Пребъдване

*В Светата Евхаристия Христос е “принасящ и принасян, приемащ и раздаван”.

Свещеникът (тихо): Заедно с тези блажени сили и ние, човеколюбиви Владико, възкликваме и казваме: свят си и пресвят Ти и Единородният Твой Син и Светият Твой Дух; свят и пресвят си и великолепна е Твоята слава, защото Ти тъй си възлюбил Твоя свят, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот; и Той, като дойде, и като изпълни всичко промислено за нас, в нощта, в която беше предаван, или по-точно Сам се предаваше за живота на света, като взе в Своите свети и пречисти и непорочни ръце хляба, благодари и благослови, освети, разчупи и даде на Своите свети ученици и апостоли, като каза: Вземете, яжте, това е Моето тяло, което за вас се преломява за опрощаване на грехове.

Народът: Амин.

Свещеникът (тихо): А също и чашата подир вечерята, като каза гласно:

Пийте от нея всички, това е Моята кръв на Новия Завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.

Народът: Амин.

Свещеникът (тихо): И тъй, като възпоменаваме тази спасителна заповед и всичко, извършено за нас: кръста, гроба, тридневното възкресение, възнесението на небето, сядането отдясно и славното второ пришествие. Взема светия дискос и светата чаша, издига ги и възглася: Тези Твои дарове от всичко, което е Твое, принасяме на Тебе, за всички и заради всичко.

*Това е евхаристийният канон - Кулминацията в светата Божествена Литургия, където Заповедта на Господа наш Иисус Христос: "вземете яжте, товя е Моето Тяло. . . вземете пийте, това е Моята Кръв . . ." се изпълнява съвсем истинно, сега и вовеки.


И тъй, Нашият Жертвеник е Самият Христос, “принасящ и принасян, приемащ и раздаван”, от Небето, до Земята. Амин.

---

[линк]

Ами ето в прав текст - пребъдете в Мене. Църквата е Тяло Христово, това е единият аспект на пребъдването - да си член на Тялото Христово, в историческата Църква. Другият - в Таинствата наистина ставаме едно ядейки Плътта и пиейки Кръвта на Господа, в този смисъл "връзка", "свързаност" е много по-слабо понятие от това "да пребъдваш", т.е. битието ти да е в Бога.
Освен това подозирам, че има доктринална насоченост преводът-тълкувание "останете свързани с Мене'. Да си пишем писма със Спасителя ли? И това е вид връзка. Или като "света" Анджела да се търкаляме по пода, защото се "съединяваме" с "Жениха"? И това е вид връзка... Именно за да се отхвърли прякото значение на таинствата като единение с Бога и да се придаде аспект на "символичност", "напомняне' е въведен и тоя термин.

Караваната добре знае там за енозис, кенозис, теозис и пр ама си мълчи...

..само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта

Изненадан съм, че се е получил най-сетне един смислен диалог по евангелски въпрос. Видимо, имате харизмата да концентрирате мислите на другите

В отговор на:

---

10. Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му.

---

Набързо ми се иска да налея мъничко вода в "мелницата". Според мен, без никакво съмнение "бъдещето" или пребъдването е зависимо доколко човек живее в Закона Господен. Всеки грях е отпадане. Точно затова ни е дадено покаянието, за да възстановяваме прекъсната връзка с благодатта или Бога. С греховете си, християнинът отпада от Църквата или нарушава връзката си с Бога. Отпадането е разрив с пребъдването в Закона.

За сетен път ми се иска да подчертая, че Евхаристията си е евхаристия и тайнство на тайнствата, защото в древност, всички други тайнства били неразривно свързани с Евхаристията, но ключът на нашето пребъдване в благодатта на Закона Господен е покаянието.

Не толкова католическата "разрешителна молитва" е сърцевината на тайнството, колкото предшестващата я молитва. Ако проследим внимателно последованието на тайнството изповед ще забележим, че т.н. "разрешителна молитва" е една кръпка. След увещанието на свещеника: "Ето, чедо, Христос невидимо стои да приеме изповедта ти..." следва молитвата или същността на възстановяваната връзка за пребъдването:

"Господи, Боже на спасението на твоите раби, милостиви, щедри и дълготърпеливи, Който съжаляваш за човешките злини и не искаш смъртта на грешника, но да се отвърне той и да бъде жив: Сам и сега се умилостиви на раба (или рабинята) Си (името) и му (й) дай начин на покаяние, прошка и оставяне на греховете, като му (й) простиш всяко волно и неволно прегрешение, ПРИМИРИ го (я) И СЪЕДИНИ СЪС СВЕТАТА СИ ЦЪРКВА В ХРИСТА ИИСУСА, Господа нашего, с Когото ти прилича власт и величие, сега и винаги, и во веки веков. Амин

Очевадно е, че Евхаристията не спасява магически грешниците, отпаднали от Църквата и от лозата Христа, ако те не се примирят с Божието правосъдие и съединят чрез същинското си покаяние, което е и де факто ключът на въпросното пребъдване.

"Без Мене нищо не можете да творите" (Иоан 15:5)

С други думи казано, онези, които често се причестяват без да четат Писанието и да живеят по него, без да познават и имат Христа за Бог, не могат да пребъднат в нищо, освен в греховете си или отпадането си от Църквата, благодатта и Бога.

Затова и апостолът ни предупреждава: "Внимавайте колко опасно ходите" (Ефес. 5:15)

Много уместно напомняте, защото (хайде пак със спанишкаравана ще излезе че се заяждам, но него цитирам) има мнение у "евхаристично възродените", че "онова което е в Чашата, То ти очиства греховете". То така, ама и "комуто простите греховете..."

Имам възможността да се черкувам в такава евхаристийна община, където 90% от присъстващите се причащават. Наред с благоговейните, които са там от утренята, причащават се и тия, които идват по време на или след евхаристийния канон, па се поозърнат, усмихнат се на познатите и след десет минути (след проповедта) зяпат за "попарата"... Бог си знае неговите.

Моя опит на най-грешен човек, наистина с изповед веднъж месечно и причастие всяка седмица много от обичайните борби стихват. А може и просто да съм поостарял и е наивно да се сравнявам с това, което бях преди 30 години...

..само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта

Спанишът е културно и образовано момче, но без пастирски опит. Когато човек изслуша няколко стотин човешки съдби и трагедии, тогава ще разбере, че с магията на едно формално причастие, дори всеки ден, не се лекуват душевните рани. Откършилите се клони от Лозата не могат да пуснат здрав корен, способен да даде плодове за царството небесно.

Заразените от духа на Шмеман искат да направят църковния живот по-лек и без никаква лична аскетика, но забравят, че без Христа (НЕговия Закон) нищо не можем да направим. Де факто, отпаднали от Църквата поради липса на представа за греховност, насила ги спасяват с наркотичното причастие и де факто убиват стотици човешки души.

Имам честта за първи път за отворя тема в многоуважаемия от мен клуб.
Честито и дано се случва по-често.

ClassicFMAlmaMater

Първо бих искала да се извиня на всички, че вчера не можах да отговоря на писалите, но бях възпрепядствана по стечение на обстоятелствата.

Братко Прокимен, не можеш да си представиш колко се радвам за насоката, която са взели твоите разсъждения.
Покаянието!!
Много обичам да говоря за покаянието. Имах си навремето една любима книга, тя се казваше "Страхът отваря всички врати"( криминале някакво)...и в тази връзка за мен покаянието е ключът, който отваря всички врати.
Това тъй важно ключе, без което дори не можем да започнем духовният си живот, без него мъдростта на Бога, разкрита в Словото остава заключена и недостъпна, без него не можем за израстваме, да спазваме божият Закон, да се причастяваме, нито да пребъдваме в Господа.
А! Сега зебелязах, че и ти изказваш почти същата мисъл:

"Очевадно е, че Евхаристията не спасява магически грешниците, отпаднали от Църквата и от лозата Христа, ако те не се примирят с Божието правосъдие и съединят чрез същинското си покаяние, което е и де факто ключът на въпросното пребъдване. "

Да, точно така е! Покаянието е магическото ключе, което отключва всички врати!

"С други думи казано, онези, които често се причестяват без да четат Писанието и да живеят по него, без да познават и имат Христа за Бог, не могат да пребъднат в нищо, освен в греховете си или отпадането си от Църквата, благодатта и Бога. "

Много добре си го формулирал!
Харесва ми, че говориш за познаването на Христа. Имам чувството, че дори и сред вярващите християни се набляга твърде малко на богопознанието.
Но Бог иска да бъде опознаван и трябва да бъде опознаван.
За мен точно тези усилия средоточени върху богопознанието биха погли да бъдат наречени пребъдване.
Не мога да кажа, че само изпълнението на Закона е пребъдване, или че само причастяването е пребъдване. Тези неща са само част от самото пребъдване, което се състои в това да търсиш Господа всеки ден, да жадуваш за Словото Му, да ти гори сърцето, когато се приближаваш към Господа в молитва, да постоянстваш в богопознанието, да развиваш вярата си и да имаш добри плодове и добри дела.
Т.е. пребъдването е да вървиш всеки ден с Господа, живот на постоянно доверие и връзка със Създателя. Може да се каже, че Евхаристията е най-висшата част от пребъдването в Христа.
Но пребъдването не е само Еврахистията, да си с Господа това трябва да е всекидневие, начин на живот, ежедневно общение с Всемогъщия в молитва, разположение на духа към подчинение на Бога и предаване на Неговата воля.
Така разбирам аз нещата...
За мен да пребъдваш е да вървиш с Господа както Енох го е правил:

21. Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала.
22. И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери.
23. А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години.
24. И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.



Още веднъж благодаря за хубавите разсъждения, които си изложил и за акцента ти на покаянието.

"Имам честта за първи път за отворя тема в многоуважаемия от мен клуб."

"Честито и дано се случва по-често. "

Благодаря Аби! Много си мила.

"Освен това подозирам, че има доктринална насоченост преводът-тълкувание "останете свързани с Мене'. Да си пишем писма със Спасителя ли? И това е вид връзка. Или като "света" Анджела да се търкаляме по пода, защото се "съединяваме" с "Жениха"? "

Подозренията ти са напразни.
Няма никаква доктринална насоченост. Имам се за съвсем нормален, скучен и верен на Библията протестант.
Не си пиша бележки със Спасителя, нито се търкалям по пода, нито говоря на "чужди езици", нито получавам наставления Свише, нито практикувам ченълинг и автоматично писане и прочие дивотии.

Да съм свързана с Бога ( или да съм във връзка с Него) за мен означава за чета любовното послание на моя Изкупител - Библията , да Му отговарям в молитва, да Го търся всеки ден, да ми гори сърцето за Него, да Го обичам с цялата си душа, ум и сърце, да не ми омръзва да постоянствам в богопознанието и изучаването на Писанията, да ми се услаждат духовните неща, а всичко плътско и светско да не ме вълнува.

Да съм свързна с Бога означава Той да е приоритет номер едно в живота ми и всичко останало да е на второ място. Означава още да съм Му предала кормилото на живота си и да мога със сърце изпълнено с мир да казвам: да бъде твоята воля за мен, Господи, а не моята!

Да си свързан с Бога е начин на живот, нещо постоянно, а не спорадично и случайно. Не веднъж в месеца да си отварям Библията, а всеки ден. Не защото трябва, а защото не мога без това. Словото да е станало за мен като въздуха който дишам и да не мога и ден без него.
Не да се сещам чак по обяд за Господа, а сутрин с отварянето на очите, първата ти мисъл за е за Него. Не да забравям да се помоля, а да не мога и да си представя да започна деня без молитва.

Ето това е за мен пребъдване - да бъдеш с Христа. Всеки ден, с цялото си сърце, душа и ум. Да бъдем едно с Него.
Така усещам нещата...

"Ще си позволя да ти дам един съвет. Слушай предимно Бог какво е казал и не се уповавай много на човешки мнения."

Благодаря за съвета.
Не мога да предположа обаче по какъв повод ми го даваш?
Освен това ми се искаше с две - три твои изречения за кажеш нещо повече за активността и пасивността на човека във връзката му с Бога. Защото притчата на Христос за лозата и пръчките засяга точно този въпрос.
Това даже си заслужава отделна тема.

Ами след като "пребъдваш" т.е. постоянно пребиваваш в Бога, поне в Божието слово и усещането за Неговото присъствие, какво пречи така и да го наричаш това състояние?

А примерите за "връзка с Бога" извън таинствата, които съм дал, по-скоро идват да подскажат че "връзка" е много по-широко понятие, докато "пребъдване" макар и по-архаична дума, за мене по-точно изразява това състояние на единство и съответствие, вкл и съединяването със самите Тяло и Кръв на Спасителя - без което нямаме живот вечен...

..ето, тоя камък ще ни бъде свидетел, понеже той чу всички думи на Господа..

растете в БЛАГОДАТ и п о з н а в а н е на Господа

---

[линк]

А ти прочете ли притчата на Иисус за талантите?
Не е ли това пътя по който трябва да вървим през земния си път за да се доближаваме всеки според силите си към светостта на БОГ?

Ако Иисус през земния си живот е достигнал пълна святост, то мислиш ли, че тя е възможна за всеки?

За мен стоенето във връзка с БОГ е все пак нещо докато пребъдването е близко доближаване до светостта. А самата светост макар и не в пълнотата в която я е постигнал Иисус е възможна само за малцина, които Църквата Христова слави за светци.

Та преди пребъдването има бая дълъг път, а ти се хвана направо за крайната цел за всеки християнин, според мен.

Блажен е скърбящ за грешник, който е в голяма опасност. Св. Василий Велики

"Та преди пребъдването има бая дълъг път, а ти се хвана направо за крайната цел за всеки християнин, според мен."

Здравей Метрополис.
Да разбирам ли, че ти тълкуваш пребъдването като нещо, което би могло да се нарече крайна цел, или пък е еквивалентно на постигане на святост?
Според скромното ми мнение, Библията не дава такива податки нито навежда към такива изводи.
Пребъдването е описано като Пътя, а не като Целта на духовния ни живот.
Самата думичка в оригинал казва точно това: да пребъдеш, значи да останеш - във връзка или във взаимоотношение с някого.

Ето:


1) to remain ( оставам, стоя), abide (оставам, устоявам, очаквам)
1a1) to sojourn, tarry ( пребивавам някъде или с някого)
1a2a) to continue to be present ( да продължаваш да присъстваш)
1a2) not to depart ( да не си тръгнеш от някъде или някого)

Това е пребъдването - да вървиш всеки ден с Господа, да стоиш с Него, да имаш взаимоотношение и връзка.
Смея да мисля, че това просто не може да бъде наречено крайна цел, нито пък да бъде определено като постигане на някакво ниво на святост.
По-скоро това е вървежа, всекидневно подържане на взаимоотношения с Бога, постоянство в молитва и търсене на богопознание.
Това трябва да е ежедневието на един християнин, това е пътя по който се върви.
Придобиването на святост е резултат от пребъдването - да бъдеш с Господа всеки ден и да Му отдаваш сърцето си, и Той да е на първо място в живота ти.
Пребъдването ( връзката с Бога) е онова нещо, което ни прави способни да даваме плодове.

4. Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене.

Ето, че и сам Исус казва, че пребъдването е да бъдем в Него ( с Него, в отношение с Него) и тогава ще раждаме много плод.

Пръчката свързана с Лозата защо дава плод? Защото сама работи върху произвеждането на плодове ли, или защото е свързана с Лозата?
За мен есенцията на притчата е именно това, тя показва какъв е начина на раждането на плода.
Когато си отговорим на този въпрос, ще разберем със сигурност в какво можем да сме пасивни и в какво активни що се касае до даването на плод и до придобиването на святост и богоподобие.

А този ти въпрос е много интересен:

"Ако Иисус през земния си живот е достигнал пълна святост, то мислиш ли, че тя е възможна за всеки? "

Бих искала да чуя мнението и на другите клубари.
Как мислите, святостта запазена марка ли е за определена група хора? И кои са те? Бог ли ги избира да станат святи, на тях нещо повече ли им се дава, нещо, което ние не можем да имаме и да постигнем?

1 Петрово 1:16 защото е писано: "Бъдете свети, понеже Аз съм свет"

Това си е заповед, към кого се отнася тя?

Бог ли ги избира да станат святи, на тях нещо повече ли им се дава, нещо, което ние не можем да имаме и да постигнем?

Да, Бог ги избира.

Как мислите, святостта запазена марка ли е за определена група хора?

Да, за тези, които имат пълно упование и смирение пред Бога.

Алиске,

Благодаря ти мила за репликата. Не знам дали много неясно се изразявам, по принцип, но тук мисля че личното си мнение е лесно разбираемо.
Какво е цел, какъв е пътя към него и какви да межднинните спирки от началото на пътя, "ашладисването" на идивида към тялото Христово, към крайната цел светостта. И, че пребъдването е някъде по пътя, нито в началото нито в края.
А че крайната цел светоста малцина достигат не виждам какво сложно има това да се разбере.

Блажен е скърбящ за грешник, който е в голяма опасност. Св. Василий Велики

". . .в Църквата се научаваме да казваме "Слава Богу!”; да пием дори само една чаша вода и пак да казваме "Слава Богу!”. Тази чаша вода е Божий дар, но много пъти забравяме да го оценим. Когато утоляваме жаждата си и пием, това не е ли дар от Бога? Водата, която утолява жаждата ни, е много ценна. Ние можем да пием тази чаша вода егоистично, без да почетем Бога и без да кажем "Слава Богу!” и тази чаша вода няма да ни съедини с Бога. Ако пием и казваме "Слава Богу!”, този малък Божий дар става повод да се съединим с Бога, защото сме го приели евхаристийно, а не егоистично. Приели сме го във връзка и по отношение на Бога, принасяме го на Бога с думите "Слава Богу!” и тези думи ни съединяват с Него.

Каквото и да правим, да благодарим на Бога. И най-малките и незначителни, ежедневни, най-прости неща. Не е нужно човек да прави велики неща, за да се съедини с Бога. Ако прави тези ежедневни и прости неща, казвайки "Слава Тебе, Боже!”, това го съединява с Бога. Живеем така, че да имаме за средоточие Бога, и всичко, което вършим, свързваме с Бога. Така всички отново ставаме свещеници в света. Така човекът става като свещеник, който принася служение и славословие на Бога; отново откриваме единството на света с Бога, премахва се разединението, всичко функционира в организирано единство. Също така се събираме вътрешно, защото, когато човек открие средоточието на света, свърже всичко с Бога и живее в средоточието, тоест в Бога, той намира своето вътрешното единство и вече не е раздвоен. Днес страдаме от това разединение и разделение и затова неврастениите и шизофрениите са се увеличили толкова много. Шизофреникът има раздвоена личност.


И така, опитваме се да отнесем и възвисим целия си живот към Бога и тогава животът ни придобива друг смисъл. Какъв смисъл има да се трудиш, без да свързваш труда си с Бога? Когато не свързваш труда си с Бога, трудът става бреме, проклятие, стрес, а когато казваш, "Труда, който върша, тежкия труд, го принасям на Бога, благодаря на Бога за него!” - този труд те съединява с Бога и той веднага получава вечно значение. "

Евхаристийният живот


Архим. Георги Капсанис

---

[линк]

А че крайната цел светоста малцина достигат не виждам какво сложно има това да се разбере.

Опитай се да обясниш тая нова клерикална мъдрост на древните апостоли, които пишат от името на светии и изпращат послания на светии (виж 1Коринтяни14:33;16:1;16:15, 2Коринтяни 1:1, 13:13, Ефесяни 1:1; Филипяни 1:1; Филимон 1:5).
Тия евангелски светии по каква лествица се катерили та така да ги нарича апотсолът?

И защо смесваш това обръщение на апостолите към ранните Християни като светии в общ смисъл (потенциални светци) със светците за които Небесната Църква е свидетелствувала, че са такива?

Нима всички са станали Църковни светци? А дори дали всички от 70 първоначални ученици са станали светци?
Дори дали Юда Искариот е твой светец, а?

Блажен е скърбящ за грешник, който е в голяма опасност. Св. Василий Велики

Виж, за един от първите седем дякони съм сигурен, че не е светец, защото се е отрекъл от християнството и е станал отново езичник, принасял жертви на идолите. Не помня кой от всичките.
Е, Спаниш сигурно ще измисли нещо по въпроса за идоложертващите светии.

..ето, тоя камък ще ни бъде свидетел, понеже той чу всички думи на Господа..