Темата е

Това ми напомни за една разкошна книжка, която наскоро препоръчах на клубарка, но заглавието толкова я потресе, че не можах да реабилитирам четивото: "Мъжът от съседния гроб" на Катрин Масети, шведка... Мъж и жена се запознават на гробищата, където всеки отива да отдаде почит, както се казва, на починалия си партньор. Всъщност, оказва се, че т. нар. голяма любов не е все още изживяна и за двамата, а повествованието описва с много приятен хумор и реализъм всичките перипетии и компромиси, които правят двама души в период от живота си, в който са вече вкопчени в удобните си стереотипи, в името на онова ценно, което не идва често в живота и ако не чуеш кога ти чука на вратата, просто си тръгва.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Да, така е но в ранния период... 1-3 години след смъртта.
Всъщност, то е същото и след раздялата поради развод, ако жената го е изоставила - тогава пак са обсебени от нея, но някак си биполярно - черно-бяло.
Аз говорех за надживяли смъртта на жената вдовци... има и такива.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Нети, повЕрвай ми, много повече мъже разсъждават по този начин, отколкото можеш да си представиш.
Все едно някой да се шокира, че някоя жена си мечтае за принца на бял... Дали въобще има някоя девойка, която да е изключение...?

Приеми, че мъжките и женските мечти (фантазии) се различават.
Мъжете си мечтаят за Памела Андерсън, изцяло отдадена на тях, перфектна домакиня и любяща майка.

Основна грешка (и на мъжете и на жените), че се влюбват в приказни герои и когато се сблъскат с реалността, се чувстват излъгани, а истината е, че сами са се залъгвали.

На 16 годишна възраст момичетата си мечтаят за принцове на бели коне или по- точно за техния съвременен еквивалент, може би. Но в зряла възраст? За такъв даже дъщеря ми не си мечтае, камо ли аз. Не слагай знак за равенство между, може би твърде романтичната, нужда от любов и очакване да я случиш с "принца".

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Очевидно не си разбрала основната ми теза, уви. Отново повтарям - всичко в живота е търговия и компромиси, абсолютно щастие няма. И отново - основните "стоки" които една жена може да предложи са три. Да, основният ви капитал е младостта и сексапила, но тук вече, очевидно, не може да се говори за това. Както беше казала по-горе, по-умните са успяли да изтъргуват младостта и красотата си навреме, но тези случаи са редки. И така, какво остава за вас?

"Йеееее, даже са те пуснали до компа по това време." - Бе к`во ти казАх, че много си ме обича Мимето...

Ей сега ще ти кажа какво ми остава на мен. Вече не искам нищо на всяка цена. Мога да живея и сама, не ме интересува вкопчване в идеята, че трябва да създавам поколение, не гледам на мъжа като на банкомат и подходящ осеменител (и не че някога съм гледала така, но ти го поднасям по- хард, за да го разбереш), нямам проблеми, че ме застрашава битие на стара мома, защото не съм такава. И изобщо- нямам нужда да доказвам никому нищо: или ще ми се случи пак любов с човек, с когото да имам споделеност, или не, което ще е жалко, но имам спомените си, че съм била обичана. Толкова.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Като цяло, звучи като да не знаеш какво искаш, което е доста типичен симптом за съвремения бял човек, особено жена.
И ако се върнем на темата за старите моми и старите ергени, трябва да знаеш, че мозъкът на жените и програмиран за тотално различни неща от мъжкия. И ако фейлнеш да задоволиш това, което природата иска от теб, тя ще те накаже подобаващо. Най-вероятно ще свършиш като истерична лелка със значителни психични отклонения, отглеждаща 18 котки в апартамента си или нещо такова - шаблоните за това са лесно изброими и познати на всички.

Напротив, най- важното е, че вече знам и какво не искам. Котки искам.

Освен това, пред мен не се чернее опасността да битувам като никому ненужен самотен стар и мърморещ ерген, но пък реализиран мизогинист. Споки.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Еми, котенцата те очакват. Мога да ти дам полезни съвети за отглеждането им. Ако се появят съседите ти - ще им дам съвети как да ги отровят най-ефективно (което би трябвало да те подсеща защо изглеждам като мизогинист).

Освен това, не разбра главното: нямам необходимост да искам на всяка цена нещо. Опитала съм и от майчинството, и от т. нар. любов, и от брака... Така че, репликата "не знаеш какво искаш" е много не на място и не навреме, поднесена към мен.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Чела съм те вече. Ти обичаш да мразиш и да даваш съвети за неща, от които нищо не разбираш (е, за тровенето със сигурност си наясно).

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Момко, определението "истерична лелка", отнесено към Пипи, звучи, меко казано, неадекватно. Мислех да не се обаждам, щото ще звучи като защита, пък тя е последният човек, който има нужда от такава, ама не можах да се въздържа да не ти кажа колко слаб психолог си.

Най обичам да чета, ама не мога.

Е, да, ама имам две котки. Вече съм готова за печален финал на жалък лелкински животец. Еееееех...



Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Еми, процесът е започнал, както винаги съм прав (толкова по повод качествата ми на психолог, поставени под съмнение от леличката по-горе).
Виждал съм го много пъти и ще го виждам още много, осовен ако не реша да емигрирам в някоя нормална държава, например Иран.

Искаш го, при това на всяка цена. Но подсъзнателно, разбира се, съзнанието ти гледа телевизия и се бори с биологията. Котките са заместител, имитация - някакъв вид компромис между съзнанието и подсъзнанието, колкото да има крехък баланс, за да не се побъркаш окончателно и да се самоубиеш.

Време е да емигрираш в Иран, определено. Тук ще си останеш печален, самотен и неразбран. Действай.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

... наличието и на дребна порода старо кученце как се третира от този клон на психологията, с който се занимаваш? Не за друго, ами да съм готова за това, което ме очаква...

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

"Не слагай знак за равенство между, може би твърде романтичната, нужда от любов и очакване да я случиш с "принца"." - Пробвах се да кажа, че отнема правото на мъжете да мечтаят за романтична нужда от добра домакиня.

Да ти имам романтиката, забутана някъде между гювеча, свинското със зеле и баницата. Апропо, за последното, по стар български обичай, трябва да се потруди човек, нали знаеш?

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.