Край

съболезнования, не познавам нито теб , нито него, но не е притно да се прочете това, кураж!

Човек и добре да живее-умира, и друг се ражда.....Омуртаг-9-ти век.
Нека душата му да намери покой.


Ти си Силна Жена!!!Ще преминеш през това!

Tell me a Story....:)

Прегръщам те.
Знам колко са безсилни думите
Сърцето ми още кърви
[линк]!

Толкова тъжно, че не мога да спра да плача в момента...Без да го познавам, го бях обикнала тоя твой, разпилян и нестандартен Идиот и се греех отстрани на палавото, любовно огънче, което стопляше темите ти, когато ставаше дума за него...Дано да имаш сили да запълниш празнотата...прегръщам те!


НАЙ-ХУБАВОТО

Най - хубавото на живота е,
че се преструва на случаен.
Приемаш го за своя собственост,
а всъщност в него си под наем.

Уж, ражда чувства и амбиции,
а те отдавна са родени-
и друг е плакал и обичал
във някакво незнайно време.

Най-хубавото на живота е,
че не е пръв, нито последен
И уж, е твой слуга безропотен,
но просто може и без тебе.

Непокорим е той. И вечен.
А ти - искрица затрептяла
между случайната ви среща
и неслучайната раздяла.

Георги Константинов


Най-хубавото на смъртта
е туй, че идва ненадейно.
Поемаш въздух със уста
и се унасяш постепенно.

И постепенно става леко
на мозъка ти разрушен,
че тръгваш много надалеко
и все ще стигнеш някой ден.

Александър Геров

Моят любим си отиде



Не искайте много, за да може да платите цената.

Понеже не мога да поднасям съболезнования...
Ше ти пратя вместо тях едно стихче.
Не беше за тук и сега, но съм безмълвен.


Кое е твърде рано или късно?
Нима това ще кажеш ти?!
Та все едно да заповядаш
На наранената душа да не скърби!

То няма рано или късно
Косата на ОНАЯ си коси!
На живите остава да ги споменат с добро
И да проронят две сълзи!

Не казвай ти кое е рано...или късно,
А просто приеми!
Недей бесня, недей реви,
А щом ти се усмихват от Небето....
То просто усмихни им се и ти !


Автор: аз

Никой, никога няма да спечели битката при половете. Има твърде много сдобрявания с врага.

Съболезнования.....и смелост.....(

[линк]

...ужасно студено ми стана. Знам за смъртта, но не мога да я приема. Няма виновен, за да дойде Тя. Знам, че небето е път за Любо , но също знам колко сила трябва на теб за земните дела сега - гледай децата си с труд и с обич, и запази вашата любов спомен. Много студено ми стана....

Моите съболезнования...

Светла да е паметта му!
Бог да даде мир и покой на духа му.

За теб топла прегръдка.

Колко много мъка има по този свят, Боже!!!
Съболезнования! Кураж!!!

неконтролируем и непредвидим

и няма да е честно. Човешко е.

Намерих песента за тях. И за нас.

през земните години

[линк]

и друг път съм превеждала за нея.. мой хлабав творчески превод

The Living Years

Every generation
Blames the one before
And all of their frustrations
Come beating on your door

I know that I'm a prisoner
To all my Father held so dear
I know that I'm a hostage
To all his hopes and fears
I just wish I could have told him in the living years

Crumpled bits of paper
Filled with imperfect thought
Stilted conversations
I'm afraid that's all we've got

You say you just don't see it
He says it's perfect sense
You just can't get agreement
In this present tense
We all talk a different language
Talking in defence

Say it loud, say it clear
You can listen as well as you hear
It's too late when we die
To admit we don't see eye to eye

So we open up a quarrel
Between the present and the past
We only sacrifice the future
[| From: [линк] |]
It's the bitterness that lasts

So Don't yield to the fortunes
You sometimes see as fate
It may have a new perspective
On a different day
And if you don't give up, and don't give in
You may just be O.K.

Say it loud, say it clear
You can listen as well as you hear
It's too late when we die
To admit we don't see eye to eye

I wasn't there that morning
When my Father passed away
I didn't get to tell him
All the things I had to say

I think I caught his spirit
Later that same year
I'm sure I heard his echo
In my baby's new born tears
I just wish I could have told him in the living years

Say it loud, say it clear
You can listen as well as you hear
It's too late when we die
To admit we don't see eye to eye


Земните години

Всяко поколение
предното вини
и разочарованията им
чукат на вратата ни

Зная, че съм пленник
на мечтите на баща ми
Зная, че в залог съм
на надеждите и тревогите му
Ще ми се да му го бях казал в земните му години

Смачкани хартии
пълни с неясни мисли
прекъснати разговори
всичко, което остана

Ти му казваш, не разбираш
Той казва, ясно е
Няма разбирателство
в сегашно време
Говорим на разни езици
когато сме в отбрана

Кажи им го ясно и силно
Можеш и да слушаш, както и и да чуеш
Късно е, като си отидем
Да признаем, че не сме били на едно

Държим на сблъсъка
между преди и сега
Така умира бъдещето
Остава тъга

Не се поддавай на случайностите
мислени за съдби
Всеки ден
може да промени нещата
Ако не се предадеш, и не се поддадеш
Може и да си добре.

Не бях там сутринта
Когато баща ми си отиде
Не успях да му кажа
всичките мислени неща

Струва ми се улових духа му
същата година
чух ехото му
в плача на детето ми
Иска ми се да му бях казал през земните му години

Не мога и не искам да пусна песен
Искам да помълча и някак да ти дам кураж!
Ти си силна! Ще продължиш!
Прегръщам те!

За трети път влизам, чета и излизам. И ме хваща шубе. Дострашава ме да не кажа нещо, което да те разплаче повече. Не ми се пускат песни. Не знам дали има друг живот, не разбирам кой определя подобни правила в смъртта. Нелепо е.

Ти си единствения човек, който обичам без да е бил до мен - ей така дистанционно, дори не знам защо - като любов от пръв поглед ми остана и ме топли. И единствения подобен далечен човек, за който съм разказвала на всеки близък - "Имам една невероятно луда и готина позната, която е уникална... и прави това, това и онова. И не само има силите, има и хъса. Аз не мога, но щом тя може, значи всеки може. Тя е силна, много силна. Значи и аз мога! Значи и ти можеш!" - така съм им казвала.

И съм разказвала - за колелото и конете, за децата и мъжете, за очите и тениските, за секса и инфаркта, за ключовете и парите, за смеха, за сълзите... Баси колко е нечестно всичко...

Целуни трите деца от мен и им кажи, че някои майки не умеят да пишат красиви стихове, а само проза. Но тя е толкова силна и жива, че вдъхновява онези патетично поетичните. Обичам те!

Моите съболезнования, мила И. Най-много ми е мъчно за теб. Бих искала да мога да ти помогна, но не знам как. Обичам те, прегръщам те и скърбя с теб.
Мога само да ти кажа, че в този живот Любо е бил щастливец, защото е имал до себе си жена, като теб.

Нямате ни най-малка представа какво е, когато не сте го преживели.
Аз зная... Нищо не помага... Не съществуват думи, които да те утешат... През деня караш роботската, нощта е страшна...
Въпреки това, за нещо практическо, ако имаш нужда, мисля, че имаш телефона ми, но пак ще ти го пратя...
[линк]

Първо нямах сили да мисля за песни. После децата ревнаха и ги приспивах и се сетих за тази. После прегледах всички песни, които са постнали в темата ти, все много тъжни.

Чудих се коя е любимата песен на Любо? А коя е твоята?

После си прегледах "Favorits" за някоя забавна песен, не от дебелащина, а за повдигане на духа, за усмивка през сълзи, защото достойния живот изисква достойно изпращане: с усмивка от хубав спомен, и намерих Always Look On The Bright Side of Life . Една усмивка от мен за Идиота:

И аз не знам коя е любимата му песен. Къщата ни е пълна с неговите дискове. Нещо от Моторхед, вероятно.

Най обичам да чета, ама не мога.

Тя е силна, много силна. Уморена съм.

Най обичам да чета, ама не мога.

Най-искрени съболезнования, мила. Дръж се мъжки и не плачи. Колкото повече плачеш, толкова повече ще ти се плаче и тъжи. Знам го от опит. И знам от опит, че всичко се забравя. Дори мъката. 5 г. и не унивай през тях. Всички натам вървим. Неизбежно е. Важно е днес и сега. Живей за мига.