...

А ти насилник ли си? След като не си жертва.

Внимание.Контактувате с човек с генетика на боклук и отпадък.

Аз не видях нищо глупаво с това изказване.
Сигурно не си чел история на религиите или знанията ти са от светски,невежи и абсолютно ампутирани откъм духовност хора, дават изключително компетентни мнения за Религията.

20 години вече се шматкам в тази материя ... и все още не ти се е изтрило излъчването на шантунерка?

Видя две гълъбчета и докато не ги раздели не миряса, нали?!

От Матея свето Евангелие
Глава 7

6 Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.

Много добре си описала манипулациите си, но защо ги преписваш на пепеляшката? Дори и собственото си заболяване и лечение и преписваш цъ цъ цъ

Тези 20 години четене на религиозна литература не са ли те научили на един по-мирен подход, а не на "прееби другарче"?

Какво си видяла си е твоя работа и въобще не ме интересува,а относно знанията ми, със сигурност не са нито от светски,нито от душевни хора,а единствено от духовни и със сигурност изстрадани.Затова предпочитам да си разваля отношенията с човек...................,отколкото да изпадна в човекоугодие/много се съмнявам, че това ти говори нещо/

Говори ми ... умирам за глупости....

На каруцарския език на влюбената гълъбица се начетох предоволно в този клуб.

Тебе не те знам мъжко ли си, женско ли, травестит ли /и те са хора/, но ако имаш нещо да ми съобщиш искрено и лично, нека да е в Попържата. Да видим колко ти е богат речника, макар да се съмнявам, че със стоте думи, които знаеш, и с двете си мозъчни клетки можеш да съчиниш и едно прилично изречение.

Всичките ти постинги дотук са пълна тъпня, а тъпите хора с още по-тъпите им мнения и копнати оттук-оттам цитати за фасон, не ме вълнуват никак.

пътешествие...

Ако уважавам някой човек и той ме помоли за толерантност и добро отношение към друг, който не ми е приятен,от уважение бих се съобразил с желанието му, дори това да означава някои жертви за сметка на ебаното ми его!Щом не се съобразявам, значи ми е през онази работа!
.Затова предпочитам да си разваля отношенията с човек...................,отколкото да изпадна в човекоугодие

Щом не се съобразявам, значи ми е през онази работа!
"… любовта е дълготърпелива, пълна с благост,
любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее,
не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
на неправдата не се радва, а се радва на истината;
всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
Любовта никога не отпада…."
/БИБЛИЯ, НОВИЯ ЗАВЕТ: 1-во Коринтяни 13 глава/

Едно е да си ученик, а съвсем друго да можеш да прилагаш знанията си.
Явно е, че ти едно говориш, а съвсем друго вършиш.
Жалко, че учителите ти, не са успели да смалят капката, а само са я уголемили.

Докато си робуваш на Егото, нито една религия няма да може да те доближи до Бог, дори да прочетеш цял камион книги и за това е типичен пример Алиса и Торкемада.

Май забрави собствените си съвети? Или религията ти служи само за да учиш другите, но ти самата да безчинстваш, а Торкемада?

Имам една идея, която може пък да проработи: стори сам Чудо. Молиш се за любов, дай, за да получиш! Направи реални постъпки да дадеш някому, още по-добре жена, която ти е отвратителна, противна, отблъскваща, грозна, инвалид, урод, ако щеш, която никой не забелязва, всеки отхвърля, също, както и тебе отхвърлят, цялата си обич, внимание, разбиране, неизменно добро отношение, каквото и да търпиш от нея. Или на мъж, или поне на един човек, когото до вчера не си понасял и презирал. Опитай се да обикнеш тези хора, които са ти причинили зло, опитай се без да им се натрапваш и да ги съдиш, да им бъдеш полезен и да им засвидетелстваш любов в сърцето си. Даже, ако ти причиняват страдания, още по-добре. Обичай ги и заради страданията, които понасяш от тях. Принеси в жертва своите лични /в момента/ нужди и се надявай на Чудо. Просто се надявай, без да претендираш, че ти принадлежи по право като отплата.

Кво ще кажеш за идеята?

А ти, какво ще кажеш за идеята?


п.п.
Все пак ти благодаря, че успя да изкараш черната страна на Влечугото, която той така добре прикриваше.

Попаднах на вълк в овча кожа, а за съжаление не съм стигнала до мъдростта на Христос, за да мога да различа овцата от вълка.
Но си взех поука.

Простака винаги се е смял на мъдрия, от както свят светува ... та нищо ново под слънцето.

Това не е религиозен клуб, а от тук следва, че не св. Августин е темата, а изказването.

Св. Августин не се е застопорил, защото обича Бог, а Бог е Свръх Аз.
Точно тук е препъни камъка на религиите. Много хора, които тръгват по трънливия път до постигане на Свръх Аз-а се оплитат така хубаво в собствената си горделивост и почват да боготворят и пазят собственото си Его, като казват, че пазят религията си. Това са фанатиците, които биха убили и своите, за "вярата", всъщност заради Егото си.

Имаме два много ясни примера за това в темата.
Алиса, която постоянно кори другите как не трябва да се държат, но същевременно тя самата не показва нищо друго освен робуване на собственото его и величаенето му като култ. Тя най-умната, тя най-знаещата, тя най-страдащата .... другите кучета ги яли.
Влечугото, което би проклел човек, с който е делил до вчера залъка си, за да не човекоугодничи. Т.е. за да угодничи на Егото си. Който се възхищаваще на думи, които казваха "Давай, но не искай нищо в замяна", а същевременно слага точка на отношения, защото някой не е угодил на прищявката му. Отново Егото издигнато в култ.

Не напразно Бог няма образ, а е казано, че Бог е Любов, защото в истинската любов Егото умира. А умира, защото не ни дреме какви саможертви ще направим за другия и не ни двеме дали той ще ни отвърне със същото, защото вече Аз-а няма значение, защото вече не е важно дали Аз ще съм добре, а е важно другият да е добре. Защото само когато другият е добре и аз ще съм добре, само когато другият е щастлив и аз ще съм щастлив, защото когато другият страда и аз страдам.
В Истинската Любов, няма обект и субект. В Истинската Любов има само Любов независимо от това кой какви качества има, кой какво прави и т.н.
"… любовта е дълготърпелива, пълна с благост,
любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее,
не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
на неправдата не се радва, а се радва на истината;
всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
Любовта никога не отпада…."
/БИБЛИЯ, НОВИЯ ЗАВЕТ: 1-во Коринтяни 13 глава/

До тук с религията.
Така се развива всеки здравомислещ човек, но като се прехвърля от обект на обект, а не като се застопорява само на един
Това вече е психология и се отнася до обекти и субекти и ти сам стигна до причината за прехвърлянето на обект на обект.
Затова мисля, че се обича представата и когато образът се наруши и не съвпада с обекта, човек спира да обича и обекта.

Това е пътят за изграждане на Аз-а, на личността, на нейните качества. Обичаме родителите си, т.е. представата за тях и техните качества и ги придобиваме. После обикваме учителката/учителят си, т.е. представата за него и придобиваме и тези качества. После обикваме .... и така докато не изградим един пълен образ. Именно за това с напредване на възрастта и изграждането на Аз-а все по-рядко срещаме човек в който да се влюбваме, защото все по-малко качества са останали, които да усвояваме.

п.п.
Благодаря ти, че пишеш по темата.

Много ти се моля спри да вадиш цитати от Библията и да си ги интерпретираш както ти отърва!Те са написани със специално значение, което/обиждай ми се колкото искаш/не разбираш!
Страшно много ти се ядосах като сравни огромна част от книгите, които четем с плява,а те са написани от хора достигнали святост и всяка една думичка в тях е пропита с много повече значение, отколкото дори можем да предположим!
Това от твоя страна си е чисто Богохулство!Естествено го правиш от засегнато его!

Говори ми ... умирам за глупости....

Защото тук не става дума за религия, а за Огромно Его, което няма нищо общо с религията.


Ти къде си видяла Его, което да признае, че липсата на его е много по-голямо от него?


Извинявай, джъмбито, знам че е много досадно, но когато някой дърпа котката за опашката, котката не може да остане безучастна. А тук само дърпачи на опашки останаха и нито един, който да успее да я размърка. (котка=диалог)

Съжалявам за включването си в тази тема. Не знам какви са традициите за модериране в този клуб и доколко е прието за нормално един-двама потребители да нападат друг на твърде лична основа.

Моля, обърнете внимание на постингите в тази тема на потребителите Пепеляши и Игджи, адресирани до Алиса. Излишно и твърде дълго е да копирам линкове и да вадя цитати. Грубото нарушаване на добрия тон е очевадно за непредубедения нормален читател. Каквито и да са подбудите и психичното състояние на определени потребители да го нарушават перманентно, резултатът е отровна клубна атмосфера и идиотски кавги вместо спокойно и приятно общуване. Клубът е Любов все пак, а не Омраза. Предполага се драстично агресивните изяви да не бъдат толерирани.

пътешествие...

Твоето неразбиране на моите думи не е моето неразбиране.
Твоята фанатизираност те прави сляп, а от там и готов да съди, без да знае.
Религията е основоположник на всички хуманитарни науки. В днешно време тези науки са се отделили от нея и писанията които ти четеш са обосновани от медицина, психология, социология и т.н. и имат своето обяснение, а не са само думи който трябва да се следват сляпо.
Изречението, което отвори темата има цяло направление в Психологията. Но ти това не го знаеш, дори не ти е минало през ума, но за това пък съдиш мен, че не разбирам.
Да, прав си, не разбирам сляпото следване на толкова дълбоки думи, защото то води до фанатизъм и винаги е Богохулство.

като сравни огромна част от книгите, които четем с плява
Това никога не съм го казвала.
Казах, че в книгите има много плява, а не че те са плява. Но в крайна сметка, гасеницата, за да стане пепруда трябва да изяде доста плява и никой не е в състояние да я убеди колко е хубаво да си пеперуда, докато не си изяде плявата:
Имало едно време една чудно красива пеперуда. Нямало цвят от този свят, който да не бил посипан по крилете й. В един приказно красив дъждовен следобед тя кацнала на едно дърво, за да поизсуши намокрените си крилца. Избрала удобно място и разперила крилете.
.................Поседяла пеперудата и що да види - една тлъста, тромава, космата и грозна гъсеница. Качена била на близкото листо и хрупала от него. Гледала пеперудата гъсеницата, гледала я, а те не спирала да хрупа и да хрупа, и да хрупа. Накрая не се стърпяла и я попитала:
.................- Това ли правиш по цял ден? А когато изядеш листото?
.................- Местя се на друго – отвърнала гъсеницата с пълна уста без дори да я погледне.
Тогава пеперудата забелязала, че около нея има много „скелети” на изгризани листа, останали само жилките, които може би били твърди или невкусни.
.................- Не ти ли омръзва? За какво ти е да правиш това по цял ден? – попитала я пеперудата
.................- Подготвям се! – без да й обръща внимание гъсеницата отговорила
.................- За какво?
.................- И аз не знам.
.................- Но това е посредствено съществувание. Какъв живот само! От сутрин до вечер гризане на листа. Не би ли искала да летиш? Да летиш е прекрасен начин да живееш. Да виждаш целия свят, всичките цветя, да бъдеш където си поискаш. Толкова жалко и тъжно е да бъдеш цял ден тук и да ядеш, и да ядеш. Това ли искаш от живота си?
.................- Да! Трябва да се подготвя.
.................- Но ти не знаеш дори за какво се подготвяш!
.................- Не знам, но знам, че трябва да го направя.
.................- Ще ти кажа нещо много важно – казала пеперудата с много тържествен тон – Светът е там и те очаква. Ако ти не отидеш при него, той няма да дойде при теб. Трябва да промениш животът си, ако ти не го направиш той никога няма да се промени сам. Ти имаш воля. Знам го, защото аз се промених. Виж ме!

.................Гъсеницата спряла да дъвче листото и се обърнала към пеперудата. За пръв път погледнала към изящните й красиви и блестящи крилца. Красотата й направо я опиянила. „Такова прелестно създание и толкова мъдро! Говори такива красиви слова!” – помислила си тя, а тези мисли били неприсъщи за нея. За пръв път се замислила за живота си и за това, което прави и за пръв път се усъмнила в това, което знае.
.................- Ти си се променила? А каква си била преди?
.................- Бях като тебе. Бях същата като теб.
.................- Наистина ли?
.................- Да.
.................- И как стана такава?
.................- С воля. Просто го направих. С воля всичко се постига. В един момент си помислих и реших да се променя и ето ме сега. Достатъчно е само да решиш, за да можеш да полетиш.
.................- Но мен ме е страх.
.................- И аз се страхувах. Пребори се с този страх и опитай. Ще видиш, че можеш!

.................Гъсеницата се замислила, замислила, замислила и стигнала до такива дълбочини на мисълта, че изгубила нишката и спряла да мисли. Затова се обърнала и продължила да хрупа листото и нищо повече не казала. Пеперудата дълго време я гледала и накрая отлитнала.

.................Минало време, дни или години, и отново в един дъждовен ден се случило така, че пеперудата кацнала точно до гъсеницата. Ако питате пеперудата, това не било случайно, а нейно желание. Ако питате гъсеницата – тя дори не забеляза. Ако питате мен - Историята нарочно направи така, за да ни покаже колко фатални може да са вторите срещи, ако не сме си взели поука от първите.
.................- Здравей Гъсеничке, ще ми се да те попитам какво правиш, какво направи от последната ни среща до днес, но виждам че няма смисъл. – подлепнала я още отначало пеперудата с поученията си за живота, Вселе...всъщност само за живота, до Вселената така и не опряла, а де не говорим за всичко останало.

.................Гъсеницата от много време, дни или години, не била говорила с никой и въобще не обърнала внимание на думите. Даже аз се питам дали въобще ги е чула. Мисля, че от това непрестанно хрупане нищо друго не чуваше вече.

Пеперудата замълчала. Гледала я дълго време в гръб, как пълзи по листото и оставя празни коридорчета по него и в един миг решила, че ще й помогне. Да, тя трябва да и помогне да види света и неговата красота. Всички трябва да знаят това, което знаеше тя. Не бива да се крие това велико знание! Бутнала я силно от листото. Гъсеничката полетяла надолу и паднала право в една дълбока локва. Естествено удавила се, а съответно, както знаем, удавянето води до умиране.

................. Затова, мили деца, поради ненавременната смърт на единия от двамата герои, нашата история приключва тук.
Може да вините изцяло пеперудата за това, иначе историята продължаваше много интересно.

Но преди да свършим нацяло, ще ви кажа двете гледни точки за този единствен е последен полет на гъсеницата.

................. Гъсеницата: „А, какво става? Защо земята взе да ме приближава така бързо?! ” – за съжаление гъсеницата не разбрала дори в последните си секунди, че това било полет, та поне да умре, знаейки какво е да се лети.

.................Пеперудата: „Оф, разпери си тез крила бе! Е, ма тя тъпотата ти няма граници!” – за съжаление пеперудата така и не разбрала, че никой никога не може да полети, докато не изяде точно 10 000 листа, освен ако разбира се преждевременно не бъде вероломно блъснат. Ако знаеше това, щеше да види, че гъсеницата беше изяла точно 9 999 листа. Колко тъжно!


п.п.
Аз на никой не се сърдя, нямам такава необходимост, независимо кой какво е казал и колко точки е сложил. В живота са важни делата, а не думите. Думите хранят само Егото.

Мисля, че няма какво повече да си кажа с теб.
Честно казано, радвам се, че точно на теб ти звуча фанатизирано, макар това да няма нищо общо с истината, но да тръгна да обяснявам ще е пълна загуба на време и сили и нерви.
Аре със здраве.

Говори ми ... умирам за глупости....

Знаеш ли каква е била ролята на инквизицията?
Може да си чел за чумата която е заляла Европа. След нея е малко известен факт, че е имало бум на луди (психично болни). Инквизицията се е създала, за да премахне тези психично болни, да ги заличи от земята, защото не са знаели как да се справят по друг начин с тях. Плява е всичко написано по религиозните книги, което оправдава това злодеяние и което прикрива истината.

п.п.
Невежеството не идва от незнанието, а от сляпото вярване.

Основен проблем на повечето хора, които надушват човек, приел и учещ се от християнската вяра, е да го притискат до стената при всеки удобен случай, насаждайки му чувство за вина, защото е дръзнал да им противоречи или да не им угажда. Вадят на секундата разни цитати и го обявяват за грешник, несмирен и фалшив вярващ. Нито един човек на този свят няма право да съди друг за думите и действията му, нито да му нарежда, но това не вземат под внимание. Удрят право по най-съкровеното място - "Какъв християнин си ти, бе, щом...../следва изброяване на безчинствата ти и "мъдрото" обобщение - "Христос /истинските християни/ не правят така!" Не молят, а направо изискват чрез обвинения да сведеш главица и да се смириш не пред Бога, а ПРЕД ТЯХ. Не им ли угодиш, обвинен си в липса на любов и възгордяване. Класическа и плитка манипулация. Целта е да те уязвят и да те принудят да се оправдаваш, пък ако може, и да се подчиниш на волята им. Доста намирисва на изнудване. Аз обяснявам няколко пъти по човешки, ако не ме разберат, свободна съм от задължение да се съобразявам с тях. Казвам си, каквото мисля и толкова. Не съм длъжна да оставям всеки да ми се катери по главата.

Излишно е да молиш когото и да било, да безобразничи като изкривява с коментари християнската догма. Всеки решава сам за себе си с какви оръжия ще си служи срещу другите. Това те наранява и гневи, знам, но ако един човек сам не желае да промени мисленето си, никой не може да го убеди или застави. С никави доводи.

пътешествие...

Няма никакво значение от къде са ти знанията. Всички обяснения, служат да ни покажат съществуването на възможности, към които да се стремим, а не напътствия как да ги постигнем. Вече знаейки за тях, сме свободни да ги търсим, кой как му се отдава.

Ти защо налагаш собственият си начин за единствено правилен?