Страх ме е

Страх ме е и ми е гадно. Чувствам се нищожен, незначителен и грозен. И неуспял и без бъдеще.

Какво да мисля? Ако мисля ден за ден и съм щастлив от това, че съм жив всеки ден ще е добре ли? Или пък да ме е страх от бъдещето и безнадеждното ми положение?

Как е по-добре. Със страх или с радост да отивам към още по-голяма безисходица?

Страхът е комплекс от негативни чувства, емоции и характерни поведенчески реакции у хората и животните, които се активират от обект, тълкуван като заплашителен.

Страховете обикновено се формират на базата на предишен опит и по своята същност имат защитна функция.

Един от видовете е страх от несподелена любов, какъвто може би всеки е изпитал. Друг вид страх е страхът от различни животни. Голяма роля във всекидневието на човека играят неговите емоции.


ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА



Страх ме е.

Ако продължаваш да мислиш колко си нищожен, незначинателен и грозен, неуспял, без бъдеще, всички тези негативни мисли ги запечатваш и ще си точно такъв. И никога няма да излезнеш от блатото.
Затова започни да мислиш положително за себе си. Трябва да се радваш на всеки един ден, че си жив. Не бързай да умираш! Животът е толкова кратък. Всички сме се запътили натам, но никой няма да се върне обратно.

Тоест не трябва да ни пука за нещата и да сме щастливи всеки ден. Така ли? Въпреки, че сме неуспешни.

Това ли е нормалната философия?

Понеделник сутрин. Мъж чака автобус на спирката. Стои си мрачен и си мисли: "Животът - кофти работа, жената - кучка, хората - само използвачи..." Зад него стои неговият ангел с бележник и записва: "Животът - кофти работа, жената - кучка, хората - само използвачи... Странно, отново същото. Но щом това си пожелава, трябва да се изпълнява".

Наебаха ли те най-сетне?

Блъд, поне мъничко ти самият трябва да се опиташ да промениш живота си. Ако продължаваш да се самосъжаляваш, няма как да стане. Какво ти пречи да общуваш с успели хора?

И мен ме страх. Понякога ми идва прекалено много този страх.
Страхът минава, само когато ни прегърне човек, когото много обичаме.

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

Така е. То си е за страх, като не те прегръщат често.

Ами Блъди, какво да направя, напред и толкоз. Теб като те е страх, как го пъдиш страха?

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

Не си прави труда, то това му е говорено, говорено, говорено....... най-много да си изтъркаш клавиатурата, друго няма да постигнеш.

Не те разбирам. Пречи ми това, че те имат таланти и способности по рождение, а аз нямам и това си личи.

Не знам как да пъдя страха. Свикнал съм с него. Или поне се опитвам.

Блъди,
Всички хора сме слаби и малко или много ни е страх. Това е нормално човешко чувство,което ни предпазва от необмислени действия и ни предвазва от самите нас.
Въпросът е в това, как да направляваме страха, за да не ни помита и да не унищожаваме в живота си това което вече сме създали.
Мен също много често ме е страх от много неща, вкл дреболии.
Когато ме естрах си задавам въпроса: защо е дошъл този страх, какво иска да ми каже. и има ли реални основания в живота ми за него или е плод на моята диагноза.Или пък ми е заучено чувство. сигурно си чувал за заучените чувства. Това са чувства и емоции, които са ни втълпени дълбоко и несъзнателно още от детските ти години,от семейството,родителите, после от училището и обществото.
Например вчера цял ден ме беше страх да се обадя в детската градина на дъщеря ми, за да питам по един въпрос. После си спомних ,че когато аз бях в детската градина имах една много строга учителка, която все ми се караше. Много ясно,че сега ще си мисля, че пак ще ми се скарат и затова ме е страх. Ето това се нарича заучено поведение. Аз съм се научила да ме е страх ,когато съм била дете. Сега когато вече съм възрастна и възпитавам сама чувствата си, се уча да не ме е страх.
Розмари, а теб от какво те е страх, мила. Разкажи ако искаш!

" Това са чувства и емоции, които са ни втълпени дълбоко и несъзнателно още от детските ти години,от семейството,родителите, после от училището и обществото. "

Още по-зле. Това са чувства и емоции генетично закодирани в нас. Един човек си спомня лоши неща, а други деца от детската градина не си спомнят за строгата учителка. Тоест всичко зависи от гените, а не от спомените.
Едни хора запомнят това което им е необходимо, а други само лошите неща и как са се отнасяли зле с тях.

Как да се научим да помним и запаметяване или и това си е генетична даденост? И като и това не можем да променим, пък камо ли физиката си, то не е ли всичко предопределено? Тоест и страданието и депресията да е предопределеност.

Говори за себе си ако обичаш, не от името на всички.

..страх те е , защото си лигльо и ревльо, ами вземи се в ръце, направи нещо със себе си, скочи с бънджи, карай ски, запиши се на бокс ..излей злобата си в нещо и преодолей страха си ....не е сложно, иначе чичо Доктор ще те боцка с голямата инжекция и ще станеш на зеленчук ....

всичко е в ръцете ми .......мамка му

ок, не се и опитвам да говоря от името на всички . Изразявам чувствата на определена група хора ,които не ги е страх да признаят чувствата си:страх, срам и прочие чувства, незнайно защо наречени човешки слабости. Хора, които са предпочели да ходят на терапия и да говорят за чувствата си, вместо да пият антидепресантии всякакви други транквиланти.

Ох, че свиква, свиква се със страха, обаче е ужасно. Колкото човек по-остарява, толкова повече свиква със страха. Поне при мен е така, но пак като ме връхлети, стой та гледай.

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

Няма конкретни неща, от които да ме е страх. От нищо не ме е страх. Нито от тъмно, нито от високо, нито от насекоми, нито от затворено пространство, нито от отворено.
При реална опасност си разсъждавам трезво и няма да тръгна по въже, защото не ме е страх от високо, примерно, но това няма да ми попречи да изляза на балкона на 20 етаж и да се любувам на гледка.

Страх ме е от кучета, не само защото ще ме ухапят и нападнат, ами просто така - страх ме е. Е, ако има стопанин ще го погаля и гушна, но първата ми мисъл е страх. Но това е конкретен страх.

А иначе ме е страх от нещо, нещо си, което не го знам какво е, защо е...

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън