: )
Има споделяне и споделяне...
Никога не съм харесвала масовките, т.е. споделянето на каквото и да е пред много хора /и то особено лични неща и чувства/, но винаги съм харесвала споделянето пред определен човек. Първото натоварва, второто зарежда..
Въобще има ли много хора, мен ме няма...
Едва сега започвам да разбирам мълчанието....и поговорката - мълчанието е злато /т.е. богатство/ - защото понякога мълчанието говори много повече и казва много повече неща от всички думи на Земята...
Всяко преживяване е между двама и раздухването му си губи чара и тръпката. Просто пази си емоциите и чувствата за себе си и ги споделяй само с човека, към когото са насочени, а относно книгите и музиката..ми те пак са храна за твоята душа...думите там са напълно излишни...просто им се наслаждавай...

Жена ми все ми вика,прекалено много дърдориш.
-----------------------
Щом жена ти го вика...да знаеш, че е проблем....

Преди мислех, че на хората като им омръзне музиката, книгите, сексът, започват да говорят непрекъснато за тях, как се слуша, как се прави, стават разбирачи и критици, но сега ми се струва, че е обратното. Първо се почва с говоренето и после всичко се отдръпва - по скоро, почне ли да се говори за нещо и то много, пиши го бегАлО - така де заминава му очарованието и способността да го изживяваш, може бе защото истинските изживявания ни оставят без думи... Но
е хубаво да умеем да се изразяваме чрез думи, чрез слова - може би не случайно е казана "в началото бе словото" - естествено да не го приемаме буквално.

А относно споделянето - въпрос на преценка, харесват ми неща, на които да се посмея, посмеем и такива, над които да помисля, помислим... всичко друго ми се струва натоварване на страните, клюки, любопитство, бръщолевене - хииххи все неща дето по хората ходях

Можеби ако някой го интересува, ще разбере и без споделяне.

Аз губя способност да мечтая, ако поприказваме с някой за дадена група примерно, или поне после ми трябва време нещата да си дойдат на мястото. Когато не споделях, и радостите и лошото имаха голяма тежест, а после всичко стана един нетърпим блудкавеж лишен от смисъл.

Има нещо такова. Сега трябва да кажеш и как се постига.

Да, способността да изживяваш. Да те осеняват спокойно нови идеи, да не те подсеща някой какво си казал и да ти дава съвети. Тези и други неща се ограничават.

Като споменах споделянето, бях краен. Мисля, че и с най-близкия човек е по-добре да не се споделя и да не се говори много, да не се опитва да се изравят някакви дълбоки истини, да не се обясняват чувства. Човек да се занимава с нещо друго и да се удивлява на все по-големия интензитет от неизказаното вътре в себе си, а то ще избива навън по някакви индиректни начини, които ще са много по-истински, отколкото да се опитва да обясни.

за това човек трябва да си пази периметъра... ама и не толкова че да е единак и асоциален, трудно е това да се намери като баланс. Щото пък и много отворените и много затворените хора дразнят. /въпреки че вторите са ми по - симпатични/ Така според мен хората трябва и да си споделят но някак с любов, не с мрънкане, не с досада, не с натякване, не с нахалство, Споделянето по скоро да е форма на съпричастност. Умение така да поднесеш нещата че да не товариш, а да събудиш доброто у хора и в себе си .. Хах пък лошото то няма да избяга все ще се покаже...