нормално ли е ...

Нормално ли е да имаш ключ от апартамента, в който вече не живееш?
Имам ключ от жилището на "бившето" си гадже и мога да ходя там когато пожелая. Даже ми се обажда посред нощ, ако мога да проверя нещо си, че забравил и е на село...
Луда работа май.
Аз обичам да ходя там, дори когато го няма. Понякога се изкушавам да отида в жилището, да направя нещо дребно за него и така. В началото винаги забелязваше, а сега май не реагира. Оня ден обаче звъни вечерта- ти идва ли си днес, че забравих дали съм направил нещо си и съм на село, може ли да провериш? И аз тичкам- да проверя. Ама и аз да се хвана и наритам отзад ...
Май наистина го обичам и някак не искам да си тръгвам окончателно.
А той хем дава аванси, хем се дърпа после.
Как по дяволите се печели доверието на някого с когото си живял 3 години и си му обърнал гръб от почти нищо?
Извинявай и прости ми не помага. Ама то като се замисля, не аз съм човекът, който трябва да моли за прошка. Ама найсе ...

... ами, щом той няма нищо против значи е нормално... ти опита ли да му го върнеш или?

...къде го чукаш, къде се пука...

много пъти, но той не иска да му го връщам ...
Вече си карам с ключа, докато си го поиска.
Ама се питам, защо го прави и какво значи това

дежавю......не се ли оправи с тоя ключ вече :)
Направо си питай истинския въпрос, който ти е на устата и не се крий зад тоя ключ :)

Имаш чувства, усеща се.

... ами, може да означава най-обикновена ленивост и удобство... подсзънателно знае, че ти няма да му навредиш,напротив даже ще скочиш венданага и е направиш каквото се очаква, а то в повечето случаи е, да полееш цветята като иде на село... да изключиш котлона или да пуснеш инкасатора за водата... а и освен това, не иска да те нарани много като ти вземе ключа и затвори вратата за контакти помежду ви, но границата е сложена и не я преминава... останалото ти си го измисляш и се самомотивираш...

...къде го чукаш, къде се пука...

Дааа границата определено е сложена и той не я престъпва. Пием заедно кафе, смеем се, говорим си, срещаме се ... но само толкова. Добри приятелчета...
Ако не се обадя до 2-3 дни той намира за какво да звънне.
Наистина имам чувства, но ми е време да си обърна гърба. Някак обаче все не намирам сили да го направя. На моменти ми иде така да го наритам, че да ме помни цял живот. Но, просто сърце не ми дава. Знам, че после мен ще ме боли навярно дори повече от него.
Всъщност преди една седмица разбрах защо сме се разделили- Човекът харчи по-малко пари като ерген и така му е добре. Битовите му разходи били по-малко от преди и даже и да ми простял, пак сме щели да харчим повече заедно.
Да ми прости??? Само стоях и гледах и как не го удуших още не знам. После ми мина и пак старата песен на нов глас ...

Удобната "съседка":)))...нищо повече.

Let your soul be your pilot:)

Кики бягай далеч!
Този не е читав...всъщност читав е, за себе си, но без вече да иска отговорности с теб на главата си.
Онова, старото м/у вас вече го няма.
Живееш в заблуди.

Но ти си го знаеш де...на теория:)

Let your soul be your pilot:)

Защо де не е нормално? Хубаво е някой да има ключ от апартамента ти за спешни случаи от рода на наводнения, инкасатори, поливане на цветя и т.н. Хубаво е и да е някой, на когото имаш доверие. Това нищо не значи.

Най обичам да чета, ама не мога.

Е, тъй де, ама в нейният случай е понижаване в ранг...от съпруга/любима жена в позната на която има доверие...брррр

Let your soul be your pilot:)

eх, напълно ме разбихте
не че не го разбирах , ама нали надеждата умирала последна
а аз все си мислех, че нещата някак може да се поправят
Всъщност така е- нещата от негова страна вече са умряла работа
Не е същият- няма го блясъкът в очите и радостта когато ме вижда
Направо ме е страх от това, че не мога да се откъсна от него

Удобна съседка ли?
Та аз съм на 30 мин. път пеша от жилището му.
Ох ама и аз имам един мозък- и посред нощ ще тръгна ако има нужда от мен.

Та аз съм на 30 мин. път пеша от жилището му.
Ох ама и аз имам един мозък- и посред нощ ще тръгна ако има нужда от мен.

Ех, има ли такива жени? Размечтах се...

Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!

Пълен карт бланш ти е дал .. ключ, достъп, сам е, твой е, търси те, иска ти ръката, ти му я даваш, обажда се, смеете се, не е кахърен да свариш друга, вярва ти, вярваш му, имате минало, имате днес, приятели сте, знае че ти е тръпка, ти знаеш че ти е тръпка, за да те търси и ти си му, ти не си другаде, той също .. ко още ?!? мамка му ..

Лигни .. не му светели очите, както преди ?!? И прошки и глупости .. а земи се в ръце малко .. и реши - къде искаш да си ? в крайна сметка.

Мдам .. или .. изхвърли ключа.

Кое избра ?

Probably Me

Прозвуча ми все едно питаш дали е нормално да ти сваля бикините, когато му се прииска.

А той защо няма ключ за твоя? Или ще кажеш, че само това ви прави 'бивши'?

Не че ги разбирам тези работи, но все пак мисля, че трябва да му го върнеш независимо, че се прави на уеко разсеян.

Ами приеми ролята си на приятел от ж.р. и не търси друго, което явно го няма.
А от ключа можеш да се отървеш, ама ти се държиш за него...
Осмисли се!

No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.

Взимате си 2 дни само за вас. Сядате на тиха кръчма. Пиете и говорите точно какво искате и какво не искате. Ама без "знам кво направи миналото лято" или "ти си по-виновен". И с уговорката, че никой няма да си тръгва, щото са му излезли спешни планове. Ако кръчмата затвори - се местите на пейка. Като захладнее - в жилището. Ако много ви се досекси - няма лошо, но без "обичам те, ще умра". Може да поревете или да се поскарате. Сутринта - кафе и първо обобщение. После според обобщението опит за преразказ на вечерта. Пак може да се поскарате, че единият не е разбрал. На вечерта все някой ще е казал тва дето сега не си го казвате в очите. И или оставяш ключа или се заключвате за втора вечер.

"Извинявай" наистина рядко е достатъчно. Поне аз съм като малките деца и една играчка, която е спряла да пее - или я хвърлям, или я разфасовам на чаркове да видя къде аджеба се е скрило "пеещото". Та дайте си шанс да се разфасовате

За какво трябва да ти "прощава"? Та нали разговаря с теб, дава ти поръчения за жилището.... значи явно не се цупи за нещо станало?!


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Хората избягват такива "срещи" - то е ясно, че хормоните ще проговорят, ако останат за повече време заедно... ама то това се отнася за всеки мъж и всяка жена, които по начало се привличат сексуално или са се привличали.
Проблема е, че като свърши секса почват мислите... нещо се е случило в тази връзка... нещо което авторката иска да се забрави, а бившия и не може да забрави... и това нещо няма да се промени с разговори или със секс.

Според мен в интерес на авторката - най-добре е да си намери друг - в тази връзка не е желана, дори да се съберат отново - той ще продължава да и показва, че не е желана. И тя го знае, но чувството за вина (вероятно) я кара да мисли, че може да се върне, с което не искам да кажа, че тя е "виновна", де... може и да е насадена вина.