време е

Да де! Ще се набута Моцарт в купе 2 и 1/2 квадрата в най-добрия случай,
вместо да се изтегне на кожите пред камината, на светлината на свещи с чаша Dom Perignon в ръката и купичка ягоди със сметана в ръцете на ... внучката на Афродита ...
Хайде де

прочети я ако ти попадне. мисля никъде не съм срещал по оригинално описание на изкачването на една планина:
you can never fall off a mountain

тръгват от сан франциско - в дъното на снимката е алкатрас.


минават през гоулд кънтри - териториите на златната треска... ако си спомняш бледия ездач - pale rider - на клинт истуъд


и стигат до матърхорн в сиера невада.

оказа се, че най-добрият спътник на шофьора били голдберг вариациите - та били забранени известно време за слушане в кола, защото човек се увличал и много му надежавал кракът върху педала за газта:
"бегай, газим!"
а всичко се почва от една кротичка ария:
глен, великият, ненадминат, вечен глен.

щото са писани за човек, страдащ от безсъние :)

забраната.

Каква е тази музика? предкласика, класика, какво е? Разкажи ми, моля. Слушах ги с кеф. Много ми харесаха.

Бах?

Знаеш че съм "неквалифициран потребител".
Баси, кво ли би било това да се изсвири на клавесин или клавикорд... Съвсем да се изчисти.

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

[линк]

[линк]

Но... все пак е хубаво в определени моменти.

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

бах е това. ето: [линк] :)
писани са за точно за този инструмент.
но ненадминатият при свиренето им е глен гулд. безсмъртното мерило за всички, свирещи бах след него. иконата.
гулд е канадец, най-известният канадец, за когото се сещам.
още сравнително млад престава да дава концерти, отказва да свири по поръчка, да се състезава, да се прави на маймуна за десет в залата, които знаят за какво става дума, и стотина, които са там за сеира, примерно.
вместо това започва да изследва бах и става най-своенравният, но и най-интересният му интерпретатор - освен, че всеки звук, всяка пауза, всеки пасаж, всяка фраза са съвършено изпипани иусетът му за полифония и дълбочина е ненадминат, всичко е прецизно, ясно, свежо и точно на мястото си. другото, което го отличава е, че темпата му са безкомпромисни.
свири винаги така, на много нисък стол, надвесен над клавиатурата, вглъбен, вгърбен, внедрен, сам с пианото, нерядко си дирижира сам на себе си, също толкова нерядко си тананика.
потърси си ги, вариациите в негово изпълнение. толкова са известни, че няма как да не ги намериш.
бих ти ги пратила, но при мен цялото сиди е едно парче от балимумамата колко мегабайта и не знам дали мога да ги кача някъде.

благодаря, свалих.
напълно ново е за мен това нещо.
жалко, че към момента нямам с какво да върна жеста.

Хех, как съм целнал, че е за клавесин!
Довечера вкъщи ще го слушам Гулд.

Лек ден!

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

- тук.
за мен падането на австроунгарската империя е културният крах на европа, нещо като окончателното слагане на точка.
краят на благородническото меценатство, който следователно се превръща и в край на високото изкуство.
велики културни постижения след изброените не следват.
изключвам ваймарска германия, но и това е един вид последен проблясък, предсмъртен гърч.
оттам нататък всичко само се опошлява, масовизира, популяризира.

пак си сбъркала "масрафа" - ама бива..
лекинко ще те подбутна с[линк]

благородното мецанатство настрана , австроунгарската империя е може би най-просветленото политическо, културно и икономическо господство в историята на европа. поне през последните 60-70 години. британската империя в това отношение е доста по-реакционна. виж само какво е било построено в будапеща, прага, загреб, краков, братислава, любляна.

и понеже стана дума, някъде си спомням бях чел че

когато хабсбургските императори умирали, те са били откарвани с шествие към портите на църквата на капуцинските фраери във виена. тук камерхера - управляващ двореца или лорд чембърлейна - както му викат англетата, чукал по вратите със златен жезъл.

в отговор на провикването
"кой моли за достъп?",
той отговарял,
"негово апостолско величество император едикойси"
и да давал дълъг списък с важни титли.

"не го познаваме",
идвал безкомпромисен отговор отвътре и вратите оставали плътно затворени.

когато камерхера чукал втори път и фраерите съответно питали
"кой моли да бъде приет?",
той давал още един дълъг списък с титли, но този път по-незначителни, на което получавал предишния отговор:
"ние него не го знаем".

на трето хлопане и "кой моли за достъп?",
идвал отговорът
"брат франц, жалък грешник, моли за дотъп",
и най-накрая отвътре казвали - "ах, него знаем ".

тогава вратите се отваряли широко и дъ емпърър бивал погребван.

Glenn Gould discusses his performances of the Goldberg Variations

велико!!! благодаря.
ето, макар замяната да не е равностойна:
[линк]

На двамата гленгулд-маниаци препоръчвам горещо Thirty Two Short Films About Glenn Gould

Quiero escribir aqui
М+З=ВЛ

благодаря :)
so you want to write a fugue му е велико - наръчник за правене на фуга, събран в кажи-речи едно изречение. единство на теорията и практиката.

и тази тънка закачка с бах по средата... прелест :)

благодаря, гледах ги, но при наличието на няколко документални филма със самия гулд - при това направни блестящо, тези импресии ми останаха някак си встрани.

съвсем лично мнение, без да ангажирам другия "гулд-маниак" :))

съвсем спокойно можеше да го ангажираш :)

мерси за линка, някой, който.
ето това за гулд гледах последно,
тук някой е качил целия филм:
алхимикът.

този трябва да го имам във филмотеката си (по-скоро - гулдотека), но странно - моят като че ли е малко по-различна версия. възможно е обаче да съм го записал, прегледал набързо с намерението да го изгледам по-късно и... това по-късно е станало много по-късно...

жалко, че не мога да кача всичко, което имам.