Тема

Дон Хуан ми припомни нещо, което ми бе казвал и друг път, а именно че в света на магьосниците не се гледа с добро око на доброволците, решили да се занимават с магьосничество по свое собствено усмотрение, тъй като те вече имат своя собствена цел, която силно ги затруднява да се откажат от индивидуалността си. Когато светът на магьосниците изисквал от тях идеи и действия, противоречащи на целта им, доброволците просто отказвали да се подчинят, защото това означавало да се променят.

Тук е изяснен целият проблем. Може ли всеки от нас да си изясни собствената цел, която му пречи по пътя?[ne se usmihvam]

"Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране. "

отдавна е известно, че на който 95% от мненията са цитати, няма собствено мнение, респективно и собствена цел.
Радвай се, ти си единственият печеливш.

Силата е нищо без контрол.

Aз ли нямам цел, знаеш ли на колко дами съм хвърлил око, как смятам да изхарча парите, които бих спечелил, къде бих искал да отида...?! Ако нямах свои цели, да съм се променил досега. Въпроса е, осъзнаваме ли ги?

"Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране. "

да ти кажа, най гадното е да нямаш цел

а говори за доброволците, защото те виждат само лъскавата страна на нещата и ползите.
поне аз мисля така
поздрави

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Има разлика между цел-желание и абстрактна цел.

___________

Целите, които се имат предвид са конкретни и усилията ни като нормални хора са насочени към постигането им. С други думи, действията ни в ежедневието се определят от истинските ни цели. Тези цели се явяват пречка по пътя.

"Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране. "

Не знам дали може.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

В разговор една позната ме попита защо не се женя, каза че ме намира странен и различен от другите. Обоснова се с напредващата възраст и предимството да имаш другар в живота. Много се затруднявам да обясня действията си на околните, казах че света има нужда и от ергени с подтекст, че не съм срещнал подходяща жена, което не беше истина, но не беше и лъжа. Замислих се. В книгите пише за такъв момент в който воините не са нито обикновенни хора, нито магьосници. Дадох си сметка, че флиртувам и с двете състояния без да задълбавам в което и да е.

"Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране. "

Всеки - не.

Аморалност - осъзнаване и приемане на различностите.

Не е толкова просто! То е, като да имаш десетина човека които да обучиш на дисциплина и хигиена (усмивка) Няма я онази свързваща брънка която ги обединява в едно. Не се разглеждат като проявления на личността, вместо това придобиват автономност, налагат реалност, изискват...

Баси, за пръв път ми звучиш като нормален човек. Осъзнавай го по-често.
А иначе нищо не пречи и на дамите, и на парите, и на пътешествията, стига да имаш осъзнаването какво правиш реално в момента с тези неща.

Силата е нищо без контрол.

ето - и партизаните го доказват!

[линк]

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Значи и в двете не си на пътя!

Пътят е там, където си 100%, без значение дали това е пържене на яйца, каране на кола, танци, флирт, бойни изкуства, градината в двора или висша математика. Дребнавите цели ни пречат да сме себе си и в такъв смисъл пречат на Пътя.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Ехо, наблегни на думите света на магьосниците
ДХ говори за тези които ще се обучават за приемствената линия, за групата която ще предава Знанието.
там не е добре да има доброволци, щото ще провалят групата.

а иначе доброволците сами за себе си са си много добре даже. следват си съдбата, щом тя е да са доброволци, и значи това е потребно на тях.

а иначе аз още изначално си знам че съм доброволец и това ме удовлетворява.

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...

Ехо, бъди прикривач де
натреси й такава лична драма че свят да й се завие, какво ще й обясняваш
бъди артист де, това сънувачите сте много дървени понякога

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...

Откакто се помня, целите ми все се свеждат до идеята да съм по-горе от някого или нещо. Да знам повече от този, да мога повече от онзи. Да правя н’амк’воси най-добре от всички. Ако няма състезание, мигновено губя интерес.

Откакто осъзнах горното, се забих в другата крайност и взех сама да си подяждам от силата и възможностите. Уж като тренировка, а всъщност – съвсем реално.

Откакто осъзнах пък последното, съвсем не зная какво искам, нежели де да го търся. Драаами, драаами... Болшой театр ряпа да яде

Отчитам няколко неща, към които продължавам да се връщам, накъдето и да тръгна; учението на шаманите е най-гъделичкащото от тях. Не е чак толкова вълнуващо като на състезание, но има някакъв особен привкус, който ми лепне на небцето. На цвят и мирис почти докарва мармалад от бъз.
Дъвчеш и си мислиш: "гахти помията". А като преглътнеш, искаш ощe

Мда, освен гореизброеното от теб, го имам и това: "...и те/той/тя горко ще се кае после!..." - има се предвид, като стана мноо добра и всички (които някога, някакси са се държали не достатъчно почтително с мен) ще се хапят!

п.п. Това дето "ще се хапеш после!" е израз от родовата ми линия. Гордея се с него!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

ДХ говори за тези които ще се обучават за приемствената линия, за групата която ще предава Знанието.
там не е добре да има доброволци, щото ще провалят групата.

В приемствените линии няма доброволци, там попълненията се избират ако има знак, следователно дон Хуан няма това предвид. Ти например, наясно ли си коя част от магьосничеството не ти е по-силите към момента? И какво пречи да я постигнеш?

"Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране. "

Не е важно как звуча, няма да ме купуваш. За осъзнаване трябва енергия, целите на нормалния човек (или начините за постигането им) костват енергия.

"Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране. "

Ми, то, всичко коства енергия. И не стига, че така или иначе я даваме, ами и накрая и умираме - демек, всичко ни взимат. Прецакня отвсякъде.


...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...