Край

По-добре да плача. Първата нощ не можах да заплача, но сърцето ми щеше да спре. Петте години как ги определи? Аз след девет все още плача, когато се сетя за разни случки.

Най обичам да чета, ама не мога.

Случките са друго. И аз не можах 20 г. да забравя най-голямата си любов и какво от това? Спечелих ли нещо? С мъртвите е съвсем друго. Точно днес стават 4 г. откакто се обеси един добър приятел, може би най-добрия . Но вече ми е по-леко. Плачех до втората година, сега се сещам все по-рядко. А щом забравих дори майка си след 5 г. жалене и дълбока скръб. До 3-тата година се тресях от пристъпи на рев. И какво? Днес пак няма нищо. Оттам никой не се е върнал. Сега ми е леко. Не скърбя за никой. Само ако се почувствам наранена или обидена от живи хора.

Прегръщам те...

Тялото е настроено да оцелява - не може да възпроизвежда минала болка , докато душата е перпето- мобиле в това отношение ;

Има едни Думи в книгата " Вещицата от Портобело" Паулу Коелю - които споделям с теб ... сега

First Day

...поплачи си така ще ти олекне, освен това смъртта не е край, тя е начало на нещо друго което всеки ще поеме както му е писано от съдбата , така че ...гледай напред и не се връщай назад....чакат те хубави мигове в това съм силно убедена .

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Не можах да спя, след като прочетох новината. Не можах да отговоря, защото не повярвах.Хиляда пъти препрочетох поста ти и все нещо ми се искаше да не съм разбрала правилно.И точно аз, която съм от хората, които смятат, че болката се лекува с песен не мога да ти пусна такава.Мъчно ми е - много!
Единствения път, когато се виждахме на бира и мастичка, аз се чудех дали да не му направя компания на Любо с мастичката.Сега вече не мога и да искам.
Е тоя кастнг го прави друг!Там нямаме право на избор.
Идиоткова, ние все пак сме клуб за взаимопомощ.Ти си човек, който май си от единиците, помагали ми в реала.Задължавам те да ни раздадеш задачи и да помогнем с каквото можем - деца, пари, работа, къща.Намери си и ти такива. Ангажирай се с някаква безумица, но трябва да си те запазим читава.
Оф, къса ми се сърцето!

Не те познавам, но съм те чела достатъчно, за да имам мнение. Цялата нощ се събуждах и си мислех за теб и съдбата ти. Знам, че страдашИскам да те помоля да бъдеш силна и този път, мила!

Непознат за мен човек и въпреки това, лошата вест ме стисна за гърлото. Аз съм сигурна, че там, горе отново съществуваме, има ни, чакат ни, преживяно е лично. Ти и децата си имате вече един постоянен ангел-пазител, ще го усещате през целия си живот...
Светла му памет...

Няма път към щастието. Щастието е пътя..

Това как си го наричала и че си се оплаквала няма никакво значение. Той със сигурност е знаел, колко много го обичаш, помнел е хубавите моменти и бързо е забравял дребните пререкания.

Моите искрени съболезнования . Не ви познавам лично , но такова нещо прочетено посред нощите му идва в повече на човек . Дано бог ти дава сили да продължиш напред . А на него мир на праха му .

[линк]

Не знам какво да кажа... Не, не си силна, няма нужда да си силна, стига с тия сили... Много те прегръщам и не мога да повярвам... Май последният път, когато се видяхме с Любо, беше точно на Хелоуин, на клубно парти, преди три години, бяхте маскирани като дрти цигани... Уф

Joy

...съболезнования....
Беше добър човек ... мир на прахта му......
А ти... успех... Стискам палци да се възстановиш бързо.... Човек никога не е готов за подобна загуба...

....Не чета между редовете и затова пиша директно...

Не се познаваме, но те чувствах толкова близка когато те четях... Съболезнования! И, помни хубавите моменти, помни човека! И успех! Сега си слаба, но трябва да продължиш! Не зная как се чувстваш, нито с какво би могъл да ти помогне някакъв страничен човек, но бих желала да ти предложа помощ, подкрепа, усмивка, прегръдка...

Много съжалявам за загубата ти.

[линк]

Тук ли си? Как е малкият? А големите?
Прегръщам те.

Полуидиотче, миличка, вече няколко пъти влизах в темата и излизах. Не мога да си представя какво преживяваш. Не мога и да повярвам, че на толкова млада жена това й се случва втори път. /Мисля, че такава беше историята ти./ Тъкмо си си подредил живота и идва краят.
Прегръщам те и ти желая кураж.

Не мога да повярвам! Твоят живот е толкова невероятен, че няма начин нещо в него да е случайно, както и в живота на всички ни сигурно...

Бог да прости съпруга ти! За оставащите е трудно, но ако някой може да продължи след всичко, това си ти. Силата на духа ти е вдъхновяваща..

Моите съболезнования.

Не те познавам, но ти подарявам нежен стих за нещо, което никой не може да ти отнеме - спомена за любовта...



И да стихнат големите страсти,
и да легна под земен покров -
ще си взема за спомен и щастие
неспокойната дума Любов.

Неспокойния образ ще взема,
две големи и плахи очи -
две заглавия на поема,
дето твоето име звучи.

Едно Черно море - да ме носи;
една чайка - над мен да кръжи;
и тракийските коловози -
да ме водят при вити лози.

Един тръпен завой на Марица;
една южна, печална звезда;
една сянка от бор и елица;
един извор със снежна вода.

Един бял лист, на който ще пиша
със един неумиращ копнеж.
И две сълзи - които ти скришом
на прощаване ще ми дадеш.

Моите съболезнования, макар и да не се познаваме. Трудно е за тези, които остават. Стискам палци, миличка.

Друзья уходят как-то невзначай,
Друзья уходят в прошлое, как в замять.
И мы смеемся с новыми друзьями,
А старых вспоминаем по ночам,
А старых вспоминаем по ночам.


А мы во сне зовем их, как в бреду,
Асфальты топчем юны и упруги,
И на прощанье стискиваем руки,
И руки обещают нам: "Приду".
И руки обещают нам: "Приду".

Они врастают, тают в синеву,
А мы во сне так верим им, так верим,
Но наяву распахнутые двери
И боль утраты тоже наяву.
И гарь утраты тоже наяву.

Но не прервать связующую нить.
Она дрожит во мне и не сдается.
Друзья уходят - кто же остается?
Друзья уходят - кем их заменить?
Друзья уходят - кем их заменить?..

...Друзья уходят как-то невзначай,
друзья уходят в прошлое, как в замять,
И мы смеемся с новыми друзьями,
А старых вспоминаем по ночам,
А старых вспоминаем по ночам.

кофти клип [линк]