Заверки

Как смятате, че е най-добре да се преведе "заверка на документи"?

На руски?

Заверение документов.

Притесняваше ме дали този израз не се използва само за заверени пред нотариус документи. А на мен ми трябва заглавие за страница на сайт:
превод, заверки и легализация

Съгласна съм с Lillie

Благодаря.
Имаш ли роднини в Киев?

Перевод, заверение и легализация документов

Не проверявате ли в Яндекса?

Проверявам, как да не проверявам. Обаче все ми излиза съчетанието "заверение документов у нотариуса", затова имах опасения дали може да се използва "заверение" в случаи, при които не се заверява при нотариус, а другаде.

Ама то логично така се разбира - официални правомощия да заверяват документи имат само нотариусите, не преводаческите агенции. Сигурно затова така илзиза и в руските търсачки. Агенцията нищо не заверява, тя само изпраща документите за заверка и легализация в друга институция. Агенцията не е орган, който да заверява легитимността на съдържанието или на подписа в документа.

Лили, как би превела в този текст това наше непреводимо "заклет преводач"? (пак е от същия превод - сайт на фирма)

Превод от заклет преводач
Според законодателството в България, квалификацията „заклет преводач” се предоставя на лица, които са представили определените от Дирекция „Консулски отношения” към МВнР, документи (дипломи, удостоверения и др.), удостоверяващи езиково образование, и са вписани в списъка на Министерство на външните работи. Тези лица се определят като „заклети преводачи”, а преводът, извършен от тях, е превод от „заклет преводач”.

Аз използвах "оторизированный переводчик" като при първото споменаване оставих в скоби (заклет преводач).

Абе, има и заверка на подписа на преводача...

Агенцията не заверява подписа на преводача, няма такива прамовощия.

Има понятие "присяжный переводчик", но се използва, когато става въпрос за преводач, който превежда да съда и полицията. В България не знам дали съществува такова понятие.

"Лицензированный переводчик" също не се връзва, макар че съм го чувала да се използва, но от хора, които на са наясно с нормативната уредба. Преводачът като физическо лице не може да има лиценз.

По-правилно е да се каже "авторизованный переводчик" (а не оторизированный), но и тук ми се изплъзва смисълът. Има разминаване в понятията. Понятието "заклет преводач" е българизъм, не знам какъв е неговият аналог в другите държави, там може и регламентът да е друг.

Авторизованный перевод - это как раз тот, который сверяется с автором, а вовсе не с правообладателями. Переводчик, осуществивший авторизованный перевод, получает статус автора полученного текста.

Присяжный переводчик (судебный переводчик) – должностное лицо, переводчик, авторизованный органами судебной власти для официального перевода юридических документов на территории юрисдикции данного суда. Все присяжные переводчики внесены в государственный реестр, а сам институт присяжных переводчиков существует за счет членских взносов.

За заклет през немски (vereidigt) Лингво х3+ дава: присяжный, официальный.

хакерхакер,

преводът се затруднява не от лексикални, а от нормативни проблеми.


Из "Адвокат: Заклетият преводач е като нотарус"
[линк]


ЗАКЛЕТИЯТ ПРЕВОДАЧ Е КАТО НОТАРИУС!

Това означава, че всичките тези т.нар. "заклети към агенции преводачи" не са никакви заклети преводачи. Това са само едни дребни, жално поскърцващи колелца в периферията на могъщата държавна машина за фалшифициране на официални преводи на документи, която работи успешно от много години, подпомагана с огромно удоволствие от стотици агенции за преводи и легализации, както и от всички български посолства и консулства по света. Двигателят на тази машина е българското Министерство на външните работи, а техническото й ръководство - един вехт, незаконосъобразен, вътрешно-ведомствен правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 1990 (преди 23 години). Този мизерен правилник е издигнат в ранг над всички закони в страната, над Конституцията и над международната Хагска конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (документи), известна като Хагската конвенция за апостила. В българските посолства продължават да "заверяват" и "легализират" преводите на истински заклети преводачи, чиито преводи, заверени с подписа и печата им, имат стойност на публични актове (документи) в съответната страна. Всичко това се прави за пари, за събиране на незаконни такси в левове и валута от българските граждани у нас и по света.

Ама го има в текста, така че... мен не ме вълнуват правомощията, мен ме вълнува как да го преведа.

Има разлика в руската и българската нормативна уредба, а оттам са възможни и разминавания в смисъла.

След всичкото умуване ще го оставя или оторизированный или официальный.
Авторизированный има по-друг смисъл, както и присяжный.

Брезичка, и в Русия, както и в България, няма истински заклети преводачи - такива, отиризирани от държавата, включени в официален регистър и притежаващи лични печати. Разликата е, че в Русия подписът на преводача се заверява от нотариус, а в България - не.

Това означава, че в Русия заверката на официалните преводи се извършва, макар и тромаво, напълно законосъобразно (тромаво е, защото за всеки официален превод преводачът трябва да се разкарва до нотариална кантора). Но у нас, в България имаме много сериозен проблем със заверката - хем тромава, хем незаконосъобразна.

Време е всички ние, които извършваме преводи - на пълно или непълно работно време, като основен или допълнителен доход - да направим нещо в защита на законността. С установения начин на "заверка" у нас се нарушават не само правата на преводачите, но и на българските граждани по цял свят, и на чуждестранните потребители на преводи в РБ (често - чужди фирми).

Из "Адвокат: Заклетият преводач е като нотариус"
[линк]


"Всички тези т.нар. "заклети към агенции преводачи" не са никакви заклети преводачи. Това са само едни дребни, жално поскърцващи колелца в периферията на могъщата държавна машина за фалшифициране на официални преводи на документи, която работи успешно от много години, подпомагана с огромно удоволствие от стотици агенции за преводи и легализации, както и от всички български посолства и консулства по света. Двигателят на тази машина е българското Министерство на външните работи, а техническото й ръководство - един вехт, незаконосъобразен, вътрешно-ведомствен правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 1990 (преди 23 години). Този мизерен правилник е издигнат в ранг над всички закони в страната, над Конституцията и над международната Хагска конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (документи), известна като Хагската конвенция за апостила. В българските посолства продължават да "заверяват" и "легализират" преводите на истински заклети преводачи, чиито преводи, заверени с подписа и печата им, имат стойност на публични актове (документи) в съответната страна. Всичко това се прави за пари, за събиране на незаконни такси в левове и валута от българските граждани у нас и по света."

Брезичка, Вие, в качеството си на модератор на този преводачески форум, какво смятате? Моля Ви, изкажете се, недейте да мълчите! Не се преструвайте, че не забелязвате битката, която се води вече повече от година срещу незаконосъобразните практики по заверяване на официалните преводи в България.


Ето, вижте, дори българите в Америка вече разбраха колко е сериозно положението и ни подкрепят:
[линк]

Здравейте!

Брезичке, само не превеждай като присяжный переводчик.
Имах разправия с едни клиенти за незаконно присвояване на титлата,
Аз бих написала официальный переводчик.

Няма, няма, дори не съм си го помисляла.