Seduction

само с Обстинация ми се говори - рядко умна жена.

напълно съм съгласен с теб !!! рядко е умна, много рядко!

1 боклук мръсотия не прави - така мислиш ти и още 7 200 000 българи !!!

Самоуверените мъже в тази тема си личат веднага.

Етап 2: да приемем, че съм взела картичката. Кога си мислиш, че Идън Фламинго ще влезе в контакт, под каква форма и как?

Obstinacy, твоят стил също е много прелъстителен. Тука някои мъже трябва да си извадят тефтерите и да започнат да си записват.

Толкова рядко пиша тук, че няма как да изпиша много глупости. Има си пристрастени глупостописачки, те трошат кантара. Аз съм на аптекарската везна и то, когато много ме напуши на смях от едни и същи сюжети, в които само декорът и гримът на актьорите се сменят.

Само не ме светвай как се флиртува и с каква цел се флиртува, моля те.
Аз съм вече ветеран и в публиката.

За абсурдите, които си писала - "качествено омъжване, качествени дечица (каква глупост само...) и качествен семеен живот"... ако искаш може да говорим, но се страхувам да не те засегна.

Напротив, заповядай, но след поне 10 г. семеен стаж и поне едно дете. Нямаш ли ги, благоразумно си замълчи, за да не се изложиш.

Смях се много на: така и мъжът трябва да вложи време, знания, емоции и ... бау! пари, за да му се отдели внимание.

За старанието ми се говори и за това как наличието на даден мъж вкъщи започва да се отразява сериозно, включително и да променя, ценностите на една жена. Пример: аз съм на вечеря с три приятелки в София преди няколко месеца. Две от тях са сестри с гаджета плащачи. Третата е журналистка, води предаване по една от телевизиите, с гадже сервитьор. Двете с плащачите си говорят за диаманти и коя какъв годежен пръстен иска и колко карата и как нямало в България хубави пръстени, та щяло да се ходи до Германия, а журналистката седи и ги гледа с някакъв присмех в погледа и казва, че такива теми са й далечни, че те се държат повърхностно и изобщо става един лек приятелски скандал.

Същите три жени пет години по-рано:
Двете сестри: едната е с гадже беден студент колега от университета и вярва в свободната любов, темите за диаманти са й далечни. Другата сестра си е със същия плащач, с който е и в момента. Журналистката обаче тогава имаше за гадже един син на дипломат, трето поколение дипломати, израстнал по света, говорещ 5 езика, майка и баща ултра сноби и няма да ти обяснявам тя как се държеше. Със сигурност й се е налагало да говори за диаманти по някое време.

Защо разказвам това?
Защото житейската нагласа се определя от моментното ти състояние, а при жените - и от мъжете до тях. Журналистката сега смята, че темата за карати на диаманти е много повърхностна, защото нейният севритьор под чехъл никога няма да й купи такъв и тя предпочита да се самоуспокоява психически, че има по-важни неща в живота и че всичко това е суета. Психиката е хубаво нещо, самозащитните ни механизми винаги работят и винаги отхвърлят това, което ни причинява болка по някакъв начин. Та като гледам колко болка причиняваме на някои хора в този клуб и как защитните им механизми реагират първосигнално, още малко и ще искам да ми разкажат какво ги мъчи толкова.

В неделя се запознах с две художнички - казахстанка и иранка. С моя приятел и казахстанката отидохме на кафе, а след това тримата се озовахме у иранката. Уж нямаше да пием алкохол, но още в кафето одрънкахме по три ракии, а шефа черпи по още една. У иранката щяхме да пием чай, но за всеки случай купихме и бира (а нямаше да пием). Наистина имаше чай, но художничките свиха един джойнт с хаш и тутун, а кати им свършиха тутуна, използваха чай. Аз обяснявах на иранката как да свири на един акордеон и играхме табла. Моят приятел си тръгна и след това играхме на някаква игра с букви ама не scrabble. Иранката полегна на канапето, а казахстанката направи сандювчета с дроб от треска плюс орех и един стрък кориандър. Да обаче иранката не искаше да яде сандювчета с дроб от треска, поради което в рамките на 30 секунди двете се скараха жестоко и започнаха да си крещят, особено казахстанката. Аз ги наблюдавах леко учуден, но усърдно набивах сандювчета с дроб от треска, които междупрочем бяха перфектни! Накрая иранката стана и налетя на казхстанката на бой. Аз продължих да набивам сандювчета с дроб от треска. Изнесох се с казахстанката, като казах на иранката "Сори!" а от устата ми се отрониха трохи с дроб от треска.
Качихме се на едно такси и тръгнахме към един бар, който е последен пристан на кохолоците. Оказа се, че тази мацка в този бар има забрана за влизане! Не искам да знам какво е правила там. Така че се озовахме у нас. където изпихме една бутилка водка (а нямаше да пием!) плюс една бутилка вино (а нямаше да пием!).

Вчера на обяд ми се изчерви сладката Кармен, а тя никога не се изчервява!

Вечерта бяхме с моя приятел и едно много сладко малко момиче. Решихме да се рисуваме с един таблет и един блок. Първо позирах аз. Но когато малката ми каза, че не можела да ме нарисува защото съм бил "прекалено млад и прекалено красив" имаше взривоопасна ситуация. А днес отидохем с нея на обяд и тя ми вика "Твоят приятел ми каза да те питам как сваляш.", "Моооляя!". Ставало въпрос за филми през торенти.
Е, камък ми падна от сърдцето!

Много детайли ги спестих, но мисля, че разбра какво ме мъчи.

ЗДРАВЕЙТЕ ПРИЯТЕЛИИ!!!

Това, за което говориш, е по- различно. Тръпката от онези сигнали- апетайзъри, при която има удоволствие от играта, и за която е важно да си адекватен на собствените си послания, което адмирирам. Но не и преднамерени сценарии или комплектче с погледи тип "чезна в собствена неотразимост", "цялата съм сексапииииил" и пр., в които спонтанността е като изпрана след двойно накисване.

Същата разлика правя и аз. Друг е въпросът дали, недоспала и още на първо кафе, успявам да намеря точния вербален израз на мисълта си.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Абсолютно съм съгласна. Повечето жени ( и не само) не искат да говорят за неща , които не могат да си позволят..това ги депресира. Аз си мисля че това може само да те амбицира...

Махмурлук определено .. За повръщането и разстройството се колебая.

надявам се да се е усмихнал леко и да е казал нещо от тип
тогава да планираме заедно за някоя близките вечери?
само не разбирам ти какво по точно би искала, освен тръпките на хубав флирт? Мъж с главна М а и бог от същата среда не усложнява ли това играта...в смисъл да си остане на ниво seduction без възможности за секс

Добре разказани истории.

Горкичката журналистка, замислих се за нея. От отроче от висшата класа - предци, образование, статут - да изпадне до обикновен сервитьор, който заработва като беден дявол и разчита на бакшишите, за да може поне да и плати салатата и чашата бяло вино в кръчма. Защо не се е омъжила в онова тежкарско семейство, предположения?

Иначе, от гледна точка на сервитьорчето, то е радост в къщи и за кура да движи с жена от по-висока клАса, та дори и като килимче под пантофа и, щом се налага.
Тъжното в случая е, че многообещаващи дами се утешават по този начин - като отпаднат с все претенции от кръгове, в които претенциите им нищо не значат, намират си някой льольо, за който претенциите им са всичко, с което може да се похвали в тоз живот. Някои льольовци дори имат пари за диаманти.

От кулата на собствените ти оковани в стоманени обръчи мисловни шаблони, може да излезе само профанно разсъждение. Но от друга страна - нима може да се очаква нещо по-добро? И въпреки това съм леко изненадан, че не виждаш явните несъответсвия. Не те съдя! Това е нормата, която явно притежава някаква, за мен напълно неразбираема, притегателна сила (дори и изборът ти на ник го потвърждава). Но понеже си чел "Играта" знам, че би могъл най-бегло да си представиш за какво говоря.

Абстрактните ядра на тази история ще останат вовеки веков скрити за нормалния човек.

ЗДРАВЕЙТЕ ПРИЯТЕЛИИ!!!

М .. именно ! Сам си го казал - "... за нормалния човек".

.. искала? Пише си:

'трябва да го познавам този мъж и че задължително ще имам телефона му преди да изляза от сградата'

Back in Black

Не знам кога Идън Фламинго ще влезе в контакт. Съдейки по оскъдната информация за интимния й живот, предполагам - твърде късно или прибързано.
Мога обаче да ти кажа кога трябва да го направи- до три дни!!!
След този срок емоциите от подобни срещи биват притрупани от нови събития и случки и избледняват, тъй както чудесата - и те са за три дни.

Как? Всякак!
В една визитка обикновено има достатъчно адреси на комуникационни средства. Най-удачно е чрез мейл или друг начин в "глобалната мрежа", по-неангожиращо и не толкова натрапващо е. Плюс това могат да се прикрият емоциите. Още повече поводът може да е служебен, делови. Телефонът провежда гласът ни, контактът е директен, чува се дори учестеното дишане... Не препоръчвам на една изискана дама, да се разголва толкова още при първи кантакт... Тя трябва да запази загадъчността си възможно най-дълго.

Сега вече знаеш как. Действай!

Суетата - любимият ми грях!

Знаех си аз, че трябва да отворя школа за млади дами.

Да приемем, че Идън Фламинго хипотетично вече му е пратила мейл на втория ден (нито много рано, нито много късно) в който мейл хипотетично му обяснява, че й е било приятно и че всъщност има конкретен работен проект, в който той може да участва (като важен човек в проекта, на позиция на която той би се поласкал, че е бил поканен и Идън знае, че със сигурност би участвал). Като един самоуверен, уважаващ себе си мъж, който не реагира емоционално и спонтанно, аз бих предвидила негов отговор в рамките на 3 дни. Ако е много ентусиазиран и впечатлен от Идън, в рамките на 2 дни. Но няма да е на следващия ден. Вие какво мислите?

Но да, някой ден, като съм на 60, ще си направя едно училище за млади дами и ще ги обучавам.

Calm down, relax!

Много си невъздържана, движи се по-лежерно, укроти адреналина, плъзгай се по повърхността плавно... Амбицията е най-лошия съветник на една дама. Много ти личи...

Суетата - любимият ми грях!

99:1, че ще постъпи точно по описания от теб начин!


Идеята за школа не е лоша, но светът напоследък се променя прекалено динамично. Има опасност младите дами да те научат теб на нещо, вместо обратното.

ЗДРАВЕЙТЕ ПРИЯТЕЛИИ!!!

Мога само да ги успокоя, че някой ден и аз ще чукам някой от 15 години, който ще ми е писнало да го чукам и ще ми се иска да мога да сложа тога и да се чувствам най-харесваната жена на партито. Някой ден. Но сега - още не.

Това от един друг твой постинг много ми хареса.

Изкушавам се да кажа нещо за парите, обаче. Убедена съм, че човекът от класа не парадира нито с парите си, нито с колите си, нито с яхтите си, нито с диамантите си. Всъщност това последното ми се струва страшно изтъркано. Не си падам особено по джунджурийки и в този смисъл бих предпочела любимият да ми прави друг вид подаръци. Не се вълнувам и от марки коли, колата ме вълнува дотолкова, доколкото се движи безпроблемно и икономично. С което искам да кажа, че хората са различни и с различна ценностна система. Едни припадат от блясъка на диамантите, други от красотата на Френска Полинезия.

Алиса, Алиса, чудех се дали да ти отговоря, но понеже желанието ми да ти отговоря, дори с риск да се изложа, все пак надделя и ето ме тук.

Ти вече доста неща ми сподели, сега и аз на свой ред. И ще се радвам да ми отговориш от позицията на твоето благоразумие, добра воля и 15-годишен стаж - качествен при това. Като една "качествена жена", която има "качествен брак", след което и "качествени дечица", а преди това е била "качествена флиртаджийка".

И така, Алиса, аз съм една неомъжена бяла жена, без деца.
Докато треската за бебета обхваща приятелките, близките и въобще 98% от жените и те говорят приповдигнато "днес акахме 3 пъти", "растат ни зъбките", "имаме колики", аз оставам спокойна и дистанцирана.

Аз обичам свободата на спонтанните пътувания по света и у нас. Обичам спането до късно. Искам да уча, искам да работя, искам да се развивам. Аз искам да не се съобразявам с никого, а всички да се съобразяват с мен. Аз искам да нося отговорност само за себе си. Аз искам да осигурявам комфорт само на себе си. Аз съм егоист. Аз искам да разполагам 100% с моето време. Аз искам да флиртувам с всички мъже, с които искам да флиртувам. Аз искам да спя с всички мъже, с които искам да спя. Без да изневерявам на никого и без да съм гузна пред никого. Аз не искам да се жертвам за никого. Аз не искам да имам брак. Не искам да имам и дете. Аз не искам да имам дете, повтарям. Не го намирам за призвание, не го намирам за геройство, не го намирам за реализация. Аз просто харесвам живота си такъв, какъвто е. Ценя свободата и независимостта си - повече от всичко ги ценя. Аз може би нямам майчински/родителски инстинкт.
И тук нека разгранича силата на обстоятелствата от силата на волята. Един вид, собствено решение, разбираш ли ме?
Някои проучвания сочат, че хора, които са бездетни по желание са по-образовани, по-вероятно е да са ангажирани в професионални занимания, по-вероятно живеят в градски региони, а също така са по-слабо религиозни и по-малко се придържат към традициите.
За мен, например, майчинството не представлява цел в живота, принадлежност или източник на щастие.
Мда, ти вече ми каза, че съм егоистка. Аз пък си мисля, че по никакъв начин не е егоистично да решиш да не създадеш "миниатюрно аз", за да пренася твоите гени...

Не знам, например, който ще се грижи за мен като остарея, но аз лично предпочитам да живея живота, който желая, в продължение на 70 години, отколкото да жертвам това време само за да се подсигуря накрая.

И така, Алиса, аз не изпитвам възторг към бебета или по-малки деца, и дори не съм играла като дете с кукли. С едно изключение - това на Барби, която има лъскав живот с прекрасни дрехи, хубав приятел и е без деца.

И затова ти пиша, мила Алиса, защото и след 10 години бих ти написала същото.
Сигурно много се изложих. По-важно ми е сега ти да ме съблазниш. Съблазни ме с идилията колко е хубаво да имаш брак, дете и семеен стаж от 10 години.
Кой знае, може и да опитам...