Темата е

Ма, ой!
Тука сите искат потомствени принцове със синя кръв, замък, собствено море или поне остров, да не говорим, че на БГ-парясницата всички са и длъжни по принцип.
Да пропуснеш есенциалното е част от ландшафта...


WALL·E

Къде го прочете това в онова, което написах?

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Според мен проблемът на мъжете на 40-50 години не е само, че искан да направят кариера. Те просто са по-претенциозни, от тези на 50+. Те имат надежда, че ей сега ще успеят да обходят всичко налично от женски пол, да натрупат безценен опит и красиви спомени и да блеснат в своята неподправена светлина

Докато мъжете над 50-те вече гледат съвсем реалистично на живота. Досущ като една жена на 40

Затова не робувай на цифри и догми, а просто отвори ума, очите и сърцето си и вземи това, което е най-добро за теб. Независимо от възрастта....

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.

ей сега ще успеят да обходят всичко налично от женски пол, да натрупат безценен опит и красиви спомени

Тези дребни нещица, не са ли ги сторили до 40-те .. заеби. После е късно. Това едно ..

И второ: Защо наричате 'проблем' правенето на кариера ? Чел съм доста интерпретации по темата .. неудачници, без интереси, нямат цели, не са самостоятелни, фанали се за полите ви, не създават сигурност и прочие мрънканици.

Последно ?

Probably Me

Боя се, че постановката на въпроса е неправилна; ако не задаваш правилния въпрос, няма как да получиш верен отговор.
Не само българският мъж, не само мъжете, не само в тоя възрастов диапазон са склонни да избират да поставят приоритет.

Така както си превеждам проблема: мъжете, които те интересуват, не отговарят на твоите очаквания. Или променяш изискванията (кофти вариант), или ги превъзпитаваш (кауза пердута), или търсиш компромиса, който те устройва, поне временно. Често временните неща са по-постоянни - имам и неоспоримо доказателство под формата на 3 хлапета.
По принцип ние само карти играехме и нещо като friends with benefits.

Ахъм, недей така на едро... Нагледала съм се на 50+ и синдрома на последната пощенска карета (или както там е идиома).

Проблемът не е правенето на кариера, а използването на кариерата като оптавдание - мисля, че Валенти това имаше предвид.
А може и да не съм разбрала.

... дъ енсърът е: няма угодия... а аз си мисля, че е в много мислене и формиране на стратегии, както и в погрешния таргет.... туй, че аз си фантазирам, че някой е много подходящ и се опитвам да го мотивирам и склоня, па после и да го задържа, в случай, че склони, никак не означава, че това е подходящия, а също и възможния челяк... всичко идва от плановете и мисленето в таз посока и от нагласите, че видите ли тез са таквиз и таквиз.... споко, Вал, който търси, намира(бълг. народна мъдрост)

...къде го чукаш, къде се пука...

Чакай сега - професионалната реализация е точно далновидност - особено на 40-50. Нали все пак това е времето, когато децата отиват в университет, разходите са големи, а трябва да се спестява и за пенсия, все пак.

А иначе - за другото - не знам какво да ти кажа - хора-различни. По принцип разведените са по-скептични към съвместното съжителство.

Да .. ти попадаш на 'такива'. Нещо повече - и да не са такива, слагайки ги в личните си категории и рамки /общо май 3 на брой/ сама определяш целите и таргета си ..

Много е несериозно и тъпо, да се облича половината /мъжкия/ свят на тази възраст - едновременно градивна, бъгава - да, знаеща, натрупала знание и сигурност, опит и страхове - човещинки, знаещи какво искат и какво не искат .. в несретните рамки, които ти виждаш у тях.

Нима наистина мислиш, че ние /аз съм в таз група/ сме стада от неосъществени професионално несретници и свалячи с ниско самочувствие, което галим със правене на списъци на жени, преминали през креватите ни, които ние като всеядни прасета, неподбирайки или е*ем или се скриваме от тях, страхливо пазейки си егото, личното и още ко ли не .. за да не поемаме отговорности и да споделяме радости и/или хубавини .. ? М ?

Нещо си в грешка ..

По темата ти още един въпрос - ако някой, примерно аз, те подкани, подмами, накара, поиска, зарази, натисне със .. нещо, което 'като цяло не Ти е по вкуса' .. тоест - прави стъпка, различна от твоите рамки и възприятия за 'нормалност' .. то, ти как постъпваш ? Оставаш .. правиш крачка и ти .. бягаш .. речи ми ..

Probably Me

Не знам ко е имала предвид Валенти, но кото и да е то, на мен ми звучи като /нейно/ оправдание.

Искаш ли да ти цитирам един мъжки олигофрен, дет е наслагал де що жени - знайни и незнайни, в рамките на три негови си категории .. цитирам:
'Ако мога да разделя основно дамите на три типа:
1. Финансови оферти или правещи секс подред...
2. Желание, но и страх
3. Искам те за себе си....
Да не говорим за все по-ширещата се ниска култура, включително и полова, което определено отблъсква.'

Аз познавам /и някои харесвам/ доста повече категории жени и никога, повтарям - никога не бих си позволил да съм толкоз категоричен слагайки ви в личните си /да пази Бог - толкоз тесни/ категории.

Тоз 'мъш' сичката таз простотия, я казва при свалка - смятай какви и що са му критериите и знанията и таргета .. мен лично ме е срам от такива. Тоз са е самообесил .. Би следвало и вас да ви е срам от горните оправдания и категоризации ..

Казах ..

Probably Me

Тук ми стана навика да ходя да търся ъгъл да се срамувам, само дето не разбрах сега защо трябва. Категоризациите на Валенти са си нейни, тя да им бере срама; аз, мисля, не категоризирах - обясних как виждам вариантите в случай, че интересите не съвпадат.
За компромисите не мисля да се срамувам; по-скоро го казах на шега, защото отношенията са динамични и могат да започнат съвсем неангажиращо, а после... както стане. С други думи: пододът "зех тъ, Радке, зах тъ" и мен би ме уплашил, ако и да не съм мъж в разцвета на силите си.

П.С. Всеки има право да има всякакви претенции. Само... да не ги налага.
Надявам се, че просто не те разбрах, бо.

Та се питам какво направи български мъж такъв?

Отговор:
Вероятно българската жена....през годините.

+1

Сблъскваме се с личните си /тъпи/ граници.

Изградил се секи /или всяка/ някаква картина, по образ и подобие на личните си страхове и идеали и .. на всяка цена я гони. Да ама картините са статични, мъртви, само мементно отражение са на тва дет ни се случва и/или спомен от случило се.

Е да но, насреща ни има живи хора, мърдат .. грешат, падат, стават, смеят се, искат, дават .. ко правим ? Търсим 'принца'от личната си приказка ли ? Ми не .. не става .. без компромиси не става.

Мрънкалници ..

Probably Me

О, не съм имала предвид, че кариерата е проблем. Напротив. Това е една от сферите, които предоставят на мъжа възможности за успех, себеутвърждаване и т.н. И то сфера, която аз много уважавам.

Въпросът е, че повечето от тях търсят възможности да блеснат, да се изявят, да покажат колко са безценни и в други сфери - множеството жени, което аз не възприемам като надежден показател

Това, което исках да кажа е, че мъжете 35-50, че даже и малко отгоре, не се стремят към сериозни връзки. Кариерата е една от причините. Желанието да натрупат опит и да не пропуснат нещо ценно и уникално от женски пол е друга причина. Има и още, ама ще навлезем в ненужна полемика.

Аз в никакъв случай, че не обвинявам тези мъже. Проявявам разбиране: някои от тях до момента са имали стабилни семейства, от които току-що са се "освободили" и е време вече да опитат и те своя късмет... А и не поставям всички мъже в тази възрастова категория под общ знаменател. Има и изключения... и надеждата ми, че съвсем случайно може да срещна някое от тях

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.

Разбра ме ти .. ми аз се поядосах .. леко само. Много леко ..

А често в такива случай покрай сухото, гори и мокрото. Бъдете мокри .. и стига мънкяли. Тва е ..

Probably Me

А аз си мислех, че тези мъже вече са помъдрели

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.

Яяяяя бързо на кушетката! Клепачите ти натежават....
Ядосал се бил...

Има една полска поговорка, за дявола, който дебне да почне да ти посивява косата.
Кой знае нас накъде ще ни избие тогава. Затова не ща да се заричам, не е от безпринципност, просто... гаранции само за момента, а някога... знам ли...
Ето и за теб поздрав.