нормално ли е ...

Дааа, определено има нещо, което не е за пренебрегване.
Въпроса е финансов и ние така и не успяхме да се разберем. Вярно имам мое дете и за него той е бил винаги на заден план от финансова гледна точка. Винаги съм имала проблем когато купувам нещо на детето, накрая се научих да лъжа и да крия за всяка една негова вещ купена, защото е необходима. За да нямам проблеми се нагърбвах със всичко, накрая естествено се издъних.
Всеки месец се чудех от къде и как да покрия финансовите разходи, защото той плащаше битовите разходи в къщата и с това се изчерпваше неговия принос в "семейството".
Имах проблеми за всеки плод или вафла, която внеса в къщи. Диреха ми дори и какъв колбас съм купила. Никъде не сме излизали- защо е излишен разход.
За него всичко е излишен разход. Постоянно ми се натякваше, че трябва да намалим храната, защото отивали много пари там. Докато не го срязах да не хапва по две порции на всяко ядене просто не миряса.
Да, накрая я закъсах яко и здраво финансово, защото наистина не успявах да платя всички разходи за домакинството с изкл. на ток, вода и интернет- това се поемаше от него. За всяка финансова помощ от него слушах дълги лекции и накрая връщах взетия "заем".
Въпреки всичко аз все още искам да продължим да бъдем заедно. Не знам, може би не мога да пусна мисълта, че оставам сама и всякакви мечти за дете са безвъзвратно излетели. Не знам вече.
Сега като прочетох написаното си помислих, че съм една голяма бяла птица .... но в никакъв случай не съм лебед.
Всъщност пуснах темата, защото исках да си изясня, дали това, че не си иска ключа може да означава открехната врата към нашата връзка. Дали това не е един последен полъх, че нещата могат да се възобновят. Исках да чуя и друго мнение, освен своето.
Всъщност, май прекалено много разчитам на този жест. Той все повече ме обърква. Прави ми малки подаръци и изненади, винаги се отзовава когато помоля за помощ, но ... Няма ги вече милите думи и докосването, а това толкова много ми липсва. Липсва ми той по всичките негови начини, липсва ми дори и това да ме нахока, защо за бога съм купила кафява захар за кафето, когато мога да си го пия с бяла. Ама аз само исках да пробвам какъв е вкусът на кафето така... е повече не пробвах ...

е, не... за какво ти е такъв мъж, бе жена? Да предположим, че се съберете - така ли искаш да прекараш живота си? И - по-важно - така ли искаш детето ти да израстне?

Зарежи го този ключ - за какво са ти "знаци"? От какво се страхуваш? Че няма да намериш друг мъж ли? Че никой няма да те "вземе"?

Четох, четох и бях решила да не пиша, но...

Вземете се в ръце мацки! (Тук за теб и Вещито става въпрос, че и нейната тема на това ми прилича...)
Как може въобще да ги свиквате тези мъже да нямат финансова отговорност към семейството?
Ами като е тръгнал да живее със жена ще има и финансови разходи. То по-ясно от това - не знам.
Ако не може да изкарва пари, да не се захваща изобщо.
И един път да се съглася с Ком, жива да не бях!

Не ти трябва такъв мъж.
Щом ти се нагърбваш с финансите, то за какво ти е още пране, чистене и готвене?
За единият секс?
Ами то секс може да си намериш навсякъде, че може и по-добър от настоящият да се случи.

Затваряй я тази врата, ама с трясък!

+1

+1

Докато не се освободи от тази обсесия с въпросният, няма да даде шанс да и се случат правилните предстоящи неща.

Let your soul be your pilot:)

+1
Ааааа, живяла съм със стиснат мъж, съпругът ми беше такъв, по-лошо от това сигурно е само пиянството и физическото насилие. С тази разлика, че аз си имах мои доходи и не ми се налагаше да разчитам на него за нищо. Като си купувах дрешки и обувки се надявах, че няма да забележи или разправях, че са подарък от майка ми, че иначе голямо мърморене наставаше.... Имам оттогава алергия към стиснати мъже. А твоят брои и залците на детето - пълна потрес.

И общо дете да имате, както ти се иска, той няма да се промени, бъди сигурна!

Бах таз кафява захар, бах тез пет лева .. зарязвай го тоз 'счетоводител'. Си мре кат монах ..

Земам си думите от горен пост - назад.

Фърляй ключа, да не земе да изядеш някоя негова Фафла, и отиде ..

Probably Me

Трябваше така да напишеш темата.

"Тъжно ми е, че е свидлив, но го обичам. Тъжно ми е, че не приема детето ми като свое, а искам наше. Тъжно ми е, че остарявам, а друг няма."

Иначе - Баста и напред!

П.П. Обаче понеже винаги има вариант да преувеличаваш и да не е такава истината - говорете, ако можете. Или поне се опитайте. А ти се опитай да бъдеш наистина обективна - ако няколко години си се моткала "щото имам дете" - дали не е време да работиш? Или да смениш работата? Ако нямате достатъчно средства за луксове - защо е необходима кафявата захар? Ако той е плащал някаква част и не сте успявали, как ще успяваш сама? Ако имате дете и те изостави, с тая евентуална издръжка закъде?

Не знам любов ли е, зависимост ли е, страх да не останеш сама ли е, каквото и да е, видимо си склонна на безумни компромиси, стига да сте пак заедно.
Лошо няма. Хората какви ли трески за дялане нямат и пак си живеят заедно, че и се обичат даже.
Обаче, ако на мен някой ми вдигне скандал за плюнка кафява захар, мога да приема, само ако е сметнал, че така ще лишим от вафли детето. Примерно. Щото в действителност, бих предпочела да купя кафява захар и за детето и никакви вафли!
Инак, да ти кажа, че съм учудена от тънките сметки на бившия, не мога.
Моят бивш никога не е бил стиснат, но независимо какви балади пееше на финала, истината е, че сметна колко веселяшки ще си харчи паричките сам, отколкото с деца, жена, ипотека...
ВАжи. Всеки сам си избира как да живее.
Не се чуди кое е нормално, ами виж и действай по неговия почин.
Първо гледаш теб и детето, после, ако остане нещо за него... Докато имаш сили и мерак. Всичко е до време, убедена съм, че и ти ще се отърсиш някой ден.

+1 e moeto mnenie

Още ли с тая дъвка? Не е истина какво си причиняват хората сами!

Дааа, лошото е, че някак сякаш не мога да се откажа от него.
Колкото повече мисля, толкова повече разбирам, че всъщност пренебрегнатия в цялата тази работа съм аз. На моменти ми иде да му наприказвам всичко, което мисля и съм премълчавала и както ми казаха по-горе да затворя вратата с трясък.
Да, но аз не искам да отрязвам тънкия въжен мост. Кой знае, мое един ден някой от двамата да мине по него и заедно да го изградим силен и стабилен.
Никога не съм се чувствала така объркана. Чета вас, виждам неговите реакции, но ...
Като магаре на мост съм. Знам, че не всичко е загубено и чувствата все още ги има и точно за това не мога да сложа кръст на всичко, просто не мога.
Засега наистина ще оставя така нещата, трудно ми е, но ще се удържам да стоя далеч от него. Може и да не ми излиза от ума, но спирам до му се мяркам пред очите.
Стискайте палци да преобърна нещата и отново да сме заедно, а ако не успея да имам достатъчно сили да преборя празнотата в мен.

Аз пък ти се чудя ... ама то всеки си знае. Живях почти 15 години с един такъв стиснат, ... в началото и аз не му додирях, мислех си, че щото сме млади, трябва да пестим... след това почнах да му вярвам, че не ни стигат парите... поне моите все свършваха (горката ми нещастна заплата...)
и накрая - в момента, в който се разделихме се оказа, че човекът си е събирал паричките от заплатата и със "скромна" помощ от моя страна си купи за отрицателно време нов апартамент. Пък аз години наред изплащах кредит, за да има къде да живее дъщеря му.

Това е само да се отрезвиш. И общо дете да имате - все ще е тая, да знаеш. Ама ти си знаеш

Твоят си е купил апартамент, а моят магазин... Този магазин от години се дава под наем, но познайте дали дъщеря ми е получила някакви пари от наема... Това го казвам в потвърждение на факта, че е права Джили - и собствено дете да имате нищо няма да се промени. Той пак ще брои вафлите или ако не вафлите, то нещо друго.

Бе .. кафявата захар - лукс ?!? баси ..

Probably Me

Всъщност трябва да се радваш, че парите са били ограничени. Я си представи, че имахте достатъчно и дълго не разбереш с какво чудовище живееш. Лично за мен, ако някой ми направи проблем колко било яло детето ми, ще му навра ключа в г..а. Извини ме и проумей, че съдбата ти прави реверанс.

"Хем боли, хем сърби..."
Не ти харесва как се държи с тебе и детето ти/???/, но искаш, не, ама мечтаеш искрено да си с човека, който те прави на две стотинки????

Щеше да е мазохизъм, ако ставаше дума за отношение само към тебе.
Не е лошо да помислиш, че последиците от твоето решение ще отнесе и детето ти, което едва ли би избрало точно такъв човек за пример в живота.

Но пък решението си е твое, нали?

Ненормалното е,че си търпяла такова отношение и то спрямо детето ти.Учудващо е как има жени като теб,сериозно?
Ужас...