Страх ме е

престани да депресираш целия свят. Освен да мрънкаш друго не знаеш. Всеки си заслужава съдбата. Напъни си гъза и направи нещо вместо да ревеш.

значи си такъв

първо трябва да можеш да рпавиш нещо и после да станеш успешен, Ако не можеш нищо в кое искаш да си успешен.
Ето - мрънкането го можеш и в него си много успешен. Но явно имаш нужда и от друг вид успешност

изпитвам непрестанен страх за децата си. Единственият начин да го боря е да вярвам че Господ ще ги пази. Ако нямах тази вяра до сега сигурно да съм се самоубила

Какво ме обиждаш и ми даваш съвети. И правиш обобщения някакви. Твоето мнение не ме интересува, като не подхождаш по приятелски с мен.

Знам го. Но трябва ли и ти да ми го натякваш? Че още повече да се чувствам гадно.

Не съм чела отговорите...
Когато имаш готовност за заявиш, че наистина искаш да се справиш със ситуацията, което предполага и някаква стъпка в посоката, ще бъда на линия с подадена ръка...
Иначе се получава наливане на пусто в празно, и се страхувам, че вниманието насочено към теб по-скоро ти вреди.

Така е. Аз съм алергичен и нещата все ми вредят. Ще се справя, когато умра. На другите бяха дадени способности и таланти, а на мен не.

Просто приеми себе си - такъв, какъвто си - без да се бориш. Приеми всекидневието си каквото е - без да се бориш с него. Ако върпреки това не ти харесва, начинът по който живееш - опитай нещо ново - но пак без борба. Борбата само засилва това, срещу което се бориш - то става много силно и започва да черпи сериозни енергийни ресурси от теб, в релузтат на това нямаш енергия за промяна. Не позволявай страха да определя живота ти - наблюдавай го, бъди с него - не се бори с него - все пак си е твой :). Много хора си мислим, че нямаме никакви таланти и способности - обаче според мен просто не сме ги открили. Всеки има дадености в някоя насока - никой не е лишен от достатъчно добри черти.

Приемах се прекалено дълго. Писна ми всичко и живота ми и мизерията ми, и нищотата която изпитвам. Енергия никога не съм имал голяма и няма да имам. Способности също сигурно. Яд ме е. Трябва да проявя агресия или към себе си или към света. Единственото нещо голямо което мога да направя през този живот е да унищожа нещо. Кое да унищожа и как?

Това ти изказване дава ясен показател, че не приемаш всичко в живота ти. Може да си мислиш, че приемаш, обаче всъщност се бориш с живота, вместо да се отпуснеш и да престанеш да хабиш енергия в борба. Моят съвет е - хвани една възглавница у дома, когато си сам и й разкажи играта. Успех :) и по-смело животът е твърде кратък - докато се усмихнем... и се озъбим... :)

Животът е доста дълъг. Знаеш ли колко пари трябват за да се изживее до пенсия?

А защо да приемам животът такъв какъвто е и, че по рождение съм лузър и ненужен заради генетиката? Все едно. На никой не му пука какво приемам и какво не. И на жените не им пука какво приемам например от тяхното поведение или не, просто нямам достъп до тях.

Поредната тема на Блъди.
Нека да те е страх, Блъди!-само това мога да ти кажа.Това е резултат от начина ти на живот и те пази от неразумни действия- недай боже да си вдигнеш г--а от компютъра и да се пробваш да търсиш работа-това е противопоказно за теб.
А на тези ,които го съветват какво да прави, искам да кажа ,че Блъди трябва да си стои само в къщи на компа ида не прави нищо друго.Той има няколко хиляди поста в още няколко сайта и това е единственото което трябва да прави. Докато някой ден не му прегреят бушоните и сам не разбере ,че така не може да продължава. Как издържа на такъв живот, не знам! Това е вид стоицизъм!

А междувпроем ти писах и в другата тема,където те питам дали си прочел книгата, за която сам даде линк. Но явно не си я прочел Ти въобще четеш ли и ако не четеш откъде генерираш толкова размишления?

Разбрах, че съм ненужен на останалите от дете. Те не ме приеха и ме отблъснаха, защото бяха генетично по-съвършенни. Какво да направя? Те притежават много по-съвършенна генетика от мен и затова могат да работят.

Иначе харесвам света, и хората са ми интересни, но не ставам за нищо и съм ненужен. Себе си мога да търпя доколкото мога, нали се обичам все пак. Но всъщност ми е все едно. Защото другите са толкова повече съвършенни и то от деца.

Не чета книги от 20 и няколко годишен. Няма смисъл. Другите са умни и четенето им носи ползи. Не знам откъде генерирам размишления. Аз пък постоянно се чудя откъде другите хора имат толкова сили, възможности и таланти по рождение. И заради тях могат и успяват.

Разбрах :)

За да се чувства по-добре един човек са нужни усилия - ти просто искаш да си там където си и да правиш това, което правиш, за да чувстваш определени емоции. Успех :).

Унищожи съдържанието на хладилника си. Хем ще ти се освободи място, в което да живееш през лятото. Щото в гардероба е добре за зимата, но през лятото си става жега.
След това унищожи един чифт кецове и една тениска от бягане.
Това ми идва на ум.
Моят опит досега се простира сама с унищожаване на съдържимо на хладилник.

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън