Тема

Ааа, м м!

Неназовимото е вдъхновение, поети и всякакви хора на изкуството са се докосвали до него, самият ДХ някъде казва, че поетите имат усета за него, на така или иначе стигат само до там, до ръба, така и не навлизат в непознатото. ДХ трогва личността си оставяйки се на неназовимото в поезията да го разтърси. Никъде не се изявявал като литературен критик - някак е съумявал да съчетае безброй фактори за постигането на оптимален ефект.

ПП. То номерата са номера за този дето ги приема за такива, но и да се вярва че няма номера пак същото!

Дон Хуан бил казал, това, Дон Хуан бил казал онова.... Еее този Дон Хуан някакъв нов бащица ли е?

Дон Хуан да беше се понапънал малко да продължи линията си, а не да случва на палячовци.

Сега да казвам ли и да обяснявам ли какъв дефицит от знания има Дон Хуан?

1. Дон Хуан има ли представа къде се намира така наречения процеп във време-пространството. Може ли да го посочи точно, така както са го посочили маите, толтеките и ацтеките. Ако не може да го посочи, а той наистина не може, значи е свършил и е трябвало да свърши до тук.

2. Дон Хуан има ли представа как се сформират профилите и се създава група от 20 профила? Отговора, е че на тази тема е толкова рехав, че и тройка не заслужава ако трябва да държи изпит по темата.

3. Дон Хуан може ли да идентифицира точно лидера, водача на екипа?
Очевидно и това не може. Щом се е бъхтил толкова к Кастанеда и е решил, че се е провалил.

4. Дон Хуан има ли представа за основните разбирания на толтеките и маите. За техния космологичен ред, за тяхната представа за организацията на космоса и начина по който тече времето? Има, но много много бегла. Толково бегла, че ако му сравниш изказванията за Правилото, с истинските конфигурации, започваш да го съжаляваш.

Сега става ли ясно от къде идват тези неопрределени, неконкретни, абстрактни и объркани термини изпразнени от конкретно съдържание? Термини които зомбират, но без конкретно съдържание. От дефицита на знания. От това, че нещо което се е знаело вече е изгубено.

Айде стига толкова, на умряло куче няма какво да вадим нож.

Хаха Срамувам се заради това, че някой става изразител на такъв робски манталитет. Нагуалът щял да ни осигури целите. Те не виждаш ли нещо срамно? Ама не ми обяснявай, че тези идеи са толкова велики, че срама си заслужава...

Идеята тук е точно обратната. Вземи и я разбери. Така нареченото прочистване е да откриеш профила си. Да се идентифицираш с него и да видиш силните и слабите си страни. Да откриеш духовните си съюзници. Да правиш тава което е в природата ти на земно и духовно същество. Това е изчистването. Това е въпрос на личностно изграждане и изчистване. В живота на всеки човек има такъв период от 13 години. Нарича се периодът на Ножа, но както е да е.

Робския начин на мислене твърди че има един бащица който сочи пътя. Няма нужда да се напъвама.

А всъщност истинате е точно в обратното. Намери себе си, собствената си природа, и не се стряхувай да я изразяваш свободно. Когато профилът ти се изчисти ти ще знаеш кай е лидера и какво ти липсва. Тогава може да намериш водача (13 Цвете, пеперудата с 4 крила), но тя няма да ти исигури целите, а само ще те преведе по пътя ти.

Просто не е истина по колко превратен начин се разбират тези неща. Нямам думи... Това не може да бъде...

Робът чете книгата на свободата и сънува нов бащица и ново робство, свободният чете заробващи объркани цитати на самопровъзгласил се менте разказвач и пак успява да намери свободни пространства. Познай с подобни изказвания от кои си. Преклонената главица си търси сатър... е ще го получиш, няма как.

В зоната на затишието всички наши мисли се сбъдват и роба намира робство, а свободния свобода. Ако си спомняш върху този момент ти обърнах внимание и преди. Но тогава ставаше въпрос за обърканите ти мисли.

Картината която сглобяваш в представите си, определено не е добра. А когато тези представи оживеят и намерят реализация... не, не ми се говори.

ти ще знаеш кай е лидера и какво ти липсва

Липсват ми психически здрави хора, на които да им се разбира като говорят.

Всички мисли и желания рано или късно се сбъдват. Бъди внимателна какво си пожелаваш, защото един ден ще си го получиш. Това което ти липсва ще ти се даде. Но да не се окаже, че не е това, и желанието ти е било продукт на игра и хрумване.

Още нещо. Забелязах, че се заиграваш с така нареченото прикриване. Прикриването е нещо които определено не разбираш и доброволчески опити за неговото практикуване могат да ти доведат неприятни изненади.

Накрая да не се окажеш в зоната на свободните желания, с чужда идентичност, която ти е дълбоко противна. Опитите да се правиш на маймуна при условие, че преживяваш времето линейно, може да ти изиграят неприятен номер.

По-голям шанс да ги откриеш би имала в психиатрична клиника....

___________

"И септември ще бъде май" На 5,6 и 7 август 1923 г. По указание на Коминтерна се свиква заседание но ЦК на БКП, за поемане на курс към въоръжено въстание. Против са били Никола Пенев /брат на критика Боян Пенев, Димитър Благоев-Дядото иТодор Луканов /не е присъствал на заседанието, но се е възпротивил по късно/. Ръководителите на въстанието изпращат предварително своите семейства в Белград. Въстанието не среща подкрепа от народа и затихва.

Защо поствам това? - Показва определена хронология. Начин как чрез имена, дати и конкретни факти да се постига изчерпателност и точност. С този набор от инструменти сухата информация достига до потребителя и става разбираема за него. Да става дума за синтаксис - макар и под въпрос да ли дадено събитие е толкова истинно, дали няма добавени и пропуснати факти, то основната схема на синтаксиса се запазва.
И тъй, културата на мезоамерика, пред колумбова епоха, ученията на толтеки, ацтеки, маи... - в течение на хилядолетия групи, фракции, течения са процъфтявали, отмирали и на тяхно място са идвали нови. Всеки от тях е развивал учение което се предавало в някакъв вид, били то частично или напълно изменяно от външните фактори. Обаче запазвайки в основни линии синтаксиса си.
ДХ многократно е споменавал, че неговата приемствена линия претърпява множество изменения в основата си, поради ред причини напълно известни в тукашната клубна среда!
И така въпроса дето не ми дава ясна представа е: Дали всъщност става въпрос за един и същи синтаксис и дали цялата информация около календарите не се явява една крачка назад в търсене на свободата?

ЗабеУезАУа съм, нЕкак, че ненормалните не стават по-нормални при разговор. Напротив - с всяка следваща реплика показват все по-голяма част от болестта си. [цъкам съчувствено с език]

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

И така въпроса дето не ми дава ясна представа е: Дали всъщност става въпрос за един и същи синтаксис и дали цялата информация около календарите не се явява една крачка назад в търсене на свободата?


От къде смяташ да ти дойде яснота по въпроса?

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Дали, цялата информация около календарите не се явява крачка назад в търсенето на свобода? Сигурно Бай Дон Хуан не знае за начина по който се преживява времето или по скоро знае, но си е казал, еби му майката, аз вървя към свобода.

Сега ще ти обясня концепцията за свободата. Гледай да я разбереш.

Свободата е тогава когато се навлезе в една зона когато времето спира. Тази зона се идентифицира по завършека на времето в цикъла. Зикъла е като окръжност. Приема се една точка за начална и като се измине свършва.

Само един пример. Пирамидата в Чечен Ица, до храма на войните има 4 страни ориентирани по посоките на света. От всяка посока има 91 стъпала. Сега внимателно гледай как тече времето и за какво става въпрос.

Нека първия ден от годината е първото стъпало от Изток, втория е първото от Север, третия е първото от Запад и четвъртия е първото от Юг. Петия ден е второто от Изток и така като спирала се изкачваме нагоре по пирамидата.

Времето както забелязваш тече като по оквъжвост която се затваря.

4 * 91 = 364 са всички стъпала.

Кажи сега къде е центъра на време пространството където времето свършва и спира?

Последния ден 365 е най отгоре. Това е центъра на цикъла. Извода е че календарните цикли и отчитането на времето в цикъл се използва за да се идентифицира точно моментът в който времето изминава кръг и спира в центъра. Там няма движение.

Сега разбра ли че цикличното възприемане на хода на времето съдържа концепцията за спирането на хода на времето и на света?

Тази концепция Дон Хуан не я знае, защото не е ходил вероятно на училище, за да се запознае с тези факти. За него пирамидите са нещо може би излишно. Някакви центрове, ама центове на какво...

На Бай Дон Хуан му липсват знанията свързани с отчитането на времето и най-вече за преживяването му като цикличен процес. Календарите на Мезоамерика са циклични. Те отчитат времето като цикли с цел да идетгифицират момента в който света спира. Те отчитат точния ден и ммомент на спирането на света, а не се занимават с общи лафове, от тези с които Бай Дон Хуан занимава Кастанеда. Това са приказки за обща информация.

Защо спирането на времето е важно? Защото се смята че там света умира и се ражда. Че там всички наши мисли стават част от света и света отговаря на мислите и желанията ни. Това е така нареченото намерение, което съществува само в тази централна точка на окръжността, на цикличното време.

Сега въпросът е. Напредък ли е или голям пропуск факта, че Дон Хуан не е запознат с тази конкретика, а бълва общи лафове?

Напредък ли е или регресия, факта, че той не знае как да се подредят профилите, за да могат да се насочат и навлязат в тази зона?

За тебе е напредък, за мен си е чиста загуба.
Нямам намерение да ти променям начина на мислене. Мисли си каквото смяташ за удобно. За мен приемането на Дон Хуан за всезнайко и бащица е смешно.

Виж сега, като те чета имам две възможности; или приемам, че се прикриваш или допускам, че сериозно мислиш това дето го пишеш. За да ти отговоря ще следвам втората нишка. Трябва да знаеш, че теориите, които развиваш нямат нищо общо със знанието предадено от Кастанеда. Няма да се ангажирам с достоверността на изложеното от теб защото не съм специалист в областта, но определено става въпрос за различни неща. От количеството информация, която си постнал приемам, че имаш задълбочени познания по темите за циклите, календарите, профилите и т.н. понятия, свързани с научния поглед върху вярванията на индианците от предколумбово време. Желая ти успех в детайлното изследване и разбиране на тази материя. Не мога да си обясня обаче, желанието ти да наложиш научната дисциплина върху магьосничеството. Убеден съм, че правдивостта на твоето виждане ще намери съответен брой последователи. Този клуб е за друго. Някога и ти знаеше за какво. Тук няма календари, профили, пазители и богове. Тук речникът и значенията са други. Пътя е труден и за това последователите са малко, липсата на учители допринася за това. Път на практиката. Във всеки един момент воинът борави с вниманието си, налагайки безупречност, за да примами намерението. Воинът е сам с намерението. Календарите са за публиката.

"Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране. "

От досегашния си опит разбрах, че без цел не става. Целта е синоним на намерението. Човек трябва да е наясно с целите си без значение дали е обикновен или магьосник.

"Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране. "

Но, тъй като нямаме авторитетна фигура, която да ни даде увереността в тая цел, тая част сега зависи също от нас.

Воинът се бори за увереност. Има много хубаво движение за целта, казва се "Мантията на самоувереността".

"Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране. "

Не мога да си обясня обаче, желанието ти да наложиш научната дисциплина върху магьосничеството.

1. Магьосничеството Е вид научна дисциплина, от определена гледна точка.

2. Това, което съществото трева 9/8 иска да наложи е СВОЯТА гледна точка.

Какво пак не можеш да си обясниш?



...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Там където си намерение няма. Нямерението се появава в централната зона на цикъла, където цикъла свършва и времето спира. Когато настъпи този момент този който се намира там става творец на света. Това което той си помисли, с това му отвръща света.

Тези неща които ти си мислиш за намерението са резултат от недоразумение. Причината е че намерение в дясната зона на кръга, където времето се преживява като линейно просто няма. Там има желания, стремещи, мечти, но да се говори за намерение е силно преувеличено.

Дон Хуан допуска и създава условия за недоразумение като говори за намерение, но не уточнява винаги, че намеретието е това което ние си помислим в зоната когато цикъла свършва и времето спира. Всъщност... има един момент когато го казва, но не го казва ясно, за се разбере ясно и да не се спекулира непрекъснато с намерението.

В неговия типичен мистично мъглив стил той казва приблизително следното:
В зонато на мълчанието, когато вътрешния диалог спре всяка наша мисъл е като заповед за Орела да изпълни командите ни. Цитата не е точен, но мисълта му е приблизително тази.

Сега тук започва и объркването за незапознатите. Как така хем вътрешния диалог спира и нямам мисли, пък ще си помисля мисъл и тя ще стане заповед за Орела?

Това нещо е много просто за разбиране, ако се обясни нормално без тези метафорични изрази, които объркват допълнително и целят да създадат впечатление, че тук има някаква велика истина.

Твоето объркване по въпроса за намерението е типично... Просто не се възвеличавай да наричаш всяко нещо намерение, при условие, че не се намираш в зоната където се постига спиране на времето.

За да се достигне тази зона се преминава от линейното време, дясностраното възприемане, първото внимание, през усещането за кръг и цикличност, то е свързано с изчистването на личния профил.

Личния профил е този който въвежда безформения в цикличното време и го позиционира с профила му. Сред това профила трябва да измине определен път в цикъл, посдобно на движение по окръжност. Продържителността на този процес е 52 години. Ти си прав, че изисква време. Ето това е времето и то тече от момента на раждането ни.

52 години са 4 * 13 години един профил преминава през страха, яснотата, набирането на сила и навлиза в златните си години. Това е пътят към израстването и трупането на знание.

За 52 години пътят се извървява и в края той вижда центъра на цикъла, окръжността. Зоната на третото внимание.

И там в центъра на кръга, когато се затвори кръга и се преживеят дните и годините със знаците и със съцето си. (От там е метафората за Пътят със сърце.)

Едва тогава в края на този път последния ден и последната минута времето в цикъла свършва в центъра и то замира. Там света спира и умира, за да се роди нов. В този момент този който се намира там има кантакт със света който се нарича Намерение. Това е момент в който всичко което този пътник във времето си помисли става заповед за света. За това е нужна дисциплина на ума която да филтрира лошите мисли или тези свързани с лична изгода.

Това е отговорен момент, защото магьосникът в центъра и света стават едно. Той говори със света и света му отвръща и неговите мисли намират отражение във свата. Това е намерението в действие.

За се говори за намерение там където си, в заната на ленейното време е абсурдно. Това са лафове за пенсионери които си нямат работа. Лошото е че, с подобно поведение ти игнорираш природата си и си губиш времето с мъгливи постановки. От това само ще загубиш години. Накрая ще излезеш от тази цялата ситуация още по-объркан и разочарован. Причината ще е все една и съща. Няма да си намерил огледалото си. Профила ти от който те гледат твоите съюзници, протектори.

Дългия престой в зоната на първото внимание където си в момента е опасна. Тя има свойството да умаломощява и да употрубява човека, в случай, че той не намери призванието си и гони лъжливи фикс идеи. Усещането е, че си част от по-голяма машина, която те използва. Неприятното е че колкото повече се амбицираве в тази зона, толкова усещането за линейно преживяване на времето е по-силна. Колкото повече се опитваш да практикуваш, толкова повече ще затъваш.

Това е и фундаменталната грешка на Кастанеда.
Кастанеда извежда обща практика, а истината, е че на преден план трябва да се изведе изчистването на силните страни на личността, неговите специфични характеристики, които приключват с откриването на профила.

Общата практика е недоразумение което влиза в пълно противоречие с принципа за изчистване на връзката с духа - космическия ни тонал и земния ни знак.

Практиката за която говориш е точно оня примес, оня чужд елемент и отрова, която превръща и без това неясните и рехави послания на Дон Хуан в палячовщина.

Щом искаш да се занимаваш с това нямаш проблем. Ако някои път случайно времето спре за теб ще бъдеш ограден от химери и фантазии а ла Кастанеда.

Защо спирането на времето е важно? Защото се смята че там света умира и се ражда. Че там всички наши мисли стават част от света и света отговаря на мислите и желанията ни. Това е така нареченото намерение, което съществува само в тази централна точка на окръжността, на цикличното време.

Било е време когато културата и шаманизма са били едно! Буквално не е имало разлика. На всеки континент, на всяко населеното място, във всяка общност е имало духовни водачи. Този водач е би централна фигура която е отговаряла за просперитета на общността и индивида . Той е водел духовете на силите които съставляват света. Те в планетарен мащаб са неизброими а, разгледани назад във времето това са невероятен брои култури и светоусещания. Всяка от тях има звено за връзка с духа. А, дали имат обстойно описание или нямат изложено черно на бяло е друг въпрос! Системата която описваш е; поне аз не познавам аналог по обстойно подробно описание като цялостна система, освен може на наследниците им! Т.е обстойно преведена за разбиране на нивото на всекидневното осъзнаване. ДХ (няма как да не го цитирам макар, че за теб е направо необразован) та ДХ споменава, че може и двата паралелни пътя - на разума и безмълвното познание да се пресичат но, поне той не е достигнал до такова място! Как ще коментираш това?

Ех, Данчо, Данке ле, като заебеш календарите и напишеш нещо такова, как хубаво и ясно се разбира...
Това май е първототи мнение, което не съм се напъвл, за да го разбера.
Ако и така обясняваше календарите, цена нямаше да имаш.

Силата е нищо без контрол.

"Маймуна" не е това, на което се правя, а е това, което съм. Без значение дали времето тече линейно или трапецообразно в бод зад игла. И то не според мен, а според твоите календарени шаршафи. Виж хубаво какво се казва там по въпроса; и да внимаваш като четеш, щото после ша изпитвам.

Държа да знаеш, че отчитам като ценен споделения ти опит за начина, по който ти възприемаш времето и пространството. Ама да сновеш подире ми, за да се даскалееш и да четеш надути лекции на тема виждане, намерение и прикриване е някак неподходящо. Особено предвид факта, че за последните 6 години си залепнал за тоя тип поведение като дъвка за гащи и нито веднъж не втаса да демонстрираш по-различни знания или умения.

Можеш да се засягаш, киселиш и цупотиш колкото си искаш.

Сега какво стана
То е вярно вярно твърдението "с каквит се разбереш такъв ставаш" ма безспорно си преминал една граница: тази на начетеност, подплатено с образование, което само по себе си е наситена адекватност; една завършена ерудиция! И все пак - извличаш по един блестящ начин есенцията на традицията! Дори да се приеме, че ще изложиш концепциите и в спряло, линейно, и циклично време й то той би станал същински безселар, времето за създаване на шедиоври от такъв порядък никога не е достатъчно! Поради това смятам, че има много хляб в това начинание но е още много глетав за обществена консумазия!