Пребъдване

Здравейте приятели!
Имам честта за първи път за отворя тема в многоуважаемия от мен клуб.
Това, което занимава от известно време умът ми, е значението на думичката "пребъдване" особено както е употребена в евангелието на Йоан 15 глава.

1. Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят.
2. Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод.
3. Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал.
4. Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене.
5. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.
6. Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят.
7. Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.
8. С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици.
9. Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов.
10. Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му.

Много, много силна притча! Цяло съкровище е, което предлагам заедно да разкопаем.

Но нека първо се спрем на "пребъдването".
Какво означава да "пребъдем в Христос"? Само погледнете колко много пъти Христос изговаря тази думичка. А какво в същност означава "пребъдване"?
Явно "пребъдването" е нещо много важно, щом Бог толкова акцентира върху него.
Чакам вашето тълкувание на думата, и още с какъв синоним бихме могли евентуално да я заменим, за да стане значението й по-ясно за нас?
Признавам си, че правилното формулиране на значението на думата малко ме затруднява.

Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.


Спазване на Господните заповеди - това е "пребъдване", защото всеки от живеещите богоугодно пребивава на лозата по собствено желание с любов и спазване на заповедите.

Благодаря за отговора Sisilia.

Според теб пребъдването само спазване на божийте заповеди ли означава? Виж този стих.

5. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.


Според Христос пребъдването в Него е гаранция за наличието на много плод у нас.
Как става това? Пазенето на заповедите ли донася този плод или нещо друго?

значението на думичката "пребъдване" особено както е употребена в евангелието на Йоан 15 глава.

Изключително уважаваният от мен пастир, проповедник и богослов В.СТойков предава в своя превод думичката пребъдване със свързване. Доверявам му се напълно. Привеждам неговата версия, за да си направиш сама изводите:

Аз съм истинската лоза, а Баща Ми е лозарят. Той отрязва всяка пръчка от Мен, която не ражда плод, а всяка, която дава плод, очиства, за да ражда повече. Вие сте чисти заради словото, което съм ви говорил.Останете свързани с Мен и Аз ще остана с вас! Както лозовата пръчка не може да ражда плод от себе си, ако не есвързана с лозата, така и вие не можете, ако не оставате свързани с Мене! Аз съм лозата, вие сте лозовите пръчки. Който остава свързан с Мен и Аз - с него, ражда много плод, понеже, отделени от Мен, не можете да направите нищо. Ако някой не остане свързан с Мен, е изхвърлен навън, подобно на лозова пръчка, и изсъхва. После ги събират всички, хвърлят ги в огъня и той изгаря. Ако останете свързани с Мен и думите Ми останат във вас, каквото и да пожелаете, искайте и ще ви се даде! В това се прославя Баща Ми - да принасяте много плод. И тогава ще бъдете Мои ученици. Както Отец обикна Мен докрай така и Аз обикнах вас. Останете докрай под силата на моята любов! Ако спазвате заповедите Ми, завинаги ще останете под силата на любовта Ми, също както Аз съм опазил заповедите на Моя Баща и завинаги оставам под силата на Неговата любов.

Виж си в оригинала кой глагол е употребен. няма свързан - отвързан.

[линк]

..само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта

Да се причащава християнинът, ще значи да пребъдва в Господа и Той в него.

..само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта

е, в приведения от мен пример се прави развитие някакво на метафората с лозата и лозовите пръчки - свързаните с лозата дават плод и тн

Нуууу, товарищ, и Сталин не е тълкувал така Ленина на времето....

..само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта

Спаниш, много благодаря за текста.
Да, точно така е. Да пребъдваш означава да бъдеш във връзка с Бог, във взаимоотношение с Него.

Ето и оригиналната дума:

menō
men'-o
A primary verb; to stay (in a given place, state, relation or expectancy ( очакване, надежда, упование)): - abide ( оставам, устоявам), continue, dwell ( постоянно мисля, не забравям), endure, be present, remain, stand, tarry (for), X thine own.

Невероятно какво богато значение има тази дума!!
Да останеш във връзка, в упование, в очакване на Бога, постоянно да е в умът ти, да не Го забравяме.
Пребъдването е начин на живот на близка връзка с Бог. Поне така излиза според оригиналната дума.

"Да се причащава християнинът, ще значи да пребъдва в Господа и Той в него."

Т.е. причастие = на пребъдване.
Така ли, Фам?
За това ли говори Иисус в цялата притча, за причастието?

Но да, оригиналната думичка говори точно за това.

1) to remain ( оставам, стоя), abide (оставам, устоявам, очаквам)
1a1) to sojourn, tarry ( пребивавам някъде или с някого)
1a2a) to continue to be present ( да продължаваш да присъстваш)
1a2) not to depart ( да не си тръгнеш от някъде или някого)

Какво повече да се добави?!
Това е - да стоим във връзка с Бог( свързани с Него, да сме в Неговото присъствие)

Пребъдването в Христос е състояние на съвестта. На чистата съвест.

Чрез какви средства постигаш това състояние, е друга тема. Дадени са ти помощни средства - молитва, покаяние, причастяване. Но пребъдваш/или не пребъдваш чрез ежедневните си помисли и действия.

Поради грехопадението се свързахме със смъртта, а поради Божията Любов сме призвани да пребъдваме в Христа.

В надгробное ридание, по време на погребалния чин, слушаме ето това:

"Плача и ридая, когато помисля за смъртта и виждам в гробовете създадената по Божи образ наша красота, да лежи безобразна, безславна, и изгубила вид! О, чудо! Каква е тая тайна, която е станала с нас? Как се предадохме на тление? Как се свързахме със смъртта?" (св. Иоан Дамаскин-Погребален чин).

Тро­па­рът, кой­то се пее на Въз­к­ре­се­ние Хрис­то­во, е след­ни­ят: „Хрис­тос въз­к­ръс­на от мър­т­ви­те, със смърт­та Си смърт­та по­бе­ди и на ония, ко­и­то са в гро­бо­ве­те, жи­вот по­да­ри!“ Дарът е вечен живот в Бога, пребъдване в Живота.

Грешейки, вършейки зло, ние продължаваме да се свързваме със смъртта, защото отплатата която дава грехът е смърт. Затова сме призвани да пребъдваме в Доброто, в Христа Бога, в Живота, имайки жива вяра и добри дела.

Със Сво­я­та смърт и с въз­к­ре­се­ни­е­то Си Хрис­тос по­бе­ди смърт­та. Тъй тя за­гу­би своя зло­вещ сми­съл. Ис­тин­с­ки вяр­ва­щи­те в Иисус Хрис­тос я пос­ре­щат се­га ве­че със спо­койс­т­вие и ра­дост. „По-ско­ро же­лая да на­пус­на тя­ло­то и да се при­бе­ра у Гос­по­да“, каз­ва за се­бе си св. ап. Па­вел (2 Кор. 5:8). „Смърт­та за ме­не не е страш­на; тя по-ско­ро ще ме съ­е­ди­ни с Хрис­тос“, го­во­ре­ли за се­бе си св. Ва­си­лий и св. Ио­ан Зла­то­уст.


Мно­го св. угод­ни­ци Бо­жии са виж­да­ли, как ду­ши­те на пра­вед­ни­ци­те след зем­на­та смърт са би­ли въз­на­ся­ни от ан­ге­ли­те в цар­с­т­во­то Бо­жие. Тъй нап­ри­мер св. Гри­го­рий Дво­е­с­лов раз­каз­ва, че св. Ве­не­дикт ста­нал ед­на нощ на мо­лит­ва. Пос­ред нощ той ви­дял свет­ли­на, ко­я­то тъй блес­тя­ла, че нощ­та ста­на­ла по-свет­ла от ден. Уди­вен от то­ва, той вдиг­нал пог­ле­да си и ви­дял в ог­не­но си­я­ние ду­ша­та на пра­вед­ния епис­коп Гер­ман, ко­я­то ан­ге­ли­те въз­на­ся­ли към не­бе­то.


В жи­ти­е­то на пре­по­доб­ни Ан­то­ний Ве­ли­ки се раз­каз­ва, че вед­нъж, ко­га­то той хо­дел из пус­ти­ня­та, ви­дял пол­ко­ве ан­ге­ли и мно­го апос­то­ли, меж­ду ко­и­то ра­дос­т­но си­я­ела пра­вед­на­та ду­ша на св. Па­вел Ти­вейс­ки, кой­то то­ку-що се бил прес­та­вил в Гос­по­да.


А за кон­чи­на­та на ве­ли­кия Бо­жи угод­ник св. Се­ра­фим Са­ров­с­ки се знае след­ни­ят за­бе­ле­жи­те­лен факт. Да­леч от Са­ров­с­ка­та оби­тел, в за­къ­та­ния сред при­ро­да­та Глин­с­ки ма­нас­тир, жи­вял във вре­ме­то на св. Се­ра­фим един пра­ве­ден ста­рец ­- о. Фи­ла­рет. Той бил игу­мен на ма­нас­ти­ра. На 2 яну­а­ри 1833 г. той бил из­ля­зъл ра­но сут­рин­та пред ки­ли­я­та си и не­о­чак­ва­но ви­дял на из­ток не­о­бик­но­ве­но си­я­ние. В лъ­чи­те на то­ва си­я­ние той за­бе­ля­зал, как ан­ге­ли Бо­жии с пе­сен но­се­ли към не­бе­то ду­ша­та на св. Се­ра­фим. Дъл­го съ­зер­ца­вал о. Фи­ла­рет то­ва ви­де­ние, па из­ви­кал на слу­чи­ли­те се там бра­тя:


-­ Ето как ду­ши­те на пра­вед­ни­ци­те се въз­на­сят към не­бе­то! То­ва е ду­ша­та на о. Се­ра­фим!


Всич­ки се заг­ле­да­ли в ука­за­на­та им по­со­ка. Са­мо два­ма се удос­то­и­ли да ви­дят от­час­ти си­я­ни­е­то. О. Фи­ла­рет за­бе­ля­зал по ча­сов­ни­ка, ко­га се е слу­чи­ло ви­де­ни­е­то му, и ед­ва след ня­кол­ко сед­ми­ци уз­нал, че точ­но по то­ва вре­ме св. Се­ра­фим пре­дал Бо­гу дух.


Всич­ко то­ва ни по­я­с­ня­ва по най-убе­ди­те­лен на­чин, как­во е до­нес­ло на вяр­ва­щи­те и доб­ро­де­тел­ни хрис­ти­я­ни слав­но­то Хрис­то­во въз­к­ре­се­ние - живот вечен в Христа Бога, пребъдване в Живота оввеки веков. Амин.

[линк]

---

[линк]

Да.

"връзката" с БОГ трябва да не е пасивна и съзерцателна, а активна и дейна.

ев. на Лука
8. Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда.
9. И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън.

Блажен е скърбящ за грешник, който е в голяма опасност. Св. Василий Велики

"Пребъдването в Христос е състояние на съвестта. На чистата съвест. "

Интересно мнение изказваш.
А как стигна до този извод? Просто искам да доразвиеш още малко тезата си, ако ти е възможно.

Как се връзва състоянието на съвестта ( чистата съвест) с тези думи на Христос:

4. Пребъдете в Мене, и Аз във вас.

7. Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.

9. Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов.

Исус иска да пребъдваме в Него и в Неговата любов.
За съвест ли говори Той?
И какво значи въобще да пребъдваме в Него? На практика какво означава това? Как се изпълнява тази заповед на Бога ( защото то си е заповед, а не констатация или благопожелание).

Да, въпросите ми са към всички, не само към теб.

Метрополис, напипваш нещо много важно.

"Връзката" с БОГ трябва да не е пасивна и съзерцателна, а активна и дейна. "

В какво според теб трябва да се изразява нашата активност във връзката?
Има ли неща, за които не можем да сме активни и такива в които задължително трябва да сме активни?

Въпроса е много интересен, бих искала да чуя мнението и на останалите участници.

Благодаря Ежко за хубавият отговор.

"Поради грехопадението се свързахме със смъртта, а поради Божията Любов сме призвани да пребъдваме в Христа. "

Според това твое изказване, разбирам, че ти също възприемаш пребъдването като връзка ( свръзка) с Христа.

Ако обобщим изказванията на всички участници до сега по темата се получава следното:
Сисилия смята, че пребъдването е да спазваш божийте закони, Фам, че пребъдването има смисъл на причащаване, Алиса, че това е състояние на съвестта, Спаниш, че това е връзка с Бога.

Аз също клоня към идеята, че пребъдването е свръзка с Бога.
Една непрестанна връзка с нашия Спасител, изразяваща се в неугасващо желание да сме близо до Него, да Го следваме, да стоим в присъствието Му, да общуваме с Него в молитва и да постоянстваме в изучаването на Словото и да растем в богопознанието.

Мисля си, че да спазваш божийте заповеди, да се причастяваш и да имаш чиста съвест не са нещо отделно от пребъдването, но по-скоро ми се струва, че тези неща са резултат от връзка с Бога.
Когато постоянстваш във връзката с Бога и Той те променя по свой образ и подобие и ти дава съвършенство и святост и чистота на помислите, нима няма тогава с лекота да спазваш заповедите, да извършиш причастяване с желание или пък да имаш чиста съвест?

Да, определено нещата са свързани.
Но без връзката с Бога сме за никъде.

Калинче,

Ще си позволя да ти дам един съвет. Слушай предимно Бог какво е казал и не се уповавай много на човешки мнения.
А по въпроса ти, за мен отговора се съдържа в Лука гл 19: 12-27. Ти си достатъчно запозната с Библията за да разбереш за какво ти говоря.

Щото ние тук колкото и да си чешаме пръстите гумените и дървени глави пак нищо няма да раберат.

Лука гл 16
31. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Блажен е скърбящ за грешник, който е в голяма опасност. Св. Василий Велики

Спорде мен - фам е прав.Възможно е ,тая притча найстина да визира причастието.Където лозата символизира - виното.А на тайната вечеря - лозовия плод(вино) , е даден за консумиране с цел възпоменание. Eвхаристият е също църковно тайнство, правено за възпоменание .Но и нещо повече – с вяра се приема, че Господ, пребъдва в нас и ние в него,след вземане на виното.И така да имаме смисъла на - оставам,пребививам,продължавам да присъствам,свързавам с/във Него..и тн.

" смятам всичко за измет, само Христос да придобия "

От Лука свето Евангелие

[14:13] Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи,
[14:14] и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните.
[14:15] Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му: блажен е, който ще яде хляб в царството Божие!
[14:16] А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина;
[14:17] и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.
[14:18] И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.
[14:19] Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.
[14:20] Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
[14:21] И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
[14:22] И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
[14:23] И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
[14:24] Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.

Продължението тук: [линк]

---

[линк]