Seduction

Днес ми се говори за съблазняване.
Как една жена съблазнява, но го прави по начин, по който мъжът е толкова привлечен, че не може да устои и прави контакт. Не говорим за просташкото лизане на сладолед като някаква форма на съблазняване. Говорим за съблазняване с погледи, с маневри, с диалог, който по никакъв начин не е съблазнителен... или нека направо ви разкажа и един вид направя показано, а после вие ще ми разкажете как сте съблазнявали.

Може би съм споменавала и преди, че съм член на едно общество с многовековни традиции, има си определен етикет и се спазват определени правила. Тази седмица трябва да вечерям три пъти там, като снощи вечерята беше особено важна, защото на простосмъртните (тоест на мен и на другите като мен) ни беше позволено да вечеряме на общи маси с боговете (с тях и другите като тях, чиято маса обикновено е на приповдигнатата част в залата и недостъпна). Проблемът обаче на снощната вечеря беше, че не можеш да избираш до кого да седнеш. Където са те позиционирали предварително, там си седиш. Но в какво се състои вечерята. Бордът на боговете е решил, че трябва да даде възможност на простосмъртните да се докоснат до божествената им интелигентност, мъдрост и съвети, затова преди вечеря всички се събират за питие. Аз искам само да спомена, защото е важно за читателя, че изглеждах невероятно скромно, но невероятно съблазнително в моята строго официална черна рокля с тогата отгоре. Всички носят тоги. На простосмъртните тогите са същите като на боговете - това е една от редките привилегии. След като си видях моето картонче сложено на лидерската позиция на масата, доволно се отправих до общата зала, за да видя кои от познатите ми са дошли и, както си се разминавах с хора, изведнъж се разминах с Мъжа. Докато се разминавахме само видях някакви сини очи, които буквално ме заковаха. Не ми беше удобно да се обърна да видя накъде се отправи въпросният, но определено настръхнах. Тълпата ставаше все по-голяма, вечерята беше за 150 човека, точно си мислех, че съм го загубила и изведнъж той се оказа на метър разстояние. Говореше си с други трима богове. Боговете обикновено са младежи минимум 60-годишни, така че той определено стоеше много различно до тях с тъмно кестенявата си коса и леко набола брада. Чудех се простосмъртен ли е, бог ли е. Изглеждаше ми на не повече от 33-35 - много млад за бог, но в същото време жестовете му издаваха фамилиарничене, водеше разговора и нямаше това типичното спичане на простосмъртен, който си говори с богове. Седи си той и уж участва в неговия си разговор, но забелязах, че следи движенията ми в залата и с кой си говоря. Точно си мислех, че е идеално, че усещам интереса му, когато се сетих, че няма как да си комуникирам с него, не виждам никой от познатите ми, който може да ме представи и аз ще си седя отегчена на моя си стол цяла вечер и няма да мога да мръдна. Реално ще имам трима други събеседници, които аз не съм си избрала и с които ще трябва да се напъвам да ми е интересно и да си говоря. Всъщност, събеседниците се оказаха много забавни, смяхме се много, аз честно казано направо бях забравила за Мъжа до момента, в който не стана време да си ходим. Чакам си аз за гардероба да си оставя тогата и да си взема палтото и го гледам той минава покрай мен с негов приятел току що си взел неговото палто. Минава, поглежда ме и се усмихва. Аз се усмихнах любезно леко. Никога не се усмихвам широко в такива моменти, когато искам да покажа интерес, защото го намирам за просташко, а и защото искам той да се чуди "Абе, тя ми се усмихна от любезност или защото има интерес?". Но в момента, в който той ме отмина реших, че имам недовършен бизнес, че трябва да го познавам този мъж и че задължително ще имам телефона му преди да изляза от сградата. Но бях заседнала на опашката за гардероба. Той обаче не изглеждаше така все едно бърза да си тръгва. Вървеше бавно и обсъждаше нещо с приятеля си, изглеждаше така все едно си довършва разговора, но и все едно не му се тръгва. Няколко пъти ме фиксира с поглед и усетих как се чуди какво да направи, за да ме заговори, усещам му паниката, че ситуацията не позволява много маневри, а той не иска да се изложи. Тук мъжете подхождат с голям респект към жените, много често чакат жената да им индикира интерес и да ги окуражи по някакъв начин. На мен тази игра много ми харесва и аз я владея до съвършенство вече. Изкусяването с погледи е едно от най-възпламеняващите ме неща, особено когато мъжът ми харесва. Затова реших в момента, в който видя, че ме гледа пак, да го погледна с моя си поглед. И го погледнах. Ама го погледнах! Както жена би гледала нещо, което много иска да вземе. Само че номерът в погледите е не да го гледаш и да не можеш да си откъснеш очите от него - това ми се струва нахално и просто не съм аз. Аз поглеждам с огромен интерес и си отмествам погледа, уж ме е срам, че съм хваната на място да го гледам, но често просто защото наистина ме е срам. Така и с него. И усетих, че колкото повече ми засичаше погледа, толкова по-наелектризиран ми се струваше. Опашката е дълга, аз си чакам, а той идва и застава на един метър от мен с приятеля си, но с гръб към мен. Усмихнах се, защото ми хареса маневрата му. Припомни ми за един друг мъж, който цяла вечер стоеше с гръб към мен и ме игнорираше в разговорите, докато не предизвика тотално моя интерес да искам да го познавам. Тука всички са чели "Играта". Аз също съм чела "Играта" и ги предвиждам с пет хода напред. И с този снощи... точно вече бях започнала да си мисля "Вече прекалено дълго седиш с гръб към мен" и в този момент приятелят му си тръгна, а Мъжът се облегна на колоната до мен, ама буквално до мен, рамото му до моето, но не казва нищо, не ме поглежда, а уж се оглежда наоколо. Усещам, че иска да установи контакт, но в същото време не иска да изглежда отчаян, вече ми беше станало ясно, че е един от боговете, а боговете не се свалят на простосмъртни и го виждам, че изживява вътрешна драма и се чуди как да го направи така че да изглежда естествено, непринудено и все едно не иска да ме хване и да ме изчука до колоната. В този момент реших, че ще му дам невероятен аванс, че трябва да му дам, иначе няма как да се случи комуникацията. Как обаче? Като подходя към него все едно е простосмъртен. И казвам "Аз също се оглеждам за ментора ми. Кой е твоят ментор?". Едва ли ще можете да оцените ситуацията. Чак се усмихнах мислено в мига, в който ми хрумна да го приравня на ниво простосмъртен и да го питам за ментора му, при положение че най-вероятно той самият е ментор на някой. Но какво правя аз с този въпрос: първо, така му правя комплимент, че изглежда много млад, което и си е факт, второ, това би го поразнило леко, защото явно за мен не изглежда достатъчно менторски, което ще предизвика някакви негови амбиции да ми се доказва. Хубаво е да им даваш мотиви на мъжете. И да, той веднага поиска да ми се докаже и започна да ми обяснява какви са му позициите точно. Последвалият разговор беше строго професионален и аз установих, че намирам за много секси мъже, които могат да говорят много сериозно за работа, да са много съсредоточени върху това, което казват, но очите им да ти обещават чудеса. Уж небрежно, за да си продължим разговора, той се присъедини на опашката до мен. А когато си свалих тогата, погледът му се плъзна по тялото ми, явно е чакал този момент, защото с тогите не можеш реално да прецениш, а аз си бях в моята черна строго официална рокля и се чувствах много привлекателна. Отправихме се заедно към вратата, разговорът беше много приятен и много интересен и той предложи да си го продължим в лобито на по питие. Моят отговор: "Благодаря за поканата, но нямах планове да оставам за питие". И тук спирам с историята и искам да ви питам: Как си мислите, че реагира той? Какво каза? Какво направи? Как завърши вечерта?

Еее, не е честно. Тъкмо щях да пусна тема със същото заглавие.
Аз не съм чел играта и мога да отгатна само следващото изречение, което мъжът казва.

Мислено се е зарадвал, на глас е пошепнал - 'благодяря ти Господи!', обърнал се е и си е тръгнал.

Вечерта е завършил кат всеки умен мъж, тамплиер, масон или къфто клубен плъхчо е избрал да е .. с пурета и чаша хубав коняк с верни сЪклубари. Обсъждали са теб, естествено.

Back in Black

Отгатни.

А после ми кажи ти какво би казал и какво би направил в същата ситуация, ако приемем, че много искаш жената?

Хаха.

А сега искам да знам ти какво би казал и какво би направил в същата ситуация, ако приемем, че много искаш жената?

Вероятно е казал, че той също не е имал намерение да остава. До питие в крайна сметка не се е стигнало. Накрая той е проследил изящния гръб на дамата докато тя уверено се отдалечава и изчезва в нощта. Предстои второ действие, на друго място.

Аз не бих настоявал ако поканата ми е отхвърлена. Ще пожелая лека нощ с усмивка и ще планирам ходовете си на спокойствие. Така е по-интересно. Oсобено ако дамата е завладяла ума и сетивата, нещо, което е вън от съмнение.

твоят разказ ми напомни за срещата ми с един Бог. Попитах го какво е да си част от едно трудно достижимо Общество. Той каза: "The women there have long legs and brains. And Intelligence is the ultimate afrodisiac".

Същото. Отговорих ти вече, бил съм на мястото му.

И ко, като те искам? Ай помисли, дали тва ми е важното, или .. ти мен да искаш?

Back in Black

Как може да ти е важно аз да те искам, ако ти ми правиш някаква тъпа маневра на незаинтересован и реално си тръгваш без телефона ми или без да си оставиш твоя? И с шанса никога повече да не ме видиш? Мне. Заинтересовани мъже не се държат така. Нещо ми даваш някакви нелогични отговори. Лъготиш или се правиш на интересен, не знам.

Е, какви ходове ще планираш, ако си ми казал Довиждане, а не е сигурно, че изобщо някога ще ме видиш?

Може би аз не питах правилно преди. Чакай да питам пак:
Аз казвам "Благодаря за поканата, но не планирах да остана за питие".
Ти ми нямаш телефона, нямаме общи познати, не си ми дал твоя телефон. Взимам си чантата и ще напусна всеки момент. Какво казваш ти?

Боговете нали затова са богове. Един Бог ще знае как да те открие.

Ако откажеш питието вероятно бих казал нещо от рода на:

-Трябва да видя тези очи отново - подкупваща усмивка и уверен поглед.

Ако и това не сработи и ме отрежат ще промърморя "Bogey" и ще отстъпя.

Между другото, цитатът по-горе беше от Чандлър, нали?

Сега да те затрудня малко:
Ти си говорил само и единствено за работа. Струва ли ти се уместно да кажеш "Трябва да видя тези очи отново"?

Всъщност в тази тема, преди да кажа какво стана, искам да видя как биха подходили повечето мъже. За някои мъже моята реплика би била категоричен отказ и не биха се чувствали окуражени по никакъв начин. Други ще забележат, че казвам "не планирах да остана", което значи че може да не съм била планирала, но не значи че не може да си променя плановете. Трети ще си помислят, че просто се правя на интересна и че всъщност много искам да остана и ще настояват да остана.

не, не е Чандлър. Той има изречение подобно на това. Сега не се сещам как точно звучи, но е друго.

Точно защото съм говорил само за работа, репликата за очите следва да мине в графата 'gutsy' и бих го казал, без майтап. Не забравяй, че има вероятност ситуацията да е it's now or never и героят трябва да действа решително. Но иначе отказът за питието не би ме разколебал. Даже намирам, че е в реда на нещата. Това ниво на играта щеше да свърши твърде бързо ако бе приела поканата.:)

Взаимоотношението е "Бог - простосмъртен". За жалост в този случай ти си простосмъртният. Или играеш по правилата на "бога" и приемаш поканата или той те забравя в рамките на една секунда, защото от негова гледна точка такива като теб има хиляди.

И не, не можеш да се сърдиш на Цар Изрод, защото е надарен с брилянтен, божествен аналитичен ум, и защото нарича нещата с истинските им имена.



ЗДРАВЕЙТЕ ПРИЯТЕЛИИ!!!

....просто тръгна с мен ,лесно,практично и без много приказки ,много изпусна да знаеш

всичко е в ръцете ми .......мамка му

е как да продължи:
казва й, че планира отлично, но е пропуснала него в плановете си. Сега е редно да ги промени.

I wanna do bad things with you

В целия ти разказ отникъде не следва, че въпросният мъж много те е искал. Пуснал се е на най-обикновен флирт - ако стане, стане, ако не - здраве.
По-забавни са твоите тактики и стратегии - винаги се забелязва кога една жена прави мили очички, които добре разположен мъж може да оцени и да я възнагради за усилията - с покана за по едно питие, например. От чисто любопитство, понеже разполага с малко свободно време и понеже няма нищо против да се позабавлява.

Как една жена съблазнява, но го прави по начин, по който мъжът е толкова привлечен, че не може да устои и прави контакт.

Като следва три правила:
1. Държи се естествено и непринудено.
2. Държи се естествено и непринудено.
3. Държи се естествено и непринудено.

Винаги действат.

Ами, аз на негово място бих казала Желая Ви приятна вечер. Защото ти може и да си умела съблазнителка, но ако той е Бог, или Дявол, добре познава правилата на играта.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

ама тя не може да допусне, че видиш ли той би я подминал ... дори само теоретично

I wanna do bad things with you

Начинаещите търсят бързи резултати. Ама що за съблазняване е това?!
Истинските играчи са умели в прехвърлянето на топката.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

всичко се свързва до това какво искаш?
Ако искаш да го изпляскаш на момента, няма да си играеш много дълго време. Ако искаш да си поиграеш просто и дори да не се стигне до секс тогава вече е висшия пилотаж ...
аз обичам да си играя. Мен секса не ме интересува толкова.

I wanna do bad things with you