Темата е

може би повече за мъжкия клуб, но понеже засяга предимно разведените мъже ми се иска да я обсъдим тук. Прави ли ви впечатление колко недалновиден е българския мъж във възрастовия диапазон 40-50 оставил зад гърба си един брак и едно или повече деца по отношение на личния си живот.
Или аз все попадам на такива?
Една част от тях все още се бори за неосъществените си амбиции за професионална реализация, друга сваля всяко нещо в пола за да докаже на себе си и останалите колко''вървежни'' са още, трети от чист егоизъм гледа да не наруши личното си пространство и има сериозни опасения , че на практика не би могъл да се съобразява с друг човек около себе си.
За съжаление аз съм в същата възрастова група и се оказва,че не бих могла да намеря човек за съвместно съжителство.Вече се чудя на къде да погледна връзката с мъже над 50 години и такива под моите години като цяло не ми е по вкуса.
Та се питам какво направи български мъж такъв?

Във всяка десятка има нула

Може ли да смъкнем възрастта още надолу и да ги обхванем изцяло ? Същите са ми наблюденията и за диапазона 30-40...

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

... какво е чудното в случая ? Просто сме създадени да работим, правим секс и се забавляваме....
А ако трябва да съм сериозен... просто и ти не си за тях това, което те искат, затова така.... Аз например не мога да бъда с жена, която няма никакви интереси и се лепва за мен като пиявица и иска всичкото време на земята да бъде отделено изцяло за нея...

....Не чета между редовете и затова пиша директно...

Права си и преди десет години го забелязвах това, но някак си бях по толерантна особенно по отношение на професионалните им напъни.Въпреки, че и това ми е трудно да го разбера на мен никога не ми е пречело с развиването на професионалната си кариера успоредно да подържам и развивам и личните си отношения.Наистина ли е неумение това от тяхна страна или какво....?

Във всяка десятка има нула

Една част от тях все още се бори за неосъществените си амбиции за професионална реализация...

С това не съм съгласна. Мисля, че това ти изречение издава отношение, което не отчита факта, че за повечето мъже професията, колкото и несъществена да ти се вижда, има значение за личностното им самочувствие. Ако за жената реализацията може и да се ограничи до дома, за мъжа "битките" са основно "навън" и мисля, че е погрешно това да бъда омаловажавано.

Що се отнася до всичко останало, на тази възраст вече повечето мъже имат рани за близане, кофти уроци или просто стереотипи, с които не им се разделя. Мисля, че природата им е такава, че по- трудно рискуват в личните си отношения- за тази цел трябва да бъдат много силно мотивирани.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Предполагам че и аз си имам много недостатъци, но последното което е да съм лепка.Имам си достатъчно мои интереси, работа пък и държа на личните си контакти и не ограничавам партньорите си съответно.
И идеята идва не от моите недостатъци, а от възприемането им на живота като цяло.
Не знам как да го обясня то е като нагласа.
Ако обърнем поглед вече към мъжете 50 и нагоре там картинката е друга,особенно за тези които са сами по една или друга причина, неистово търсят вече другарче и са готови на всичко за това.
Интерени са ми тези на 40, ако на тези години не успяват да организират личен живот какво ли ги очаква след това?

Във всяка десятка има нула

В никакъв случай не омаловжавам ничи професионални напъни, било то женски или мъжки.Изумява ме просто дескредитирането на лични отношения за сметка на професионални.
А по отношение на мотивацията като изключим фактора дете което те така или иначе са направили вече, остава момента с манипулацията, а на мен не ми е в природата да насилвам някого предпочитам да съм с човек сам узрял за идея за съвместно съжителство, но е факт че хората които срещам не са с тази нагласа.

Във всяка десятка има нула

Под силна мотивация имам предвид друго: ако на 25 е достатъчно (най- общо казано) да си в центъра на някоя хормонална буря, наречена накратко влюбване, за да решиш да пристъпиш към брак, на 45 са ти нужни доста повече неща, за да усещаш, че със съответния човек имаш шанс за общ проект. Обикновено търсиш и от гледна точка на натрупания опит човек, с когото да имаш възможност да живееш спокойно, приятно и с избора, на когото няма да сгрешиш, както вече си го правил. А за да не намесваш рациото толкова силно,трябва и да си силно емоционално привлечен. Така си мисля...

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Струва ми се, че издребняваш в момента. Вярно е, че диапазона 40-50 е много калпав, но 39 или 51-годишните стават, по мои наблюдения. Пробвай се там.

М+З=ВЛ

Оставам с впечатлението, че според мъжете "лични отношения" се възприемат като "даденост"...или нещо на което не е необходимо да се обръща толкова внимание ...и съответно не разбират, че трябва да се развиват и поддържат същите тези "лични отношения" ....

Редовно слушам неща от сорта "нямам свободно време" и подобни, но отговора ми е ...ами направи си

Също работя ...къща въртя сама ...бе как ми остава време пълноценно да общувам с хората ?

Баща ми е почти на 70 ...и сега ме гледа с едни тъжни влажни очи и подсмърча ..."Ами аз като гонех кариера не ви обръщах внимание ...съжалявам"...е да де ама какво от това ....сега тепърва да градим връзка не става ...било каквото било ....

Всичките тези мъже, които мислят само за "сега и в момента да ми е гот" и"не ми се поемат ангажименти и отговорности" ми се иска да ги запозная с него ....да видят какво ги чака

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Ама чакайте, бе, девойки, ако не гони мъжът нещо като кариера, как да има самочувствие, че и финансови възможности да поеме отговорност за семейство и евентуално поколение?

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Това за емоционалното привличане си е под подразбиране и за двете страни.
Горчилката обаче си остава когато мотива за липса на по сериозна крачка е илюзорната представа породена от рациото, че има много време пред теб или да кажем някакъв по добър алтернативен избор чакащ те зад ъгъла.

Във всяка десятка има нула

не може и да си на двете

Във всяка десятка има нула

Пипс ...тази кариера, която гони ...има ли как да не му обсебва съзнанието до степен ...всичко останало да "замре"....

...или пък проблемите да ги пренася и в малкото свободно време, което споделя ...

...или пък да ме информира, че в главата си крои някакви планове ....

Защото /сега се сетих докато си пишем/ ...навремето един седна да ми обяснява, че всичкото го бил правил за неговите "общи наши планове" ....пък тази информация беше поднесена чааааак, когато мен вече ме нямаше ...

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Ако един мъж наистина мисли, че някъде го чака нещо по- добро от мен, значи не е влюбен, не е даже достатъчно харесващ ме, и аз нямам какво да правя с него (т.е. не виждам как силното емоционално привличане може да битува съвместно с очакване някой по- добър вариант да му се усмихне всеки момент отнякъде...).

Не знам какво да ти кажа. Аз имам малко по- различни впечатления от мъжете в тази възрастова категория. Да оставим това, че почти всички вече са женени, но другите са натрупали или страхове, или пък все още им държи влага последния им брак със съответните му тежести, и една жена трябва да проявява деликатна настойчивост, за да тласка нещата в някаква посока. Аз лично, не се ли чувствам достатъчно желана обаче,... дим да ме няма.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Какво да ти кажа за таргета в който съм аз и средата в която се движа, в условията които живеем нямам очаквания за финансова издръжка, повече от ясно е че финансирането ще е и от двамата.
Все си мисля, че самочувствието трябва да е комплексно а не едното за сметка на другото.

Във всяка десятка има нула

ами не знам
това за чакащото нещо зад ъгъла си е моя интерпретация
много съм мнителна, нищо че досега не съм го чула от мъжка уста.
А това, че ми липсва деликатна настойчивост да тласкам нещата в определена посока си го знам.
То затова ми е мрънкянето, не може ли някак си да става така без да ги ръчкаш?

Във всяка десятка има нула

Не ме разбра- да ръчкам и аз не умея.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Мъжете нямат биологична нужда от обвързване. Социалният натиск и собствените фантазии може да доведат в един момент до брак и деца, но после следва натрупване на негативни емоции, поради несъответствие на биологичните функции и начина на живот. Точно около 40-те идва катарзиса (осъзнат или не) и очистването от тежестта на социалния боклук върху психиката. После (поне за повечето), следва живот, максимално съобразен с естествените нужди.

И като научиш какво го е направило такъв, ти каква полза ще си извлечеш за себе си, а, българска жено?
Прекалено много глобални изводи и прекалено малко вглеждане в човеците около себе си.

WALL·E